Катлийн Драймън
Целувката на пирата (16)

Петнадесета глава

На палубата беше отворено буре с бира и няколко от жените, които живееха в залива, дойдоха, за да се присъединят към празненството. Катлин беше представена на всички като капитан на „Окото на Кат“. В началото срамежливи, жените скоро говореха толкова свободно, колкото и мъжете им. Жените на Слейд и Пит — Патси и Уанда, споделиха, че те са направили драпериите и чаршафите за капитанското легло и когато Катлин им изказа благодарността си, те бяха изпълнени с гордост. Останалите жени разказаха за приноса, който имаха към капитанската каюта, и не след дълго Катлин разбра, че е спечелила нови приятели.

— Ще напуснем залива утре с отлива, момиче — заяви Тад на Катлин в ранния следобед.

Тя седеше на палубата със Слейд и група други мъже. Джошуа, както винаги, също беше наблизо.

— Утре?

Катлин не очакваше това. Като отпи още една глътка бира, тя го погледна с въпросителен поглед.

— Да, момиче. Бен и Пит ходиха снощи до Бастер да „подушат“ наоколо. В една от кръчмите на пристанището са дочули разговор между моряци за някакъв испански кораб, който ще мине през Карибите след ден-два. Изглежда, че капитанът на тези моряци планира да нападне кораба. Слейд и аз мислим, че „Окото на Кат“ трябва да ги победи в собствената им игра.

Катлин не можеше да ги вини за техните планове, но дори когато кимна в знак на съгласие, тя съзнаваше, че играта на пиратство не е безопасна авантюра. Ако не внимават, могат скъпо да заплатят за усилията си.

— Ще отплаваме със сутрешния отлив. Мъжете ще се оттеглят рано, така че не се страхувай, че някой няма да бъде подготвен за тежката работа. Ти трябва само да дадеш заповед и тя ще бъде изпълнена.

Единственият проблем бе, че Катлин не беше сигурна в себе си и във възможностите си в момента.

Коя беше тя, че да дава заповеди на тези закоравели мъже, питаше се, докато оглеждаше празнуващите, зле облечени мъже.

Тя им беше дала дума, че ще им стане капитан и нямаше да се отметне сега.

— Добре, предполагам, че Джошуа и аз също трябва да се прибираме.

Тя се изправи и брат й я последва.

— Ще се видим на сутринта.

— Да, момиче, на сутринта, а след ден или два трюмовете на „Окото на Кат“ ще бъдат пълни със злато и сребро — усмихна се Слейд и вдигна високо чаша. Всички от групата извикаха високо и също вдигнаха чаши, за да пият за бъдещето.

Джошуа изглеждаше странно мълчалив, докато бяха на борда на „Окото на Кат“ и празнуваха с мъжете. Когато той започна да гребе към изхода на залива, Катлин го погледна и го попита какво го тревожи.

— Разочарован ли си, че се съгласих да стана капитан на „Окото на Кат“?

— О, не, Кат. Радвам се, че се съгласи да станеш капитан на кораба!

Очите му блеснаха, сякаш чувството беше също толкова вълнуващо за него, колкото и за нея.

— Тогава, защо беше толкова мълчалив, Джошуа?

— Татко никога не ми разрешаваше да ходя с него, когато пренасяше контрабанда. Ще ми разрешиш ли да дойда с теб, Кат?

Джошуа чакаше отдавна удобния момент, за да зададе на сестра си този въпрос. Тя изглеждаше загрижена за него.

Катлин дори не беше помислила, че брат й ще поиска да иде с нея, когато „Окото на Кат“ напусне залива, и сега, като го гледаше, изпълнен с толкова надежда, не искаше да му разваля настроението. Но тя знаеше, че не може да му разреши да дойде. Пиратството беше опасен занаят и той не трябваше да рискува живота си заедно с нея. Тя започна бавно да поклаща глава:

— Слушай, Джошуа, прекалено рисковано е за теб да идваш. Не мога да излагам на опасност живота ти, като ти разреша да се качиш на борда на пиратски кораб.

