Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства

Американска. Първо издание

ИК „Кронос“, София, 1998

Редактор: Красимира Маврова

ISBN: 954-8516-41-1

История

  1. — Добавяне

59

Крис Райън беше агент на ФБР в продължение на трийсет години преди да се пенсионира и да основе собствена малка фирма за охрана на Източна петдесет и втора улица. Вече на шейсет и една, със съвсем посребрени коси, малко натежал, но с приветливо изражение и весели сини очи, той изглеждаше идеален за ролята на Дядо Коледа в училището на своите внуци.

Общителността му и язвителният му хумор го бяха направили много известен, но онези, които бяха работили с него, се отнасяха със значителен респект към професионалните му умения.

Двамата със Сюзън се бяха сприятелили, когато семейството на една убита жена го беше наело, за да се опита да разреши случая, независимо от полицията. Като помощник-окръжен прокурор Сюзън беше пряко свързана със случая, а информацията, която Крис й даде, й помогна да постигне пълни признания.

Райън беше смаян, когато Сюзън му съобщи решението си да напусне работата си в прокуратурата и да продължи образованието си.

— Ти си роден юрист — каза й тогава той. — Мястото ти е в съда. Защо искаш да си губиш времето, слушайки банда ревльовци с памперси да ти хленчат за проблемите си?

— Имай ми доверие, Крис, не е само това — беше отвърнала през смях Сюзън.

Те продължаваха да се виждат и през два-три месеца отиваха да вечерят някъде заедно, затова когато Сюзън му се обади в четвъртък сутринта, Крис се зарадва.

— Искаш вечеря на аванта, а? — попита весело той. — Наблизо са открили нов ресторант. На ъгъла на Четиридесет и девета и Трето. Първокласни говежди пържоли. Чак ти е приятно, че си качваш холестерола. Кога можеш да дойдеш?

— Нов ресторант на Четиридесет и девета и Трето ли каза? Май че там се намира „Смит & Воленски“ — каза Сюзън. — И случайно знам, че все си е там от около седемдесет години и че според някои хора ти си собственикът.

Сюзън се засмя.

— Разбира се, че ще дойда, но преди това трябва да те помоля за една услуга, Крис. Имам нужда от бърза проверка за едно лице.

— Кой?

— Адвокат, Дъглас Лейтън. Работи за „Хюбърт Марч и сътрудници“. Освен това Лейтън е директор на благотворителна фондация „Клозън“.

— Звучи като преуспяващ. Смяташ да се омъжваш за него, може би?

— Не.

Райън се облегна назад на своя въртящ се стол, докато Сюзън му излагаше накратко фактите. Обясни му, че Джейн Клозън е споделила с нея притесненията си относно Лейтън. После продължи да слуша напрегнато, докато Сюзън му разказа за събитията, последвали онова предаване в понеделник, когато за първи път бе подхванала темата за изчезването на Реджайна Клозън.

— И казваш, че този приятел духнал, точно когато сте очаквали онази жена, нарекла себе си „Карен“, да се появи в офиса ти?

— Да. А, и още нещо, което Лейтън казал на госпожа Клозън във вторник, я навежда на мисълта, че той е познавал дъщеря й — факт, който той винаги е отричал.

— Веднага ще се заема — обеща Райън. — Напоследък не се е появявало нищо интересно. Само проверявам разни бъдещи женихи по настояване на техните изгори. Вече никой не вярва на никого.

Той се пресегна за бележник и химикалка.

— Къде да изпратя квитанция за госпожа Клозън?

Райън улови колебанието в гласа на Сюзън.

— Опасявам се, че не е толкова просто. Намерих съобщение от госпожа Клозън на телефонния си секретар тази сутрин. Уведомява ме, че й се налага да постъпи в болница за още един курс химиотерапия, но си дала сметка, че не е била справедлива в подозренията си към Лейтън. Явният подтекст беше да забравя за това, само че аз не мога. Но не смятам, че е била несправедлива и много се тревожа за нея. Така че нека разходите бъдат за моя сметка.

Крис Райън изстена.

— Благодаря ти, Господи, за пенсийката. Целувам снимката на Дж. Едгар Хувър на първо число всеки месец. Добре. Считай, че е направено. Ще те потърся, Сюзън.