Катлийн Драймън
Целувката на пирата (19)

Осемнадесета глава

Часът беше късен. В кръчмата „Соленото куче“ кипеше от живот и предният салон беше изпълнен до краен предел. Повечето налични маси бяха заети — моряците и докерите стояха с халби в ръце до бара, който беше разположен до стената. В тъмния ъгъл на кръчмата двама мъже водеха оживен разговор, прекъсван единствено от Мърси или някоя от другите сервитьорки, които им пълнеха чашите и се опитваха да изкушат някой от мъжете да се раздели с известно количество пари срещу услуги от тяхна страна в една от стаите на горния етаж.

И двамата изглеждаха незаинтересовани от сервитьорките. По-едрият от тях, който беше облечен като моряк и от едното му ухо висеше златна обеца, поглеждаше крадешком към бара, защото искаше да остане незабелязан.

— Имам идея да взема кораб и да превозвам роби — каза той тихо. — Парите са при „черната слонова кост“. Чух, че в района на делтата на Мисисипи в Америка много се търсят негри и цената за пълен кораб с негри е долар за фунт живо тегло.

Седящият срещу него мъж повдигна яката на пелерината си.

— Не ме интересува какво смяташ да правиш, когато приключа с тебе. Ти ми дължиш нещо и аз смятам да си го взема! Аз искам жената пират, наречена Кат, и ти ще ми я доведеш!

— Това ще бъде последното! Цената за главата ми расте. Сега ме гони някакъв мъж, когото не познавам. Казват, че е голям и сребристият му поглед предизвиква всеки, когото срещне. Усещам кога ми изтича времето и ти казвам, че е сега! — мъжът изпи последните глътки бира, останали в халбата му, след което удари калаения съд в масата.

Тъмните очи на другия го погледнаха — пронизващ поглед, който можеше да изпепели дори душата му.

— Ще приключим нашата работа, когато и ако аз кажа. Не забравяй кой те снабди с кораба и екипажа и кой ти праща съобщения за най-богатите кораби, които минават през Карибите. От първия ден, когато преди години ми разкри идеите си за пиратство, ти продаде душата си на човека, който предложа най-висока цена! Ако някой те търси, справи се с този проблем. Не ми казвай, че ще захвърлиш всичко и ще избягаш. Аз имам нужда от теб, Джак, не ме разочаровай. Намери жената и ми я доведи!

От никого другиго в карибския район пиратът, наречен Бристъл Джак не се страхуваше така, както от седящия срещу него мъж. Той имаше основателни причини да се бои. Беше наясно какво мъжът можеше да направи с острия нож, който никой не знаеше, че носи, докато не станеше прекалено късно, а също и с властта, която му носеха парите. Той беше в състояние, ако пожелае, да изпрати цяла флотилия кораби да го преследват и Джак не се съмняваше, че ако не изпълни каквото искаше мъжът, щеше да направи точно това. Той кимна с мазната си, тъмнокоса глава.

— Аз ще намеря Кат за тебе, не се безпокой за това.

— Това повече ми харесва, Джак. Ти я доведи и аз ще те възнаградя богато. Може дори да те оставя да се занимаваш с негрите си.

Бристъл Джак кимна още веднъж с глава и изпи на един дъх чашата, която Мърси му напълни.

— Доста сте голям, а, капитане?

Тя намигна на Джак и като се обърна към другия мъж, добави:

— Работата не върви както друг път, джентълмени, затова, ако и двамата сте съгласни, предлагам изгодна цена. Двамата за една златна монета, но тази цена е само за тази нощ!

Джак бутна назад стола си и измърмори, че трябва да се връща на кораба си. Загърнатият в черна пелерина мъж също стана, но черните му очи се спряха върху момичето, преди да се отправи към вратата.

Когато напусна кръчмата, той кимна по посока на момичето, на един мъж, който се появи до него. Последният, изглежда, го разбра добре, без да си казват нито дума и се върна в кръчмата. Като намери Мърси, той й прошепна нещо на ухото, което я накара широко да се усмихне и да кимне в знак на съгласие.

Докато другият уреждаше нещата, мъжът с пелерината изчезна.

