Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (34)

34
Полицейска намеса

— Да, аз съм — каза Майк горчиво. — Добре, вахмистър, няма нужда да чакате повече. Хебуорд, ще дойда с вас в къщи, за да се преоблека.

— Но, за Бога — извика Джек, взирайки се в детектив. — Никога не съм виждал човек така сполучливо преоблечен. Иначе лесно не мога да бъда измамен.

— Аз измамих всички хора, включително себе си — каза Майк гневно… — Въобразих си, че с едно писмо ще мога да го вмъкна в клопката. А вместо това, той мен изигра.

— Как?

— Пръсна в лицето ми концентриран разтвор от амоняк, ако не се лъжа — каза Майк.

 

 

След двадесет минути той излезе от банята в обикновения си вид. Само очите му бяха силно възпалени.

— Исках да го пипна, но той излезе по-хитър от мен.

— Знаете ли кой беше?

Майк кимна.

— Да, знам. Имам на разположение специална полицейска команда, която чака само да го арестува. Не исках да се вдига много шум и главното, да не се пролива кръв, защото предполагам, че без ожесточена борба той няма да се предаде.

— Не можах да позная колата, макар на пръсти да знам всички автомобили в града — каза Джек.

— Тя е съвсем нова кола и Главореза я използува само при нощните си авантюри. Вероятно не я държи в къщата си. Преди малко ме питахте, дали искам да ям. Дайте ми нещо да хапна, гладен съм като вълк.

Джек отиде в трапезарията и донесе студено месо. След това свари кафе и мълчаливо почака, докато се нахрани гладният детектив.

— Сега пак се чувствувам като човек — каза Майк. — От 11 часа преди обяд нищо не съм ял. Знаете ли, че нашата приятелка Стела Мендоза е в Гриф Товер? Струва ми се, че доста я изплаших. Преди около един час се навъртах натам, за да проверя дали птичката ми е в кафеза и като обикалях така, я видях. Тя страшно изпищя.

Някой потропа на вратата и Хебуорд обърна глава.

— Кой ли идва по това време? — каза той.

— Навярно е полицаят.

Хебуорд излезе и отвори вратата. Навън стоеше набита тежка жена, средна възраст. В ръцете си държеше свитък хартия.

— Вие ли сте мистер Хебуорд? — попита тя.

— Да — отвърна Джек.

— Ето ръкописа, който мис Лимингтон остави в къщи. Тя ме помоли да ви го предам.

Хебуорд взе свитъка и го разгъна. Беше ръкописът на Розела.

— Защо го носите? — попита той.

— Тя ми каза да го донеса, щом го намеря — отвърна жената.

— Добре — каза Джек добродушно. — Благодаря ви.

Той заключи вратата след нея и влезе в стаята.

— Адела изпратила ръкописа. Не знам какво се е случило.

— Кой го донесе? — попита Майк заинтересован.

— Предполагам, че беше хазайката й — каза Джек и описа жената.

— Да, хазайката е. Не иска ли Адела повече да играе?

— Навярно — Джек поклати глава.

Майк беше учуден.

— Но какво значи това? Какво каза хазайката?

— Мис Лимингтон я помолила да донесе ръкописа, като го намери.

В следващия миг Майк изскочи навън, затича се с всички сили и настигна жената.

— Бъдете любезна и елате с мен — каза той и я върна в жилището на Джек. — Моля, кажете още веднъж на мистер Хебуорд, защо мис Лимингтон е изпратила ръкописа и защо е било нужно да го донесете, щом го намерите.

— Защото, когато тръгна към вас… — започна тя.

— Към мен? — извика Хебуорд бързо.

— Един господин от ателието дойде и каза, че искате веднага да я видите — каза хазайката. — Мис Лимингтон току-що се канеше да си легне, когато й съобщих това. Тя помисли, че я викате заради филма и започна да търси ръкописа. Понеже не можа да го намери, тя се разтревожи. Тогава аз й казах да върви, понеже работата е бърза, като й обещах да отнеса ръкописа. Най-сетне тя се съгласи и ме помоли непременно да го донеса.

— Какъв беше човекът, който я отведе?

— Доста пълен. Всъщност той беше шофьорът. Стори ми се малко пийнал, но аз не исках да плаша мис Лимингтон и нищо не й казах.

— Какво стана после? — попита Майк бързо.

— Тя излезе навън и се качи в автомобила. Шофьорът вече беше на мястото си.

— Колата затворена ли беше?

Жената кимна.

— И заминаха? В колко часа?

— Малко преди 10. Преди автомобилът да тръгне, черковният часовник удари.

Студени тръпки полазиха Майк.

— Сега е 11 и двадесет и пет. Много късно идвате.

— Много време търсих ръкописа. Намерих го най-после под възглавницата на мис Лимингтон. Ама тя не е ли тук?

— Не, няма я — каза Майк спокойно. — Благодаря ви, повече не ви задържам. Сега бъдете така добра, да ме почакате в полицейския участък.

Майк изтича по стълбата, обличайки дрехата си.

— Къде мислите, че е?

— В Гриф Товер — отговори Майк бързо. — Дали Грегори Пене ще остане жив тази нощ, ще зависи от това, дали не е направил нещо лошо на Адела.

В полицейския участък той намери хазайката. Бедната жена беше разтревожена и изплашена.

— Какво облекло носеше мис Лимингтон, когато излезе?

— Син костюм — отговори жената. — Хубав син костюм, който постоянно носи.

