Катлийн Драймън
Целувката на пирата (23)

Двадесет и втора глава

Катлин почувства, че колената й се огъват и бавно седна върху леглото. Докато разглеждаше бележката в ръката си, произнесе гласно името на брат си в празната каюта.

— Джошуа.

Беше лек вик на агония. Все още й беше трудно да възприеме напълно смисъла на думите от бележката.

„Отвлечен… отвлечен… отвлечен…“

Тя повтаряше отново и отново тези думи в ума си.

Като смачка хартията в малкия си юмрук, тя бързо навлече ризата и панталоните си. Кой беше оставил тази бележка на леглото й? Най-накрая мозъкът й започна да работи. Може би това беше някаква шега и в този момент Джошуа спеше спокойно в койката си. Сигурно този престъпен пират Бристъл Джак не се беше качил на борда на „Окото на Кат“, само за да й остави съобщение да го следва до Барбадос! Внезапно тя си спомни за тъмната забързана фигура, която почти я отнесе по стълбите, и страхът за брат й още повече нарасна.

Тя изскочи от каютата и се отправи по стълбата покрай кухнята, към трюма, където спеше екипажът. Катлин обикновено избягваше тази част на кораба в ранните сутрешни часове, когато мъжете ставаха, и вечер, когато между смените се приготвяха за сън. Но в този момент тя не мислеше за неприличие или за срамежливостта на екипажа. Всичките й мисли бяха насочени към Джошуа, когото се надяваше да намери дълбоко заспал на борда на „Окото на Кат“.

Във вътрешната част на кораба беше тъмно като катран. Когато стигна до първия хамак, който свободно се полюшваше между две дебели греди, тя извика леко:

— Джошуа.

Не желаеше без нужда да буди екипажа си, но нищо не можеше да се направи, помисли си тя, като не получи отговор и още веднъж извика името на брат си, този път по-силно.

— Вие ли сте, капитане? Нещо не е наред ли? — светлокосият Томас се надигна сънено в хамака, до който тя беше застанала.

— Трябва да намеря брат си, Томас. Можеш ли да ми покажеш къде спи.

Той забеляза отчаянието в гласа й.

— Ще го направя вместо вас, капитане. Защо не изчакате отпред?

Томас не беше човек, който да заповядва на капитана си, но знаеше, че хората от „Окото на Кат“ не носеха почти нищо през нощта, и в този момент той самият беше придърпал върху голите си слабини вълненото одеяло, което иначе рядко използваше.

— Ще изпратя момчето навън, капитане.

Той изчака тя да се отдалечи, преди да скочи от койката и с омотано около кръста одеяло са отправи към мястото, където спеше Джошуа.

Катлин беше склонна да напусне трюма и да позволи на Томас да потърси брат й. Тя също като него осъзнаваше това, което я заобикаляше, но стискайки бележката здраво в юмрук, си каза, че нямаше друга възможност. Трябваше сама да се убеди, че брат й е на сигурно място.

Изминаха няколко минути, откакто Катлин мълчаливо излезе в коридора. В момента, в който Томас прекрачи вратата на трюма я обзеха най-големите й страхове.

— Момчето не е в леглото си, капитане. Сигурно е останал на острова през нощта, защото койките на Саймън и Пит също са празни.

Томас беше използвал времето, за да облече провисналите си бели панталони и забързано закопчаваше ризата си, застанал пред капитана си.

Катлин видимо пребледня под светлината на фенера, която проникваше в коридора.

— Томас, събуди Тад, Дърк и Слейд и ги изпрати в каютата ми.

Томас ясно разбра, че нещо не беше наред.

— Страхувам се, че те също не са на борда на кораба, мадам.

Като забеляза страданието й, той забрави, че тя му е капитан и съзря в нея само една уплашена жена.

— Мога ли да ви помогна?

Както всеки един от екипажа на „Окото на Кат“, Томас беше готов да направи всичко за своя капитан и ако тя му кажеше, той незабавно щеше да напусне кораба и да се отправи на острова, за да търси брат й и приятелите си.

