Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (40)

40
Вдовицата

Гилотина!

В средата на пещерата се издигаше висока дървена скеля, безжизнена и неподвижна, с кървав червен цвят. Простата конструкция я правеше още по-страшна.

Погледът на Майк беше привлечен от тази страшна картина като от магнит! Той видя коша, в който падат главите, широкия триъгълен нож на върха, подвижната платформа с висящи въжета, черно боядисаната примка за врата, която държи жертвата в необходимото положение, докато падне ножа. Майк познаваше тази ужасна машина с всичките й подробности — той я беше виждал в действие през ранна утрин във френски затвор. Войници отблъскваха жадната за зрелища тълпа, малка група чиновници стоеше в средата на празното място. В ушите му все още отекваше удара на падащата брадва.

— Вдовицата! — каза Лонгвал в добро настроение и посочи гилотината, като я докосна с любов.

— Помощ! Помощ! Бриксан, не искам да умирам! — извика Пене, обладан от смъртен страх! Викът му процепи обширната пещера и ехото безмилостно отекна.

— Вдовицата! — повтори тихо Лонгвал.

Той стоеше гологлав. Светлината от лампите се отразяваше в плешивата му глава. Нежно той прекара ръка по червеното дърво на гилотината.

— Кой ще бъде първият годеник?

— Аз не, аз не! — извика Пене — той се хвърли на земята и се обърна към стената. Лицето му беше станало безкръвно, устните му трепериха. — Аз не искам да умирам.

Лонгвал бавно отиде при него, наведе се отгоре му и го изправи на краката му.

— Кураж! — каза той тихо. — Часът настъпи!

Джек Хебуорд вървеше по шосето и забеляза полицейския автомобил, който се движеше с бясна скорост на връщане от Чайчестер.

— Няма го там, изобщо не е бил в полицейския участък — каза шофьорът, като скочи от автомобила.

— Да не е отишъл при мистер Лонгвал!

— Аз бях там и той ми каза, че мистер Бриксан се упътил към Чайчестер, Дали не се е заблудил?

Хебуорд не можеше да си обясни тази работа. Внезапно една мисъл го преряза! Лонгвал! В него винаги се забелязваше нещо странно! Не е ли възможно…?

Сега Хебуорд си припомни, че понякога Лонгвал не казваше истината и че неведнъж, а многократно старият човек е изказвал желанието да бъде снет в неговата любима роля — епизод из живота на неговите велики прародители.

— Трябва веднага да отидем при него и да го пипнем. Аз ще говоря с него.

Автомобилът спря пред къщата. На тяхното силно чукане, никой не се обади.

— Ето спалнята му — каза Хебуорд и посочи един прозорец, защитен с желязна мрежа. Вътре се виждаше светлина. Инспектор Лил хвърли едно камъче с такава сила, че стъклото на прозореца се пръсна. И въпреки това никой не се обади.

— Това е странно! — каза внезапно Хебуорд.

— Отворете прозореца! — заповяда Лил на един полицай.

— Да го изкъртя ли?

— Да, веднага!

След миг правеха опит да изкъртят прозореца, но срещнаха непреодолима трудност!

— Щорите на прозореца са армирани с железни шини — каза детективът. — По-добре ще опитам да отворя някой прозорец на горния етаж.

С помощта на друг, той се покатери нагоре и отвори един прозорец. Това беше същият прозорец, през който Адела беше видяла Баг! Детективът влезе в стаята, след това подаде ръка и втори полицай се изкачи. След няколко минути врата беше отворена.

— Никой няма в къщата — каза полицаят.

— Запали лампата! — заповяда инспекторът.

Полицаите намериха лампата и я запалиха.

— Какво е това? — инспекторът показа куката и скрипеца, който все още висеше на гредата. — Нещо не разбирам. За какво може да служи?

Джек Хебуорд нададе вик.

— Ето револвера на Бриксан — каза той и вдигна оръжието.

Инспекторът се обърна за момент към Хебуорд, след това погледът му пак се отправи към куката и скрипеца.

— Това ме озадачава — каза той — Разгледайте дали няма да се намери още нещо. Отворете всички чекмеджета, всеки шкаф, потупайте по стените — може да има тайни врати, които се срещат във всички стари къщи от времето на Тюдор.

Претърсванията останаха без резултат. Инспекторът Лил се върна в стаята, все още мислейки за куката. Вътре един полицай съобщи, че е намерил гаража.

Гаражът беше необикновена дълга постройка. Като отвориха вратата, вътре намериха стария автомобил, познат на мало и голямо в цялата околност. Но това беше само половината от бараката. Зад бяло варосаната стена навярно имаше и друго помещение. Никаква врата не се забелязваше. Като огледаха бараката отвън, откриха една масивна стена, чак до тази на гаража.

Хебуорд почука на вътрешната стена.

— От дърво е! — извика той.

В един ъгъл висеше синджир, на вид без никакво предназначение. Като разгледаха по-добре, видяха, че минава през една дупка на покрива. Инспекторът дръпна синджира и стената се отвори отзад. Зад стената стоеше втори автомобил.

— Ето автомобила! — извика Хебуорд.

— Какъв автомобил? — попита инспекторът.

— Колата, с която Главореза винаги пътува — каза Хебуорд бързо. — Той седеше в нея, когато Бриксан се готвеше да го арестува. Тази кола винаги мога да позная. Бриксан е тук някъде в Довер Хауз и ако е паднал в ръцете на Главореза, Господ да му е на помощ!

Всички пак се върнаха в къщата и се опитаха да намерят обесения на скрипеца. Неочаквано инспекторът се наведе и дръпна килима. Капакът се показа. Един от полицаите го отвори. Лил коленичи и погледна. Хебуорд видя смутеното му лице.

— Много късно, много късно! — прошепна той.