Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (83)

82

Каролин отново почувства болката. Страхуваше се. Не знаеше къде се намира и когато се опита да каже нещо, устните й отказаха да се раздвижат. Помъчи се да вдигне ръка, но нещо я притискаше надолу. Искаше да каже на Джъстин колко съжалява. Но къде беше той? Защо не идваше при нея?

Усети нещо, което се устремяваше към нея в мрака. Щеше да я нарани! Къде беше Джъстин? Той щеше да й помогне. Най-накрая вече можеше да движи устни, да чува думите, които се надигаха от гърлото й: „Не… моля… не! Джъс-тин!“. После нещото се стовари отгоре й, притисна я и тя усети как отново потъва, а болката беше толкова ужасна, че съзнанието й просто изключи.

Ако беше останала в реалността още миг, щеше да чуе изтерзания вик на Джъстин, когато мониторите запищяха предупредително, но тя се беше пренесла в отвъдното.

Затова не видя присъдата, изписана на лицето на полицая, който хвърли пълен с обвинение поглед към Джъстин.