Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (28)

28
Старата кула

Майк беше разстроен. Историята със затворения автомобил му направи по-силно впечатление, отколкото на младото момиче. Особено опитът да бъде отвлечена Адела го разтревожи твърде много. Събитията през последните дни го бяха заставили да възложи друга задача на детектива, който охраняваше Адела, така че тя остана без всякаква охрана. При новосъздалото се положение, Майк реши да възобнови тази охрана чрез агент от местната полиция.

Майк откара с автомобила си Адела до квартирата й. След това отиде в полицейския участък и поиска един полицай, но беше вече късно, за да говори лично с инспектора. Чиновникът, който ръководеше службата, не се реши да поеме отговорността и отказа да изпълни искането. Когато обаче Майк взе телефона, за да говори с инспектора, чиновникът се съгласи неохотно и изпрати един униформен полицай да патрулира около квартирата на Адела.

В къщи Майк разгледа най-щателно намерените от Адела предмети. Бутилхлоридът беше силна отрова и Майк не можеше да си обясни за каква цел е бил необходим на Главореза.

Той наново разгледа примката. За счупването й беше необходима огромна сила. Майк не можеше да обясни този факт.

Инспекторът Лил, който наблюдаваше Гриф Товер, се обади по телефона. Нищо особено не беше се случило и животът там вървеше своя обикновен ход. Сър Грегори беше поканил в къщата си инспектора и му беше съобщил, че Баг все още не се е върнал.

— Тази нощ останете там — каза Майк. — Утре ще вдигнем поста. Скотланд Ярд е уверен, че сър Грегори не е замесен в смъртта на Фос.

— А аз твърдя, че е замесен — каза инспекторът. — В полето, зад стената, намерих смачкана и окървавена шапка, на хастара с печатни букви стои надпис: „Chi si Stores, Tjansi“

Още една нова находка.

— Пратете ми я утре сутринта — каза Майк след дълго размисляне.

На следващата сутрин, веднага след закуската, Майк получи шапката и я разгледа. Хебуорд, който винаги беше информиран от Майк, любопитно разглеждаше находката.

— Ако туземецът е носил шапката на Лалей Фос, когато е пристигнал в къщата на мистер Лонгвал, то къде е станала смяната на шапките? Само по пътя между Гриф Товер и къщата на стария, освен ако…

— Освен ако — какво? — попита Майк, който ценеше много острия ум на Хебуорд.

— … Смяната е станала в къщата на Грегори. По шапката няма никакви нарези, макар че е покрита с кръв. Тук нещо не е наред.

— Много чудно — прибави Майк. — Но въпреки това, обяснението е твърде просто, ако теорията ми е вярна.

Той не каза на Хебуорд, каква беше теорията му.

Майк придружи Джек до ателието. Голямата кола отпътува с персонала на студиото. По много съображения Майк искаше да ги придружи. В тяхната весела и безгрижна компания той имаше всичката възможност да забрави за момент своите грижи.

Както обикновено, той и тази сутрин влезе в телефонна връзка с Лондон, но и там нищо особено не беше се случило. Прочее, нищо не го задържаше в Чайчестер. Той реши, качи се на колата си и тръгна след веселата компания.

Още от четвърт час разстояние, той съгледа старата кула. Тя беше стара, разнебитена развалина и отдалеч наподобяваше необикновено висок егрек за овце. Когато наближи кулата, автомобилът на Хебуорд беше излязъл от шосето и се движеше по една ливада отстрани.

Киноартистите привършваха преобличането и гримирането. Адела не се виждаше — тя се преобличаше в една малка палатка. Джек Хебуорд и операторът говореха оживено върху дневната светлина, прожекторите и постановката на камерата.

Майк беше доста разумен, за да не пречи. Той се отправи към кулата и се зае с разглеждането на разнообразния строеж, който поколенията бяха издигнали върху първоначалните основи. Майк не разбираше много от зидария, но все пак успя да познае, до каква височина римляните бяха градили. Той дори разпозна и частта, изградена през времето на саксите.

Един работник изправи върху кулата стълба, която беше необходима за Розела. Историята, която се снимаше, рисуваше едно момиче, първоначално хористка, а после жена на един благородник, който се занимава с археология. Бедният млад човек, когото тя по-рано е обичала (Майк веднага се досети, че Реджи Коноли ще играе тази тъжна роля), е винаги готов да й помогне. И сега, когато тя е затворена в подземието на една кула, той я освобождава.

Самата кула беше снета в Арундел, а тук трябваше само да се покаже как по едно въже момичето избягва от затвора си и бърза в ръцете на свой любим.

— Не е лесно да се слиза по тази стълба — каза мрачно Реджи. — А мис Лимингтон е ужасно тежка. Опитайте се да я вдигнете, мистер Хебуорд, да видите дали е лесно.

