Катлийн Драймън
Целувката на пирата (9)

Осма глава

Същата вечер Катлин все още не знаеше какво да прави нито с новоизнамерения си брат, нито с плантацията. Бе разбрала от Лизи, че слугите са станали мързеливи без господар или господарка в „Корал Роуз“. Нямаше надзирател, който да се справя с работниците на полето и съществуваше голям проблем с наличните средства. Оказа се, че баща й не е влагал разумно печалбите, които е получил от тръстиковите и памуковите полета. Бил пропилял голямо количество пари за оборудването на един кораб и за напълването на трюма му с вино от Франция и коприна от Брюксел. Капитанът изпадал в многобройни беди и накрая корабът потънал някъде близо до Португалия. Плантацията изобщо не успяла да възстанови загубите си.

Поне няма ипотека върху „Корал Роуз“, каза си Катлин, като се излегна назад в медната вана и се опита да подреди възможностите за действие. Сапунисвайки изящното си стъпало и добре оформения крак с ароматния жасминов сапун, който Беси бе приготвила за нея, заедно с различните масла за вана, тя с усмивка се замисли за малкия си брат. Той бе същински малък дявол — изпитваше удоволствие да тормози слугите с невинните си лудории и определено бе много по-жив от всички останали деца.

Момчето със сигурност бе решило да остане в „Корал Роуз“. Тя бавно изми вътрешната страна на бедрата си, като размишляваше над това, което си бяха говорили следобеда. Знаеше, че той ще представлява проблем, ако го вземеше със себе си в Лондон. За да продадат плантацията, бе необходимо известно време, а дотогава той, както и тя, щяха изцяло да разчитат на добрината и благотворителността на леля й.

При мисълта, че Джошуа Ашфорд ще живее в Уесли хаус и ще тормози строгите прислужници така, както правеше с тези в „Корал Роуз“, Катлин се заля в звънък смях. Нямаше да бъде никак смешно обаче, ако това се случеше в действителност, тя много добре съзнаваше това. Повече от сигурно бе, че леля Елизабет ще трябва да увеличи пийването си до две чашки подгрято бренди всяка вечер!

Като отпусна отново главата си назад, тя остави водата да си върши работата. Чувстваше тялото си така отпуснато, както не го бе усещала от седмици. Бе много късно — домашните прислужници си бяха легнали, след като бяха стоплили водата за ваната й и я бяха занесли горе. И Джошуа си бе легнал, след като за последен път бе скочил върху й от закритата ниша в спалнята й. Сега времето бе изцяло на нейно разположение. Оказа се, че независимо дали иска, или не, тя вече не е същата млада жена, която беше, преди да напусне Лондон.

Лицето й порозовя не само от водата, но и от мислите, които я завладяха, като си спомни последната нощ на борда на „Морската фея“. Дългите часове, прекарани в прегръдките на този красив и мъжествен пират, несъмнено я бяха променили завинаги, но начинът, по който я приеха в „Корал Роуз“ и новината, че сега носи отговорност за брат си, за плантацията и за хората в нея, я накараха да се почувства много по-зряла. Не можеше повече да разчита леля й да взема решенията вместо нея. Независимо дали постъпваше правилно или не, сама трябваше да се грижи за своето бъдеще и за бъдещето на брат си.

Съвсем лек шум прекъсна мислите й. Идваше от отсрещната страна, точно срещу ъгъла, където беше разположена малката баня. Възможно ли бе Джошуа да се е промъкнал обратно в стаята й и сега да се спотайва на балкона?

— Изтърпях всички лудории, които човек може да изтърпи за един ден, Джошуа! Излез веднага оттам — искаше й се гласът й да прозвучи твърдо, тъй като знаеше, че момчето ще я послуша, само ако наистина поиска.

Катлин бе оставила двойните врати на балкона отворени, за да може да влиза и най-лекия бриз. Тя възкликна от изненада, когато не брат й, а Гарик Стийли влезе в стаята.

