Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (29)

29
Връщането на Баг

С писък Адела се хвана за ръката на Майк.

— Какво е това? — попита тя. — Не е ли това същото животно, което искаше да се вмъкне в стаята ми?

Майк предпазливо се освободи от нея и изтича към кулата. Баг скочи и падна на земята. В същия миг обаче той се изправи, обърна яростното си лице към Майк, изцвъртя и побягна на ръце и крака през полето: скоро той изчезна зад близкия хълм.

Майк тръгна след маймуната. Като стигна до хълма, той видя, че тя има една преднина от 500 метра. Баг тичаше с всички сили, като се държеше близо до храстите, които отделяха нивите. Майк реши, че няма смисъл да го гони и бавно се върна към смаяната компания.

— Това е маймуната на сър Грегори. Тя е съвсем безопасна. От три дни беше изчезнала.

— Крила се е в кулата — каза Хебуорд.

Майк кимна.

— Добре, че не излезе по време на снимката — каза директорът, като смръщи чело. — Вие не я ли видяхте, Адела, докато бяхте горе.

Майк забеляза, че Адела пребледня. Ръцете й трепереха.

— Забелязахте ли? — попита Майк бързо. — Сега се обяснява счупеното парче, което Адела намери, но не стъклото с бутилхлорида. Страхувате ли се? — попита той Адела.

— Да, много се страхувам — призна тя. — Колко страшно изглежда това животно! Баг ли беше?

— Да, Баг. По времето, когато беше изчезнал, той се е крил в кулата. Наистина, нищо ли не видяхте, когато бяхте горе.

— Радвам се, че не съм го видяла, иначе сигурно бих паднала чак долу. В кулата имаше много храсталаци, между които навярно се е бил скрил.

Майк реши да разгледа вътрешността. Наново поставиха стълбата и той се изкачи горе и погледна в кулата. В дъното почвата около зидарията лежеше някак си особено. Истинската почва не се виждаше, тъй като беше покрита от гъсти храсти глог. Забелязваха се няколко скали и заплетени клони на едно старо дърво. Нищо повече не се виждаше.

Мястото представляваше отлично скривалище. Няма никакво съмнение, че през цялото време Баг се беше крил тук, за да почине от умората и тежките рани. Майк беше забелязал нещо, което другите не видяха — маймуната имаше много рани и едното й ухо беше разцепено.

Той слезе и отиде при Хебуорд.

— За днес повече не ще можем да работим — каза Джек троснато. — Дамите са много изплашени. Едва ли скоро ще се съгласят да правим нощни снимки.

Майк отведе директора със своята кола. През целия път той мислеше за необикновения вид на Баг, Някой беше поставил примки на маймуната. Такава възможност той допусна, още когато Адела намери счупеното парче от примката, тъй като никой човек не можеше да счупи това желязо. Баг беше избягал, но къде и как? И защо не беше се върнал при господаря си?

След като Хебуорд слезе, Майк продължи към Гриф Товер. Баронът играеше голф в една ливада. Той беше все още превързан, но беше се съвзел.

— Да, Баг се завърна преди половин час. Кой знае къде е бил толкова време. Винаги съм желал да може да говори, а особено сега. Някой му е поставил железни примки. Преди малко ги извадих от ръцете му.

— Мога ли да ги видя?

— Вие знаехте ли за тях?

— Да, аз видях Баг. Той излезе от кулата зад онзи хълм — посочи Майк.

— Чудно! Какво е правил там?

Грегори се замисли.

— Той и друг път е излизал, но наблизо. В околността има доста храсти, в които обича да се крие. Тук много рядко идват чужди хора. Веднъж един бракониер видя Баг и стреля по него. Само по чудо животното отърва кожата си. Намериха ли трупа на Фос?

Баронът се готвеше да продължи играта и гледаше лежащата в краката му топка.

— Не — каза Майк спокойно.

— Как мислите? Ще го намерят ли?

