Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wild Turkey, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вилиана Данова, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Роджър Саймън. Мистерията на Мозес Уайн
Американска. Първо издание
ИК „Петриков“, София, 1991
Редактор: Росица Левакова
Коректор: Валя Николова
ISBN: 954-441-005-8
История
- — Добавяне
24
Този път Грийнглас прие да се срещне с мене. Беше седнал в инвалидна количка в библиотеката и изглеждаше още по-зелен отпреди. В скута му лежеше седмичника за бизнесмени „Берънс“.
— Значи ти ме използваше като пионка през цялото време.
— Да кажем, че си помагахме един на друг.
— Помагахме?
— Имах нужда от някого, който да е извън затвора, за да изпробва теориите ми. Някой умен човек. Едно мило еврейско момче като тебе.
— Много ти благодаря, Грийнглас.
— Един мил boychik[1] като тебе — повтори той, без да обръща внимание на сарказма ми.
— Или Джок Хехт?
— Джок също беше хубав boychik. Малко по-буен, може би. Но мил. По-мил, отколкото той би помислил за себе си… Жалко, че не можаха да се съберат.
— Той и Деби?
Майер кимна, закашля се и покри устата си с ръката на затворническия си халат.
— Ти ли ги запозна?
— Да.
— Защо го направи?
— Познавах я що за момиче е. Имаше нужда от някой голям и важен покровител, някой конгресмен, сенатор или известен писател. Иначе нищо нямаше да направи. Не искаше да се омъжи.
— Толкова ли беше важно за тебе дали тя ще се омъжи или не?
Той се накани да отговори, но започна отново да кашля, този път по-силно. После придърпа одеялото около себе си и се спря с усилие. Очевидно бе, че е човек с желязна воля.
— Извинявай — рече той. — Какво каза?
— Няма значение… Само ми кажи откъде разбра, че Мейко е във вентилационната тръба?
— Мислиш, че съм изпратил някой да я убие ли?
— Не. Просто искам да зная.
Той се усмихна.
— Заради архивите ли?
— Заради архивите.
— Хм, аз не бях съвсем сигурен за това кой е убил Дебора. Би могла да е жената на Джок, а би могъл и друг да е. Знаех, че не е Джок. Той не би го направил. И тъй, когато той остави онази бележка, аз знаех, че той или прикрива жена си, или бележката е подправена. Знаех само, че ако е подправена, те ще убият Мейко. А тъй като знаех, че Мейко се снима в онзи филм и като прочетох във филмовите вестници, че снимките са спрени, и понеже знам нещо от доброто старо време за това как човек може да се отърве от някой труп…
— Решил си, че продукцията на филма е била спряна заради Мейко?
Грийнглас кимна.
— Но бележката е била истинска. Поне той наистина я е написал и наистина се е самоубил… тогава кой е убил Мейко?
— Кой мислиш?
Замълчах за миг.
— Не зная. Някой е бил принуден да го направи.
— Защо?
— Мъчили са я. Може би както е била на сцената. А после е трябвало да се освободят от нея бързо, преди тя да може да ги издаде.
— И какво са искали?
— Каквото всички искаха — касетите. А тя е знаела къде са. Поне за малко.
— Откъде е знаела?
Въпросът му бе директен и рязък. Чувствах се така, сякаш ме разпитва някой гангстер — философ.
— Тя е знаела за операциите на Лигата. Работела е в секс училището. Познавала е и Хехт. Предполагам, че му е дала касетите, вероятно му ги е продала, а след това е била измъчвана и убита за нейно най-голямо нещастие.
— Защо предполагаш така?
— Логично е. Тя е била единствената, която е познавала Хехт, имала е касетите по онова време и му ги е дала. Подлагат я на инквизиция, а след това, след няколко часа само, разбиват кантонерката му.
— Браво, момче. И тъй кой я е убил?
— Сантяго, кой друг? А това обяснява, защо Ронда се вкисна, когато при първото си посещение в училището споменах името на Мейко.
— Доста умен си.
Той сгъна списанието и ме погледна.
— Не бива да си детектив. Не си губи времето с това. Нищо хубаво няма да ти донесе. Трябва да станеш лекар или адвокат. Заеми се с политика или с някакъв бизнес. Направи нещо за себе си… Стой настрана от друговерците. В този свят има само два вида хора, послушай ме, зная това: евреи и антисемити.
— Когато ми трябва твоя съвет, Грийнглас, сам ще те попитам! — изкрещях му аз.
— Започваш да се сърдиш, а?
— Защо я уби, Грийнглас?
— Кого? Shikse?
— Да, shikse…
— А ти какво си мислеше? Че ще я оставя да отиде в съда? Ти бе влюбен в нея още първия път, когато дойде тук. Веднага го разбрах. Щеше да я изкараш от затвора след шест месеца заради дъщеричката й. И когато чух, че си я накарал да отиде отново в Мармонт…
— О, стига!
— Не знаеш ли старото правило око за око, зъб за зъб?
— За кой се мислиш? За Йехова?
Той поклати глава и заговори по-бавно отпреди.
— Мозес… Мозес… Нека да ти разкажа една история.
— Не ми трябват вече твоите истории, Майер!
— Тази обаче ще искаш да чуеш.
— Не, не искам.
— Искаш, искаш… Слушай… слушай.
Той вдигна немощната си ръка във въздуха. Идеше ми да скоча отгоре му, но се въздържах.
— Преди много години в Лае Вегас, беше 47-ма или 48-ма, имаше една певица, Роузи Грийн от Филаделфия. По онова време бях управител на казино „Палма“… и на „Сребърната лисица“. Тя пееше в „Сребърната лисица“ с един състав. Имахме любов с нея. Глупаво време беше. Тогава не бяхме и чували за противозачатъчни таблетки. Презервативите се късат, знаеш това… Роузи забременя. Тя искаше да отиде в Мексико и да абортира. Щях да я изпратя, но нещо стана с мене. Никога не бях имал дете преди. Знаеш как е… гангстер съм… Ала човек не иска да убива деца. Както и да е, платих й 5000 долара, да роди детето в Англия. Когато се върна, взех малката от нея и я оставих при зет ми Макси, който е във филмовата индустрия, за да може да я отгледа и възпита както трябва. Да я отгледа в Бевърли Хилс, да й даде добро образование, да направи кариера… Да се омъжи… Ето сега вече се сещаш. Това беше Деби Франк. Shikse уби моето малко момиче, единственото ми дете… А нека да ти кажа и друго, ако ще те накара да се почувстваш щастлив. Тази моя жълта кожа и тази кашлица — имам рак на панкреаса. Лекарите казват, че ще умра след пет-шест месеца. Това е още една причина, заради която Нанси бе убита. Нямах време да чакам, за да видя какво ще стане.
Грийнглас отново се закашля. Този път по-тихо. Очите му започнаха да сълзят. Обърнах се и излязох от библиотеката.