Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (22)

22
Главата

На излизане Майк срещна Стела пред входа на ателието и си спомни, че е канена на обяд в Гриф Товер. За голямо свое учудване, тя прекоси улицата и се упъти към него.

— Искам да говоря с вас, мистер Бриксан. Пратих да ви търсят вътре.

— В такъв случай поръчката ви е грешно предадена на мистер Хебуорд.

Тя сви рамене в знак на презрение към Хебуорд и всичко около него.

— С вас исках да говоря. Вие сте детектив, нали?

— Да — каза Майк в напрегнато очакване.

— Автомобилът ми е зад онзи ъгъл. Можете ли да дойдете с мен?

Майк се поколеба. Много му се искаше да поговори с Адела, въпреки че нищо ново не можеше да й каже.

— С удоволствие — каза той след кратко колебание.

Стела караше колата с голяма опитност и всецяло беше отдадена на кормуването… През цялото време на пътуването не каза нищо. От уютната й красиво наредена стая, се откриваше великолепна гледка към Сам Доунс. Майк чакаше с нетърпение да чуе Стела.

— Мистер Бриксан, трябва да ви съобщя нещо, което впрочем може би знаете. Не зная какво ще си помислите за мен, когато чуете това, което ще ви кажа, но трябва да се реша. Повече не мога да мълча.

Остро позвъняване я прекъсна.

— Телефонът. Извинете за момент.

Тя бързо излезе, като остави вратата леко отворена. Майк чу нейните бързи и ядосани отговори.

След това млъкна за известно време — тя слушаше, без да отговори. Десетина минути по-късно, тя се върна в стаята. Очите й блестяха, бузите й бяха зачервени.

— Нали няма да се сърдите, ако отложа за по-късно моето съобщение.

Тя беше говорила с Грегори Пене, в това Майк беше уверен, макар че през целия разговор тя нито веднъж не спомена името му.

— Такъв удобен случай не би ви се удал друг път, мис Мендоза? — каза той окуражително.

Тя прехапа устни.

— Да, зная, но имам съображения, заради които в този момент не мога да говоря. Ще ме посетите ли утре?

— Разбира се — каза Майк учтиво. Той беше доволен, че си отиваше.

— Да ви откарам ли с колата?

— Не, благодаря.

— Поне да ви откарам до града. Аз и без това отивам в същата посока — предложи тя.

„Разбира се, че отива в същата посока, щом отива в Гриф Товер“ — си мислеше Майк. В това той така беше уверен, че не си даде труд да я попита. Като стигнаха до хотела, Стела дори не почака Майк да стъпи на тротоара и веднага продължи пътя си.

— Имате телеграма — каза управителят на хотела.

Майк влезе в стаята на управителя и излезе с една телеграма, която бързо разтвори. В първия миг той не можа да разбере съдбоносната вест, която телеграмата носеше. Майк прочете повторно:

„Тази сутрин намерена глава в околността на Гобхем Камън. Елате веднага в полицейския участък Липерхеел.

Стейнс“

Един час по-късно един автомобил със светкавична скорост го отведе там. Стейнс го очакваше на стълбата.

— Намерен е днес при изгрев-слънце — каза той. — До този момент не е установена самоличността му.

Той отведе Майк в съседната сграда. В средата на една малка стая, върху маса стоеше едно сандъче. Стейнс отвори капака и Майк хвърли поглед върху восъчно бледото лице. Детектив пребледня като мъртвец.

— Велики Боже! — извика той. Беше главата на Лалей Фос.