Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (50)

49

Джим Кърли беше сигурен, че нещо става, когато взе шефа си по обяд от фамилна фондация „Райт“ и получи нареждане да спре при „Айрини Хейс Уодли & Смит“ — елегантен цветарски магазин в комплекса „Рокфелер“. А там, вместо да прати Джим вътре, Райт му каза да чака и сам слезе от колата и влезе в магазина с кутия под мишница. Върна се петнайсет минути по-късно, следван от продавача, който държеше пищен букет в голяма ваза.

Вазата бе опакована в картон за по-голяма стабилност и Райт нареди на цветаря да я остави на пода при задната седалка, където беше сигурен, че няма да се обърне.

Продавачът на цветя благодари на Райт с усмивка и после затвори вратата. Райт със закачка в гласа нареди:

— Следваща спирка Сохо — и после даде на Джим непознат адрес.

Забелязвайки смутеното изражение на шофьора, той добави:

— Преди да си умрял от любопитство, отиваме към офиса на доктор Чандлър. Или поне ти отиваш там, за да оставиш тези цветя. Аз ще те чакам в колата.

През последните три години Джим беше доставял цветя на много привлекателни дами от името на своя шеф, но никога досега не се беше случвало Алекс Райт да ги избира лично. С непринуденост, придобита в дългите години служба, Джим отвърна:

— Господин Райт, ако позволите да кажа, доктор Чандлър ми хареса. Наистина хубава жена. Много привлекателна и в същото време усетих у нея нещо сърдечно и непосредствено, ако разбирате какво имам предвид.

— Зная какво имаш предвид, Джим — отговори Алекс Райт. — И съм съгласен.

Джим спря колата на едно непозволено място на Хюстън Стрийт, изтича зад ъгъла до административната сграда, хвана асансьора точно когато вратите се затваряха и щом се озова на последния етаж избърза по дългия коридор към кабинета с дискретна табелка „Д-р Сюзън Чандлър“. Там остави цветята на секретарката, отказа предложения бакшиш и бързо се върна обратно при колата.

За пореден път се възползва от убедеността в неговата доказана в годините лоялност и попита:

— Господин Алекс, това не беше ли вазата от масата във фоайето, която майка ви донесе от Ирландия?

— Имаш набито око, Джим. Онази вечер, когато изпращах госпожица Чандлър до вратата й, забелязах, че притежава подобна ваза, само че по-малка. Помислих си, че двете биха се съчетали добре. А сега по-добре натисни газта. Закъснявам за обяд в „Плаза“.

В два и половина Алекс беше отново на бюрото си в офиса на фамилна фондация „Райт“. В три без петнайсет секретарката му го уведоми, че по телефона го търси Дий Чандлър Хариман.

— Свържи ме с нея, Алис — нареди той с нотка на любопитство.

Гласът на Дий бе сърдечен и извинителен.

— Алекс, вероятно сте зает да връчвате някому пет-шест милиона долара, тъй че няма да ви задържам повече от минута.

— Не съм давал толкова много пари от вчера след обяд — увери я той. — С какво мога да ви услужа?

— Нищо, което да ви затрудни, надявам се. Призори взех спонтанно решение. Време е да се преместя обратно в Ню Йорк. Моите партньори в модната агенция ще откупят дяловете ми с най-голяма охота. Един съсед, който живее в същата сграда, отдавна точи зъби за моя апартамент и ще ми го грабне от ръцете. Тъй че ето защо се обаждам: можете ли да ми препоръчате добър агент за недвижими имоти? Търся си четири-пет стаен апартамент в Ийст Сайд, за предпочитане някъде между Пето и Парк и определено в стил средата на седемдесетте.

— Едва ли мога да ви бъда полезен, Дий. Живея в една и съща къща откакто съм се родил — каза й Алекс. — Но бих могъл да поразпитам за вас.

— О, благодаря ви сърдечно, много ще ми помогнете. Неудобно ми е, че ви безпокоя, но чувствах, че няма да имате нищо против. Пристигам утре следобед. Така мога да започна търсенето от петък.

— Дотогава ще съм готов да ви предложа име.

— В такъв случай ще ми го кажете на питие утре вечер. Аз черпя.

После затвори, преди Алекс да може да реагира.

Алекс Райт се облегна назад на стола си. Това беше неочаквано усложнение. Беше доловил промяната в гласа на Сюзън, когато й каза, че е поканил и сестра й на приема в библиотеката и точно това бе причината да изпрати цветята точно днес.

— Нужно ли ми е това? — измърмори той на глас. После си спомни думите на баща си, който много обичаше да казва, че една отрицателна ситуация винаги може да бъде превърната в преимущество.

„Въпросът е — помисли си Алекс унило, — как да го постигна в конкретния случай.“