 

 

Гранд Тер, известен на всички като покрития с лоша слава рай на пиратите, се издигаше като диамант в тропическите води на Карибите. От палубата на „Окото на Кат“ Катлин разглеждаше острова с очакване. За първи път, откакто бе капитан на кораб, тя щеше да бъде сред хора като нея, като една от тях. Съзнавайки, че славата й се е разнесла навред из Карибите, тя бе наясно, че си е спечелила не малко врагове и никак нямаше да бъде изненадана, ако се наложеше да се защитава в това екзотично леговище на опасни мъже и жени. Усещайки прилив на смелост, тя бе сигурна, че е готова да посрещне всяко предизвикателство. Отдавна копнееше за приключенията, които Гранд Тер предлагаше.

— Как мислиш, Тад? Дали ще можем да си намерим чиста странноприемница на острова, или ще останем на борда на кораба?

Тад стоеше до нея и също оглеждаше острова.

— Мислих за това, момиче. Ще останем на борда на „Окото на Кат“. Всичко, което съм чувал за острова от членове на екипажа, които и преди са били тук, ме убеждава, че тези, които живеят тук са изгнаници и престъпници. Дори жените искат само едно — да съберат колкото може повече пари и дрънкулки.

— Подсигури да има непрекъснато охрана на кораба. Всички заслужаваме да се позабавляваме, но не искам да допуснем да ограбят кораба ни.

— Да, момиче, всичко може да се очаква от тези, които ще срещнем тук. Ще определя часовите още преди да сме хвърлили котва.

— Това ли е, Кат? — попита въодушевено Джошуа.

Той застана до перилата и се загледа през океана към острова.

— Да, това е Гранд Тер, Джошуа. Не забравяй това, за което говорихме. Пит и Саймън трябва да са с теб през цялото време, докато си на острова. Не искам да се безпокоя за теб.

Джошуа нетърпеливо кимна с глава. Той харесваше и двамата мъже, които тя спомена, и нямаше нито против те да бъдат с него.

— Мислиш ли, че ще срещнем много пирати, сестричке? — зелените му очи разглеждаха острова със смесица от очакване и възхищение. — Мислиш ли, че дори ще видим Джийн Лафит?

От всички истории за пирати, които бе слушал, това бе най-смелия и романтичен образ в детското му съзнание.

Катлин не искаше да разваля забавлението на брат си, докато е на острова, и затова само се усмихна на детския му ентусиазъм. Не й даваше сърце да му каже, че това вероятно е последният път, когато те плават на борда на „Окото на Кат“. През последните няколко дни тя бе решила да се откаже от пиратския си живот. Неведнъж си повтаряше, че играта е прекалено опасна. Сега имаха достатъчно пари, които щяха да им стигнат за известно време и беше твърдо решена да не се омъжи за Алекс Блакторн. Тя се успокояваше с факта, че се очакваше „Корал Роуз“ да има добра реколта от захар и памук. Щяха да се справят, но сега нека се забавляват на Гранд Тер.

— Карнавалът на острова започнал ли е вече? Аз дори не съм бил на карнавал, а ти, Тад? — както винаги Джошуа имаше много въпроси.

Докато Тад търпеливо отговаряше, Катлин наблюдаваше как „Окото на Кат“ спуска котва недалеч от брега. Две лодки бяха спуснати от местата им на кораба. Карнавалът щеше да започне на следващата вечер и докато слушаше отговорите на Тад, тя разбра, че нейното въодушевление не е по-малко от това на Джош.

Не след дълго Катлин, Джошуа и всички останали, освен тези, които останаха да пазят кораба, се отправиха към брега.

На самия остров вече се беше разнесла новината, че „Окото на Кат“ е хвърлил котва. Повечето от обитателите на Гранд Тер стояха пред дървените постройки, които съставляваха къщите и магазините им. Очите на всички бяха насочени към пиратския кораб, за който бяха слушали много през последните няколко месена. Докато лодките се приближаваха към брега, хората се сбираха близо до водата, като се смееха, бутаха и обсъждаха в очакване на капитана и екипажа на „Окото на Кат“.

Катлин веднага забеляза, че стоящите на брега представляваха тълпа от груби, недодялани хора. Жените бяха изтощени и измъчени, с мръсни и парцаливи дрехи. Мъжете изглеждаха малко по-добре — с твърди и рошави бради и тела, които дълго време не бяха виждали вода. Отмятайки назад катраненочерните си къдрици, Катлин даде възможност на всички да я огледат добре, като държеше главата си високо изправена и отвръщаше на всеки поглед. Тя не можеше да бъде сплашена от подобна тълпа! Тя беше Кат, капитан на хубав кораб. И вече си беше създала име по тези места. Когато стъпи на брега, зелените й очи блестяха.