— Аз не се страхувам, Кат. Мога да помогна, знам, че мога! — настояваше Джошуа, без да спира да гребе, а зелените му очи мълчаливо я умоляваха да го вземе със себе си.

— Просто не мога да ти разреша, Джошуа. Ако нещо ти се случи, никога няма да си го простя.

Катлин забеляза сълзите в очите му и начина, по който трепереха устните му, но си каза, че нищо не може да направи. Не можеше да рискува да му се случи нещо, независимо че я умоляваше.

С напредването на деня Катлин откри, че брат й не е единствената й грижа. Тад каза, че испанският галеон ще бъде в Карибите след ден-два — какво ще стане, ако закъснее? Как ще обясни на Лизи и на хората от „Корал Роуз“ къде е била? И Алекс, който трябваше да дойде на чай утре следобед — какво щеше да си помисли той за отсъствието й? Джошуа сам няма да може да я прикрие. Ще трябва да обясни плановете си на Лизи и да осигури подкрепата й.

След вечеря тя съобщи проблема на Лизи.

— Ще отсъствам от „Корал Роуз“ за няколко дни, Лизи.

Кръглите черни очи я изгледаха с известна доза любопитство.

— Къде ще ходите, мис Катлин? Господарят Джошуа ще идва ли с вас?

— Това е едно от нещата, за които трябва да поговоря с теб, Лизи.

Тя усети някакво неудобство да разговаря с Лизи за пиратството и за момент се зае с храната в чинията си. Джошуа и Руфъс бяха свършили с вечерята и напуснали кухнята.

— Защо не седнеш за няколко минути, Лизи? — може би щеше да се почувства по-добре, ако другата жена не стърчеше над нея.

Лизи бързо кимна в знак на съгласие, но преди да седне, отиде до печката и си сипа чаша чай.

— Мисля, че ще ми трябва нещо да преглътна това, което ще ми кажете, каквото и да е то. И тъй като не харесвам силния ликьор, това ще ми свърши работа.

Катлин се усмихна нежно на преданата жена и я изчака да седне срещу нея. Опитвайки се да подбира думите си, тя започна:

— Лизи, не съм скрила от тебе факта, че „Корал Роуз“ има сериозни финансови проблеми.

Тя изчака жената да се съгласи с казаното от нея.

— Е, имам идея, която ще ни помогне, но ми трябва твоята помощ.

— Какъв план имате, мис Катлин? Мислех, че ще се омъжите за господаря от „Шадоу Миър“ — попита изненадано Лизи.

— Всичко, което искам от теб, е да казваш на всеки, който пита за мен през следващите няколко дни, че не се чувствам добре и че съм на легло. Мистър Блакторн също може да ни посети и трябва да му кажеш същото.

— Защо да казвате на хората такива лъжи? Къде ще ходите? Как една дама като вас ще спечели достатъчно пари, за да спаси „Корал Роуз“? — Лизи нямаше да я остави лесно да се измъкне.

Катлин вярваше много на Лизи, но се въздържа да й каже, че ще става пират. Тя знаеше, че Лизи ще се чуди как една благоприлична жена може да прибегне до такива средства, за да спаси наследството на брат си. Но ако искаше нейната помощ, трябваше да й се довери. Тя пое дълбоко въздух и каза:

— Срещнах едни хора, с които татко е имал отношения в миналото и те ми предложиха да се включа в тяхната работа.

Катлин мислеше, че това ще задоволи Лизи, но скоро разбра, че възрастната жена е много по-проницателна.

— И хората, за които говорите, са контрабандистите, които живеят в залива?

— Откъде знаеш за тях? — Катлин зяпна от изненада. Лизи беше последният човек, за когото Катлин би помислила, че знае за тайния залив и за бандата контрабандисти.