— Ще ми кажеш ли, скъпа госпожице, кой е този Джошуа, за когото мислиш, че е в стаята ти, докато ти си във ваната.

В дъното на сребристосините му очи проблеснаха ледени висулки, когато, без да се поколебае, той се приближи към ъгъла на стаята, където Катлин седеше във ваната си.

— Ти! Как смееш да влизаш в стаята ми неканен? Изобщо как смееш да идваш в „Корал Роуз“!

Катлин се бе развикала, но по някаква странна причина думите й достигаха до него като шепот.

— Първо ти трябва да отговориш на въпросите ми! Кой е този Джошуа, за когото мислеше, че се крие на балкона?

Гарик усети острите пробождания на ревността по цялото си тяло, докато чакаше отговора й с известно нетърпение. Какъв проклет глупак бе той! Беше й повярвал, когато му каза, че идва в Сейнт Китс, за да се събере с баща си, а сега той откриваше, че е дошла само за да се срещне с някакъв мъж, наречен Джошуа! Въобще не се сети за факта, че предната нощ бе открил, че е девствена. Беше обладан от една-единствена мисъл — да открие кой е този Джошуа и да го разкъса парченце по парченце.

— Ще ти бъда благодарна, ако ме оставиш и веднага напуснеш „Корал Роуз“!

Зелените очи проблясваха в закана за отмъщение, ако той не изпълнеше това, което му бе заповядано, и то веднага.

— Не съм задължена да ти отговарям! Вече не съм на борда на ужасния ти пиратски кораб и ти нямаш никаква власт над мен и нищо повече няма да ме насилиш да направя! — жегна го наново тя.

За секунди той се намери до нея и като се наведе надолу, потопи ръката си във водата и леко хвана нейната.

— Може би паметта ви изневерява, мадам. Нямаше никакво насилие от моя страна, докато бяхте на моя кораб! — държеше я здраво, но без да я наранява и настойчиво питаше: — Кажи ми! Кой е този Джошуа?

От дълбините на светлите му очи, танцуващи искри от изгарящ огън се сблъскаха с нейните трептящи зелени пламъци.

Какво значение имаше, ако той знаеше за брат й? Това, което Катлин желаеше в момента, бе да се освободи от него! Като напразно се опитваше да се изплъзне, без да разкрие много от горната част на тялото си, тя най-накрая отстъпи пред настояванията му:

— Джошуа е мой брат, щом искаш да знаеш! — като си поемаше дъх на пресекулки, тя го изгледа гневно. — Ако това е всичко, което искаш от мен, махни си ръцете и напусни стаята веднага!

В дъното на съзнанието си тя се чудеше защо не се бе развикала. Бе сигурна, че стария Руфъс, негъра, който бе едновременно и иконом, и момче за всичко, щеше да дотича да я спасява, ако бе извикала за помощ. И ако той се бе развикал от долния етаж, със сигурност щеше да доведе на помощ няколко работници от „Корал Роуз“.

Гарик я гледаше втренчено, сякаш искаше с поглед да прецени дали тя казва истината:

— Никога не си споменавала, че имаш брат, Кат.

Тонът му вече не бе груб, но Катлин усети онова дрезгаво потрепване на гласа му, което имаше властта да спира дъха й.

— Тогава не знаех, че имам брат!

Като че ли е необходимо изобщо да обяснявам на този грубиян, каза си тя. Но докато той я държеше за ръцете, тя можеше само да се опита да го убеди да я пусне.

— О, сега разбирам.

Най-сетне Гарик освободи ръцете й, но остана на ръба на ваната и нажеженият му поглед търсеше това, което тя нямаше желание да му даде в момента.

Като се потопи по-надълбоко в пенливата вана, Катлин покри гърдите си с кърпата за баня, опитвайки се нервно да се скрие от жадния поглед на мъжа.

