Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (11)

11
Белегът на прозореца

Мистериозното същество издаде птичеподобно леко цвъртене, сякаш й говореше. Тя се взря и видя белите му зъби, които ясно изпъкваха в тъмнината. Животното не я теглеше. С едната си ръка то здраво я държеше за китката, а с другата се придържаше за паравана, на който се беше покачило. То наново започна да издава звуци и затегли ръката й. Тя се опита да се измъкне, но напразно. Внезапно голям космат крак се прехвърли през прозореца и се показа и втора ръка, която покри лицето й и задави нейния вик. Но някой, въпреки това, го беше чул. Долу блесна искра и се разнесе оглушителен трясък от револверен изстрел. Куршумът свирна във въздуха и удари в стената. Изведнъж голямата маймуна пусна Адела, скочи на земята и изчезна. Почти в безсъзнание, момичето се строполи върху перваза на прозореца. Долу, от сянката на един храст се отдели сянка, и Адела позна своя нощен пазач — Майк Бриксан.

— Ранена ли сте? — попита той тихо.

Тя едва поклати глава, гласът й беше пресекнал.

— Улучих ли?

Като събра всичките си сили, тя се опита да говори.

— Не, струва ви се, че не — прошепна тя.

Майк запали електрическото си фенерче и освети земята.

— Не виждам никакви следи от кръв. Трудно беше да се улучи. Страхувах се да не ви нараня.

Един прозорец се отвори и се чу гласа на Хебуорд.

— Какво значи тази стрелба? Вие ли сте Бриксан?

— Да, аз съм. Слезте в градината, за да ви обясня.

Нито мистер Лонгвал, нито друг някой от компанията се беше събудил от гърмежа. Като слезе в градината, Хебуорд намери само Майк Бриксан. С няколко думи Майк му обясни случката.

— Маймуната принадлежи на нашия приятел Пене. Лично аз я видях тази сутрин.

— Какво мислите по това? Не сте ли на мнение, че маймуната е свикнала да се скита нощем и като е видяла отворения прозорец…

Майк поклати отрицателно с глава.

— Не — каза той спокойно, — тя е дошла тук с определена цел. Тя е искала да отвлече вашата киноартистка. Това звучи много театрално, почти невъзможно, но аз съм убеден, че тази маймуна има човешки разсъдък.

— Но тя не познава Адела и никога не я е виждала.

— Да, но знае нейната миризма — каза Майк. — Днес в Гриф Товер мис Лимингтон загубила ръкавиците си и навярно благородният Пене ги е скрил, за да даде възможност на своя Баг да опознае миризмата й.

— Това не мога да повярвам, това е невъзможно, — каза Джек Хебуорд. — Признавам, разбира се, че тези маймуни са в състояние да вършат чудни работи. Застреляхте ли я?

— Не, не улучих. Но при втори случай непременно ще я убия, защото иначе тя мен ще умъртви.

— Ами как се намерихте тука?

— Аз бдях — каза Майк небрежно. — Един истински детектив трябва да наблюдава толкова много работи, че не може да спи като другите хора. През цялото време аз стоях в градината, тъй като очаквах Баг. Той е там?

Вратата се отвори и една стройна фигура, завита в утринна дреха излезе навън.

— Мила госпожице, ще се простудите — каза Хебуорд. — Какво ви се случи?

— Не зная — тя погледна китката на ръката си. — Чух неочаквано шум и отидох към прозореца. В същия миг се яви онова чудовище и ме хвана за ръката. Какво беше, мистер Бриксан?

— Нищо повече от една маймуна — каза той с престорено равнодушие. — Съжалявам, че така много се изплашихте. Струва ми се, изстрелът най-много ви изплаши.

— Не, вие знаете много добре, че не изстрелът ме изплаши. Маймуната беше страшна, ужасна — с треперещи ръце тя закри лицето си.

— Има право — каза Джек Хебуорд. — Мис Лимингтон, вие дължите голяма благодарност на нашия приятел. Той е очаквал това посещение и цялата нощ е чакал в градината.

— Очаквали сте? — попита тя учудено.

— Мистер Хебуорд преувеличава — каза Майк. — Ако мислите, че говоря със скромността на някой герой, лъжете се. Аз допуснах, че маймуната може да дойде, защото мистер Лонгвал я беше видял по полето. Нали и вие я видяхте, мистер Хебуорд?

Джек кимна с глава.

— Всички ние я видяхме — продължи Майк. — И понеже не исках появата на някаква глупава маймуна да стане причина да се разруши кариерата на една току-що открита филмова звезда, останах на пост в градината.

С рязко движение тя протегна своята малка ръка и Майк я стисна.

— Благодаря ви, мистер Бриксан. Разкайвам се за недоброто мнение, което имах за вас.

— Е, на кого не се случва това? — каза Майк и сви рамене.

Тя влезе в стаята си, но този път затвори здраво прозореца. Преди да легне, тя още веднъж отиде до прозореца, погледна навън и съзря малка светеща точка. Това беше цигарата на Майк. След това спокойно легна и спа непробудно, докато Фос потропа сутринта.

Драматургът пръв излезе навън. В сутринния здрач градината бавно и постепенно се очертаваше.

Той недружелюбно поздрави Майк. Последният отвърна на поздрава му.

— Добре, че ви срещнах, мистер Фос. Кажете ми, защо вчера останахте в Гриф Товер?

— Не е ваша работа — измърмори Фос и тръгна.

Майк обаче се изпречи на пътя му.

— Напротив, моя работа е. Кажете какво означава бялата книга на прозореца на мис Лимингтон.

При тези думи той посочи кръглия знак, който и момичето беше забелязало миналата нощ.

— Не зная — каза Фос ядосано. В гласа му, обаче личеше смущение.

— Ако вие не знаете, кой друг ще знае? Сам аз ви видях вчера, преди да мръкне, като поставихте този знак.

— Добре, щом толкова настоявате, ще ви кажа. Този знак показва на оператора границата на зрителното поле на апарата.

Обяснението беше вероятно, Бриксан беше видял, че Хебуорд отбелязва в градината границите, за да бъде сигурен, че артистите ще бъдат хванати от обектива. Като срещна малко по-късно Хебуорд, Майк го попита за белега.

— Никога не съм давал нареждане да бъдат поставяни подобни белези. Къде е белегът?

Майк му посочи.

— Там горе никога не бих поставил белег, а особено на средата на прозореца. Какво значи това?

— Аз мисля, че Фос е поставил белега с определена цел, по желание на Грегори Пене.

— Но защо? — попита Хебуорд и го погледна смаяно.

— За да може Баг да познае стаята на Адела Лимингтон. Така е — каза Майк, който беше уверен в това, което казваше.