— Баща ви ми каза преди години, скъпа. Виждате ли, една нощ той и контрабандистите попаднали на засада и баща ви бил ранен в рамото. Мис Карол беше много разстроена и аз трябваше да се грижа за него. Той ми разказа какво е правил през всичките дни и нощи, когато е отсъствал от „Корал Роуз“, защото се страхуваше, че властите може да открият кои са и на кого принадлежи корабът.

— А властите появиха ли се в „Корал Роуз“, Лизи? — Катлин беше повече от изненадана от историята, която й разказа чернокожата жена. — Джошуа знае ли, че татко е бил ранен?

— Господарят Джошуа беше прекалено малък тогава, за да забележи, че баща му е болен. Властите не са идвали и господарят Ричард за известно време се отказа от незаконните си работи, но след това започна отново. Мислех, че хората от залива ще го напуснат, след като баща ви почина, но сега виждам, че съм сбъркала.

Тъмните й очи гледаха обвиняващо Катлин от другия край на масата.

— Мога да те уверя, Лизи, че до миналата седмица аз дори не знаех, че живеят там.

— Аз не одобрявам контрабандата, мис Катлин. Тя е много опасна, както би ви казал и баща ви, ако беше тук сега. Той лежеше на леглото и за малко не се отправи на оня свят.

— Не става въпрос за контрабанда — призна Катлин.

Лизи погледна с остър поглед господарката си и попита:

— Тогава какво ще правите с тази банда съмнителни хора?

Лизи никога нямаше да забрави групата груби мъже, които донесоха кървящия и блед като смъртта Ричард Ашфорд в „Корал Роуз“.

За миг Катлин реши да измисли някакво друго извинение за заминаването си и сега съжаляваше, че сподели с Лизи, но дори под суровия й поглед тя знаеше, че не може да лъже тази жена. Тя щеше да разбере, ако се опита да я излъже.

— Корабът на баща ми е превърнат в пиратски кораб, Лизи — призна Катлин.

— Не мислите да ставате един от тези пирати, скъпо дете? — тя поклати тъмната си глава, а очите й се разшириха.

— Лизи, истината е, че аз ще бъда капитана на „Окото на Кат“. Така мъжете кръстиха кораба.

Катлин не можа да сдържи гордостта си от факта, че корабът е кръстен на нейно име и тя ще му бъде капитан.

— Техен капитан? Вие? Защо, Господи? Какво разбирате вие от управление на кораби? Мислех, че само мъжете се занимават с такива работи.

Внезапен пристъп на гняв обзе Катлин. Даже една жена се опитва да държи жените на тяхното така наречено място.

— Като изключим факта, че не знам много за управлението на кораба, защо да не бъда капитан на „Окото на Кат“? В края на краищата аз съм неговия собственик и съм способна да организирам и да издавам заповеди, както доказах на всички в „Корал Роуз“. И за да приключим, Лизи, остава факта, че „Корал Роуз“ има нужда от пари, и то бързо, за да продължи да функционира.

Лизи нямаше с какво да не се съгласи. За едрата жена не остана незабелязан гневът, който изпълни погледа на господарката й.

— Аз мисля само за вашата сигурност, мис Катлин. Трябва да обещаете, че ще внимавате.

— Ще внимавам.

Тя добре знаеше, че Слейд, Тад и останалите ще се погрижат за това.

— Трябва да наглеждаш Джошуа вместо мен, докато ме няма, Лизи. Той ще бъде разстроен през първия ден, но скоро ще се отърси от това.

Господарката й проявяваше поне малко здрав разум, каза си Лизи. Тя нямаше да разреши на господаря Джошуа да отиде на тази опасна авантюра и това беше за добро.

— Ще го наглеждам, както винаги съм правила, мис Катлин — обеща Лизи.

