Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства

Американска. Първо издание

ИК „Кронос“, София, 1998

Редактор: Красимира Маврова

ISBN: 954-8516-41-1

История

  1. — Добавяне

42

Напрежението в проектантската фирма „Бенър, Пиърс и Уелс“ беше такова, че нямаше начин да не се почувства, помисли си Сюзън, докато стоеше в облицованото с ламперия предверие и чакаше младата притеснена служителка на рецепцията, чието име, изписано на табелката, беше Барбара Джинграс, плахо да уведоми Джъстин Уелс за посещението й.

Тя не се изненада, когато младата жена се обърна към нея с думите:

— Доктор Сюзън… искам да кажа доктор Чандлър, опасявам се, че господин Уелс не ви е очаквал и не може да ви приеме в този момент.

Давайки си сметка, че момичето позна името й от радиопредаването, Сюзън реши да рискува:

— Господин Уелс се е обадил по телефона на моя продуцент и го е помолил за запис на предаването от понеделник. Аз просто исках да му го връча лично, Барбара.

— Значи той ми е повярвал? — възкликна Барбара Джинграс и засия. — Аз му казах, че съпругата му Каролин ви се обади в понеделник. Гледам да не изпускам предаването ви. Тогава го слушах и тя ви позвъни. Познавам гласа й. Но господин Уелс страшно се ядоса, когато му го казах и аз повече не отворих дума за това. После жена му претърпя тази ужасна злополука, така че горкият човек е твърде разстроен, а аз нямам никакъв шанс дори да поговоря с него.

— Разбирам — каза Сюзън. Тя вече беше готова да пусне обаждането на „Карен“ от понеделник. Включи касетофона и го постави на бюрото.

— Барбара, моля ви, бихте ли чули за момент?

Тя намали, щом зазвуча гласът на непознатата, която беше нарекла себе си „Карен“.

Сюзън внимателно наблюдаваше, докато момичето на рецепцията клатеше възбудено глава.

— Това е Каролин Уелс, сигурна съм — потвърди тя. — И дори всичко, което казва, ми е съвсем ясно. Започнах работа тук точно когато двамата с господин Уелс бяха разделени. Помня, защото той беше ужасно разстроен. После, когато отношенията им се оправиха, се промени коренно. Не сте виждали толкова щастлив човек. Очевидно е луд по нея. Сега, откакто стана тази злополука, отново не е на себе си. Чух го да разправя на един от съдружниците си как лекарят го предупредил, че състоянието на съпругата му можело известно време да остане все такова, а те не искали и той да се разболее.

Външната врата се отвори и в помещението влязоха двама мъже. Те изгледаха Сюзън с любопитство, докато минаваха покрай рецепцията. Барбара Джинграс изведнъж се напрегна.

— Доктор Сюзън, по-добре да прекратим този разговор. Това са другите ми двама шефове, а не искам да си имам неприятности. Ако господин Уелс слезе и ни хване да говорим, може да ми се ядоса.

— Разбирам. — Сюзън прибра касетофона.

Подозренията й се потвърдиха; сега просто трябваше да реши какво да прави оттук нататък.

— Само още едно нещо, Барбара. Семейство Уелс имат приятелка на име Памела. Познавате ли я?

Барбара се намръщи, опитвайки се да си спомни. В следващия миг лицето й светна.

— О, вие имате предвид доктор Памела Хейстингс. Тя преподава в Колумбийския университет. Двете с госпожа Уелс са големи приятелки. Зная, че е била часове наред в болницата заедно с господин Уелс.

Сега Сюзън беше научила всичко, което й беше необходимо.

— Благодаря ти, Барбара.

— Вашето предаване наистина много ми харесва, доктор Сюзън.

Сюзън се усмихна.

— Много си мила. — Тя й махна и отвори вратата към коридора, където незабавно извади мобифона си, набра информация и каза: — Колумбийски университет, справки, ако обичате.