— Събуди останалите, Томас, и изпрати някои от мъжете да търсят брат ми, а също и Пит и Саймън. Пригответе „Окото на Кат“ да отплава веднага, щом Тад, Дърк и Слейд се върнат на кораба.

Катлин се молеше бележката да е шега и брат й наистина да е останал за нощта на Гранд Тер, но тя не можеше да рискува. Времето щеше да означава живота на брат й, ако Бристъл Джак наистина го държеше на борда на кораба си.

Без да задава други въпроси, Томас се отправи да изпълни това, което му беше наредено. Когато тя се обърна и се запъти към каютата си, той влезе в трюма и събуди мъжете. Изпрати група от четирима души на острова да търсят Джошуа, Пит и Саймън, а на други двама нареди да претърсят всички кръчми за Тад, Дърк и Слейд. Не беше сигурен какво става, но по изражението на лицето на капитана си, когато й каза, че брат й не е на борда на кораба, разбра, че нещо сериозно я безпокои.

В капитанската каюта Катлин препрочиташе бележката отново и отново. През ума й мина мисълта да изпрати съобщение на Гарик, но бързо се отказа. В бележката се казваше да не съобщава на никого, че брат й е отвлечен и докато не узнаеше със сигурност, че той не спеше спокойно някъде на острова, тя не искаше да предизвиква допълнителни неприятности. Дори и да откриеше, че брат й е отвлечен, знаеше, че не може да каже на никого. Трябваше да направи както й беше наредено и да отиде до Барбадос в кръчмата в Бриджтаун, за да разбере какво иска Бристъл Джак в замяна на брат й.

Мъжете, които Томас изпрати да претърсят острова, се отправиха с една от малките лодки. Още преди да стигнат до брега, Тад и Дърк вече се изкачваха по въжената стълба. Суматохата на кораба в този ранен час ги изненада, но след като Томас им разказа, че капитанът е ходил до трюма, за да търси брат си и след като не го е намерил в леглото му, е наредил корабът да се приготви за отплаване, и двамата се затичаха към капитанската каюта.

Те намериха Катлин на бюрото, по което бяха разхвърляни някакви карти. Като чу, че вратата на каютата се отваря без почукване, тя погледна към нея с надеждата, че това е Джошуа. Когато видя Тад и Дърк, по лицето й се изписа разочарование, но в същото време се появи и някаква надежда. Тя осъзна, че тези мъже бяха повече от членове на екипажа й — те и бяха станали приятели и тя можеше да се обърне към тях в този момент на отчаяние.

— Томас ни каза, че момчето не се е върнало на кораба. Не виждам причина да се тревожиш толкова много, момиче. Най-вероятно Пит и Саймън са го развеждали цяла нощ и са си намерили стаи на острова.

Тад веднага се опита да я успокои, като видя страха в гледащите го зелени очи.

— Надявам се да си прав.

— А защо мислиш друго?

Дърк се приближи към бюрото и се запита, защо ли тя разглежда тези карти по това време на деня. Като си спомни думите на Томас и след като знаеше, че планираха да останат на Гранд Тер още един ден, той я погледна въпросително.

— Вижте това.

Тя протегна смачкания лист, за да го разгледат. Двамата мъже се вторачиха в парчето хартия под ярката светлина на фенера над бюрото.

— Откъде взе бележката, момиче?

— Беше на леглото ми, когато се върнах на „Окото на Кат“ миналата вечер.

Тя не обясни, че се беше върнала на кораба само преди около час.

— Видя ли някого? Разпита ли екипажа? Кой беше на пост на палубата?

— Вие сте първите, на които показвам бележката. Надявах се, че някой се опитва да си направи някаква не толкова сполучлива шега и че Джошуа ще се върне скоро.

— Той все още може да се върне, момиче — предположи Тад, но в същото време погледът му се спря върху подписа на бележката и у него се появиха сериозни съмнения.