Успокоена от обещанието на Лизи, че ще се грижи за Джошуа и ще стане посредник между нея и всеки, който я потърси, докато отсъства от „Корал Роуз“, Катлин се оттегли в стаята си, но измина доста време, преди да заспи.

Фактът, че „Окото на Кат“ ще напусне Сейнт Китс със сутрешния отлив и че тя ще предприеме най-смелата постъпка в живота си, не беше единственото, което смущаваше Катлин. Всеки път, когато затвореше очи, я посещаваше образът на Гарик Стийли. Споменът за красивия измамник не я оставяше на мира и дълбоко в съзнанието й тази мисъл упорстваше. Какво ще стане, ако „Окото на Кат“ и „Морската фея“ се срещнат в открито море? Тя можеше само да си представи изненадата, която ще се изпише върху лицето му, когато тя и нейната банда от пирати превземат на абордаж кораба му.

 

 

Докато седеше в тъмния ъгъл на кръчмата „Соленото куче“, разположена на пристанището на Бастер, Гарик Стийли огледа замъглената обстановка още веднъж, както беше направил вече няколко пъти, откакто влезе в заведението преди петнадесет минути.

Сервитьорката Мърси видя погледа му от мястото до бара, където стоеше, и още веднъж се запита какво прави в кръчма като „Соленото куче“ такъв хубав мъж, и то сам. Придръпвайки блузата си така, че да се смъкне още по-ниско над раменете и гърдите й, тя се отдалечи от бара, като избегна протегнатата към нея ръка на един пиян моряк. Като се поклащаше предизвикателно и с една ръка придържаше полата си над коляното, сякаш за да я контролира, докато преминава покрай масите и столовете, а с другата държеше кана с бира, тя се приближи към едрия тъмнокос мъж, който седеше в ъгъла на стаята.

— Ще желаете ли още нещо, капитане? — тя беше забелязала тъмносиньото му моряшко облекло и шапката му, и веднага бе разбрала, че той не е обикновен моряк.

— Да, ако обичате — той се усмихна и белите му зъби блеснаха на фона на загорялото лице и накараха сърцето на момичето да подскочи.

Навеждайки се ниско, сякаш имаше затруднения да напълни халбата, Мърси напълно разкри големите си пищни гърди пред погледа на мъжа срещу нея.

— А по-късно, капитане? Ако имате сърбеж, с който не можете сам да се справите? — предложи тя и дълбоко в себе си призна, че дори е готова да се откаже от обичайното заплащане заради този мъж.

Гарик изгледа младата жена с критично око. Той знаеше, че тя едва е излязла от пубертета, защото все още имаше младежки вид, който обаче бързо залязваше. С искряща руса коса и начервени устни тя беше съблазнителна гледка, надвесена над него и разкриваща сексапила си. Бавно, той поклати глава. Не трябваше да си хаби усилията с него. Имаше само една жена за Гарик Стийли и от първия път, когато вкуси плътта й, той не можеше да си представи да бъде в прегръдките на друга. Но той не отказа веднага на момичето.

— Не се ли страхувате, че аз може да съм мъжът, който извършва всички тези убийства в Сейнт Китс?

— Едно момиче трябва да си изкарва прехраната, капитане — Мърси се усмихна и за пръв път показа, че няколко от долните й зъби липсваха.

Рисковете на професията й, предположи Гарик и й се усмихна, като поклати глава.

— Предполагам, че си права, но все пак е опасно да заговаряш мъже в района на пристанището. Може да се окаже по-безопасно да се придържаш към предишното си занимание.

Беше изминала само една седмица, откакто тялото на поредната проститутка беше намерено във водите на пристанището на Бастер и щеше да е срамота, ако това момиче се окажеше следващата жертва на убиеца.

— Ако имах мил мъж като вас, капитане, да се грижи за мен, нямаше да се налага да работя извънредно — Мърси повдигна края на полата си над коляното, за да му покаже какво ще притежава, ако приеме предложението й.

— Може би приятелят ми, който ще се присъедини към мен след малко, ще прояви интерес — каза Гарик любезно.

