Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirate Moon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2009)
Разпознаване и корекция
Plqsak (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Катлийн Драймън. Целувката на пирата

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1994

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

— На вашите услуги, мадам.

Дълбокият мъжествен глас сякаш изпълни каютата и сгорещи въздуха около Катлин, карайки я да чувства, че се задушава.

Като се обърна, за да помоли първия помощник да я отведе обратно в каютата й, откри, че Лукас Бенет бе изчезнал и вратата бе затворена. Тя бе съвсем сама с този мъж — същия, заради когото целият й живот се бе преобърнал. Поемайки си дълбоко въздух, Катлин се опита де събере мислите си, но вътрешният й глас повтаряше: „Това е той! Това е той!“

Веднага щом зърна „Карълайн“, Гарик Стийли бе изтичал на горната палуба. Като взе далекогледа, за да се увери, че наклоненият кораб не е пиратски, бе обхванат от силна изненада, когато разгледа всички хора на борда и накрая стигна до жената, която стоеше сега пред него. Макар и от разстояние, нямаше никакво съмнение, че това бе същата жена, която бе видял в бордея на Роуз Бишоп. Никога не би могъл да забрави това лице и тези красиви зелени очи! Тогава, докато търсеше повод, се бе върнал към каютата си и бе инструктирал първия помощник да доведе капитана на „Карълайн“ на борда. Не бе трудно да внуши на капитан Хауърд, че жената би се чувствала много по-удобно и в далеч по-голяма безопасност на борда на неговия кораб.

— Трябва да призная, че съм също толкова изненадан, колкото сте и вие — започна Гарик Стийли, наслаждавайки се на пълната изненада и объркване по лицето на жената. — Кой би могъл да повярва, че някой мъж може да бъде благословен с такава щастлива случайност?

Сега той стоеше точно в светлия кръг от жълта светлина, излъчвана от газовата лампа, която гореше на писалището му и без да се замисли погледът му се плъзна по черната й коса и съвършенството на лицето й със сърцевидна форма. Почуди се колко ли пъти през последните няколко седмици бе сънувал това лице.

— Щастлива случайност? — възкликна Катлин.

Причината за нейното изгнание, далеч от дома и приятелите й и всичко скъпо, стоеше пред нея и се осмеляваше да нарече тази необещаваща нищо добро среща, щастлива случайност!

Гарик Стийли долови, че дамата не бе приятно изненадана от това, че той бе капитан на кораба, който бе спасил „Карълайн“. В продължение на няколко дълги секунди се опитваше да отгатне причината за нейното смущение, но тъй като никога не бе разговарял с нея, бе в пълно неведение за състоянието й.

— Може би ще седнете, за да можем да поговорим по темата за щастливата случайност, по която мненията ни явно се различават — предложи той. Като погледна към двата стола, той я покани да заеме единия от тях.

— Сега, като поразмислих, капитане, предпочитам да вечерям в моята каюта.

Катлин реши да не вечеря с него и първото нещо, което възнамеряваше да стори на сутринта, бе да настоява да се върне обратно на борда на „Карълайн“. Не искаше да остане на един кораб с човека, който бе причинил толкова много неприятности в живота й. В същото време тя си мислеше, че той бе най-красивия мъж, когото бе срещала.

— Страхувам се, че това е невъзможно. Вечерята ще бъде сервирана всеки момент и няма да създавам повече работа на екипажа си, като ги карам да носят поднос в каютата ви.

Катлин усети рязката нотка, която се прокрадна в гласа му и не посмя да настоява повече. Тя призна, макар и само пред себе си, че краката й трепереха при внушителния му вид. Той бе висок и широкоплещест и тя не можеше да откъсне погледа си от красивото му лице.

Със силната си ръка Гарик нежно я хвана за лакътя и я отведе към креслото.

— Хайде да се разположим удобно, докато чакаме вечерята. Не съм имал удоволствието да науча името ви.