Група полицаи от Скотланд Ярд чакаха в участъка. Един препълнен автомобил потегли от Чайчестер. Майк беше обхванат от трескаво нетърпение и пътуването му се струваше безкрайно. Най-после колата сви към Гриф Товер, Майк не дочака да събудят вратаря, а блъснаха вратата с автомобила и тя се отвори.

Нямаше нужда да се звъни, вратата на хола беше отворена. Майк изтича през празния хол, мина коридора и влезе в библиотеката на Грегори Пене. Вътре гореше само една лампа и осветляваше слабо стаята. Самата стая беше празна. С бързи крачки той се отправи към писалищната маса и завъртя ръчката. Килията на Баг се отвори, но маймуната я нямаше.

Майк натисна копчето на звънеца и веднага влезе един слуга, когато познаваше от по-рано.

— Къде е господарят ти? — попита Майк на холандски.

Слугата поклати глава.

— Не знам — отговори той и погледна нагоре.

— Покажи ми пътя!

Те се върнаха във външния хол и по стълбата се качиха на горния етаж, минаха през един дълъг коридор с множество мечове. По стените, както и долу, намериха една врата, също отворена. Те влязоха в голяма танцувална зала, в която Грегори Пене беше прекарал вечерта. И в тази зала нямаше никой. Майк излезе. Внезапно той чу силно тропане на една врата в коридора. Ключът беше на вратата. Майк го завъртя и отвори вратата. Стела Мендоза бледна като платно, излезе навън, олюлявайки се.

— Къде е Адела — простена тя.

— Точно това от вас искам да узная — каза Майк строго. — Къде е тя?

Стела безпомощно поклати глава. Тя не беше в състояние да говори и падна в безсъзнание.

Майк я остави и тръгна нататък. Той тичаше от стая в стая, но никъде нямаше следа от Адела, нито от бруталния Пене. Детективът наново претърси библиотеката, влезе в малкия салон, където беше сложена маса с прибори за двама души. Покривката на масата беше накапана с вино. Една чаша беше полупразна. Но двамата, за които беше приготвена масата, не се виждаха.

Майк беше обхванат от пълно напрежение. Мислите му бяха съсредоточени само към един въпрос, разрешаването на който за него беше по-важно от самия му живот. Изведнъж той чу шум откъм килията на Баг. Майк се обърна, в отвора се показа страшната фигура на маймуната. От рамото й течеше кръв и падаше надолу. В големите си ръце държеше куп парцали. Майк се взря по-добре и пред очите му притъмня. Разкъсания и изцапан с кръв парцал, който Баг държеше, беше блузата на Адела Лимингтон.

За миг Баг се втренчи в Майк, когото позна, че е неприятел. Маймуната изпусна блузата и тракайки със зъби се върна в килията си. Три изстрела Ът револвера на Майк екнаха и Баг внезапно изчезна. Вратата се затвори безшумно след него.

Хебуорд беше видял сцената. Той се притече на помощ и вдигна дрехата, която маймуната изпусна.

— Това е нейната дреха — извика той и ужасна мисъл му мина през главата.

Майк отвори клетката на Баг и с револвер в ръка се вмъкна вътре. Хебуорд не се реши да го последва и остана вцепенен като статуя в очакване появяването на Майк.

— Вътре няма никой — каза Майк.

— Никой! — извика Хебуорд с шепот. — Слава Богу!

— Баг е избягал. Струва ми се, че го ударих. Ето следи от кръв. Възможно е да не са от моя изстрел. Преди това той е бил ранен — при тези думи Майк посочи кървавите петна по пода. — Последният път, когато го видях, той нямаше тази рана.

— Вие по-рано виждали ли сте го?

Майк кимна.

Къде можеше да бъде Адела? Това беше най-важният въпрос и изместваше на заден план всички останали неща. Къде беше баронът? Защо външната врата беше оставена отворена? Никой от служителите на Пене не можеше да даде никакви сведения, а Майк чувствуваше, че те казват истината. Само Грегори, момичето и голямата маймуна знаеха, освен ако…

Майк се качи горе, където беше оставил един детектив да се грижи за Стела Мендоза.

— Тя втори път припада — каза полицаят. — Извика веднъж „застреляй го, Адела“ и падна.

— Значи тя ги е видяла! — извика Майк.

Един от полицаите, който наблюдаваше къщата отвън, съобщи, че е видял една тъмна фигура да се катери по стената и след това изчезнала в един двор, а след няколко минути, пак се появила.

— Това е бил Баг — забеляза Майк. — Аз знаех, че не е тук, когато дойдохме. Докато бяхме горе, той е влязъл през дупката в стената.

След малко намериха колата, с която Адела беше отвлечена. Тя принадлежеше на Стела. Първоначално Майк предполагаше, че Мендоза е взела участие в отвличането на Адела, но после узна, че нейният шофьор е бил вързан в кухнята и сам Пене се е явил пред момичето. Като се убеди, че автомобилът е на Стела, Майк лесно си обясни, защо Адела не се е усъмнила и се е качила в колата.

Майк чувствуваше, че полудява. Сега залавянето на Главореза не беше вече най-важният въпрос. Той мислеше как да спаси Адела.

— Ако не я намеря, ще полудея — извика той.

Джек Хебуорд искаше да отговори нещо, но не можа. Страшен вик раздра нощта и накара всички да потрепнат.

— Помощ, помощ!

Викът беше страхотен. Майк позна гласа на Грегори Пене.