Той никога не отхвърляше другите заради техните професии и може би при други обстоятелства щеше да приеме предложението на младата жена за едно нощно лудуване. Но мисълта за Катлин Ашфорд го възпря да протегне ръка и да издърпа жената в скута си, както би направил само преди няколко месеца.

Ако беше някоя друга, Мърси щеше да усети твърдия отказ в думите му. Но тя беше отблъсквана и преди и знаеше, че това не й е за последен път. Тя се упрекна затова, че си въобрази, че може да привлече вниманието на такъв мъж.

Майка й беше проститутка. Нейната майка също. Мърси просто продължаваше семейната традиция и знаеше, че до края на вечерта, ако не приятелят на капитана, то друг мъж ще приеме предложението й. Напомниха й за убиеца, който обикаляше доковете на Бастер, но тя си наложи да отблъсне тази мисъл. Малко пари можеше да изкара едно момиче, ако не поемаше рискове.

— Ще се върна след малко, капитане. Може би след още няколко чаши бира ще промените решението си — тя намигна безсрамно, преди да напусне масата и да се приближи до друга, където седяха двама моряци.

Дългите загорели пръсти на Гарик се увиха около дръжката на халбата и докато я поднасяше към устните си, погледът му се отправи към вратата на заведението, която току-що се беше отворила.

Мъжът, който влезе, леко накуцваше. Гърбът му беше свит леко в раменете и го правеше по-нисък, отколкото беше в действителност. Като побутна периферията на моряшката си шапка нагоре, той огледа кръчмата, докато погледът му откри този, с когото беше дошъл да се срещне в „Соленото куче“

Гарик никога не беше виждал човека, с когото трябваше да се види, но когато той се приближи до масата и подхвърли във въздуха златна монета и после я хвана в дланта си, Гарик разбра, че това е неговия човек. Това беше сигнала, който му бе даден, за да разбере, че не е проследен.

— Седнете и позволете да ви поръчам халба бира — Гарик ритна назад стоящия срещу него стол, сякаш поздравяваше стар приятел.

— Нямам нищо против, капитане. Нямам нищо против — мъжът се усмихна и седна на предложения стол.

Отблизо той изглеждаше по-млад, а наведената му фигура създаваше погрешна представа за силата на крайниците му. Нямаше съмнение, че този човек наистина е добър в работата си да събира информация, както бяха казали на Гарик — никой нямаше да вземе този незабележим човек за шпионин.

Мърси се отправи към масата на капитана в момента, в който видя, че човекът, когото той очакваше е дошъл. Кръчмата се изпълваше до краен предел в този късен час, затова в момента тя имаше време само да сипе бира на новодошлия и обеща да се върне скоро.

Мъжът срещу Гарик с усмивка изрази одобрението си за младата жена, когато тя се наведе над него, както по-рано беше направила и пред Гарик, и разкри на моряка пълната гледка на издутите си гърди.

След като момичето напусна масата, Гарик се усмихна на мъжа:

— Тя е свободна тази вечер, ако имате желание.

— Да, имам желание за такава като нея — мъжът намигна на Гарик, преди да добави: — Бях на борда на един кораб през последните осем седмици, ако разбирате какво имам предвид.

Гарик кимна, за да убеди мъжа, че разбира какво точно има предвид. След като бяха свършили с любезностите и остави мъжа да отпие от бирата си, той го попита:

— Имате ли информацията, която ми трябва?

Мъжът кимна.

— Човекът, когото търсите, Бристъл Джак, ще бъде на острова Гранд Тер след около шест седмици.

— Шест седмици?

Гарик се беше надявал да приключи с работата си по-рано. Но досега нищо не вървеше както му се искаше.

— Защо Джак ще бъде на Гранд Тер след шест седмици? — попита той, не желаейки да бъде изпращан отново за зелен хайвер, както през последните няколко седмици.