Раздразнението в тона му бе изчезнало, но не и решителността да не изпуска тази жена от очи. Знаеше, че Лукас бе настанил младата жена в собствената си каюта и макар че му се искаше да я потърси следобеда, за да се увери, че тя е добре, той бе прекалено зает с плана си да проследи пирата, известен като Бристъл Джак. Предния ден бе получил сведения за него от минаващ кораб, които той се надяваше да помогнат в търсенето. През последните две години бе по петите на пирата и в случай, че сведенията се окажеха верни, търсенето из Карибско море нямаше да продължи дълго.

Катлин нямаше особено желание да седи там и да води безцелен разговор с този мъж.

— Името ми е Катлин Ашфорд и ако ви казвам това, правя го, защото зная, че лесно можете да го научите сам.

Тъжните й зелени очи искряха, докато той я настаняваше в креслото. Тя нямаше друг избор, освен да седне до него.

Гарик мислено се наслади на рядкото име. За Бога, тя бе дори по-красива, отколкото си спомняше. Но нали първата им среща бе толкова кратка. Лека усмивка се появи на устните му, когато си я представи как стоеше до стълбата при Роуз Бишоп, а искрящите й очи не се откъсваха от неговите, дори когато приятелите й я поведоха към изхода.

Катлин съзря усмивката му и установи, че тя омекотяваше чертите на сякаш изваяното от камък лице. Тя едва си пое въздух, като си спомни за първата им среща и за неспособността й да отмести поглед от екзотичната му красота.

Преди някой от двамата да проговори, на вратата леко се почука и първият помощник-капитан влезе с голям, покрит поднос в ръце.

— Остави го тук, Лукас — нареди Гарик, като посочи масата между двата стола. — Това е всичко — добави той, малко изненадан, че първият му помощник бе донесъл вечерята вместо каютния прислужник, чиято работа бе това.

Лукас Бенет се поколеба на вратата, неспособен да откъсне очите си от жената в капитанската каюта. Все пак успя да погледне към своя капитан, козирува, обърна се и тихо излезе. Напълно си заслужаваше да поеме задължението на каютния прислужник, само за да зърне новия пасажер, мислеше си той, като се спускаше по страничната палуба.

Катлин, която очакваше официална вечеря в капитанската каюта, се учуди, че първият помощник се оттегли. Едновременно със затварянето на вратата тя попита:

— Мистър Бенет няма ли да се присъедини към нас за вечеря?

Зелените й очи следяха големите му ръце, докато той откриваше подноса с две чинии, препълнени с разнообразна храна.

— Не, повечето от моите момчета вече са вечеряли долу в трюма. Тази вечер ще бъдем само двамата, Кат. Притесняваш ли се да останеш сама с мен? — тази мисъл го осени впоследствие.

Естествено, че се притесняваше да остане насаме с този мъж! Както я притесняваше и факта, че така непосредствено я нарече на галено име, а също и начина, по който го произнесе. Дрезгавото потрепване на гласа му сякаш премина в нея като топла ласка.

— Името ми е Катлин, капитане. А за вас съм мис Ашфорд.

Добре, помисли си тя, поставих го на мястото му, но когато усмивката не слезе от лицето му, тя се запита дали изобщо някой можеше да постави на място този мъж.

— Аз предпочитам Кат.

Гарик наля тъмно вино в двете чаши и й подаде едната.

Катлин започваше да излиза от кожата си! Каза си, че няма да спори с него, ще изтърпи тази вечеря. Пое чашата вино, която той й предложи. Да, първото нещо, което щеше да стори сутринта, бе да се върне на „Карълайн“!

— Докато се храним, кажете ми по какви причини сте на „Карълайн“ и на път за Сейнт Китс. Последния път, когато ви видях… стори ми се, че се забавлявахте добре в Лондон.