— Какво разбираш? Не знаеш нищо за мен, капитане! — гневът й бушуваше още по-неудържимо заради това, че трябваше да понася върху себе си и погледа от разтопено сребро. — Разбираш ли, че ме принудиха да се разделя с всичко, което обичах — и семейство, и приятели — само за да открия, че баща ми вече не е жив и, че сега на плещите ми лежи отговорността за по-малък брат и почти разорена плантация, която трябва да се върне към някакъв ред! Не разбираш ли, че достатъчно ми се е струпало на главата? Ти си още едно мъчение от дългия списък!

Очите й святкаха, насочени право към неговите.

В същия момент Гарик я гледаше с възхищение заради необикновената й красота, както и със съчувствие заради всичко онова, което тя трябваше да понася.

— Ако ми позволиш, Кат, аз ще ти дам с радост утехата, от която се нуждаеш!

Той я гледаше нежно, а гласът му я галеше като лек полъх на топлия тропически бриз. Нямаше съмнение, че думите му се изтръгваха направо от сърцето.

Винаги, когато бе близо до този човек, Катлин по някакъв вътрешен импулс се съпротивляваше на неговите прояви на нежност към нея.

— Вече вкусих от твоята утеха и тя никак не е по мой вкус!

Гарик лесно можеше да обори тази язвителна забележка, но реши, че тъкмо сега това никому не бе необходимо. В този момент неговата разярена тигрица приличаше повече на ранено котенце и той долавяше болката, която й причиняваше раната.

— Наистина ли искаш да разбереш какво ме доведе тук в „Корал Роуз“ в този късен час, Кат?

— Ако това ще означава, че най-накрая ще ме оставиш на мира, давай! — просъска Катлин, все още раздразнена от неговата безцеремонност по повод на Джошуа.

— Предпочитам да изчакам да приключиш с банята си — топло се усмихна Гарик и като се наведе, провери температурата на водата. — Ще настинеш, ако останеш повече тук, Кат. Температурата пада с всяка минута.

След тези думи той се обърна с гръб и закрачи през стаята. Спря се пред двойката картини на стената на спалнята и ги погледна с одобрение.

Катлин за малко не закрещя от безсилен гняв, кой си мислеше, че е този мъж? Влизаше през прозореца в стаята й и се държеше с нея по такъв предизвикателен начин? Докато той бе с гръб към нея, тя побърза да се възползва от възможността да се загърне с меката дебела хавлия, която Беси й бе приготвила. Като подпъхна ъгъла на кърпата между гърдите си, тя си пое дълбоко въздух, опитвайки се да събере мислите си за поредния сблъсък с този дяволски морски капитан!

Гарик дочу мекото стъпване на босите й крака по килима и се обърна. Топла усмивка на възхищение се изписа на чувствените му устни. В продължение на целия ден си бе мислил за рядката й красота. Многократно си бе повтарял, че тя едва ли се различава от множеството жени, които бе познавал в миналото. Но сега, когато стоеше пред нея, знаеше, че това не с истина! Красотата й бе несравнима! Тя бе истинска перла, която трябваше само да бъде поставена в най-подходящата за нея среда — а това бе неговата прегръдка.

— Причината за вашето идване тук, капитане? — хладно запита Катлин, която искаше само едно нещо — час по-скоро да каже за какво бе дошъл и след това да напусне по начина, по който бе влязъл.

Неговият глас я откъсна от мислите й.

— Да, причината за моето идване в стаята ти — ръката му се плъзна във вътрешния джоб на тъмносиньото моряшко сако и оттам бавно извади илик, изписан с нечетлив почерк. — Дойдох със спешната задача да ти донеса това.

Той поднесе писмото с изпъната към нея ръка, за да го види.

— Какво е това? От кого е? — любопитството на Катлин бе раздразнено. Кой би могъл да й изпраща съобщение по капитан Гарик Стийли?

— Ела и виж сама — той искаше да я примами да се приближи към него.

Като го гледаше предпазливо тя направи една крачка, после втора, а ръката й здраво държеше там, където кърпата бе подпъхната.

Гарик не помръдна и я остави да се приближи. Видя предпазливостта в чертите й и за секунда се изкуши да се засмее, но тъй като не желаеше отново да я отблъсква от себе си, той изтри всякакъв присмех от лицето си.