— Не знам откъде сте получавали информацията си преди, но на острова ще има някакъв карнавален ден. Така го наричат, но той обикновено продължава няколко дни и нощи. Целият остров се събира и такива като Бристъл Джак и братя Лафит са сред най-редовните посетители. Залагам живота си, че той ще бъде там.

Гарик няколко пъти беше посещавал с кораба си Гранд Тер. Това беше остров, който даваше подслон на някои от най-знаменитите пирати в Карибския район. Ако това, което казваше мъжът за карнавала, беше вярно, то Бристъл Джак почти сигурно щеше да бъде там, както предполагаше мъжът.

Той беше сигурен в информацията, която предлагаше и нямаше причини Гарик да не му вярва.

— Какво става с другото нещо, за което ви поисках информация? Открихте ли вече нещо?

Мъжът мълчаливо поклати глава и за момент като че ли се замисли какво да отговори.

— Да открия къде ще се появи Бристъл Джак се оказа по-лесно, отколкото да открия нещо за лудия, който убива жени в Бастер. Никой нищо не знае или всички си мълчат. Един моряк ми каза, че вечерта, когато беше убита последната проститутка, я е видял да говори с някакъв едър мъж с животински вид, но това е всичко, което открих досега.

Гарик вече беше чул същото и предположи, че са говорили с един и същи човек.

— Добре, вижте дали можете да откриете още нещо. Можете да ми изпратите съобщение на „Морската фея“. Ако не получа съобщение по-рано, ще се видим в „Соленото куче“ след десет дни.

Гарик допи бирата си и стана, нетърпелив да се върне на кораба си и да започне да крои планове. Той се надяваше, че друга жена нямаше да бъде убита, преди да хванат убиеца. Беше изпратил няколко души от екипажа си да обикалят доковете и да му докладват за всичко, което изглеждаше съмнително, но с малкото информация, с която разполагаха за евентуалния убиец, Гарик се съмняваше, че ще го хванат скоро.

След като остави няколко дребни монети на масата, за да плати бирата, той подхвърли една златна монета на мъжа, който сръчно я хвана във въздуха.

— Момичето е от мен. Ще се видим след десет дни, ако не по-рано.

Информаторът се усмихна широко, когато Мърси се приближи към масата и започна да му пълни халбата.

— Предполагам, че приятелят ви има по-интересни неща, с които да се занимава тази вечер — погледът й проследи Гарик през стаята до вратата на заведението.

— Предполагам, че е така, но аз съм свободен — мъжът все още се усмихваше широко.

— Е, никога не са казвали, че Мърси Хоукс е отказвала на един джентълмен, но — и тя му намигна — тази вечер наистина няма да стане.

Гарик напусна „Соленото куче“ и уверено закрачи по тъмното пристанище. Той мина покрай някакви пияни моряци и жени. Една от тях се приближи към него, но като видя сериозния му поглед, разбра, че си губи времето и Гарик продължи пътя си към „Морската фея“.

Прибирайки се в каютата си, той се захвана да разглежда някакви карти и да записва нещо в дневника си. Когато се приготви за сън, мислите му, както винаги, го отведоха при жената, която беше в ума му ден и нощ.

— Кат.

Името се отрони от устните му, когато главата му докосна възглавницата. Като затвори очи, той си представи искрящата топлина на смарагдовите й очи и си спомни как буйните й черни къдрици се спускаха върху ръцете му последния път, когато я държа в прегръдките си.

Той знаеше, че тя го беше омагьосала, но беше безсилен да прекъсне златните нишки, които го теглеха към нея. Тя беше заявила, че ще се омъжи за друг, но той си каза, че ще я накара да промени решението си. Веднага след като изпълни задачата си в района на Карибите, той ще я убеди, че тя му принадлежи. Ако не успее да я убеди, просто ще я отвлече. Ще я държи на борда на „Морската фея“, докато тя не признае любовта си.