Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (21)

21
Заличени следи

Пътят от гарата не минаваше край жилището на Адела и ако човек поискаше да мине покрай него, трябваше да направи доста голяма обиколка. Въпреки това, Майк се отправи и похлопа на вратата. Той не се зарадва много, когато му отговориха, че момичето било излязло още в 7 часа сутринта. Хебуорд правеше снимки в Сут Доунс и ателието беше празно, когато Майк пристигна там. Само секретарят и новият драматург бяха в ателието. Последният беше постъпил на работа предната вечер.

— Не зная точно мястото, където правят снимки, мистер Бриксан — каза секретарят — Предполагам, че са в околността на Арундел. Мис Мендоза идва тази сутрин и също пита. Тя покани на обяд мис Лимингтон.

— Много интересно — каза Майк любезно. — Ако дойде пак, кажете й, моля от мое име, че мис Лимингтон е поканена другаде.

Секретарят кимна.

— Надявам се, че не ще чакате — каза той. — Не се знае кога…

— Аз не съм казал, че тя има среща с мен — каза Бриксан високо.

— Мистер Бриксан — каза неочаквано секретарят, — спомняте ли си какъв шум бяхте вдигнали по онази работа, листа, който беше попаднал в ръкописа на мис Лимингтон? Майк кимна.

— Намери ли се ръкописа — попита той.

— Не, обаче новият драматург ми каза, че прелистил регистъра, в който Фос вписваше всички постъпили ръкописи, при което констатирал, че едно вписване било изтрито.

— Покажете ми регистъра — каза Майк живо.

Голямата, тежка книга беше донесена. В отделните графи се вписваха името на изпращача, адресът му, датата на постъпването и датата на връщането на ръкописа. Майк поставя книгата върху масата в бюрото на директора и грижливо зачете голямата редица имена на авторите.

— Щом е изпратил един ръкопис, сигурно е изпратил и други — каза той. — Изтрити ли са и други записвания в книгата?

Секретарят поклати отрицателно глава.

— Това е единственото място, което намерихме — каза той. — В този регистър ще намерите имената на много местни хора. Няма нито един търговец в града, който да не е изпратил по някой ръкопис.

Майк проследи бавно с пръст дългия списък на имена. Страница по страница той прелистваше, след това той внезапно спря на едно заглавие. „Нощта на ужаса“ от сър Грегори Пене, прочете той, при което се обърна към секретаря.

— Значи и сър Грегори е пращал ръкописи?

— Да, един или два. Ще срещнете името му по-нататък. Неговите филми са писани с оглед да подхождат за мис Мендоза. Но той не ви интересува.

— Не — каза Майк бързо. — Ами нямате ли тук някой от неговите ръкописи?

— Всички са върнати — каза секретарят със съжаление. — Чел съм един от тях. Все още си спомням, че Фос убеждаваше директора да изпълнят един от неговите ръкописи. Фос използуваше положението си и измъкваше доста пари. Едва впоследствие открихме това. Той взимаше процент от авторите. Тази сутрин мистер Хебуорд откри, че веднъж Фос е взел 200 фута от една дама, като й обещал да й създаде ангажимент. По този случай днес Хебуорд написа много остро писмо до Фос.

Внезапно Майк срещна отново името на Грегори Пене. Нищо чудно нямаше, че собственикът на Гриф Товер праща ръкописи. В целия свят нямаше нито един мъж или жена, които да не се считат способни да напишат сценарий за филм.

Майк затвори регистъра и го предаде на секретаря.

— Наистина чудно е това заличаване. Аз ще говоря с Фос при първи удобен случай — каза Майк.

Той веднага отиде в малкия хотел, където живееше Фос, но не го намери.

— Миналата нощ не е бил тук — каза управителят на хотела, — поне не е спал тук. Казваше, че ще отиде в Лондон — прибави той.

Майк се върна в ателието. Беше започнало да вали и той знаеше, че артистите скоро ще се върнат. Наистина, след няколко минути големият жълт автомобил влезе в двора. Адела веднага видя Майк и му кимна, когато той я извика.

— Благодаря ви, мистер Бриксан, но ние обядвахме вече. Освен това трябва да приготвя до утре сутринта още две големи сцени.

Отказът й не беше твърде окуражителен. Майк нямаше обаче намерение да се задоволи с такъв отговор.

— Ами чая? Чай ще пиете, дори и ако 50 сцени ви предстои да приготвите за утре. През време на храненето не можете да четете, а ако четете ще ви заболи стомаха, а заболи ли ви стомаха…

Тя се изсмя от все сърце.

— Ако хазайката ми услужи със салона си, можете в четири и половина часа да заповядате на чай у дома, а в пет часа, ако имате работа, можете да си отидете.

Когато, Бриксан влезе в ателието, Хебуорд го очакваше.

— Чухте ли вече, че от регистъра е заличено едно заглавие? — попита той.

Майк кимна.

— Какво мислите? — и без да дочака отговор, продължи — тук има нещо. Фос беше непоправим лъжец. Този човек не можеше да гледа никого в очите. Аз и без това имам малка разправия с него, заради една сума, която е изтръгнал от една дама с обещанието да я настани при мен като артистка.

— А Адела как е? — попита Майк.

