Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (21)

20

Сюзън спа много неспокойно. Когато се събуди, съзнанието й възстанови отделни части от сънищата й, в които присъстваха всички — Джейн Клозън, Дий и Джак, и дори самата тя. Спомни си, че в един момент Джейн Клозън я умоляваше: „Сюзън, искам Реджайна“. По същия начин Дий бе протегнала към нея ръка с думите: „Сюзън, искам Джак“.

„Е, ти си го взе“ — помисли си Сюзън. Стана от леглото и се протегна с надеждата да разсее познатото стягане в областта на сърцето. Разстройваше се от факта, че след толкова години един такъв сън е в състояние да отприщи всички болезнени спомени. Спомени от времето, когато тя е двайсет и три годишна, студентка втори курс по право и работи на хонорар при Неда. Джак, двайсет и осем годишен фотограф от рекламата, точно започва да става известен. Те двамата — влюбени един в друг.

Тогава се появява Дий. Голямата сестра. Любимката на модни фотографи. Изискана. Забавна. Очарователна. С трима кандидати за брак, но тя иска Джак.

Сюзън отиде в банята и се пресегна за пастата за зъби. Изми си зъбите, като ги търкаше енергично, сякаш се опитваше да заличи горчивия вкус, който винаги усещаше, щом си спомнеше сълзливите обяснения на Дий: „Сюзън, прости ми. Но онова, което съществува между Джак и мен е неизбежно… и може би дори необходимо“.

И измъченото обяснение на Джак: „Сюзън, съжалявам“.

А най-идиотското беше, че те двамата бяха прави за себе си. Дий и Джак наистина се обичаха. Може би дори твърде много. Дий мразеше студа. Ако не беше толкова влюбена и толкова разбрана, щеше да настоява Джак да се откаже да я влачи по ски склоновете. Ако беше успяла да го задържи вкъщи, лавината нямаше да го връхлети. И може би днес щеше да е жив.

„От друга страна — помисли си Сюзън, докато пускаше топлата вода на душа, — ако с Джак бяхме останали заедно, аз вероятно също щях да бъда мъртва, защото щях да бъда на същия онзи склон заедно с него.“

Майка й го беше разбрала.

— Осъзнавам, че ако беше станало обратното, Сюзън, ако ти беше усетила влечение към Джак, просто щеше да напуснеш сцената. Но трябва да приемеш, дори и да ти е трудно да го разбереш, че Дий винаги по някакъв начин те е ревнувала.

„Да, аз щях да напусна сцената“ — помисли си Сюзън, докато си смъкваше халата и заставаше под водната струя.

В седем и половина тя беше облечена и закусваше с обичайния плодов сок, кафе и половин английска кифла. Пусна си „Добър ден, Ню Йорк“, за да хване новините. Едва бе видяла началните кадри и телефонът иззвъня.

Беше майка й.

— Просто исках да те хвана, преди да си потънала в работа, скъпа.

Доволна, че майка й звучи бодро, Сюзън натисна копчето за изключване на звука на дистанционното.

— Здравей, мамо.

А си помисли: „Слава богу, че поне тя все още очаква да я наричам «мамо», а не Емили“.

— Вчера предаването ти беше възхитително. Жената, която се обади, дойде ли в офиса ти?

— Не, не дойде.

— Нищо чудно. Тя звучеше доста разтревожена. Но си помислих, че ще ти бъде интересно да узнаеш, че веднъж се срещнах с Реджайна Клозън. Това беше в периода ПБ, което ще рече преди около четири години.

Сюзън се усмихна. ПБ означаваше „Преди Бинки“.

— Излишно е да ти казвам, че Чарли-Чарлс всячески се мъчеше да впечатли Реджайна Клозън със страхотните инвестиции, които беше направил — факт, който му припомних, когато уреждахме финансовите си въпроси, но който той се опита да отрече.

Сюзън се засмя.

— Мамо, бъди снизходителна.

— Съжалявам, Сюзън, не исках да споменавам развода.

— Напротив. Ти го правиш непрекъснато.

— Така си е — съгласи се майка й без обичайната потиснатост. — Но наистина се обадих, за да ти кажа за Реджайна Клозън. Тя доста се поразговори с нас — знаеш какъв бърборко може да бъде баща ти — и ни каза, че през следващата си дълга ваканция възнамерява да отиде на пътешествие по море. Беше много въодушевена. Казах й, че се надявам хората на борда да не продължават да я тормозят с въпроси за инвестиции. Помня, че тя се засмя и отвърна нещо в смисъл, че очаква с нетърпение малко да се позабавлява, а това в никакъв случай не включвало Дау Джоунс^[1]. Каза, че баща й получил инфаркт, преди да стане на петдесет и ужасно съжалявал за всичките си пропуснати ваканции.

— Това, което ми съобщаваш, всъщност подкрепя теорията, че тя е имала някакъв романс на борда на онзи кораб — отбеляза Сюзън. — Без съмнение звучи така, сякаш идеята й е харесала и тя е била готова да приеме подобно положение.

Сюзън си спомни за тюркоазния пръстен, който й беше дала Джейн Клозън.

— Да, смятам, че е станало точно така — тя се е впуснала в някаква тайна любовна история.

— Е, думите й дадоха повод на баща ти да си вземе едно наум. Скоро след това се разделихме. Той си направи пластична операция, освободи се от сивите си коси и започна да се появява в обществото с Бинки. Сега пък подтиква Дий да замине на воаяж. Тя каза ли ти?

Сюзън погледна часовника. Не искаше да прекъсва майка си, но вече беше време да тръгва.

— Не, не знаех, че Дий възнамерява да предприеме екскурзия по море. И вчера не можах да я чуя.

В гласа на майка й прозвуча тревога:

— Безпокоя се за Дий, Сюзън. Тя е в депресия. Самотна е. Не може да се съвземе. Липсва й твоята сила.

— Ти самата също си доста силна, мамо.

Майка й се засмя.

— Не особено, но все пак се справям. Сюзън, не се преуморявай.

— Което означава „намери си едно добро момче, омъжи се и бъди щастлива“.

— Горе-долу. Има ли някоя интересна личност, за която да си пропуснала да ми кажеш? Когато Дий се обади, ми спомена за един мъж, с когото се запознала на купона на Бинки и Чарли. Изглеждал очарован от теб. Твърди, че бил изключително привлекателен.

Сюзън си помисли за Алекс Райт.

— Не е лош.

— Според Дий, много повече от това.

— Дочуване, мамо — заяви Сюзън твърдо.

След като затвори, сложи чашата с кафето в микровълновата печка и отново усили звука на телевизора. Репортерът точно говореше за някаква старица, която била убита с нож в апартамента си в северната част на Ийст Сайд. Сюзън вече се канеше да изключи телевизора, когато режисьорът пусна отново онзи отрязък от новините предишната вечер, в който се споменаваше как Хилда Джонсън, убитата жертва, се беше обадила в полицията с твърдението, че прегазената на Парк Авеню жена е била блъсната нарочно.

Сюзън се втренчи в телевизора със смесени чувства. Прокурорът в нея категорично отказваше да повярва, че тези две събития са случайни, докато психологът се питаше що за излязла от контрол психика е способна на две подобни брутални престъпления.