— Защо мислиш, че този Бристъл Джак ще иска да ходя до Барбадос? Някой от вас има ли някаква представа какво би могъл да иска от мен или от „Окото на Кат“?

Катлин беше премислила тези въпроси през нощните часове и се надяваше, че единият от тези верни мъже ще й даде някакъв отговор.

Дърк и Тад се спогледаха, преди да се обърнат към нея.

— Нямаме представа, момиче. Този Бристъл Джак наистина е от най-лошия тип хора, но „Окото на Кат“ не е имал спорове с него или с някого от екипажа му, доколкото знам.

— Може би това е конкуренцията. Чух да казват, че той търсел испанския галеон, който превзехме преди известно време — каза Дърк.

— Той и всеки друг пират в Карибите — промърмори Катлин като си спомни, че Соня започна със същата история за испанския галеон, когато се видяха за първи път.

— Може би Бристъл Джак има желание да се срещне с капитана на „Окото на Кат“ — предположи Тад, но думите му едва се чуха.

— Това също ми мина през ума, но защо не ме заговори тук на острова по време на карнавала, като всеки друг, с когото се запознахме, откакто хвърлихме котва в Гранд Тер?

— Никога не можеш да бъдеш сигурна с такива типове, момиче. Най-доброто, което можем да направим засега, е да почакаме да се върне групата, която претърсва острова и тогава да правим планове. Момчето може да е живо и здраво на острова и това да е някаква глупава шега.

— Надявам се.

Катлин усети гласа й да трепери, когато с ужас си помисли, как би се чувствал брат й, ако наистина е взет за заложник от Бристъл Джак. Тя знаеше, че Джошуа винаги се е опитвал да изглежда смел, но че голяма част от смелостта му пред лицето на страха беше игра. Той беше само едно малко момче и с всяка измината минута собствената й загриженост и страх нарастваха.

— Къде е Слейд? Мислех, че е с вас двамата — тя се опита засега да отклони разговора за брат си, преди съвсем да рухне пред тези мъже. — И двамата ли останахте на острова предната вечер?

И тогава тя си спомни, че Слейд беше в малката им група, докато обикаляха Гранд Тер миналата нощ, а Дърк липсваше. Тя ги погледна подозрително.

— Най-вероятно е Слейд да си е намерил стая в кръчмата на Сами Бейтс — предположи Дърк, но зелените очи на Катлин го накараха да потрепне под въпросителния й поглед. — Ние със Слейд си разменихме местата. Той остана в кръчмата, а аз отидох с Тад и Соня.

Зениците на Катлин се разшириха. Нима имаше предвид, че той също е ходил на борда на кораба на червенокосата жена и е бил забавляван в каютата й?

Тад прекъсна мълчанието със сърдечен смях.

— Виж, момиче, истината е, че една жена с огън в косата понякога може да предложи много любов. Аз и Дърк само се опитвахме да й угодим.

Катлин знаеше, че трябва да е шокирана от подобни думи и беше факт, че само преди няколко седмици щеше да бъде. Екипажът на „Окото на Кат“ й показа нов начин на живот, напълно различен от предишния, а грубият им говор и маниери бяха станали част от него.

— Е, надявам се, че Слейд ще се намери, преди да вдигнем котва.

— Той ще бъде тук, момиче, не се притеснявай — увери я Тад все още с голяма усмивка на лицето.

И сякаш повикан от тези думи, Слейд влезе в каютата, след като почука веднъж на вратата. По погледа, който хвърли на всички в каютата, те разбраха, че още не са намерили Джошуа.

— Джон и Бен ме намериха в кръчмата. Казаха ми, че претърсват острова за момчето, Саймън и Пит. Не са ги намерили и групата, която ги търси, се събира на плажа. Те ще се върнат на „Окото на Кат“, когато лодката отиде да ги вземе.

— Погледни това — каза Катлин.

