Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (9)

9
В къщата на Лонгвал

Довер Хауз лежеше от страна на главното шосе. Владението се състоеше от няколко неправилни малки постройки, издигащи се зад живите плетища и криви зидове. По-рано за стопанството се грижеше един градинар, но сега неговата къщичка беше пуста, прозорците изпотрошени и покрива хлътнал. От цял век насам вратите стояха незатворени и бяха почти разрушени от времето.

Там, където по-рано се простираха свежи, грижливо отглеждани ливади, сега растяха бурени и храсти, бодили и дива лайкучка.

От пръв поглед Майк схвана, че само част от къщата е обитаема. Почти всички прозорци в останалата част бяха изпочупени или покрити с паяжина и изглеждаха като замазани с блажна боя.

Майк се развесели като видя странната фигура на мистер Самсон Лонгвал, който излезе от къщата, за да поздрави компанията. Плешивата му глава лъщеше на слънцето. Със сърнестите си панталони, кадифена жилетка и старовремски бастун, той изглеждаше точно така, както Грегори Пене го беше описал.

— Много се радвам, че ви виждам, мистер Хебуорд. Моята къща е много скромна, но в замяна на това ви поднасям моите сърдечни привети. В малката ми стая за хранене е сервиран чай. Бихте ли желали да ме представите на вашите хора?

Тази учтивост и достолепие, присъщи на едно минало поколение, очароваха Майк Бриксан и той почувствува симпатия към този стар човек, който внасяше със себе си облак на любов всред егоистичната съвременна атмосфера.

— Трябва да направя още една снимка, преди светлината да отслабне, мистер Лонгвал — каза директорът. — Ако нямате нищо против закуската да стане набързо, бих могъл да дам четвърт час почивка на артистите — той се огледа. — Къде е Фос? — попита той. — Трябва да направим малка промяна в една сцена.

— Мистер Фос ще дойде пеша от Гриф Товер — се обади някой. — Той остана да говори със сър Грегори.

Джек Хебуорд се ядоса на своя драматург.

— Дано да не е останал да иска пари — каза той невъздържано. — Този човек, ако не го държа здраво, ще изложи целия ми авторитет.

Очевидно Хебуорд беше преодолял неприятните чувства към новия статист и чувствуваше, че всред цялата компания няма нито един човек, на когото да може да се довери, без да наруши дисциплината.

— Склонен ли е да прави дългове? — попита Бриксан.

— Той никога няма пари и винаги се чуди чрез каква хитрост да се сдобие с тях. А след това пак остава без пари. Когато един човек я кара така, не е много далеч от затвора. Тук ли ще спите тази нощ? Навярно ще се върнете в Лондон?

— Не, ще остана — каза Майк спокойно. — Но не се грижете за мен, аз няма да ви преча.

— Елате да ви представя на стария Лонгвал — каза Хебуорд тихо. — Той е странен човек, но е добросърдечен като дете.

— След всичко, което видях, той ми харесва.

След като му бяха представили артистите, мистер Лонгвал каза:

— Страхувам се, че не ще има достатъчно място за всички. Но аз наредих една маса в моята читалня. Там можете да пиете чай вие и вашите приятели.

— Много любезно от ваша страна, мистер Лонгвал… — видяхте ли мистер Бриксан?

Старият човек кимна усмихнат.

— Видях го, преди да зная кой е. Аз много трудно запомням имена. Това е чудна слабост, която се е проявила още при моя прачичо Карл. Когато е пишел мемоарите си, той е объркал доста работи, поради което много от събитията, които е преживял, по-късно били сметнати за измислени.

Той ги въведе в една тясна стая, която се простираше по цялата дължина на къщата. По тавана се виждаха тъмни греди. Дървеният цокъл по стените беше изтъркан и излъскан от търкането на много ръце в течение на времето и предполагаше най-малко петстотин годишна възраст. „Тук няма кръстосани мечове над камината“ си мислеше Майк Бриксан, като се усмихна вътрешно. Вместо това той видя портрета на красив стар човек. Достойнство и благородство личаха в лицето и представителната му фигура. В стойката на този човек имаше нещо грандиозно, величествено.

Лонгвал не отвори нито дума за портрета. След набързо направената закуска, всички излязоха навън. Майк Бриксан седна на градинския зид и оттам наблюдаваше последната сцена, която се снимаше при дневна светлина. И на него му направи впечатление добрата игра на Адела. Той достатъчно разбираше от филмово изкуство, за да схване какво облекчение е за директора намирането на една добра киноартистка. Леко и бързо тя предаваше всички движения, които Хебуорд и суфлираше.