Гарик бе доста заинтригуван от тази млада жена. Случайната им среща при Роуз Бишоп му бе направила силно впечатление. Нощта, в която тя бе напуснала заведението с приятелите си, му бе минало през ума да се поинтересува коя е тя, но малкото време, с което разполагаше, не му бе позволило.

Сега, когато я държеше под хладния си сребристосин поглед, бе обхванат от желание да научи повече за нея.

Вместо да му отговори, Катлин отпи от виното. Защо трябва да му казва каквото и да било за себе си? Вече бе направил не малко, за да наруши душевния й мир. Докато усещаше как жаркия му поглед я измерва от главата до сатенените й пантофки, тя не можеше да вдигне очи. Никога преди не бе срещала мъж като този капитан Стийли и ако трябваше да допусне истината до съзнанието си, той я плашеше по някаква причина, в която тя не искаше да се задълбочава. Мъжете в миналото й не представляваха проблем — можеше да ги привлече или да ги отблъсне според желанието си, но този никак не се смущаваше от хладното й държане.

— Може би ще се отпуснете и ще се почувствате по-склонна да разговаряме, след като хапнем.

Той бе наистина непоносим, каза си Катлин, като започна да се храни.

— Много съм изморена, капитане, и бих желала да се оттегля в каютата си веднага след вечеря — заяви тя, като си даваше сметка, че се чувства все по-неловко с него.

— Разбира се, Кат. Сигурен съм, че не сте мигнали снощи заради бурята. Пък и нали имаме още една вечер да прекараме заедно, преди да стигнем до Сейнт Китс.

Вилицата на Катлин замръзна между устните й. Тя нямаше никакво намерение да споделя втора вечер с него.

— Много бих желала, капитане, да ми бъде позволено да се върна на „Карълайн“ утре сутринта.

Тя се отказа от вечерята, бутна чинията си напред в подноса и постави чашата си на малката масичка между тях. Този мъж съвсем не бе за подценяване и нямаше нужда някой да й каже, че в случая нейният чар бе напълно безсилен да й помогне да постигне своето и да се освободи от компанията му.

— Боя се, че това е невъзможно, Кат. Първият ми помощник ми докладва за размерите на повредата на борда на „Карълайн“. Същото направи и капитан Хауърд. За вас няма да е безопасно да напуснете „Морската фея“. Самият аз не мога да поемам рискове, когато става въпрос за вас, каквото и да смятате вие. Ще пристигнем в Сейнт Китс вдругиден, това е съвсем скоро, и тогава вие ще напуснете кораба ми.

Гарик също сложи настрана чинията си. Здравите му пръсти останаха сключени около столчето на кристалната чаша, докато той се опитваше да си обясни нарастващия й гняв.

От мига, в който научи, че той е капитана на „Морската фея“, тя изглеждаше неспокойна.

— Но вие не можете да ме задържите на борда на вашия кораб против волята ми! — Катлин стана и усети, че за първи път гнева й започна да се превръща в същински страх.

Защо не й позволяваше да се върне обратно на „Карълайн“? Знаеше, че мислите й не бяха логични, но тя не можеше да ги спре. Нещо в този Гарик Стийли провокираше дълбокия й страх. Страхът, че един мъж може да има властта да я привлече към себе си против нейната воля. Никога не бе усещала такова опасно и същевременно мощно привличане към друг мъж. И това я плашеше дори повече, отколкото рискът да бъде на борда на повреден кораб. Трябваше да слезе от този кораб, и то възможно най-бързо.

— Кат, намерението ми не е да те задържа на борда на „Морската фея“ против волята ти, а да те защитя, колкото и да не ми вярваш.

Гарик се изправи в целия си ръст. Извисяваше се над нея и в този миг той сякаш надделяваше, макар че думите му бяха изпълнени с търпение.

Като си пое дълбоко и неравномерно дъх, Катлин осъзна, че гневът й бе преминал всякакви граници. Опита се да събере мислите си и да си придаде спокоен вид. Добре тогава, каза си тя. Ще остане на борда на този кораб! Но несъмнено не бе задължена да понася присъствието на този ужасен човек по-дълго, отколкото желаеше.