— Е, ако твоят кораб се казва „Окото на Кат“, ти трябва да си Кат, за която сме чували много през последно време.

Един мъж с риза на бяло и червено райе и мръсни, провиснали панталони пристъпи към малката лодка, от която току-що беше слязла Катлин. Той изглеждаше по-смел от другите, докато мрачният му поглед оглеждаше новодошлите на острова.

С по едно движение Слейд, Тад и Дърк застанаха до Катлин и поставиха ръцете си върху дръжките на оръжията си, които добре се виждаха.

— Аз съм известна като Кат — заяви Катлин, докато оглеждаше тълпата и се питаше, макар и със закъснение, в какво тя и нейният екипаж се бяха забъркали. За момент погледът й се премести върху Джошуа, за да се убеди, че е в безопасност между Пит и Саймън. Докато гледаше грубите черти, които се взираха в нея, тя разбра, че е най-добре, ако прояви смелост. Този тип хора не биха приветствали никаква проява на слабост.

— Успокойте се, мъже, тук няма толкова глупав човек, който да ни предизвика.

Погледът й се върна върху мъжа, който беше пристъпил напред и веднага забеляза, че той се отдръпва.

Проявената смелост намали напрежението, което създаде тълпата, наобиколила двете малки лодки. Хората започнаха да говорят — жените оценяваха екипажа на „Окото на Кат“, мъжете задаваха въпроси за Кат и стоящите до нея мъжаги. Всички проявяваха нужното уважение към жената капитан.

Групата не се задържа дълго на брега. Слейд, който беше идвал няколко пъти на острова, бързо ги упъти към вътрешността на града.

На Катлин Гранд Тер не й изглеждаше много голям. Селището се състоеше от набързо изградени дървени постройки, разхвърляни върху белия пясък чак до гъстата растителност. Тя беше тази, която придаваше истинската красота на острова.

Докато Слейд ги водеше през центъра на селището, хората зарязваха работата си, за да наблюдават шествието на непознатите мъже и красивата жена, която носеше панталон и се перчеше с блестяща кама, изработена от скъпоценни камъни, която висеше на хълбока й. В края на прашната улица групата се спря пред висока сграда, която явно беше някакво заведение.

— Да си вземем нещо за ядене и пиене оттук, капитане. Това е най-доброто, което островът предлага — осведоми я Слейд.

Катлин погледни мъжете от екипажа си. Някои от тях изглеждаха привлечени от идеята за пиршество, а други очакваха да видят какво още предлага островът.

Джошуа се присъедини към втората група и след малко се отдалечи заедно с част от мъжете. Пит и Саймън бяха плътно до него, както им бе наредено. Катлин кимна на Слейд:

— Признавам, че съм жадна и бих хапнала нещо.

Тя не можеше да сподели, че храната на кораба беше посредствена и непривлекателна. Не искаше Саймън да научи, че не одобрява готвенето му, но истината беше, че имаше какво още да се желае от възможностите му на готвач.

Когато заедно с Тад и Дърк влязоха в сградата, Катлин присви очи, за да свикне с мрачната обстановка. За минута групата остана до вратата, след което Дърк я хвана за ръката и я отведе до масата в ъгъла, за да се настанят.

Само след секунда големият мъж зад бара се оказа до тяхната маса. Всички се почувстваха отвратени, когато той застана пред тях с висящ над панталоните си масивен корем. Прекалено малката му риза не можеше да побере огромното туловище и висящата бледа плът на гушата.

С необичайно любезен тон той попита:

— За карнавала ли сте тук, приятели? Ще откриете, че Гранд Тер е много приятелски настроено място, имате думата на Сами Бейтс. Очаквам до довечера в кръчмата ми да има места само за правостоящи.

Тад кимна с глава и обясни на големия мъж, че карнавалът е причината да са на острова.

— Засега, приятелю, аз и момчетата ще искаме по халба бира. А дамата желае чаша горещ чай.

Дебелият мъж не можа да сдържи смеха си и шкембето му започна да се тресе, привличайки вниманието на всички в кръчмата към новодошлите.

— По-скоро ще намерите чаша майчино мляко на острова, отколкото чаша чай — той се засмя отново.

— Халба бира също ще свърши работа.