Макар и да знаеше много добре какво бе въздействието на този мъж върху сетивата й, когато бе наблизо, любопитството й към писмото, което той държеше, надделя. Тя въздъхна с облекчение едва когато се пресегна и взе писмото от голямата му ръка. Сякаш за да се предпази, тя отстъпи крачка назад, после втора, като по този начин увеличаваше разстоянието помежду им. Счупи восъчния печат с пръст и извади от плика бяла картичка. Няколко секунди тя се взираше в нея и после бавно вдигна поглед към него.

— Това е покана за бала на губернатора? — тя отново погледна картичката, смаяна, че това бе единствената му причина да дойде до „Корал Роуз“.

В секундата, в която тя отново премести поглед към поканата, Гарик се озова до нея с леките стъпки на пантера.

— Твоята и моята пристигнаха заедно на „Морската фея“ днес следобед и аз се заех да ти донеса лично поканата.

Докато усещаше топлия му дъх да гали бузата й, Катлин разбра, че не бе реагирала достатъчно бързо. Трябваше да го държи на по-голямо разстояние! Трябваше да избяга, докато все още имаше възможност, вместо да се остави да бъде подмамена от играта на писмото в ръцете му, което се оказа само една покана за бала на губернатора. За миг тя си спомни за жената на губернатора и притеснената й дъщеря. Губеше време с тези мисли, защото изпускаше последния шанс да избяга — усети, че страните й се зачервяват и леко потрепери от близостта му. Постара се да си придаде твърдо изражение и да изглежда така, сякаш неговата близост ни най-малко не й въздействаше.

— Вие наистина сте извършили едно добро дело, капитане. Приемете моите благодарности и с това смятам, че нямате повече работа тук!

Чувствените устни на Гарик се разтеглиха в усмивка, когато той погледна надолу към нея. Дъхът на косата й, стегната на върха на главата, раздразни обонянието му, макар и да усети нейното нежелание да го погледне.

— Не мислиш ли, че това дело заслужава поне една малка награда? — един дълъг загорял пръст повдигна брадичката й и той погледна в бурното море на смарагдовите й очи.

Катлин искаше да избяга от него, искаше да удари ръката, която повдигаше брадичката така, че да погледне красивото му лице. Но в този момент тя бе безсилна да се подчини на здравия си разум. Бе хипнотизирана от неговия поглъщащ поглед и когато главата му бавно започна да се свежда към нея, нейните собствени устни се разтвориха, сякаш му принадлежаха, независимо дали съзнанието й го искаше, или не!

Целувката бе плътски огън, който я изгори до дъното на душата й. Тя бе забравила за кърпата около себе си. Ръцете й обгърнаха мощния му врат, а тялото й се долепи до неговото. Всичко, което бе понесла заради този мъж, се изплъзна от съзнанието й. Действията му на борда на неговия кораб, това, че тя го мислеше за самия дявол — изкусител и подлец, както и че многократно си бе повтаряла, че никога няма да позволи да бъде съблазнена от неговата мъжествена красота — всичко това не се прокрадна нито за миг в ума й. Тя бе изцяло погълната от страстта, която този мъж събуждаше у нея. И когато той се наведе и я взе на ръце, ни най-малко не протестира.

Наградата, която Гарик получаваше за поканата, бе дори по-голяма, отколкото очакваше. В мига, в който устните им се бяха докоснали, той усещаше единствено мириса на жената в ръцете си. Устните й бяха най-силния опиат, който той познаваше. Меката като сатен кожа бе главозамайваща. Като я повдигна с лекота в прегръдката си, той я отведе до ъгъла, където имаше два стола и малка маса с ваза с ухаещи тропически цветя. Гарик силно се изкушаваше от желанието да отиде направо към голямото легло в средата на стаята и още по-трудно му бе да се пребори с него, когато седна и я сложи на коленете си.