— О, тя е чудесна, Бриксан! Такива случаи никога почти не се срещат в живота. Филмовите звезди, които изникват в нощта, са приятелки на влюбените до уши филмови директори, които в момент на разнежване са дали обещания и трябва да ги изпълнят. Звездата започва да играе с помощта на 600 статистики и то само с великолепни костюми, които струват по половин милион долари. Играе ролята на кралица в Персия или ролята на Семирамида с алюрите на статистка, която за пръв път излиза на филм, или с маниерите на трениран манекен. След това, без никакъв оглед на разходите, филмът се украсява с две надбягвания с автомобили или с нещо от Вавилон. След това звездата излиза или с толкова малко дрехи, че човек не може да види лицето й или с толкова много, че нищо не можете да разберете от играта й. Тези работи се случват много често. Около тези дами има толкова много блясък и великолепие, че грешките им не се забелязват. Но Адела Лимингтон играе чудесно, великолепно, дори в просяшко облекло. Казвам ви, Бриксан, тук нещо не е в ред. Подобни работи се случват само във фантазията на журналистите.

— Какво не е в ред? — попита Майк учудено.

— Все нещо ще се случи. Или ще изчезне, преди филмът да е напълно готов, или ще я арестуват.

Майк се усмихна.

— Нищо подобно няма да се случи — каза той.

— Чухте ли вече за новото филмово дружество на Мендоза? — попита Джек, като натъпка лулата си.

Майк притегли стола и седна.

— Не, не съм.

— Мендоза има намерение да основе филмово предприятие. Никога до сега не съм уволнил артистка, която да не е правила това. На книга всичко е много хубаво! Цифрата на капитала бива отпечатана с едри букви, а името на звездата с още по-големи. Преди това техните приятели са успели да им кажат, че едно възнаграждение от 100 000 е просто просяшка заплата за една артистка от техния ранг. И започва събирането на капитала. Обикновено на сцената изпъква един, който обира каймака и заема директорския пост при дружеството. Той прибира парите, а звездата подбира от ръкописите само тези, в които тя може да изпъкне и при които във всяка сцена излиза с все нови и скъпи облекла. Ако такъв ръкопис няма, все се намира някой, който го написва. Всички други артисти излизат на екрана само в големи масови сцени. Когато филмът е на привършване, привършили са са и парите. Дружеството е фалирало, а на звездата е останал само автомобила й, с който отива на снимки и може би и някоя нова вила, която си е построила, за да бъде по-близо до ателието. А в някой случай и четвърт от целия капитал, която сума й е била изплатена предварително за сметка на бъдещите й прояви. Влезте, мистер Лонгвал.

Майк се обърна. Любезният стар човек стоеше на вратата с шапка в ръка.

— Страхувам се, че ще ви преча — каза той със своя хубав, мелодичен глас. Бях в града при адвоката ми и не можах да се въздържа да не се отбия насам, да се осведомя как върви работата с филма.

— Благодаря ви, мистер Лонгвал. Филмът върви отлично. Познавате ли мистер Бриксан?

— Защо ходихте при адвоката си? — попита Майк.

— По една интересна работа — отвърна старият човек. — Преди много години следвах медицина и издържах всичките изпити, така че по право аз съм лекар. След това дълго време не практикувах. Никой не знае, че съм лекар. Снощи останах много изненадан, когато един съсед ме повика да прегледам слугата му. Това ме накара да се замисля, понеже не зная дали не съм нарушил законите, щом като съм действувал като лекар, без да съм зарегистрирал такава професия.

— Мога да ви помогна, мистер Лонгвал — каза Майк. — Щом веднъж сте придобили правата на лекар, те остават в сила за цял живот. Никакво престъпление не сте извършили.

— И моят адвокат каза същото — отвърна Лонгвал сериозно.

— Тежък случай ли беше? — попита Майк, който предполагаше кой е бил пациентът.

— Не. Първоначално помислих, че има отравяне на кръвта, но се излъгах. От времето на моята младост до сега медицината е направила грамаден скок и аз не се решавам да предписвам лекарства. И макар много да се радвам, когато мога да помогна на някого, в случая трябва да призная, се чувствувам много нещастен. Почти цялата нощ не спах. Като си отивах за дома, намерих скрит в градината един мотоциклет.

Майк за малко щеше да се засмее.

— А тази сутрин мотоциклетът изчезна. След като го открих, край мене мина нашият приятел Фос. Той изглеждаше много разстроен и възбуден…

— Къде го видяхте? — попита Майк бързо.

— Той мина край къщата ми. Аз стоях на вратата, пушех лулата си и го поздравих, без да знам кой е. Едва като се обърна видях, че е мистер Фос. Каза ми, че току-що посетил някого и че след един час щял да има друга среща.

— В колко часа беше това? — попита Майк.

— Струва ми се, че беше десет и половина — старият човек се замисли. — Не съм напълно сигурен. Беше малко, преди да си легна.

Майк си обясняваше думите на Фос. Грегори го е отпратил, като му е заръчал да се върне, след като Мендоза си отиде.

Лонгвал се обърна към Хебуорд:

— Когато филмът ви бъде готов, ще трябва да ми го покажете.

— Разбира се, мистер Лонгвал.

— Не знам защо чувствувам толкова силен интерес — каза той. — А преди няколко седмици нищо не разбрах от филма.

Секретарят потропа, погледна през вратата и попита:

— Желаете ли да говорите с мис Мендоза?

Джек Хебуорд пламна.

— Не — каза той късо.

— Тя каза… — започна секретарят.

Само присъствието на почтения мистер Лонгвал предпази Джек да не даде израз на яда си над Стела Мендоза, както при друг случай е правил.

— Вчера я видях — каза мистер Лонгвал. — Най-напред помислих, че правите снимки някъде наблизо, но мистер Фос ми каза, че се заблуждавам. Тя е очарователно младо момиче, нали?

— Да — каза Джек Хебуорд сухо.

— Тя изглежда много мила — продължи Лонгвал, без да знае, че настроението на Хебуорд спрямо нея е много лошо.

— Мила и нежна — измърмори Джек Хебуорд, когато старият човек си отиде. — Чухте ли, Бриксан? Ако Стела е мила и нежна, то за дявола може да се каже, че е от шоколад.