Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (20)

20
Спасение след големи мъки

Майк Бриксан се приготви за последна и безполезна борба. Внезапно, за голямо негово учудване, маймуната се спря. Нейното тихо цвъртене премина в силно фучене. Тя се изправи в цялата си височина и удари с ръка косматите си гърди.

Майк долови особен шум, приличен на шипенето на пара. Учуден, той се огледа и неочаквано на върха на зида забеляза един свит човек, когото Майк веднага позна. Това беше туземецът, когото Майк беше видял през деня в Чайчестер. Заплашителните удари на маймуната ставаха все по-чести. Изведнъж Майк съгледа в ръката на туземеца бляскаво закривено острие — меч, такъв, какъвто висеше над камината в стаята на Грегори Пене.

Докато Майк стоеше още като втрещен от страх и объркване, туземецът скочи на земята. С почти човешки вид на уплаха, Баг побягна. Майк проследи страхотната му фигура, докато изчезна в тъмнината.

— Приятелю мой! — каза Майк на холандски — вие се явихте точно навреме — и той се обърна, но чужденецът беше изчезнал, сякаш земята го беше погълнала.

Майк постави ръка над очите си, за да затули светлината от звездите, и на достатъчно далечно разстояние съгледа една тъмна фигура, която се промъкваше в сянката на стената. В първия момент детективът искаше да го настигне и разпита, но се обърна, с мъка се покатери по зида и скочи на отвъдната страна. След това подреди вещите си и тръгна покрай зида чак до парковата врата на Гриф Товер. Смело той се упъти към къщата, подсвирквайки си.

Минавайки през открития двор пред къщата, той не забеляза никого. Тогава той се обърна към същото място, където беше скочил от прозореца, и след кратко претърсване намери пистолета си.

Преди да си тръгне, Майк реши да се увери, че Стела Мендоза е в безопасност. Колата й чакаше вън на пътя. Майк посегна към звънеца, но дочу стъпки в хола и се ослуша. Нямаше съмнение, че едното лице от двамата души в хола е Стела Мендоза. Майк се дръпна към храсталака и се скри.

Стела Мендоза излезе, а след нея сър Грегори. Един незапознат с обстоятелствата човек не би могъл нищо особено да долови от разговора им.

— Лека нощ, Грегори — каза тя приятелски. — Утре пак ще те посетя.

— Ела на вечеря — отвърна Пене — и доведи приятеля си. Да те изпратя ли до колата ти?

— Не, благодаря — каза тя бързо.

Бриксан я проследи с поглед, докато изчезна. В това време тежката врата на Гриф Товер се затвори — дрънченето на веригите показваше, че за тази нощ тя е окончателно затворена.

Къде беше Фос? Ако е бил тук, навярно е излязъл по-рано. Бриксан почака още малко, докато всичко утихна, след това на пръсти се промъкна по насипаната с чакъл алея и Проследи Стела. Майк се поозърна и за туземеца, но никъде не можа да го види. Внезапно той си спомни, че е забравил стълбата, върна се и я намери на същото място, където я беше оставил. Майк я разглоби и прибра в раницата си, а 15 минути по-късно извади и мотоциклета от скривалището.

От една от стаите на мистер Лонгвал излизаше жълтеникава светлина. Майк се канеше да отиде при него с надежда, че старият човек ще може да му даде сведения за момичето с кръглото лице от най-горната стая на кулата, но изведнъж реши да се върне в квартирата си. Малкото нощно претърсване не го задоволяваше. Кулата не разкри никаква страшна тайна, поне съвсем не това, което той очакваше. По всичко личеше, че момичето е затворено, след като е било отвлечено от Грегори и доведено в Англия с яхтата му. Такива случаи имаше доста. Дори преди няколко седмици съдът беше разгледал един напълно идентичен случай. Но тази история не беше толкова съществена за Майк, че да пожертва нощната си почивка.

Майк се изкъпа, изпи чаша какао и преди да легне, размисли върху всичко случило се през деня. Той започваше да вярва, че загадката с Главореза няма да се разреши така лесно, както предполагаше в началото. Колкото повече мислеше, толкова по-недоволен ставаше. Най-после, след като се упрекна за нерешителността си, той загаси лампата и легна.

