Роджър Саймън
Мистерията на Мозес Уайн (11)

11

Единадесет и половина. Оставаха ми само тридесетина часа до срещата ми със Сантяго, а аз все още почти нищо не знаех. Или поне нищо, което да има някакъв смисъл. Нямаше я Мейко, нямаше ги и касетите. Нямаше го убиецът на Хехт. Нямаше я и Дебора Франк. Профучах покрай „Олимпик“ и поех в западна посока, но горивото ми бе на привършване. Реших да спра, за да заредя, ала имаше голяма опашка и затова продължих, минавайки по „Алеята на звездите“^[1] и завивайки надясно към снимачната площадка на „Фокс“^[2].

На портала казах името Грускау и ме пуснаха да мина. Карах бавно покрай снимачната площадка на „Хелоу Доли“^[3], с нейната фалшива викторианска фасада, издигаща се срещу сградата от матови стъкла на „Сенчъри сити“^[4]. Открих офиса на продуцента зад пазарния площад, където навремето бяха снимали „Замъкът Пейтън“. Когато влязох в приемната, Грускау тъкмо се съвещаваше за някакъв сюжет. Той ми кимна да вляза.

— Добре, чудесно! Сега ще разрешим този въпрос.

Минах покрай администраторката и влязох в офиса.

Вътре бе обзаведено в съвременен стил. Имаше бюро от специална пластмаса, в ъгъла за съвещания бе поставен един алуминиев стол и диван, над който се мъдреше литография на Ед Руша. Грускау беше там, заедно с режисьора Ларс Гюндерсен, швед на средна възраст, и Мат Цимерман, едно хлапе, което беше най-много на двадесет и две години и ми беше представено като сценарист.

— Ето как стоят нещата — каза Грускау. — Ларс ми писа от Швеция. „Сал — казва ми той в писмото, — дойде време и аз да снимам филм в Америка. Искам да го направя с тебе.“ „Чудесно“ — мисля си аз и веднага му се обаждам директно във вилата му в Малмьо. „Какво искаш да направиш, Ларс“ — питам го аз. „Гангстерски филм — казва той. — Както ги правехте през 40-те години — като «Адска жега» и «Високата Сиера».“ „Чудесно — викам му. — Имам точно сценариста, който ти трябва.“

Те погледнаха към Цимерман, който малко се смути.

— Добре, казва той, да тръгваме. Фокс дава парите, изпраща Ларс със самолета и ето ни тук сега. Проблемът е, че не можем да се справим със задачата.

Администраторката се показа на вратата.

— Барт Коен е на телефона.

— Задръж го на телефона, Флорънс… Ето това е цялата история. Дошли сме тук, за да направим един гангстерски филм, но нямаме сюжет.

— Всички сюжети са използвани вече — обади се Гюндерсен. — Полицаи, наркомани, мафиоти, хипита…

— Някакво друго виждане? Вие сте детектив.

— Дойдох тук, за да открия Мейко.

— Мейко?… Та това е мръсна дума!

— Тя не беше в училището.

— На мене ли ги разправяте?! И ние я търсим цяла сутрин. „Бадас“ промени часовете за снимане. Флорънс взе домашния й адрес от службата й. Хазайката на Мейко не я е виждала от петък. Пълна каша. Ще се наложи да снимаме отначало още два дни.

Това бе всичко, което исках да чуя. Погледнах часовника си — дванадесет без пет. Времето минаваше. Грускау ме погледна.

— Хайде, Уайн! Бъди човек! Ти май си се срещал с доста чудати типове!

— Имах идеята — обади се отново Гюндерсен — да подходим към темата за мафията от гледна точка на човешкото съществувание, но…

— Но колко филми можеш да направиш за мафията за една година? — попита Грускау раздразнено.

— Какво ще кажете за еврейските бандити? — рекох аз. — Те са наред сега да им разровят работите.

— Хей, това ми харесва! — извика Цимерман.

— О, за бога, не! — каза продуцентът. — В студиото никога няма да се съгласят.

— Защо не?

— Зная какво мислят по въпроса. Това е еврейска индустрия. Няма да започнат сами себе си да нападат, я! А пък и някои от шефовете в студиото бяха свързани с гангстерите. Как мислите се разпределят актьорите?

— Имате предвид Бугси Зийгел? — рече Цимерман, ококорил очи.

— Да, да. Арнолд Ротщайн, Майер Лански, цялата Коза Ностра.

— Кой още? — попитах аз.

— О, нали знаете…

— Майер Грийнглас?

— Да. И той.

— С кого беше свързан той?

— Ох, господи… забравих.

Грускау щракна с пръсти.

— Макс Франк?

— Да, точно така… Старият Макс Франк от „Обединено студио“. Той се ожени за сестра му Лоте през… Ей, къде отиваш?

— В затвора — рекох аз и изхвръкнах през вратата.