— Бихте ли ме извинили тогава, капитане!

Тя прибра полите си от зелено кадифе, докато минаваше покрай него и се отправи към вратата.

 

 

Гарик Стийли не намираше покой от тормозещия го образ на чернокосата изкусителка, която сега бе на борда на кораба му. Цялата сутрин, докато се опитваше да работи над плана, който лежеше на бюрото му, бе преследван от натрапващите се в съзнанието му искрящи зелени очи под трепкащите тъмни ресници. Хвърли писалката. Тази жена ме е омагьосала, помисли си той, като стана от бюрото си и излезе навън.

Ще се разсее с тежък физически труд. И без да се колебае, съблече ризата си, покачи се на мачтата и наравно с Джеръми, момче от екипажа, започна да завързва платното там, където се бе скъсало.

Катлин не бе така облагодетелствана като Гарик — затворена в каютата си през деня, тя не можеше по никакъв начин да освободи насъбралите се отрицателни емоции. Цяла сутрин, а после и цял следобед се терзаеше заради красивия капитан на „Морската фея“. Какъв проклет късмет! От всички кораби на земята, защо точно този на Гарик Стийли трябваше да се притече на помощ на „Карълайн“?

В продължение на следобеда тя многократно си повтори, че просто няма да приеме компанията му за вечерта. Ще откаже да вечеря, ако бъде принудена да направи това в каютата на капитана! Можеше да погладува малко, помисли си тя. На другия ден щяха да стигнат до Сейнт Китс и тя щеше да се нагости богато на масата на баща си. Необходимостта да се срещне отново лице в лице с красивия морски капитан и да усети как чувствата й се обръщат срещу нея, бе повече, отколкото можеше да понесе. Но докато следобедните сенки се сляха в здрача на настъпващата вечер, Катлин се приготви за конфронтацията, която неизбежно щеше да настъпи.

Напрегната от очакването, кръвта й лудо запрепуска във вените й. Гарик Стийли просто не бе онзи тип мъж, който лесно можеше да бъде отблъснат и преди края на вечерта непременно щеше да се наложи да се изправи пред него. Като се обличаше преднамерено разкошно — в рокля в прасковени и кремави нюанси, с изцяло дантелена висока яка, с модно пристегнат колан от шифон — тя насъбираше решителност да изглежда по възможно най-добрия начин, когато се срещне с този красив негодник. Остави косата си да пада свободно по гърба и раменете й. Бляскавите искри в тъжните й зелени очи се умножиха, когато на вратата се почука. Поемайки си дълбоко дъх, за да успокои нервите си, тя не се поколеба повече от миг, преди да отвори. Ако не друго, Катлин Ашфорд се зарадва, че има възможност да се възползва от удобния повод.

Мислеше, че капитанът на „Морската фея“ бе пристигнал сам пред вратата й, за да настоява да го придружи за вечеря в неговата каюта и призна, макар и само пред себе си, че бе леко разочарована, като видя каютния прислужник Джеб, който й бе донесъл два подноса храна през деня.

Застанало пред нея, младото момче се изчерви и се запъна.

— Капитанът ме изпрати да ви заведа, мис.

Младежът бе повече от смутен от красотата на жената.

— Да ме заведеш за какво? — запита Катлин, преструвайки се, че няма представа за какво говори момчето.

Той изглеждаше още по-объркан от въпроса й. Луничавото му лице се сбърчи от смущение.

— Но капитанът каза…

— Може би твоят капитан е този, който не е разбрал.

Тонът на Катлин омекна, за да предразположи момчето. Тя изпита някакво съжаление към него затова, че бе изпратен като посредник.

— Вече казах на капитан Стийли, че не желая да вечерям с него. Просто му кажи, че не се чувствам добре тази вечер и ще вечерям в каютата си.