Катлин усети, че се изчервява от подигравателните думи на мъжа, но не желаейки да прави повече сцени, бързо се опита да забрави за случилото се.

— Какво имате за ядене? Екипажът ми и аз бихме желали нещо топло.

Погледът на кръчмаря се изостри.

— Чух, че капитанът на „Окото на Кат“ е много приятен за окото. Признавам, че приказките ви подценяват, капитане.

Той се опита да направи някакъв непохватен поклон, но при огромните му размери това движение се получи малко смешно.

— Жена ми, Моли, е сготвила варено месо и няколко питки черен хляб, но може би за някоя допълнителна пара ще ви приготви нещо специално, ако пожелаете.

Алчността в малките му очички не остана незабелязана за Катлин. Вероятно Сами Бейтс печелеше повече от другите на острова, като изпълняваше специалните желания на капитаните на пиратски кораби, които често се отбиваха на това място.

— Вареното и хлябът ще бъдат достатъчни засега.

— Е, може би някой друг път, капитане. Ние също предлагаме стаи, ако смятате да останете на сушата, докато сте на острова?

По никакъв начин Катлин или мъжете от екипажа й нямаше да останат през нощта под покрива на този потаен човек. От пръв поглед ставаше ясно, че той нямаше да се поколебае да ги ограби, ако му се отдадеше, макар и малка, възможност.

— Ще се върнем на кораба за нощта. Все пак, благодаря — отговори Катлин.

— Както желаете, но ако промените решението си, може да се обадите на старата Моли. Тя веднага ще ви приготви стаите — с това огромният мъж ги остави, за да отиде до бара и да им сипе бира.

Само след няколко минути жената на кръчмаря, Моли, донесе на масата им поднос, отрупан с храна. Моли беше толкова тънка, колкото дебел беше Сами Бейтс. Тя изглеждаше мълчалива и навъсена.

Към края на обеда кръчмата се оживи. Още няколко мъже и жени се промъкнаха през предната врата с весели викове. Катлин отмести чинията си и като се отпусна на стола, отпи от бирата.

Оказа се, че рано или късно, през деня или вечерта, моряците, главно пирати или контрабандисти, и техните недодялани жени, които съставляваха основната част от населението на острова, задължително се отправяха към кръчмата на Сами Бейтс. Докато лениво оглеждаше стаята, Катлин видя Джошуа и няколко души от екипажа й да влизат през предната врата, следвани от друга група мъже. Но това, което привлече вниманието й беше жената, която влезе с втората група. Беше доста висока и широкоплещеста, с големи гърди и силно начервени устни. Тя също носеше мъжки дрехи, но това, което я отличаваше от всички останали в кръчмата, беше дългата й огненочервена коса.

Щом стъпи в кръчмата, тя започна да се оглежда.

— Къде е тя? — извика през цялата стая на Сами. — Къде е жената, наречена Кат?

Лукава усмивка премина по лицето на Сами. Той знаеше, че ако жената капитан, наречена Кат, остане достатъчно дълго, щяха да я потърсят. Имаше прекалено много луди глави на острова, за да я оставят, без да я предизвикат. Той кимна с глава по посока на масата на Катлин и очите му й казаха всичко, което тя трябваше да знае.

Жената прекоси стаята и спря пред масата, където чернокосата жена седеше с тримата мъже.

— Ти ли си Кат?

Кристалночистите й сини очи бяха съсредоточени върху Катлин. Нито за миг тя не погледна към седящите с жената капитан мъже.

Катлин бавно кимна с чернокосата си глава и ръката й под масата се спусна към сабята, която беше в ножницата на хълбока й.

— От дълго време чакам да се запозная с капитана на „Окото на Кат“ — каза тя студено. — Преди няколко месеца твоят кораб нападна испански галеон?

Катлин кимна отново.

— Ти открадна товара му от мен!

— Вярвам, че кредото на пиратските кораби е, който първи стигне, първи да взима!

Слейд се изправи и когато няколкото мъже, дошли в кръчмата с жената, предпазливо се доближиха до масата, той шумно ритна стола върху мръсния под.

След неговата намеса погледът на жената се премести от Катлин към мъжа, който преди малко седеше с нея на масата, но сега се беше изправил в цял ръст. Постепенно приятните й черти придобиха невярващо изражение, примесено с изненада.

— Слейд? Това ти ли си?