Устните им все още не се бяха разделили. Целувката бе доста продължителна, докато най-накрая двамата се отделиха един от друг с дълбока въздишка. Катлин не смееше да го погледне в лицето, чувстваше, че е извършила предателство спрямо себе си, но се почувства безсилна да се противопостави на привличането му. Гарик нежно притисна главата й към своята широка гръд, сякаш отгатвайки мислите й.

— Разкажи ми за баща ти, Кат.

Той говореше нежно, биенето на сърцето му изпълваше слуха й, докато пръстите му нежно галеха кадифената кожа по горната част на ръцете й.

Катлин знаеше, че трябва да го отблъсне сега, докато устните му бяха на безопасно разстояние от нея. Трябваше да скочи от коленете му и да настоява той да напусне стаята в този момент! Но нещо в тона му, нежната загриженост, която тя долови в дълбокия му дрезгав глас, я задържаха на място. Бе преживяла толкова много за толкова кратко време, останала съвсем сама срещу житейските проблеми. Сълзи напълниха тъжните й очи и проблеснаха през тъмните й, гъсти мигли. Питаше се какво може да му каже за баща си. Спомените за загубения завинаги баща нахлуха в съзнанието й от времето, когато Ричард Ашфорд я бе държал нежно на коленете си всяка вечер преди лягане и когато силният му глас пропъждаше всичките й детски страхове и я караше да се усмихва. До този момент тя не бе дала воля нито за минута на скръбта по човека, когото бе познавала като дете, и сега, когато сълзите потекоха, цялото й тяло се разтресе от сподавени хълцания.

Като усети колко голяма е мъката й, Гарик я остави да поплаче на гърдите му. Той нежно я успокояваше, притискайки я в ръцете си, устните му леко докосваха главата й, сякаш и неговото сърце чувстваше болката от загубата.

Свещите около ваната й се бяха стопили, единствено онази до леглото й още светеше в съда. Стаята бе призрачно осветена — лунната светлина влизаше през двойните врати на балкона. След известно време хълцанията на Катлин престанаха и треперенето на тялото й затихна. Измина доста време, преди думите й да докоснат ушите му.

— Баща ми бе моят герой.

Тя подсмръкна, преди да започне разказа за детството си, за смъртта на майка си и за причините да заживее с леля си в Лондон. Завърши със събитията, които бяха станали в „Корал Роуз“ през изминалия ден. Каза му и как бе дошла в „Корал Роуз“ само за да открие, че баща й се бил оженил повторно, че той и неговата съпруга са починали от треска и че сега тя бе тази, която трябваше да се погрижи за брат си и за плантацията. Към края на разказа си тя изглеждаше изтощена, лежеше отпусната в ръцете на Гарик — сега, когато тя си позволи да се разкрие откъм по-уязвимата си страна, енергията и волята й я напуснаха.

Гарик не я прекъсна нито веднъж. Той разбираше, че тя имаше нужда да се освободи от тези емоции. Съмняваше се, че тя някога се е разкривала така пред някого, дори и леля й едва ли е била посветена в скритите терзания на плачещата й душа. Тя бе като ранено животно и наистина се нуждаеше да се освободи за малко от твърдата броня, с която се бе обгръщала през годините, да си поплаче и после пак да продължи да се изправя срещу света. Тези неща не му бяха никак чужди — и той имаше рани — и за да ги излекува му бе необходимо време. Отгледан от баща, който го бе обичал и от мащеха, която го бе мразила, той смяташе, че в детството му имаше много моменти, които беше по-добре да не изравя от паметта си, освен когато не го правеше с цел да разсъждава над тях за успокоение на собствената си съвест.

Те двамата останаха така за дълго време. Гарик й преливаше сила, като я приласкаваше в прегръдката си чак докато думите й се успокоиха и дишането й се нормализира.

Главата й бавно се вдигна от гърдите му. Тя погледна лицето му. Изследваше го черта по черта, сякаш се опитваше да проумее нещо за този мъж, който така нежно я прегръщаше.

