Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (16)

16
Един непознат туземец

Лалей Фос имаше достатъчно много основания, за да се оплаква от живота. Той събра всичките си сили, за да си отмъсти на този свят, който така несправедливо го третираше. Една от първите и най-могъщи негови съюзници беше Стела Мендоза. В един салон на малката кокетна вила, с която Стела се сдоби при постъпването си в дружеството на Хебуорд, се състоя истински военен съвет. Трети съюзник беше Реджи Коноли. Те и тримата имаха един и същ противник — Джек Хебуорд.

— Всички сме подиграни от Хебуорд, а особено вие, мистер Фос. Моята неприятност е нищо в сравнение с вашата.

— Вие мен оставете. Ами как постъпи с вас? Това страшно ме оскърбява — каза Фос енергично. — Помислете си само, една артистка от вашата величина.

— Забравяте ли всички онова, което направихте за него? — каза Стела отново. — Ами Коноли, не го ли третираше като куче?

— Лично мен това не ме тревожи — каза Коноли. — Аз винаги мога да намеря ангажимент. На мен ми е заради вас.

— Щом е така, всеки от нас може да получи ангажимент — го прекъсна остро Стела. — Аз мога, ако искам да основа дори собствено дружество. Двама директори просто лудеят да ме ангажират. А имам двама обожатели, които с удоволствие ще дадат и последната си стотинка, за да ми основат собствено филмово предприятие. А Шоудс Селер е полудял да ми бъде партньор. Вие знаете неговата стойност! Той е готов да ми даде всякаква възможност да изпъкна на сцената, а самия той ще се задоволи с някоя малка роля. Той е великолепен човек и най-добрия млад артист не само в Англия, но и в целия свят.

Реджи Коноли се изкашля.

— Оставете това. Въпросът е от къде ще намерим пари — каза Фос, който гледаше на работата от практическата й страна.

Стела не му даде никакъв определен отговор, сякаш й беше неприятна неговата ревност в това отношение.

— Ако вие не можете, аз ще намеря необходимите пари — каза Фос за голяма изненада на двамата. — В този момент не съм в положение да кажа от кого и как, но е сигурно. За реализирането на един план много по-лесно мога да намеря капитали, отколкото лично за мен.

— Мислите ли, че това е свързано с по-малък личен риск? — каза Коноли в желанието си да се намеси в разговора.

С тази забележка обаче той само наля масло в огъня. Фос почервеня.

— Какво, по дяволите, разбирате вие под „свързано с по-малък личен риск“?

Бедният Коноли нищо особено не искаше да каже с тези думи и побърза без много извъртания да го признае. Той искаше само да услужи, а сега се чувствуваше неприятно засегнат от бурята, която сам беше предизвикал. Изобщо Коноли беше недоволен — разговорът се развиваше без негово участие, той беше изтикан на заден план. Той реши да се намеси.

— Всичко това е хубаво, Стела — каза той. — Но струва ми се, че съм злепоставен. Що се отнася до Селер, той наистина е играл в много повече филми, зная много добре. Но всичко останало, което казахте за него, няма никакъв смисъл. Вие мислите, че аз компрометирам играта ви. Но нека признаем, че ние дължим голяма благодарност на стария Хебуорд, от когото усвоихме толкова много работи. Заради вас аз изгубих мястото си. При все това, готов съм да сторя всичко, в което има смисъл и разум. Но ако искате да вземете и Селер, който, между впрочем, е най-обикновен човек, и ако Фос продължава да се нахвърля върху мен, когато правя някоя забележка, заявявам, че не ще взема участие в дружеството ви.

Стела и Фос обаче съвсем нямаха намерение да го уговарят. В своите планове за бъдещето те така се бяха увлекли, че дори не забелязаха присъствието му. Коноли остана извънредно много раздразнен и напусна къщата, преди още Стела да се опомни, че е по-добре да не го изпуска, защото отмъщението й към Хебуорд в такъв случай щеше да се прояви в преснемането на всички сцени, в които Коноли беше участвувал.

— Нека не си блъскаме главите с Коноли — каза тя. — Филмът и без това ще пропадне със статистката в главната роля.