Сините очи на жената се отвориха широко и в следващия момент тя се хвърли в прегръдките му.

— Знаех, че не можеш да изчезнеш завинаги.

Слейд се усмихна широко, като притисна жената към гърдите си.

— Соня, виждам, че си неотразима, както винаги.

— И ти, стари котарако, изобщо не си се променил.

— Тук бъркаш, Соня. Много неща се промениха от последния път, когато те видях преди три години — Слейд се засмя от удоволствие, че вижда това забавно същество отново.

— Можеш да ми кажеш всичко. За карнавала ли си тук? Защо седиш с екипажа на „Окото на Кат“?

Сините й очи го разглеждаха, изпълнени с нещо подобно на страст — от главата, покрита с дълга, стигаща до раменете коса, висящите обеци, както тя си ги спомняше, и по цялата дължина на голямото му мускулесто тяло. Тя нямаше търпение да остане насаме с него.

— Кажи на хората си да си вземат нещо за пиене и ще ви представя както подобава на моя капитан.

Мъжете до Соня бяха готови според обстановката да нападат или да се защитават.

— Твоят капитан? Искаш да кажеш, че си й помагал да открадне товара ми?

Тя се обърна към хората си и като кимна бавно с червенокосата си глава, им показа, че оттук нататък може да се оправи сама.

Слейд вдигна стола си и изчака жената да седна.

— Хайде, Соня, знаеш толкова добре, колкото и аз, че испанският галеон беше за първия. Ти се сърдиш, че „Окото на Кат“ го откри преди теб — Слейд се усмихна широко и седна до нея.

През това време Джошуа беше застанал до Катлин и като го погледна, Соня попита:

— Кое е това дете?

— Това е Джошуа, братът на Кат. А това са Тад и Дърк. Те също са членове на екипажа на „Окото на Кат“.

За един по-продължителен момент червенокосата скандалджийка се загледа в Тад, а след това и в Дърк. Бавно сините й очи се върнаха, за да огледат по-продължително Тад.

— Какво е това, семейно празненство ли? За какво момчето се мотае наоколо?

— Джошуа е съсобственик на „Окото на Кат“ и има пълното право да бъде тук — Катлин усети, че гневът й нараства от липсата на маниери у другата жена.

Като извади златна монета от джоба на панталона си, жената я хвърли във въздуха към Джошуа. Тя се усмихна, когато той пъргаво я хвана във въздуха.

— Разкарай се. Иди да се забъркаш в някоя каша.

Джошуа премести поглед от жената към златната монета в дланта си.

— Благодаря — извика той и се хвърли към бара, където Пит и Саймън пиеха бира. След минута тримата вече напускаха кръчмата, защото Джошуа гореше от нетърпение да види за какво може да похарчи монетата.

— Сега за теб — жената, известна като Соня се обърна към Катлин. — Добре, лейди, ще ти кажа това: ти си толкова хубава, колкото ми бяха казали, но ставаш ли изобщо за капитан на пиратски кораб?

Катлин отвори уста, за да постави другата жена на мястото й, но преди да може да изрече разгорещените думи, които моментално се появиха на езика й, Слейд заговори:

— Кат може да се бие по-добре от повечето мъже, които познавам, Соня, и може да издава заповеди по-добре от тях.

След тези думи, изречени от такъв смел човек като Слейд, Соня разгледа по-добре жената, която през последните няколко месеца считаше за своя конкурентка.

— Признавам, че испанският капитан, който възпя красотата ти, когато съобщи на екипажа ми, че вече е бил нападнат и ограбен, не спечели симпатиите ми към другата жена-пират, която броди из Карибите.

— Искаш да кажеш, че също си капитан на пиратски кораб? — попита Катлин, която започна да намира цялата тази работа за забавна. Докато жената не заплашваше нея или брат й, тя нямаше от какво да се опасява.

Катлин беше повече от убедена, че ще се справи с тази жена, наречена Соня, ако се наложеше. Тя много добре познаваше силата на ръката си, когато в нея имаше сабя.

За първи път Соня й се усмихна.

— Моят кораб се казва „Рисът“. Чувала ли си за него?

Катлин трябваше да признае, че не беше чувала за нейния кораб, но бързо добави:

— Брат ми и аз обикновено си стоим вкъщи. За първи път идваме на Гранд Тер, острова, на който пиратите могат да се шляят свободно и предполагам, че научаваме малко за това, което става в Карибите.