При други обстоятелства, Майк би се смял, ако видеше Джек Хебуорд да играе ролята на младо момиче. Сега обаче детективът наблюдаваше с интерес как директорът срамежливо крие брадата си в ръце и с кръшни стъпки минава от единия до другия край на зрителното поле на апарата. Майк знаеше, че американецът е артист, който създава големите контури на отделните фигури и предава на своите артисти най-фината художествена изработка на образите. Адела Лимингтон не приличаше на себе си, тя беше Розела, наследницата на голямо богатство, което един зъл братовчед иска да й отнеме. Мотивите на филма се срещат често и бяха познати на Майк.

— Всичко това е преписано отнякъде — каза Джек Хебуорд с философско спокойствие. — Съжалявам, че по-рано не се загрижих достатъчно. Цялата работа е нагласена от Фос. Ако си дам малко труд, ще намеря, че няма никакви оригинални идеи във фабулата.

Мистер Фос, макар и късно, пристигна. Майк Бриксан се питаше от какво естество можеше да бъде поверителният разговор с Грегори Пене.

Майк влезе в къщата и застана на един прозорец, откъдето наблюдаваше как постепенно отслабва дневната светлина. Той мислеше за необяснимото въздействие, което Адела имаше върху него.

През последните години Майк Бриксан се беше запознавал с много хубави жени от различни страни и с различно обществено положение. Той беше срещал и добри, и лоши. Някои от тях беше пратил в затвора, а една заловена в шпионство, беше застреляна през една мрачна зимна утрин от френските войски във Винсен. Но сега, с хладнокръвен самоанализ, той констатира, че сериозно е застрашен от опасността да се влюби в едно момиче, което едва тази сутрин бе видял за първи път.

— Наистина странно! — каза той гласно.

— Какво е странното? — попита Хебуорд, който незабелязано беше влязъл в стаята.

— И аз доста си блъсках главата да отгатна какво толкова ви занимава — каза Лонгвал, който през цялото време мълчаливо беше наблюдавал младия човек.

— Мислех за портрета — Майк Бриксан се обърна и посочи портрета. До известна степен той казваше истината. — Лицето му ми е тъй познато — каза той. — Но не е възможно, тъй като портретът е доста стар.

Мистер Лонгвал запали две свещи и ги отнесе до портрета. Майк наново се вгледа в образа и наново величествената фигура на човека му направи дълбоко впечатление.

— Моят прачичо, Карл Хенри — каза мистер Лонгвал гордо, — или „великия господар“, както са го наричали в нашата фамилия.

Докато старият човек говореше, Бриксан стоеше полуобърнат към прозореца. Внезапно стаята се завъртя през очите му. Джек Хебуорд забеляза, че младият човек побледня и посегна към ръката му.

— Какво ви стана? — попита той.

— Нищо — отвърна Майк несигурно.

Хебуорд проследи погледа му и погледна към прозореца.

— Какво беше това? — извика той.

Въпреки слабата светлина, която пръскаха двете свещи и сумрака, който нахлуваше през прозореца откъм градината, стаята беше потънала в тъмнина.

— Видяхте ли? — извика Хебуорд, изтича към прозореца и погледна навън.

— Какво има? — попита Лонгвал и отиде към тях.

— Мога да се закълна, че на прозореца видях едно лице. И вие ли го видяхте Бриксан?

— Да — отвърна Майк неспокойно. — Ще имате ли нещо против, ако обиколя градината?

— Струва ми се, че беше муцуната на една голяма маймуна — каза Хебуорд.

Майк кимна с глава, излезе от стаята и тръгна по засипаната с чакъл пътечка към градината. Той извади от задния си джоб един броунинг, отвори предпазителя и след това го скри в дрехата си.

Майк изчезна, а пет минути по-късно Хебуорд го видя от прозореца на градинския път и отиде при него.

— Намерихте ли нещо?

— В градината няма никого. Навярно ви се е привидяло.

— Но нали и вие видяхте?

Майк замълча.

— Само ми се струва, че видях нещо — каза той с равнодушен вид. — Кога ще правите нощни снимки?

— Аз съм положителен, че видяхте нещо, Бриксан. Нали беше лице?

Майк Бриксан кимна.