— Разбира се!

Сър Грегори гледаше нататък, над гората.

— Какви са законите в страната? Да допуснем, че един човек убие слугата си при самоотбрана.

— Ще се заведе дело — каза Майк — и съдът ще го оправдае, тъй като убийството е извършено при самозащита.

— Но да допуснем, че той не е съобщил за убийството, че е скрил например трупа, че го е заровил някъде.

— Тогава работата е съвсем друга. Този човек подлежи на отговорност. А особено — прибави той и изпитателно погледна барона, — ако някоя негова приятелка, с която впоследствие е скъсал връзките си, случайно е била свидетелка на престъплението.

Грегори Пене бързо погледна детектива и почервеня.

— Но да допуснем, че тя се е опитала да изскубне от него пари чрез заплашване да го издаде на полицията.

— В такъв случай и тя ще отиде в затвора, заради изнудване — каза Майк търпеливо, — а може би и за съучастничество през време на престъплението и укриването след това.

— Наистина ли и тя ще отиде в затвора? — попита Грегори живо. — Наистина ли и тя ще отговаря за съучастничество, ако е видяла убийството на човек? Имайте предвид, ако това се е случило преди години. Нали има закон за давност?

— За убийство, не — каза Майк.

— Убийство? Това вие убийство ли наричате? — попита Грегори явно раздразнен. — При самозащита? Това е дивотия.

За Майк работата ставаше все по-ясна. Веднъж Стела беше нарекла Грегори убиец. Острият ум на Майк започна да работи и той възстанови в съзнанието си целия случай. Един слуга, вероятно някой от малайските роби, е полудял и с нож е нападнал господаря си. Пене го е убил, може би при самозащита, а после се е уплашил от последствията. Майк си спомни думите на Стела: Пене е голям самохвалец, но в действителност е страхливец. Това беше ядрото на цялата работа.

— Къде сте заровили вашата нещастна жертва? — попита той студено.

Баронът го погледна уплашено.

— Заровил? Какво искате да кажете? — попита той сърдито. — Никого не съм убил, нито заровил. Аз ви дадох само един пример.

— Но повече прилича на истина, отколкото на предположение — каза Майк. — Но аз нека не ви отегчавам с повече въпроси.

В действителност Майк се интересуваше от подобни престъпления. В настоящия момент обаче въпросът се отнасяше до Главореза и всички странични обстоятелства трябваше засега да пренебрегне. По-късно обаче, той имаше намерение да се върне. Безочливостта и безсрамието на Грегори, неговите мръсни любовни авантюри, бяха страшно отвратителни. Майк с удоволствие беше готов да окачи въжето на врата на Грегори, но още не беше напълно сигурен.

— Чудно как му идват на човек подобни мисли — каза Пене, като се пробуди от замислянето си. — Един човек като мене, който никога не е бил принуден много да мисли, се вдълбочава в подобни въпроси и не може да се отърве от тях. Значи, според вас, и тя ще отговаря за съучастничество? И я чака затвор?

Тази мисъл като че ли му правеше особено удоволствие и той стана по-любезен, когато Майк му върна свалените от Баг примки.

— Много ли е ранен Баг? — попита Майк.

— Не особено много, има една или две рани — каза Пене спокойно. Той ни най-малко не направи опит да премълчи случката и през нощта. — Бедното животно искаше да ми помогне, но проклетият малаец щеше да го убие.

— Каква шапка носеше малаецът?

— Каква ли? Не зная. Струва ми се, че носеше, но не я забелязах. Защо?

— Така — каза Майк небрежно. — Сигурно я е загубил в пещерите — и той остро погледна Пене.

— Пещерите ли? Никога не съм чувал за такива. Има ли тук някъде пещери? — попита Грегори наивно. — Вие имате добри познания по топография на тази област, Бриксан. Аз живея тук от двадесет години и винаги сбърквам пътя, когато отивам в Чайчестер.