— Е, Кат, трябва да промениш това колкото може по-бързо. С твоя външен вид можеш да имаш всеки мъж в карибския район, включително и самия Джийн Лафит, което значи много, защото в момента той е изцяло погълнат от новата си любовница, Белинда.

Соня разбра думите на Катлин погрешно и реши, че на другата жена й липсва мъжка компания. Както винаги, мислите на Соня се въртяха около противоположния пол.

— Не това имах предвид, когато дойдох на Гранд Тер. Ние сме тук за неколкодневна почивка.

Соня наведе глава назад и огнената й коса се изсипа като водопад.

— Почивка? Няма да намерите нищо подобно тук! — каза тя на висок глас. — Карнавалът е времето, когато целият остров се отдава на удоволствията на живота — на ядене и пиене; да забрави това, което е било вчера, и да очаква най-доброто от идващите дни!

Тад се засмя заедно със Соня.

— Ти си много самоуверена, момиче. Такива жени харесвам.

Със смело намигване Соня отвърна подобаващо:

— А ти си мъж, с когото би ми харесало да прекарам малко време. Определено обичам мъжете с буйни бради. Може би по-късно ще пожелаеш да видиш каютата ми на „Рисът“?

Никога по-рано Кат не беше срещала такава безсрамна жена, но явно мъжете на масата напълно одобряваха прямото й поведение. Тад се ухили до уши, а Дърк очакваше и той да бъде поканен в нейната каюта.

Соня се засмя гласно, като видя шокираното изражение на Катлин.

— Успокой се, Кат. Ще видиш, че съм жена, която не се притеснява от здравословния си апетит, когато става въпрос за мъже. Всъщност това е една от причините, поради които реших да дойда на карнавала тази година. Утре вечер имам среща с един дявол със сребристи очи, който е капитан на кораб.

Капитан на кораб, който има сребристи очи? Беше ли възможно тази жена да говори за Гарик Стийли, запита се Катлин, но бързо отхвърли тази мисъл като голяма безсмислица. Фактът, че Гарик Стийли беше почти винаги в мислите й, я накара да направи това прибързано заключение. Въпреки че не го беше срещала от седмици — от онази нощ в градината на „Корал Роуз“ — Катлин всяка нощ виждаше хубавия му образ в съня си и от думите на другата жена, сребристосините му очи, които в миналото имаха силата да я разтапят отвътре, веднага изплуваха в съзнанието й.

— Ние с момчетата ще отидем ей там и ще се включим в канадската борба. Вас, дамите, ще ви оставим да се опознаете по-добре.

Слейд кимна към мястото в другия край на кръчмата, където двама мъже мереха силите си, заобиколени от шумни ентусиасти.

— Още един кръг тук, Сами, за мен и за Кат — извика Соня на дебелия барман, когато мъжете напуснаха масата им. — Може би след още няколко питиета ще ти разкажа всичко за този здрав пират, на когото съм хвърлила око, Кат. Много време мина, откакто не съм споделяла с друга жена.

Катлин нямаше никакво желание да бъде довереник на тази груба жена, но възпитанието я накара да се усмихне и да кимне с чернокосата си глава.

Сами Бейтс постави още две халби с бира на посочената маса и с лукава усмивка се обърна към Соня:

— Предложението още важи. Кажи само една дума и ще отпратя Моли още със следващия кораб, който напуска Гранд Тер.

— Ти, старо краставо куче! — засмя се Соня. — Ако бях на мястото на Моли, щях да те разрежа от гърлото до черния дроб.

— Тя няма дори част от твоя кураж, Соня, затова няма от какво да се страхувам.

— Чул ли си нещо за кораба, за който ти казах да наблюдаваш? — попита Соня малко по-сериозно.

— Не, всичко, което знам, ти го казах снощи. Екипажът на кораба каза миналия път, когато бяха тук, че ще дойдат за карнавала. Смятам, че „Морската фея“ или неговият капитан няма да имат смелостта да те разочароват.

— „Морската фея“! — възкликна Катлин.

„Дяволът със сребристите очи, който е капитан на кораб“ беше Гарик Стийли! Катлин замръзна на мястото си. Сами Бейтс все още гледаше към нея, а Соня взе чашата си в ръка и въпросително я погледна. Гарик Стийли щеше да бъде на Гранд Тер за карнавала и Катлин не знаеше дали да се смее или да плаче.