Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (17)

16

Сюзън се раздели с Неда и пое пеша в здрача към своя апартамент на Даунинг Стрийт. Пронизващият хлад на ранното утро, временно заместен от топлината на следобедното слънце, се беше завърнал отново.

Тя мушна ръце в дълбоките джобове на широкото си яке и ускори крачка. Времето извика в съзнанието й отдавна забравена реплика от „Малки жени“. Една от сестрите — не можеше да си спомни дали Бет или Ейми — беше казала, че ноември е несговорчив месец, а Джо се беше съгласил с коментара, че вероятно по тази причина тя е родена точно тогава.

„И аз — помисли си Сюзън. — Рожденият ми ден е на двайсет и четвърти ноември. Наричаха ме «бебето на благодарността». Естествено. А тази година вече съм трийсет и три годишното бебе. Едно време празнуването на Деня на благодарността и на рождените дни беше забавно. Поне тази година няма да ми се налага да препускам на две официални вечери като някой крадец, който примъква плячката си от едно място на друго. Слава богу, че тази година татко и Бинки отиват в Свети Мартин.“

„Естествено, моят домашен проблем е нищо в сравнение с начина, по който живее Джейн Клозън“ — помисли си тя, когато стигна своята улица и зави на запад. След като те бяха приели, че „Карен“ няма да се появи на уговорената среща, госпожа Клозън бе останала в офиса още двайсетина минути.

На чаша чай тя настоя Сюзън да задържи тюркоазния пръстен. „Ако нещо се случи с мен. Важно е вие да разполагате с него, ако жената, която ви се обади, отново пожелае да се свърже с вас“ — беше казала тя.

Според Сюзън госпожа Клозън искаше да каже не „ако“ нещо се случи с нея, а „когато“ се случи, помисли си тя, докато бързаше към кооперацията си — триетажна постройка от кафяв камък, и се качваше пеша към последния етаж.

Жилището беше просторно, с голяма всекидневна, достатъчно голяма кухня, огромна спалня и малък кабинет. Красиво и комфортно обзаведено с вещи, които майка й предложи да вземе за себе си при пренасянето й от бившата семейна къща в луксозна жилищна кооперация. Приветливата и уютна атмосфера, която я заобикаляше, караше Сюзън да се чувства почти като в топли обятия.

Тази вечер не беше по-различно. Всъщност, тази вечер жилището й внушаваше особено успокоение. Сюзън щракна ключа, който запалваше горящия с газ огън в камината.

Вечер вкъщи, реши тя категорично, докато се преобличаше, навличайки стара плюшена роба. Щеше да си направи салата и спагети и да си налее чаша кианти^[1].

Малко по-късно, докато миеше зелените листа, телефонът иззвъня.

— Сюзън, как е моето момиче?

Беше баща й.

— Добре съм, татко — отвърна тя и после се поправи с гримаса. — Искам да кажа, добре съм, Чарлс.

— Двамата с Бинки много съжалявахме, че ти се наложи да си тръгнеш толкова скоро вчера. Празненството беше невероятно, нали?

Сюзън вдигна вежди.

— Наистина невероятно.

— Радвам се.

„О, татко — помисли си Сюзън, — само ако знаеше колко фалшиво звучиш.“

— Сюзън, Алекс Райт определено ти е хвърлил око. Все ни говореше за теб. Представи си, хвалеше те и пред Дий. Каза ни, че тя сигурно няма да му даде телефонния ти номер.

— Моят служебен телефон е в указателя. Ако иска, ще ми се обади там. Струва ми се симпатичен.

— Много повече, фамилията Райт имат твърде високо обществено положение. Те са сред най-големите. Определено впечатляващо.

„Татко все още благоговее пред важните личности — помисли си Сюзън. — Добре че самият той не беше успял да се убеди, че има знатен произход. Ще ми се просто да не се преструва на благородник.“

— Нека ти дам Бинки. Тя иска да ти каже нещо.

„Защо на мен, господи?“ — помисли си Сюзън, докато изчакваше баща й да подаде слушалката на настоящата си съпруга.

Жизнерадостното „здравей“ на мащехата й подразни слуха й. Преди да може да отговори, Бинки започна да сипе хвалебствия за Александър Райт.

— Никога не е бил женен. Точно мъжът, който двамата с баща ти сме си представяли, че е достоен за теб или за Дий. Ти се запозна с него, нали? Видя, че е привлекателен. Той е в Управителния съвет на фамилна фондация „Райт“. Всяка година раздават купища пари. Най-щедрият, най-човеколюбивият мъж, когото би могла да срещнеш. Не като онези егоисти, които мислят само за себе си.

„Не мога да повярвам, че точно ти го казваш“ — помисли си Сюзън.

— Скъпа, направих нещо, за което, надявам се, няма да ми се разсърдиш. Алекс току-що ни се обади и буквално изиска домашния ти телефон. Убедена съм, че ще ти се обади още тази вечер. Каза, че не искал да те безпокои в службата. — Бинки млъкна за момент и после започна да я увещава: — Моля те, кажи ми, че не съм сбъркала.

— Бих предпочела да не даваш домашния ми телефон, Бинки — каза Сюзън рязко, но после смекчи тона си. — Но в този случай мисля, че си постъпила правилно. Само да не се повтаря.

Тя успя да прекъсне разпалените уверения на Бинки и да затвори телефона с тягостното усещане, че хубавата й вечер е провалена.

Не бяха минали и десет минути и Александър Райт позвъни.

— Притиснах Бинки да ми даде телефонния ви номер. Надявам се, че не възразявате.

— Разбрах — отвърна Сюзън хладно. — Чарлс и Бинки току-що ми се обадиха.

— Защо не наричате баща си „татко“, когато разговаряме двамата? Аз нямам нищо против.

Сюзън се засмя.

— Много сте внимателен. Да, ще го направя.

— Успях да хвана предаването ви днес и много ми хареса.

Сюзън с изненада установи, че й стана приятно.

— Преди шест-седем години се случих на една маса с Реджайна Клозън на някакъв прием на „Фючърс Индъстри“. Стори ми се чудесен човек, много интелигентна жена.

Райт се поколеба и после каза с извинителен тон:

— Знам, че е в последната минута, но току-що приключих едно заседание на Борда на директорите в болницата „Свети Клер“ и съм гладен. Ако не сте вечеряли и нямате някакви специални планове за вечерта, бих ли могъл да ви поканя да излезем? Зная, че сте на Даунинг Стрийт. „Ил Молино“ е на няколко минути от вас.

Сюзън хвърли поглед към зелената салата, която бе захванала да мие. За своя изненада усети, че дава съгласието си да бъде взета от къщи след двайсетина минути.

Докато отиваше към спалнята да се преоблече в кашмирен пуловер и панталони, тя се убеждаваше, че действителната причина, поради която прие тази импровизирана среща, бе да чуе дали Алекс Райт няма да сподели с нея някакви свои впечатления от Реджайна Клозън.