Тя даде на Слейд бележката, която лежеше върху бюрото й. И когато Катлин пое дълбоко въздух, за да прикрие чувствата си, едрият мъж мълчаливо прочете напътствията, които бяха оставени за капитана му. Погледът му се вдигна и се установи върху бледите черти на жената, след това бързо се премести върху стоящите до него Тад и Дърк.

— Вие какво мислите?

— Не сме сигурни, защо Бристъл Джак иска „Окото на Кат“ да отиде в Барбадос, но мисля, че сега всички сме съгласни, че той държи момчето и най-вероятно е отвлякъл и Саймън, и Пит.

— Бристъл Джак не се ръководи от никакви правила, затова се страхуват от него. По-добре е да намерим помощ. Да отидем до „Морската фея“? — погледът на Слейд отново се спря върху капитана му.

Катлин усети, че започва да се изчервява от въпросителния му поглед.

Тад беше този, който пръв проговори:

— За какво ще ходим до „Морската фея“? Капитанът на „Рисът“ с удоволствие ще помогне на „Окото на Кат“.

— Запознах се снощи с помощник-капитана на „Морската фея“. Казва се Лукас Бенет. Проведохме дълъг приятелски разговор и той се оказа много приятен човек.

Слейд все още гледаше Катлин, сякаш очакваше тя да каже нещо в потвърждение на информацията, която му даде помощник-капитанът, че султанът от снощи всъщност е бил Гарик Стийли, капитанът на „Морската фея“, и че капитанът на Слейд преди месеци е бил на неговия кораб.

— И от двата кораба не можем да получим помощ! — заяви Катлин и се изправи. Отдалечавайки се от бюрото, тя се опита да избегне въпросителния поглед на Слейд. — В бележката се казва, че трябва да запазим това в тайна. Животът на Джошуа може да бъде застрашен, ако открият, че търсим помощ.

Искрящи сълзи напълниха очите й, като си помисли, че брат й е затворник.

— Права си, момиче.

Тад отиде до нея и като постави силната си ръка върху раменете й, предложи с такава увереност в гласа, каквато можа да събере:

— Ще отидем до Барбадос, ако трябва, и сами ще освободим момчето.

Едва късно вечерта, когато се оттегли в самотното си легло, мислите на Катлин се върнаха при Гарик. Разбира се, че той ще научи, че „Окото на Кат“ е вдигнал котва и е напуснал Гранд Тер и ще предположи, че Катлин се е отправила към Сейнт Китс и „Корал Роуз“, за да чака да се върне и да я поиска за жена. Той никога нямаше да предположи, че тя се е отправила към Барбадос, за да се срещне с известния с лошата си слава подлец Бристъл Джак. Катлин изтри с опакото на ръката си една самотна сълза, като си припомни краткото време, прекарано в прегръдките на Гарик, и колко сигурна се беше почувствала.

Ако можеше да направи това, което предлагаше Слейд — да потърсят помощта на Гарик, за да намерят брат й! Ако можеше да се довери на мъжа, който твърдеше, че я обича, и да му позволи да я подкрепи в това изпитание. Но Катлин знаеше, че не може да рискува някой да съобщи на пирата, че тя е разказала за отвличането на брат й. Не можеше да рискува живота на Джошуа, защото и без някой да й казва, знаеше, че Гарик Стийли щеше да се втурне да й помага и по този начин можеше да застраши живота на този, когото искаше да спаси.

Нови сълзи се отрониха, когато нарастващият страх за живота на брат й накара тялото й да потрепери под копринените завивки. Мрачно предчувствие надникна като сянка в ума й, предупреждавайки я, че нощта, прекарана на „Морската фея“ с Гарик, може да е била последната, когато е почувствала истинската любов. Мисълта, че най-накрая е намерила единствения мъж на света, когото може да обича, и че могат да й отнемат тази любов толкова бързо, накара сърцето й да се свие от болка.

 

 

По времето, когато Катлин се опитваше да намери покой, Соня беше откарана на „Морската фея“.

След като се качи на кораба на капера, незабавно я отведоха в каютата на капитана.

