Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (13)

13
Капан, който не лови

Бриксан чу слабо пращене в един ъгъл на стаята, след това лек шум от боси крака по дебелия килим и бързо дишане.

С ръка Майк напипа ключалката на щорите. Без бавене, той измъкна пистолета и бързо даде два последователни изстрела в ключалката. Изстрелите остро отекнаха в затворената стая. Навярно гърмежите бяха изплашили вмъкналите се в стаята хора, защото когато щорите отхвръкнаха от един само удар и в хубава мебелираната стая нахлу дневната светлина, вътре нямаше никой.

Веднага след това вратата се отвори и влезе баронът. Сега той се беше освободил от страха си и по лицето му се четеше израз на съжаление.

— Какво има? — прошепна той. — Тук някой стреля.

— Да, тук някой стреля — каза Майк спокойно — и тоя някой бях аз. А хората, които вие изпратихте, за да ми видят сметката, могат да бъдат доволни, че стрелях в прозореца, а не в тях.

На пода лежеше бял предмет. Бриксан се наведе и го взе. Това беше копринена връзка. Остра миризма излъчваше тя.

— В бързината някой я е изпуснал — каза той. — Не се съмнявам, че е щяла да влезе в употреба.

— Уверявам ви, че нищо не зная — каза Пене.

— Как е болната? — попита Майк с подигравателна усмивка. — Нали се сещате, умопобърканата, която преди малко така силно викаше.

Грегори опипа за миг треперещите си устни, вероятно за да се успокои.

— Добре е, мина й — каза той. — Имаше припадък.

Майк го погледна изпитателно.

— Искам да я видя — каза той.

— Не може — отговори Пене с висок предизвикателен глас. — Никого няма да видите тук! Какво по дяволите искате? Идвате в толкова ранен час и си позволявате да стреляте и разваляте покъщнината ми! Аз ще се оплача в Скотланд Ярд! Това ще ви коства службата ви, мили мой! Да не си въобразявате, че можете да правите каквото си искате? Аз ще ви докажа, че вашата власт е нищожна — гласът му ставаше все по-силен и най-после се превърна в крясък.

Майк видя, че Пене иска да заглуши страха си с викове и заплашвания. Детективът погледна към меча над камината. Грегори проследи погледа му и неочаквано промени държанието си.

— Защо ме ядосахте? Аз съм най-добрият човек в света, но с мен трябва да се отнасяте както трябва. Кой знае каква дива мисъл за мен сте си втълпили!

Майк не отговори. Той бавно закрачи по стълбите надолу. Когато излезе отвън, слънцето изгряваше.

— Не настоявам да претърся къщата ви — обърна се той към Грегори — тъй като нямам разрешително. А докато взема такова, в къщата ви нищо не ще се намери. Но пазете се, стари приятелю! — и той го заплаши с пръст!

Когато Майк се отдалечаваше по пътечката, от най-горния прозорец на кулата една отчаяна жена го следеше с поглед.

Бриксан се върна в Довер Хауз точно за закуска. Никой не беше забелязал отсъствието му, с изключение на Адела, която видя и завръщането му.

Джек Хебуорд беше в отлично настроение. Снимките, по думите му, бяха отлични.

— Нищо положително не мога да кажа, докато лентата не бъде проявена. Но по отношение играта на мис Лимингтон, тя е великолепна. Уверен съм, че ще стане голяма киноартистка.

— А в началото съвсем другояче мислехте — каза Майк учуден.

Джек се усмихна смутено.

— Първоначално бях страшно разгневен на Мендоза и когато взех мис Лимингтон в нейната роля знаех, че в последствие ще преснемем пак с Мендоза. Филмови звезди въобще трудно се раждат и бавно се създават. Те преживяват горчиви разочарования, преди да станат нещо. Но Адела вече мина всички етапи в усъвършенстването. Вашето момиче е вън от всяка опасност.

— Моето момиче ли? — отвърна Майк предпазливо — Не искате ли с това да изразите нещо повече от интереса ми към нея?

— Я по-добре оставете… вие знаете, какво искам да кажа.

— Какви изгледи има една филмова звезда? — попита Майк, за да промени разговора.

Хебуорд прокара ръка по бялата си коса.

— За съжаление не големи. В Англия шансовете са твърде нищожни. На пръсти могат да се изброят английските филмови премиери, а и те имат само локално значение.

Това беше любимата, тема на Хебуорд и през целия път към Чайчестер той говореше само за нея.

— Не, вашата малка приятелка няма никакви изгледи в тази страна. Друго би било ако филма, който сега работя, бъде продаден в Америка. В такъв случай само за една година, тя ще съумее да играе в Холивуд под американска режисура.

В салончето пред кабинета му го чакаше Стела Мендоза. Късо и враждебно той отвърна „добро утро“.

— Искам да ви говоря, — каза Стела Мендоза и се усмихна на Коноли, който вървеше по петите на директора.

— Искате да говорите с мен? Какво желаете?

Тя посегна към кърпичката си, давайки си разкаян вид. Но това не направи никакво впечатление на Джек.

— Бях много своенравна, мистер Хебуорд, моля за прошка. Съзнавам, че не трябваше да закъснявам и по такъв начин да заставям да ме чакате. Съжалявам много. Мога ли утре да започна… или може би още сега?

Джек весело се усмихна.

— Няма нужда да идвате нито утре, нито пък сега е нужно да чакате, Стела — каза той иронично, — вашата заместничка играе много, много добре и аз нямам намерение да повтарям снетите вече сцени.

Тя го погледна яростно.

— Аз имам договор, струва ми се, че ви е известно, мистер Хебуорд — каза тя раздразнено.

— Мис Мендоза повече ми подхожда за партньорка — намеси, се младият Коноли. — Не е лесно за мен с мис… аз името й дори не знам… Тя е такава… Липсва й всякакъв усет към изкуството, мистер Хебуорд.

Старият Джек нищо не каза. Той сърдито погледна младия човек.

— После, което е най-важно — продължи Коноли, — чувствувам, че играта ми се подценява без мис Мендоза. А така аз не мога. Аз съм толкова нервен и много ми е трудно да се въздържам. Бъдете уверен — каза той без много да му мисли, — повече не ще играя във филма, ако мис Мендоза не играе.

Бившата примадона го погледна с благодарност, а след това с нежна усмивка се обърна към мълчаливия Джек.

— Ще се съгласите ли да почна днес?

— Нито днес, нито друг път — каза директорът със силен, остър глас. — Що се касае до вас, безсрамни млади човече, щом си позволявате да ме изнудвате с този филм, аз ще ви впиша в черния списък и ще се свържа с всички филмови компании в тази страна, за да знаят що за човек сте.

При тези думи, той им обърна гръб и влезе в кабинета си, където Бриксан го чакаше.

— Виждали ли сте някога подобна безочливост? — попита той, след като се поуспокои. — С такива глупости постоянно ме дразнят. По средата на филма отказва да играе. Чухте ли какво каза? Слушайте, Бриксан, бихте ли ми направили услуга да играете като партньор на мис Лимингтон? По-лош от Коноли в никакъв случай не можете да бъдете! Освен това по този начин ще знаете как да използувате времето, с издирването на Главореза.

Бриксан бавно поклати глава.

— Благодаря ви за предложението — каза той. — Но не съм годен. А що се касае до Главореза — той запали цигара и изпусна към тавана няколко кълба дим. — Зная кой е и мога да го арестувам, когато поискам.