Катлийн Драймън
Целувката на пирата (28)

Епилог

— Знаеш ли какво най-много обичам, когато се любим? — попита нежно Гарик и прокара ръката си по гърба на Катлин.

Катлин се изви в него като любима котка, радваща се на вниманието му. Дъхът й беше накъсан от разгорещената любов, с която току-що бяха приключили и тя се усещаше безкрайно щастлива в капитанското му легло, когато отвърна с нежност:

— Ммм?

— Обожавам леките звуци, които излизат от гърлото ти. Когато те обладавам, те излизат от устните ти, изпълват слуха ми и аз искам да остана част от тебе завинаги.

Разположена върху широките му гърди, Катлин прекара пръстите си през гъстото космато килимче.

— Мислиш ли, че винаги ще е така, Гарик?

Обгръщайки я със силната си ръка, той отвърна:

— Няма да допусна да бъде иначе, мадам. Каквото и да стане между нас, аз винаги ще те държа близо до сърцето си.

— Може да си помислиш друго, когато се запознаеш утре с леля ми и станеш свидетел на гнева й, че сме са оженили в Сейнт Китс, а не сме изчакали да се върнем в Лондон, за да може и тя да присъства.

— Мисля, че когато види младия Джошуа, мислите й ще бъдат заети само с него.

Катлин игриво го плесна по гърдите.

— Тя ще хареса Джошуа, почакай и ще видиш.

Самата Катлин се съмняваше в истинността на последната си забележка, но нямаше да каже на съпруга си за опасенията си, че когато леля й види Джошуа, ще рухне напълно.

— Надявам се, че Тад и Соня се справят добре в Сейнт Китс?

Гарик въздъхна и целуна Катлин по челото. Той определено се беше оженил за жена, която непрекъснато се безпокоеше.

— Тад и Соня са много способни. Соня ще управлява „Шадоу Миър“, Тад ще управлява „Корал Роуз“, а нощите ще прекарват заедно.

— Надявам се, че Слейд, Дърк и хората от залива ще бъдат щастливи там, където решат да отидат.

Катлин беше предала „Окото на Кат“ на екипажа и последния път, когато говори с тях, те й казаха, че ще се преместят от тайния залив на друг остров. Тя се надяваше, че те ще намерят щастието си.

— Ще се върнем в Сейнт Китс след няколко години, както обещах. Тогава Джошуа ще бъде по-голям. Но сега стига сме говорили за другите. Знаеш ли какво е първото нещо, което ще ти купя, когато пристигнем в Лондон?

Забравила вече за Сейнт Китс и приятелите си, Катлин въодушевено запита:

— Какво ще ми купиш, Гарик? Тук имам всичко, което искам.

Гарик беше доволен от отговора й. Усещайки нежната й плът, той знаеше, че тя е всичко, което той иска.

— Ще ти купя черна дантелена шапчица за дрехите ти за фламенко. Аз я взех и мислех, че ще я сложиш някоя вечер заради мен.

Катлин си спомни, че шапчицата беше захвърлена на една от улиците на Гранд Тер, когато се скриха от дъжда. Тя ясно си спомняше и горещата целувка.

— Може би ще я сложа за следващата пиратска луна.

Гарик беше погълнат от образа на жена си в червеното й облекло за фламенко под светлината на пиратската луна. Той се наведе над нея и преди да я целуне, прошепна:

— Отдай ми се, моя любов.

— Да, завинаги — отвърна тя.