— Имам един приятел в Лондон — каза Фос, когато разговора пак се сведе към главния пункт — който ще даде цялата сума. Аз го държа в ръцете си и дори ще го принудя. Още тази вечер ще го посетя.

— И аз ще отида при моя приятел — каза Стела. — Дружеството ще наречем „Стела Мендоза, филмова компания“.

Лалей Фос беше на друго мнение. Той имаше предвид друго някакво име. Най-сетне той се съгласи да отстъпи и фирмата да бъде „Фос&Мендоза“ или „Ф&М“. Стела прие това предложение пои условие инициалите да бъдат разместени.

— Кой е този Бриксан? — попита тя, когато Фос се готвеше да реагира.

— Детектив.

Стела отвори широко очи.

— Детектив? Какво прави тук?

Лалей Фос се усмихна презрително.

— Заел се е да разрешава задачи, които неговият ум не може да разреши. Иска да открие Главореза! Аз съм единствения човек в света, който може да му помогне. Но — той отново се усмихна, — аз на себе си ще помогна.

При този мистериозен намек, той си тръгна.

Стела Мендоза беше амбициозна. Когато амбицията има за обект богатство и слава, всички съображения на съвестта отпадат. В своя частен живот Стела не беше нито по-добра, нито по-лоша от хиляди други жени. Нейната слабост към луксозно жилище и луксозна кухня, можеше да се обясни с професията й. Известни грешки и престъпления не могат да се приписват само на определена класа, тъй като самовъзпитанието играе голяма роля. Една жена по-скоро би умряла, отколкото да загуби самоуважението си, а друга би направила обратното, за да не изпадне в нужда и мизерия и не би избирала нито пътищата, нито средствата за постигането на целта.

Като се раздели с Фос, тя се качи на горния етаж, за да се преоблече. Беше още много рано за предстоящото посещение, тъй като Грегори Пене не приемаше никого през деня.

Тя написа няколко писма и ги отнесе на пощата. Късно след пладне, минавайки през Чайчестер, тя съгледа Майк Бриксан всред голямата тълпа хора на пазарния площад. Стела отиде нататък, за да узнае какво се е случило, но след това промени намерението си. Малко, по-късно тя пак мина покрай същото място, но тълпата се беше пръснала, а Майк вече го нямаше.

Майк се движеше из Чайчестер и се натъкна на голяма тълпа хора, събрана около един полицай. Последният напразно се мъчеше да се разбере с един космат тъмнокож туземец, с много комичен вид. Той беше облечен в готов костюм, който му стоеше много зле. На главата си носеше корава, извънредно голяма шапка. В едната ръка държеше вързоп, обвит в голяма светлозелена кърпа, а под мишницата носеше някакъв предмет, обшит в ленено платно и стегнат с върви.

В първия момент Майк помисли, че е някой от слугите на Пене, но веднага след това съобрази, че Пене не би допуснал хората му да се движат в подобно облекло.

Майк си проби път до полицая, който му отдаде чест.

— При всичкото ми желание не мога да го разбера — каза той. — Иска да каже нещо, но не мога да разбера какво точно. Току-що е пристигнал в града.

Туземецът обърна тъмните си очи към Бриксан и каза нещо, което детективът не разбра. Чужденецът имаше нещо благородно в себе си, което дори смешното облекло не можеше да обезличи. Достойнството в държанието на туземеца направи впечатление на Майк.

Внезапно Майк се досети и заговори на холандски. Очите на туземеца светнаха.

— Да, господине, говоря холандски.

Майк правилно беше отгатнал, че човекът идва от Малайския архипелаг, където по-издигнатите туземци говорят холандски и португалски.

— Идвам от Борнео и търся един човек на име Трайн. Той е англичанин. Не, господине, искам само да видя къщата му. Той е големец в моята страна. Щом видя къщата му, ще се върна обратно в Борнео.

Майк го наблюдаваше, докато говореше. Можеше да се каже, че е красив, ако не се гледа голямата, дълга отвратителна следа от рана, която се простираше от челото до брадата му.

Детективът помисли, че е някой нов слуга за Грегори Пене и описа пътя за къщата му.

— Чуден език — каза полицаят. — Звучеше ми като холандски.

— На мен също — каза Майк, като се усмихна и продължи пътя си.