Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (24)

24
Следите на Баг

— Не, не е тази стая — каза Майк спокойно. — Тя се намира на другия край на коридора.

Пене замълча.

— Защо не ми вярвате? — попита той с почти приятелски тон. — Що за неверни Тома сте? Нека се разберем, Бриксан. Да слезем долу, да пийнем нещо и да забравим нашата вражда. Чувствувам се зле.

— Искам да видя стаята — каза Майк.

— Ключът не е в мен.

— Вземете го — каза Майк троснато.

Баронът намери един ключ в джоба си и неохотно отвори вратата.

— Всичко стана набързо — каза той. — Тя беше много болна и трябваше веднага да я отпратя.

— В такъв случай кажете ми болницата, в която отиде — каза Майк и запали лампата.

Един поглед беше достатъчен, за да се увери, че наистина момичето е излязло внезапно. Но въпреки това личеше, че то не е напуснало стаята при нормални условия. Леглото беше в безпорядък, възглавниците бяха окървавени, а по стените личаха тъмночервени петна. Един стол беше счупен, по килима се виждаха особени следи, някои от които от боси крака. По чаршафа се забелязваха отпечатъци, които не можеха да бъдат от човешка ръка.

— Тези следи са от маймуната — каза Майк, като ги посочи. — Тук е бил Баг.

Баронът прехапа устни.

— Тук се води борба — каза той. — Човекът дойде горе и твърдеше, че слугинята била негова жена…

— Какво стана с него? Не последва отговор.

— Какво стана с него? — повтори Майк с нескрито нетърпение.

— Пуснах го да си отиде заедно с жената. Чисто и просто…

С внезапен вик Майк се наведе и вдигна парче блестяща стомана, което лежеше зад леглото. То беше половинка от меч, счупен през средата. Никакви петна от кръв не се забелязваха по него. Майк се взря в острието и откри леко изкривяване по него. След това взе стола, разгледа краката му и откри две дълбоки бразди.

— Аз ще ви разкажа, какво е станало. Вие и вашият Баг сте хванали човека, когато е влязъл тук. По време на борбата, Баг си е послужил със стола и го е счупил. Човекът е побягнал от стаята, изтичал е в библиотеката, откачил е меча от стената и след това се е върнал горе. Едва сега е започнала истинската битка, при която вие сте загубили малко кръв.

— Малко!? — изгърмя баронът — Всичката!

Настъпи дълго мълчание.

— Жената жива ли напусна тази стая?

— Струва ми се, да! — каза Пене с яд.

— Мъжът жив ли напусна къщата ви?

— По-добре е сам да отгатнете. Доколкото знам — да! Повече от половин час лежах в безсъзнание. Баг умее да си служи с меч…

Бриксан претърси къщата от горе до долу. Всички слуги бяха събрани и той започна разпита. С едно само изключение, всички слуги знаеха малайски, но не владееха достатъчно езика, за да могат да дадат точни сведения.

Майк отиде в библиотеката и запали всички лампи.

— Искам да видя Баг — каза той.

— Баг е навън, нали ви казах. Щом не ми вярвате…

Пене отиде до писалището и завъртя ръчката. Вратата се отвори, но никой не излезе.

Бриксан помисли малко, след това влезе в килията с револвер в едната ръка и с джобно фенерче в другата. В клетката на Баг беше чисто, обаче се усещаше остра миризма. В един ъгъл се намираше легло с дюшек, чаршаф, завивка и възглавници, напълнени с перушина. Освен това се виждаше малък бюфет, пълен с орехи и едно дълбоко старо кресло, на което можеше да се почива. На пода лежаха три топки за крикет, с които вероятно това животно си играеше.

Сега за Майк беше ясно по какъв начин Баг излизаше и влизаше в къщата. На една височина около два метра над дюшемето се намираше квадратно отверстие. В стената между пода и отверстието бяха заковани три железни стъпала на еднакво разстояние едно от друго, като образуваха стълбата на Баг. По-късно Майк намери такива стъпала и отвън на стената.

Никъде не се забелязваха кървави петна или други белези, които да уличават Баг в участие в кървавата борба, която се беше разиграла.

Майк се върна в библиотеката и претърси всичко, но пак нищо не можа да открие. Едва когато влезе в малкия салон, в който се беше спрял предната нощ, той съгледа на перваза на прозореца следи. Това бяха отпечатъци от бос крак. Следите на друго място показваха, че през прозореца е било изхвърлено някакво тежко тяло.

В този момент пристигна шофьорът на Майк с двама полицейски агенти. Веднага след пристигането си в Гриф Товер, Майк беше изпратил автомобила си да ги вземе. Двамата полицаи му помогнаха при претърсването на градината. Следите на беглеца лесно можеха да се проследят. Кървави петна се простираха косо по чакъла, растенията по кръглата цветна леха бяха изпомачкани, а по меката почва ясно личаха отпечатъци от малки боси крака. В зеленчуковата градина следите се губеха.

— Въпросът е кой кого е носил? — каза инспекторът Лил.

Преди това Майк с няколко думи му беше разказал какво е видял в Гриф Товер.

— Струва ми се, че и двамата са били убити в къщата и след това труповете им са изнесени от Баг. В килията на маймуната няма никакви следи от кръв. Навярно след убийството им, Баг не е влизал в клетката си. Ако намерим маймуната, работата ще се изясни. Няма никакво съмнение, че Пене е Главореза — продължи той. — Вчера вечерта говорих с него и забелязах нещо фанатично в характера му.

— Аз пък не съм напълно уверен в това — каза Майк бавно. — Може би моят възглед е малко особен, но ако сър Грегори Пене е наистина убиецът, ще остана много изненадан — прибави той. — Аз много се изненадах, че в килията на Баг не се намериха кървави следи. В това отношение вашето предположение е вярно. Засега нищо не можем да направим, освен да наблюдаваме къщата, докато влезем във връзка с централата.

В този момент се върна и вторият полицай, който беше претърсил зеленчуковата градина до край. Той съобщи, че открил следи близо до задния вход. Задната врата беше отворена. Те бързо минаха през полето и се увериха в истинността на думите му. От двете страни на вратата се забелязваха кървави петна, зад вратата се намираше купчина сухи листа, събрани от градинаря. Тук те намериха отпечатък от човешко тяло, като че ли тук някой беше стоварил за малко товара си, за да си почине. От другата страна на вратата се губеха следите.