Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства

Американска. Първо издание

ИК „Кронос“, София, 1998

Редактор: Красимира Маврова

ISBN: 954-8516-41-1

История

  1. — Добавяне

26

Отново трябва да поема в открито море…

Ритъмът на думите барабанеше в главата му. Виждаше се: там, на кея, как показва документ за самоличност на вежлив член на екипажа и чува поздрава му: „Добре дошли на борда, сър!“ — после как се качва по металния трап и как бива отведен до собствената си каюта.

Винаги си избираше една от най-хубавите кабини от първа класа със самостоятелна веранда. Апартамент най-горе не му вършеше работа — твърде много се забелязваше. Неговата цел беше да създаде впечатление за безупречен вкус, за състоятелност и за онзи тип резервираност, типична за поколения наред знатно потекло.

Естествено, не беше трудно да я постигне. Беше установил, че след като отклони тактично първоначалните опити за общуване, спътниците на борда започваха да се отнасят с уважение към желанието му за уединение, дори му се възхищаваха, че е толкова затворен и насочваха любопитството си към по-интересни обекти.

След като наложеше това свое присъствие, вече беше свободен да дебне и избере жертвата си.

Първият воаяж от този тип беше преди четири години. Сега мисията му беше към края си. Оставаше му само още едно пътуване. Беше време да намери своята спътница. Имаше достатъчно подходящи кораби, които отиваха към мястото, отредено за смъртта на последната самотна дама. Вече беше решил каква самоличност ще приеме — инвеститор, роден и отрасъл в Белгия, син на майка американка и баща английски дипломат. Беше се сдобил с нова сиво-черна перука, част от такова съвършено преобразяване, че визуалният ефект бе поразителен — чертите на лицето му ставаха съвсем различни.

Нямаше търпение да се превъплъти в новата си роля — да намери подходящата, да слее съдбата й с тази на Реджайна, чието тяло, с помощта на тежки камъни, почиваше под оживения залив Каулуун; да прибави нейната история към тази на Вероника, чиито кости гниеха в Долината на Кралете; на Констанс, която бе заместила Каролин в Алжир; на Моника в Лондон; да съедини в едно съдбите на всички тези посестрими в смъртта.

Отново трябва да поема в открито море…

Само че преди това трябваше да довърши нещо тук. Тази сутрин, слушайки за пореден път предаването на доктор Сюзън, той взе решение, че едно от перцата, понесени от вятъра, трябва незабавно да бъде унищожено.