Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (37)

37
Пак на кулата

Адела тичаше по коларския път с единствената мисъл да избяга от тази страшна къща. Дворната врата беше заключена, а стаичката на портиера — тъмна. Тя напрегна всички сили да вдигне железния лост на вратата, но той беше много тежък за нея. Тя се обърна назад. В светлината от отворения хол изпъкна една фигура, която дебнешком се промъкна в лехите край пътя. В първия момент момичето помисли, че е Грегори Пене, но скоро позна ужасната фигура на Баг и застина от страх.

Адела предпазливо тръгна край стената, припълзявайки от храст в храст. Баг я беше съгледал и вървеше към нея, бавно, колебливо, сякаш не беше решил дали да я следи. Може би има и друга врата, мислеше си тя и пълзеше нататък, като от време на време поглеждаше назад. Револверът беше в ръката й. По челото й пот от страх.

Адела изостави стената и тръгна през ливадата. За момент тя помисли, че е избягала от преследвача си. Баг, който обикновено избягваше да се движи на открито, вървеше все още край стената и все пак бавно. Адела го видя. Тя се надяваше, че той ще прекрати преследването стига тя спокойно да продължава пътя си. Но скоро тази надежда изчезна. Тя мина през нисък хълм и излезе на една пътека, която вървеше под ъгъл със стената и приближаваше към последната. Щом забеляза това, тя напусна пътечката и навлезе във висока влажна трева. След няколко крачки тя се измокри до колене. При напрегнатото състояние, в което се намираше, тя не усети влага. Баг също беше изоставил стената и вървеше на открито. Адела беше любопитна да узнае, дали цялото владение е заградено със стени и се зарадва, когато се добра до един нисък баир. Тя почти се препъна в един ров, който вероятно образуваше източната граница на имението и като се обърна, тя с ужас констатира, че Баг е пак зад нея, макар и доста далеч. В далечината тя съзря светлините от къща. Разстоянието не й се видя голямо, но в действителност то беше над два километра. Тя въздъхна с облекчение, кривна от рова и тръгна по един слаб наклон нагоре. Когато обаче достигна най-високото място, трябваше с огорчение да се увери, че светлината беше много далеч. Тя пак се обърна и видя Баг — в тъмнината неговите зелени очи искряха.

Къде се намираше? Тя се огледа и позна местността. От лявата й страна се очертаваше нагоре широкия силует на стария Гриф Товер, Неочаквано Баг изостави ролята си на наблюдател и с почти кучешко лаене се хвърли върху нея. Адела изтича към кулата. Сърцето й биеше с такава сила, че всеки миг можеше да се пръсне. Една ръка хвана блузата й и я разкъса. Това я накара да се окопити: трябваше да се обърне срещу неприятеля си, ако не искаше да загине.

С рязко движение тя се обърна и вдигна револвера. Сега вече стоеше лице срещу лице с Баг. Той изръмжа и закъса на парчета останалата в ръката му блуза, след това се приготви за скок. Адела дръпна спусъка на револвера. Внезапният силен гърмеж я стресна до такава степен, че щеше да изпусне оръжието си. Със страхотен рев Баг падна на земята и посегна към раненото си рамо. След миг обаче той се изправи и бавно се дръпна назад, без да я изпуска из око.

Какво да направи? Маймуната можеше да се промъкне в храсталака зад нея и всеки момент да се хвърли върху й. Адела погледна към кулата: само ако би могла да се качи горе! Тя се досети за стълбата, която Джек Хебуорд беше оставил. Ами ако са я прибрали? Тя предпазливо се промъкна край кулата, следейки непрекъснато маймуната. Макар че Баг стоеше неподвижно, Адела знаеше, че той я следи. Опипвайки в тревата около кулата, тя намери стълбата и без особен труд я изправи и допря до зида.

Баг все още стоеше там. Мрачният блясък в очите му беше страшен за гледане. С голяма бързина тя се изкачи по стълбата и я изтегли към себе си. Сега тя бавно се промъкваше и се добра до кулата. На три скока Баг се опита да се покатери по зида, но напразно. Животното се задавяше от ярост. Адела и Баг се гледаха известно време един другиго. Най-сетне Баг си тръгна. Тя дълго следи страшната му фигура, докато се виждаше и като се увери, че няма да се върне, се зае със стълбата. Долният й край се беше закачил за някакъв храст. Адела започна да тегли и на третия път й се удаде да я откачи, но загуби равновесие. За момент само тя се залови с ръка за ръба на зида, а след това се изпусна и падна в кулата. Тя наново стана. Ако не беше така самотна сред новата обстановка, навярно щеше да се изсмее над злополуката си. Тя се опита да намести стълбата, обаче в тъмнината не беше лесно да намери сигурна опорна точка. Тогава тя си припомни, че по-рано беше видяла в дъното камъни и скали и се зае да търси такива. Адела напипа почвата и отстрани един храст. След това потърси с крак по-солидна опора и тръгна. Изведнъж тя се подхлъзна и през една тясна дупка пропадна надолу.