Когато помощник-капитанът Лукас Бенет мълчаливо затвори вратата на каютата, Соня погледна с блестящите си очи седящия зад бюрото Гарик и с предизвикателна походка се отправи към него. Ръцете й си играеха със светлите й червени къдрици, падащи върху гърдите й. Съблазняващият й дрезгав смях изпълни каютата, когато тя видя искрицата в сребристосините очи.

— Какво правиш тук, Соня? Мислех, че ще се срещнем довечера в кръчмата на Сами Бейтс — произнесе безразлично Гарик, като затвори корабния си дневник и се облегна на стола.

— Реших да ти спестя пътя.

Думите й бяха съблазняващи, също както и смеха й. Като стигна до бюрото, бледите й тънки пръсти се протегнаха и се плъзнаха по мускулестите ръце на Гарик.

Той разбра намеренията й, но пренебрегна ухажването й и се изправи в цял ръст.

— Нека сипя по чаша вино.

Той заобиколи бюрото, за да се добере до каната и чашите.

— Мислех, че си ми уговорила среща с Бристъл Джак за тази вечер. Той няма ли да чака в кръчмата?

Дългите, добре оформени крака на Соня го последваха и докато той наливаше виното, тя стоеше близо до него. Гърдите й се опряха в ръката му, когато той й подаде чашата.

— Ти и малката танцьорка на фламенко изчезнахте много бързо снощи, Гарик. Реших да не поемам такъв риск тази вечер.

Тя отпи глътка от питието, желаейки да е нещо по-силно.

— Ами Бристъл Джак?

Гарик не искаше направо да я отблъсне. Той се надяваше, че ще успее да избегне ухажването й по време на обещаната среща с Бристъл Джак.

Соня отметна назад златисточервената си глава, а очите й се спуснаха по врата и гърдите на Гарик, които се виждаха от разкопчаната му риза.

— Какво за Джак? — промърмори тя и протегна ръка да погали плътта, която погледът й попиваше.

Отново с едно движение Гарик избегна докосването й. Той взе чашата си и се отдалечи от шкафа.

— Ти ми каза снощи, че си уредила среща между мен и Бристъл Джак.

— Това беше снощи. Тази нощ сме само аз и ти, сами в твоята каюта.

Соня се приближи, хълбоците й се поклащаха провокиращо по начин, който нито един мъж не можеше да разбере погрешно.

Нещата определено не се развиват добре, помисли си Гарик, когато чувствените й пръсти се допряха до тялото му.

— Слушай, Соня, мисля, че има нещо, което трябва да ти обясня — каза той най-накрая, когато двете й ръце се увиха около раменете му, а пищните й форми се допряха до тялото му.

— Защо първо не ме целунеш? Можем да говорим по-късно… много по-късно.

Гарик трябваше да приложи сила, защото Соня беше твърдо решена да допре сочните си устни до неговите и той използва и двете си ръце, за да се освободи от прегръдката й.

— Мисля, че трябва да говорим сега, а не по-късно — каза той. — Става въпрос за Кат.

— О, за нея — нацупи се Соня и като пресуши виното от чашата си, отиде до шкафа и я напълни отново. — Добре, казвай каквото искаш да ми кажеш, за да можем да изпитаме удоволствие от останалата част от вечерта. Предполагам, че си открил най-накраякоя е танцьорката на фламенко.

Гарик кимна с глава в знак на съгласие.

— Знаех от момента, в който тя прекрачи прага на кръчмата.

— Ти си знаел коя е? Защо малката кучка не ми беше казала, че те познава — Соня се засмя гласно. — Предполагам, че е мислела, че те заблуждава с маската си.

Усмивката на устните й остана, тъй като тя мислеше, че шегата е за сметка на другата жена.

— Кат и аз се срещнахме преди известно време и истината е, че ще се женим — той произнесе думите, които знаеше, че със сигурност ще унищожат шансовете му да си уреди среща с Бристъл Джак, но си каза, че някои неща не могат да бъдат предотвратени. Той не беше мъж, който ще легне с една жена, когато сърцето му принадлежи на друга, независимо каква е цената.