Добре, всичко свърши, при това не бе никак трудно, помисли си Катлин и преди русолявото момче да е успяло да каже каквото и да било, тя затвори вратата.

Нещо подсказваше на Катлин, че въпросът къде ще вечеря тя все още не бе отпаднал и тази мисъл я изпълни със странно вълнение. Успя да направи само няколко крачки из каютата си, когато на вратата се почука отново. С нарастваща възбуда и преливаща от гняв отвори широко вратата, очаквайки да види същото момче, дошло да предаде думите на капитана. Само че не Джеб стоеше пред нея, а самият Гарик Стийли. Катлин видимо преглътна и се отдръпна, втренчена в суровите черти на мъжа пред нея. Нямаше да му се даде. Смело насъбра кураж.

— Капитане, боя се, че не се чувствам…

— Или ще споделите вечерята си с мен в моята каюта, мадам — заяви просто Гарик със същия този дрезгав, мъжествен глас, който вече свързваше с него, — или ще наредя да донесат подноса ми тук при вас.

Той се обърна, след което прибави през рамо:

— Ще ти дам само няколко минути за размисъл, преди да взема нещата в свои ръце — след това се пресегна и затвори вратата на каютата.

За миг яростта на Катлин заплашваше да я завладее и като закрачи нервно из стаята, тя помете с ръка четката си за коса и някои тоалетни принадлежности, които паднаха на пода с трясък. За какъв се мислеше този мъж. Как смееше да се отнася с нея така безцеремонно! Тя нямаше да вечеря с него в каютата му, а той, разбира се, не бе добре дошъл! Пристъпи бързо към вратата и рязко пусна резето, въпреки че мъж с размерите на Гарик Стийли можеше лесно да преодолее такава слаба защита.

Очакваше той всеки момент да се яви на вратата й и да настоява да се подчини на желанията му. Но докато минутите отминаваха бавно, тя се поуспокои малко и се зачуди, дали в думите му не се криеше нещо повече от заплаха. Като взе огледалцето си, което лежеше на пода, Катлин погледна силната червенина, избила по бузите й, и осъзна, че тя доста й отиваше.

„Защо съзнателно се опитваш да провокираш този мъж?“

Тя се изненада от прокрадналия се въпрос, докато гледаше отражението си.

„Трябва да признаеш, че той с нищо не е предизвикал такова отношение! Без съмнение той няма никаква вина, че ти отиде в заведението на Роуз Бишоп. И в края на краищата, неговият кораб помага на «Карълайн» и сигурността на твоето пътуване е гарантирана.“

— Не, за всичко е виновен той! — извика тя в празната стая. Ако не беше застанал на онази стълба, където изглеждаше така дяволски красив, сега тя нямаше да е тук, на път за Сейнт Китс. Щеше да е в Лондон и да се забавлява с приятелите си!

„Страхуваш ли се от него, Катлин?“

— Разбира се, че не! — каза тя на глас, презирайки самата идея, че може да се страхува от някакъв мъж. В същото време тя си представи кристалночистия му, сребристосин поглед, твърдите му мъжествени черти и лека тръпка премина по гърба й.

Може би преиграваше в реакцията си срещу Гарик Стийли. Остави шумно огледалото на масата.

„Сега си мислиш — защо да не вечеряш с него? Какво може да ти навреди това? Оцеля миналата нощ, нали?“ — убеждаваше я вътрешният й глас.

Самата Катлин бе малко по-нерешителна, отколкото този дързък вътрешен глас. Но малко по-малко авантюристката в нея взе превес, когато спомените от изминалата нощ ускориха сърцебиенето й. Тя хвана топката на вратата, отвори я и излезе на страничната палуба. Преди да може да размисли, Катлин се отправи към капитанската каюта. Застанала пред вратата му, тя пое дълбоко въздух, за да овладее разклатените си нерви, после вдигна ръка да почука. Вратата се отвори, преди пръстите й да бяха докоснали нейната повърхност.

— