Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (110)

109

Малкото въздух, останал в найлоновия чувал, беше на свършване. Сюзън усещаше, че започва да й се вие свят.

„Вдишвай бързо и повърхностно — повтаряше си тя. — Не изразходвай всичкия кислород.“

Изведнъж в съзнанието й проблесна спомен за един от първите случаи, по които беше работила като помощник-окръжен прокурор. Той включваше жена, намерена с найлонова торба на главата.

„Аз бях тази, която твърдеше, че смъртта й не може да е самоубийство и бях права. Жената твърде много обичаше своите деца, за да ги изостави доброволно.“

Не мога да дишам. Не мога да дишам!

Болката в гърдите й непрестанно нарастваше.

„Не припадай!“ — забрани си тя ожесточено.

Убитата жена с найлоновия чувал на главата беше с румено лице, когато я намериха. Заради въглеродния окис — беше обяснил съдебният лекар.

Не мога да дишам. Искам да заспя.

Чувстваше как съзнанието й се отпуска, сякаш готово всеки момент да се откаже от битката.

Дий. Алекс щеше да се срещне с нея утре. Тя щеше да бъде неговата последна жертва.

„Заспивам — помисли си Сюзън. — Не мога повече да остана будна. Не искам да умирам. Не искам Дий да умира.“ Мисълта й се бореше да продължи, да оцелее без въздух.

Беше натикана под бюрото. С внезапно рязко движение тя се оттласна с крака от предния плот и успя да се избута няколко сантиметра. Почувства кошчето за отпадъци от дясната си страна.

Кошчето! Стъклата от счупената ваза бяха вътре!

Като се задъхваше, Сюзън изви тяло на една страна, усети как кошчето се преобръща и чу как парчетата стъкло се разпиляват по пода. Когато извърна глава по посока на звука, тя усети как кошчето се отдалечава и мракът я поглъща.

С последно усилие Сюзън размърда глава на две страни. Внезапна остра болка я прониза — назъбеното стъкло, притиснато между пода и тялото й, се вряза в дебелия найлон под нея. Изпод рамото й бликна кръв, но тя усети как найлонът започна да се отлепва. Продължи да диша тежко, докато движеше тялото си напред-назад, напред-назад, усещайки как кръвта блика от раните й, но и как първите глътки въздух проникват в торбата.

Половин час по-късно Дон Ричардс я намери на пода на собствения й кабинет. Тя беше почти в безсъзнание; слепоочието й бе посиняло, а косите й сплъстени от кръв; гърбът й продължаваше да кърви; ръцете и краката й бяха разранени и отекли от борбата с въжето, свързано около тялото й. Навсякъде около нея бяха разпилени парчета назъбено стъкло.