Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (35)

35
Какво преживя Адела

За Адела Лимингтон имаше моменти, когато се съмняваше в своите способности като киноартистка. Никога това съмнение не е била толкова голямо, колкото тази вечер, когато се беше надвесила над ръкописа и се стараеше да проучи ролята си. Но тя беше разсеяна. Тя обвини Майк за това си състояние и веднага след това го оправда. И понеже нямаше друг виновник, тя упрекна себе си. Най-сетне Адела сви ръкописа, постави го над възглавницата и се приготви да си легне. Тя беше съблякла вече полата и блузата, си, когато на вратата се потропа.

— От мистер Хебуорд? — попита тя учудена — Толкова късно?

— Да, мис Лимингтон. Той възнамерява да направи чувствителна промяна във филма и иска веднага да ви види. Колата чака вън. Мис Мендоза също ще играе.

Тя въздъхна. Значи с нейната игра се свършваше. А тя се беше мамила и възнесла чак до седмото небе!

— Ще дойда веднага! — каза тя.

Ръцете й трепереха и тя едва се облече. Адела започна да се сърди на себе си за тревогата си, която може би, беше съвсем неоснователна. Може би Стела нямаше да играе старата си роля или беше предвидена нова такава за нея! Или съвсем не щеше да играе в този филм. Такива мисли се въртяха в главата на момичето.

Когато излезе в коридора, долу вратата се отвори. Изведнъж й хрумна, че Хебуорд ще има нужда от ръкописа. Тя се върна в стаята, но във възбудата си забрави къде го е оставила. Най-после отиде при хазайката си.

— Не зная къде съм оставила ръкописа. Ще бъдете ли така добра да го донесете в квартирата на мистер Хебуорд, щом го намерите? Обвит е в кафява корица — и тя описа ръкописа.

Адела позна колата на Стела Мендоза. Това беше още едно доказателство, че Стела се е одобрила с Хебуорд. Адела се качи бързо в автомобила, вратата се затвори след нея и тя седна до шофьора, който пазеше дълбоко мълчание.

— Мистер Бриксан при Хебуорд ли е? — попита тя.

Шофьорът не отговори нищо. Тя помисли, че не е разбрал и замълча.

Внезапно тя забеляза, че колата се движи в противоположна посока.

— Но това не е пътят за мистер Хебуорд — каза тя неспокойно. — Не знаете ли пътя?

Шофьорът и този път не отговори. С голяма скорост колата вървеше по една дълга тъмна улица и сви по шосето.

— Спрете веднага! — каза тя изплашена и посегна към вратата.

Шофьорът дръпна ръката й.

— Мила госпожице, ще се нараните и развалите хубавото си лице, ако скочите.

— Сър Грегори! — извика тя.

— Не правете глупости! — каза Пене. — Ще вечеряте с мен и нищо повече. Толкова пъти вече ви каня, че най-сетне трябваше веднъж да дойдете, доброволно не на сила. И Стела е у дома, няма защо да се безпокоите.

— Сър Грегори, върнете ме веднага обратно. Това е отвратително от ваша страна — каза тя.

Той високо се изсмя.

— Нищо не ще ви се случи. Никой нищо няма да ви стори и пак ще се върнете в дома си здрава и читава. Но по-напред ще вечеряме заедно, мила моя. А ако вършите глупости, ще блъсна колата в първото дърво по пътя и двамата ще загинем.

Той беше пиян, но не само от алкохола, а и от съзнанието, че държи в ръцете си обекта на своите страсти. Той пред нищо нямаше да се спре.

Наистина ли и Стела е там? Адела не вярваше, и все пак и се искаше това да е вярно. В отчаянието си, тя се хващаше за сламки.

— Пристигнахме — каза Грегори гласно, когато колата спря пред вратата на Гриф Товер.

Той скочи на земята и преди Адела да разбере какво става, той я вдигна на ръце, въпреки упоритата й съпротива.

— Ако викаш, ще те целуна — чу тя на ухото си грубия му глас.

Тя мълчеше.

Вратата се отвори. Адела погледна слугата, който мълчаливо стоеше в предния хол, докато Грегори я носеше по широката стълба. Адела напразно се озърташе за помощ. Неочаквано Пене я постави на краката й, отвори една врата и я тикна вътре.

— Ето приятелката ти Стела — каза той, — кажи някоя добра дума за мен. След десет минути ще се върна и ще устроим невиждан пир.

Преди още Адела да види, че в стаята има и друга жена, Грегори заключи вратата отвън. При вида на бледото момиче, Стела се изплаши.

— А, мис Мендоза — каза Адела. — Слава Богу, че сте тук!