Гарик съвсем естествено посегна към косата й, свали фибите, които държаха тъмните къдрици на върха на главата, и разпусна лъскавия водопад от копринена коса по раменете й. Ръцете му неволно се заровиха в кичурите. Той наведе глава и я целуна нежно.

Тръпка премина по цялото й тяло. Чувстваше как костите й се размекват, когато той насити целувката с горчиво-сладка енергия, от която тя отчаяно се нуждаеше. Тя му отговори със страстно, жадно впиване на устните си в неговите, след което те се разтвориха под натиска на езика му. Нажеженият му език бавно се промъкна във вътрешността на устата й, извади нейния и започна да си играе с него — това ги накара да се разтреперят от желание.

Изведнъж Гарик се изправи, като все още я държеше в прегръдката си. Тънките й ръце се обвиха около врата, а пръстите й рошеха косата му. Тя бе опряла буза на гърдите му, когато той я пренесе през стаята. Чуваше как бие сърцето му, упояваше се от мъжкия му парфюм, примесен с тютюн и лек мирис на море; съчетанието от тези неща изостряше сетивата й до крайност.

С леко и плавно движение той я спусна да стъпи точно пред леглото. Кърпата, която покриваше тялото й, бе изчезнала. В този момент тя го желаеше до болка и когато той отново я взе в ръцете си, почувства, че желанието му е не по-малко от нейното. Набъбналата от желание негова мъжественост се усещаше между телата им, както и нейните втвърдени зърна оказваха лек натиск върху гръдния му кош.

Когато устните му отново покриха нейните, Катлин съвсем забрави, че го бе смятала за свой враг. Той й бе помогнал да се отпусне и да се освободи от голямата мъка по баща си и това също, каза си тя, бе част от лечението, от което се нуждаеше. В здравата прегръдка на силните му ръце, докато усещаше изгарящия пламък на устните му, тя бе сигурна, че постъпва правилно.

Устните му се отделиха от нейните. С търсещи очи той погледна към нея. Разтопеното сребро в неговия поглед се отрази в смарагдовия блясък на нейния. Нажеженото желание, което и двамата не криеха, разтърси Катлин до дълбините на съществото й.

Като гледаше екзотичните искрящи очи, млечнобялата кожа, нежния облак коса, Гарик чувстваше, че стомахът му се свива. Неговото желание изпълваше панталоните му с пулсираща пълнота. Слабините му бяха нажежени. Мислено простенвайки от неудържима страст, той се запита дали тя знаеше колко желана бе наистина. Имаше ли изобщо представа за бедствието, което предизвикваше у него само потрепването на гъстите й мигли, начинът, по който накланяше главата си под винаги точно определен ъгъл, или когато с едно движение малкият й розов език намокряше плътните й червени устни? Протегна ръка и прокара пръсти от тила към тънката й шия до брадичката.

— Господи, колко си хубава! — прошепна той с онзи дрезгав трепет в гласа, от който на Катлин й пламваше кръвта. — Целуни ме — бяха следващите му думи.

Тя се повдигна на пръсти, за да се подчини. Тялото й гъвкаво се притисна към неговото и като отметна косата си назад, тя му поднесе устните си. Поглъщайки сладката уязвима мекота на розовите й устни, които в същото време бяха леко разтворени така, че неравният й дъх излизаше на пресекулки, Гарик бе завладян от бурно желание, което потече като лава по цялото му тяло. Тя бе прекалено дяволски красива, за да може да й устои по-дълго време.

Целувката ги привлече един към друг и те се свлякоха на покривката на голямото легло. Гарик обсипваше цялото й лице с целувки, а тя се задъхваше, стискаше го и стенеше. Чувствайки ръцете му по голото си тяло, тя бе завладяна от вълна от кипящо желание. Кадифената топлина се втурна в гърдите й, зърната й изпръхнаха и станаха още по-твърди. Главозамайващо усещане за удоволствие изпълваше цялото й същество и се концентрираше там, където трептеше нуждата от неговото удовлетворяване. Тя простена ниско и дъхът й изгори неговия обезумял език, но звукът се чу приглушено, тъй като той отново покри устните й със своите.