— По дяволите, никога не съм виждала жена, която така да привлича мъжете — каза Соня и пресуши чашата.

Тя бе решила тази нощ да открие какъв мъж е капитанът на „Морската фея“. Съдейки по размерите му, тя си представяше, че ще прекара луда, изпълнена със страст нощ, но вместо това той й казваше, че е влюбен в друга жена, и то жена, която определено беше започнала да харесва и на самата Соня.

— Какво имаш предвид? Какви други мъже, освен мен?

Нейните думи накараха ревността на Гарик да изплува на повърхността.

— Екипажът й, например. Снощи прекарах страшно хубаво с Тад и Дърк, когато се върнах на „Рисът“. Но и двамата говорят за капитана си като за някаква скъпоценна богиня или нещо такова.

Гарик беше повече от сигурен, че тя е прекарала добре. Мъжете също. А изявлението й за начина, по който екипажът на Кат говори за капитана си, той го отдаде на уважението, което те изпитват към нея.

— Също и Бристъл Джак.

— Бристъл Джак? Какво общо има той с Катлин?

— Според думите на един мъж от екипажа ми, тя го търси. Защо мислиш той не се появи на срещата, която уредих?

— Катлин търси Бристъл Джак?

Гарик не можеше да повярва на думите на Соня. Защо, за Бога, Катлин ще преследва един престъпник? Тя трябваше да се върне в Сейнт Китс.

— Лони, моят кормчия има един приятел от екипажа на „Черният дракон“, кораба на Джак. Снощи се е срещнал с него в една кръчма на острова и той е казал на Лони, че ще отплават преди изгрев-слънце. Казал е, че Джак ще отвлече онова досадно дете, което Кат мъкне със себе си. Казал е как Джак планира да накара Кат да го следва до Барбадос, но не е знаел защо.

— Значи затова „Окото на Кат“ е отплавал толкова рано сутринта — смънка Гарик, чувствайки, че все едно са му изкарали въздуха. Бристъл Джак държи Джошуа и Кат е тръгнала след него! Но защо не е дошла при него, Гарик?

— Да, чух днес да говорят на острова, че е изпратила хора от екипажа си да търсят момчето. Не са го намерили, нито двамата мъже, които бяха с него предната нощ. „Окото на Кат“ е вдигнал котва, след като хората от екипажа са се върнали. С тях са отишли Тад и Дърк. Отдавна не се бях забавлявала толкова добре, както с тях.

Соня не изглеждаше загрижена за Кат и Джошуа. Единствените й мисли бяха за двамата моряци, които бяха отплавали с „Окото на Кат“ и за разочарованието, че е лишена от тяхната компания.

Гарик нямаше време да стои и да разговаря с нея.

— Трябва да я настигна!

Той се отправи към вратата на каютата, без да мисли за компаньонката си.

— Хей, почакай за минута. Ако ще гониш „Окото на Кат“, аз също идвам с теб.

— Ти?

Гарик се обърна. Той нямаше представа, че Соня се безпокои толкова за Кат.

— Да. „Рисът“ ще бъде готов за отплаване след час. Исках довечера да помоля Тад да стане помощник-капитан на „Рисът“. Вече не поемам никакви рискове по отношение на мъжете. Както ти казах, от доста време не съм се забавлявала така, както през последните два дни.

В момента Гарик не го интересуваха какви са причините тя да отиде с него до Барбадос. Единственото, за което го беше грижа, бе, Катлин да не бъде наранена и брат й да бъде спасен. Гледайки наглата и безсрамна жена, той накрая кимна с глава.

— Ще отплавам след час, не по-късно. Всеки човек от екипажа, който след това време е на острова, остава там.

Можеше да има нужда от нея и екипажа й, когато пристигнеше на Барбадос, помисли си той.

— Тогава след час — Соня се усмихна широко. — Като начало — никога не съм харесвала Джак — смутолеви тя, когато мина покрай него и излезе през вратата на каютата.