Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (99)

98

Дъглас Лейтън вече знаеше какво означава да се чувстваш като хванато в капан животно. Беше позвънил на Джейн Клозън от един телефон в хотел недалече от болницата, с очакването, че ще може да отиде направо в стаята й и да вземе необходимия подпис.

„Глупак такъв — каза си той. — По този начин ти я предупреди. Тя може и да умира, но мозъкът й работи. Сега ще се обади на Хюбърт и ще му каже да се свърже с банките. Ако това стане, с теб е свършено, а хората, с които си имаш работа, не приемат извинения.“

Трябваше на всяка цена да се сдобие с парите. Той потръпна при мисълта какво щеше да стане с него, ако не върне дълга си към казиното. Само ако онзи ден не си беше въобразил, че му върви! Намерението му беше да сложи парите, получени с подписа на Джейн Клозън в отделна сметка за пътуването си. Но после отиде в казиното, защото наистина имаше чувството, че този ден страхотно му върви. И известно време нещата наистина стояха така. В един момент беше спечелил почти осемстотин хиляди долара, но после загуби всичко, че и няколкостотин хиляди отгоре.

Казаха му, че до следващия ден трябва да си върне дълга, но той знаеше, че ако изчака до утре, всичко може да е свършено. Дотогава Сюзън Чандлър без съмнение щеше да разполага с повече информация за него. И щеше със сигурност да посети госпожа Клозън. Не беше изключено дори да се обадят в полицията. Проблемът беше Сюзън Чандлър. Всички неприятности бяха започнали от нея.

Той стоеше на телефона и се мъчеше да реши как да действа оттук нататък. Дланите му бяха лепкави от пот. Забеляза как жената от съседния телефон го наблюдава с любопитство.

Можеше да пробва един ход, който евентуално би могъл да му донесе успех. Но „евентуално“ не беше достатъчно. Успехът му беше нужен на всяка цена. Какъв беше телефонният номер на Хюбърт Марч?

Хвана Хюбърт точно когато тръгваше за офиса. Въпросът, с който Хюбърт го поздрави: „Дъглас, каква е тази история?“ потвърди съмненията му, че госпожа Клозън вече му е позвънила.

— Аз съм при госпожа Клозън — каза Дъг. — Опасявам се, че тя от време на време губи чувство за реалност. Мисли, че е възможно наскоро да ти се е обадила в подобно състояние и се извинява за всичко, което евентуално ти е казала.

Изпълненият с облекчение смях на Хюбърт Марч беше като балсам за душата на Дъглас Лейтън.

— Аз нямам нужда от извинения, но се надявам, че ще се извини на теб, момчето ми.