Майк стоеше при тях и с удоволствие беше готов да изпълни тази покана.

— В тази роля от мен се иска извънредно много — мърмореше Реджи. — Аз не съм великан. Колко пъти вече казвам на Хебуорд, че тази роля не е за мен! Защо пък непременно трябва да се правят едри снимки от тази сцена! Чисто и просто можеше да се вземе една кукла. Това би било достатъчно. А още по-добре би било мис Лимингтон сама да слезе!

— Всичко е така просто — каза Хебуорд, който наново се върна и чу последните думи. — Мис Лимингтон ще се държи за въжето, така че върху вас няма да пада цялата й тежест. Трябва само да се стараете да изглеждате бодър и весел.

— Много е лесно да се говори — извика Реджи Коноли. — Но в моя договор никъде не става дума, че ще се катеря и слизам по въжета. Всеки от нас има свои наклонности, но такива работи аз мразя.

— Опитайте се — каза Джек късо.

Един работник закачи въжето за един гвоздей, забит върху вътрешната страна на кулата. Върхът на кулата нямаше да влезе в снимката. Самото бягство вече беше снето в Арундел. Тук щяха да правят само снимки в едър план. Първата проба щеше да свърши с нещастие. С крясък Коноли изпусна товара си и Адела щеше да се сгромоляса долу, ако не беше се хванала за въжето.

— Още веднъж — извика Джек гневно. — Не забравяйте, че сте мъж! Джеки Коган по-добре ще свърши тази работа от вас.

Сцената беше повторена с по-голям успех. Когато при третата проба Коноли напълно се измори, Хебуорд внезапно извика „камера“ и снимането започна.

Въпреки всичките си дефекти, Коноли беше добър артист. По устните му сияеше горда усмивка и той гледаше с любов момичето, докато поставената на подвижна платформа камера бавно се движеше надолу в унисон с плъзгащата се по въжето влюбена двойка. Вече бяха докоснали земята и Коноли гледаше Адела с последен говорещ поглед.

— Достатъчно! — каза Джек.

Коноли се строполи изтощен.

— По дяволите! — изпъшка той, опипвайки наболелите го мускули на ръцете. — С такива работи друг път не се залавям, мистер Хебуорд. Беше така ужасно! Струваше ми се, че ще умра!

— Сега виждате, че не сте умрял — каза Джек, усмихвайки се добродушно. — Починете си малко, след това ще снимаме бягството.

Камерата беше отместена на около 20–30 метра. Докато Реджи Коноли почиваше на моравата, Адела отиде при Майк.

— Много се радвам, че мина тази снимка — каза тя облекчена. — Жал ми е за бедния Коноли. През време на снимката той така проклинаше, че ми идваше да се изсмея, а в такъв случай трябваше да се снима отново. Наистина, не беше леко — прибави тя.

Ръката й беше посиняла, а на едно място въжето беше протрило кожата й. Изведнъж на Майк му се дощя да целуне тази малка раничка, но се овладя.

— Как изглеждах? — попита тя.

— Великолепно — каза той с възторг.

Тя го погледна дяволито и наведе очи.

— Струва ми се, че не сте напълно обективен — каза тя.

— Възможно — отвърна Майк. — Какво имаше във вътрешността на кулата?

— Вътре ли? Камъни и буренаци и нищо друго. Изобщо великолепна гледка.

Той се усмихна.

— Преди малко казахте, че се радвате, че снимката е свършена. Защо се радвате?

— Мистер Хебуорд беше казал, че ако не остане доволен от снимките при дневна светлина, ще направи такива през нощта. Бедният мистер Коноли! Тогава навярно съвършено би се объркал.

В този момент се чу гласа на Хебуорд.

— Не взимайте стълбата, Колин — извика той — Оставете я в тревата зад кулата. Може тази вечер пак да дойдем. Нека остане всичко, което не е изложено на повреда. Утре сутринта ще ги приберете.

Адела погледна разочаровано.

— Страхувам се, че той ще го направи — каза тя. — За мене нищо, но нервността на Коноли прави и мен несигурна. Бих желала вие да играете неговата роля.

— И аз също — каза Майк с такъв ентусиазъм, че тя почервеня.

Джек Хебуорд дойде при тях.

— Не сте ли правили нещо горе на зида? — попита той и посочи към кулата.

— Не, мистер Хебуорд — каза тя учудена.

— Но какво ще е това?

На върха на кулата се забелязваше някакъв предмет.

— Движи се! — извика той смаяно.

На върха на кулата бавно се показа една глава, след това две силни космати рамене. Най-сетне един крак се прехвърли през зида. Това беше Баг!

Рошавата му козина беше посивяла от прах, лицето му също. Майк се втренчи. Когато животното протегна двете си ръце, Майк забеляза около китките му гривни от счупени примки.