Майк спа до късно сутринта, когато едно неочаквано посещение го събуди. Той се изправи в леглото и разтърка очите си.

— Или сънувам, или това е Стейнс — каза той.

Майор Стейнс се усмихна приветливо.

— Буден сте и не сънувате — отговори той.

— Случило ли се е нещо? — попита Майк и скочи от леглото.

— Нищо особено. Снощи имаше танцова забава, която продължи до късно през нощта, а тази сутрин един ранен влак потегли насам. Тогава реших да се накажа за моя лекомислен живот и дойдох тук, за да проверя до къде са стигнали нещата с изясняването на мистерията Илмар.

— Мистерията Илмар? — Майк смръщи чело. — Та аз съвсем забравих Илмар!

— Донесох ви нещо — каза Стейнс.

Той извади от джоба си изрезка от вестник. Майк я взе и прочете:

„Не са ли душевните ви и телесни болки неизлечими? Колебаете ли се на прага на бездната? Липсва ли ви смелост? Пишете на благодетеля. Кутия…“

— Какво значи това? — попита Майк замислено.

— Тази изрезка е намерена в една стара жилетка, която Илмар е носил няколко дни преди изчезването си. Жената на Илмар претърсила всички негови дрехи, преди да ги продаде, при което е намерила тази изрезка. Обявлението е излязло в „Морнинг телеграм“ от 14 този месец, значи 3–4 дни преди Илмар да изчезне. Номерът на кутията в края на обявлението е кутия в редакцията на вестника, където се събират отговорите. От редакцията се осведомих, че за „благодетеля“ били изпратени четири писма. Узнахме, че същият „благодетел“ бил наредил писмата да се отнасят в една вестникарска будка в Стибингтон стрийт, откъдето една жена ги взимала. По-нататък не можахме да проследим следата. Подобни обявления се оказаха и в други вестници. Тук обаче писмата се адресират в южната част на Лондон, откъдето вероятно са били събирани от една и съща жена. При всяко ново обявление лицето променя адреса, на който се изпращат отговорите. По отношение на жената узнахме, че никой от съседите й не я познава добре. Тя не общувала с никого и както разказва съдържателят на будката била малко нещо ненормална — постоянно мърморела и си говорела нещо. Нарича се Стивънс, поне под това име е известна. Родом е от Лондон.

— Мислите ли, че обявата има връзка с убийството на Илмар?

— В това не сме напълно уверени. Може да се отговори и с „да“ и с „не“. Искам да подчертая обаче, че обявлението е съставено много особено и при тези обстоятелства буди подозрения. А какво е вашето мнение?

В продължение на един час Майк Бриксан говори, прекъсван от време на време от въпросите на майора.

— Много странна мисъл, бих казал почти фантастична — отвърна Стейнс сериозно. Ако сте сигурен, че сте попаднал на вярна следа, вървете направо към целта. Нека искрено, обаче, ви кажа — продължи той поверително — предчувствувах, че ще имате неуспех и тъй като не желаех впоследствие Скотланд Ярд да ни се смее, счетох за по-добре да дойда лично тук и да ви съобщя резултата от личните мои проучвания.

— Споделям напълно мнението ви — каза той след малко, като седнаха да закусват — че трябва да се пипа извънредно предпазливо. Случаят е много деликатен. Надявам се, че не сте съобщили на хората от Скотланд Ярд подозренията си.

Майк поклати отрицателно глава.

— Недейте ги съобщава — каза Стейнс. — Те веднага ще вземат да арестуват човека, когото подозирате, а с това ще се отнеме всяка възможност да се съберат пълни доказателства. Нали вие вече сте претърсили къщата?

— Не напълно. Направих само един повърхностен преглед.

— Има ли зимници?

— Предполагам, че има — каза Майк. — Обикновено този тип къщи имат зимници.

— Съседни къщи?

Майк поклати глава.

— Къщата е изолирана.

Майк тръгна с шефа си към гарата. По пътя майорът му каза, че се връща много по-обезнадежден, отколкото беше дошъл.

— Нека ви предупредя, Майк — каза Стейнс, когато влакът бавно потегли. — Бъдете внимателен и се пазете, имате работа с много опасен човек. Не желая някоя сутрин да се събудя с новината, че вече не сте между живите.