Гарик се изправи до леглото. Гледаше великолепното тяло на жената, която желаеше най-много на този свят, и очите му искряха от танцуващите сини пламъчета на унищожителния огън. Ръцете му бързо се справиха с дрехите и освободиха от затвора пулсиращото тяло, което се раздвижи, сякаш търсеше сладкото изобилие от плът, която го очакваше.

Като го видя, езикът на Катлин се плъзна по устните й, за да ги намокри, а очите й блестяха като извори на чисто и неприкрито желание.

Той се наведе към нея. Тялото му едва се докосна до нейното и той трябваше да се сдържи. Устните му се впиха в нейните. Целувката беше кратка, като близване на огнен език, и продължи към брадичката й и надолу по стройната й шия до нежната вдлъбнатина на ключицата й. Същевременно неговото любовно оръжие леко се докосваше до извивката на корема й, после по бедрото към разковничето на нейната женственост.

Катлин бе готова да му се отдаде още в този момент. Бедрата й се разделиха и тялото й се притисна към неговото. Но Гарик не желаеше това. Искаше да продължи да разпалва тяхната възбуда и по този начин да постигне пълен екстаз!

Той засмука гърдите й, устните му засипаха с горещи целувки долината между хълмовете от мека, нежна кожа. Бавно той слезе надолу. Устните и езикът му оставяха палеща диря, докато нежно и изкусително се плъзгаха надолу към вдлъбнатината на корема й.

В агонията на своето желание Катлин осъзна, че трябва да го спре. Веднъж вече бяха стигнали до края, а сега отново бе доброволен участник в неговата забранена любовна игра. Но тя не можеше да изрече думите. Можеше само да лежи неподвижно под силата на усещанията, които той предизвикваше у нея, докато устните му слизаха все по-надолу.

Като галеше и вкусваше от есенцията на женската плът, езикът му се плъзна безцелно към корема й. Неочакван вик се изтръгна от устните й и затрептя в стаята, тя зарови пръсти в косата му. Не бе достатъчно силна, за да го спре, нито да сложи край на своите удоволствия, които сега не подлежаха на контрол.

Горещите му устни се плъзнаха по бедрото й, после се върнаха към вдлъбнатината на корема й и запалиха изгарящи пламъци в най-съкровената, най-дълбоката обител на женската страст. Бавното влажно докосване на езика му се пренесе по-надолу, целувките му направиха пътечка през напоената с ухаен мирис гора на женската природа, докато ръцете му галеха вътрешната страна на бедрата й и меката кожа, покриваща хълбоците й.

Сладко, упойващо очакване закипя в Катлин, когато долната част на тялото й се притисна към него и в същото време ръцете му обхванаха хълбоците й и я насочиха към неговата уста.

Вик на необуздано удоволствие се изтръгна от гърдите й, докато искрици огън пронизаха цялото й тяло. Тя гореше. Неговият гмуркащ се език я извиси към безграничното удоволствие. Но преди да е стигнал съвсем до целта, Гарик притисна горещия си член към кадифената мекота на отвора й и потъна в нея. Изпълвайки я, той предизвика у тялото й такива усещания, които хвърлиха Катлин в морето на екстаза.

Тялото й трепереше, конвулсиите й запалиха цялата страст на Гарик и миг по-късно той избухна в изгарящ огън. Гъстата сребристобяла семенна течност изригна в треперещата долина, която се отвори в утробата й.

Те останаха впити един в друг в прегръдката на екстаза, докато страстта бавно затихваше, макар че и тогава Гарик не пожела да я пусне. Държеше я здраво към гърдите си, без да промълви дума.

По-късно, преди сънят да ги събори, екстаза, който така бързо бе пламнал помежду им отново ги завладя и в тъмния затвор на спалнята на Катлин нейният любовник-пират я запозна по-подробно с удоволствията, които могат да се получат в прегръдките на един мъж!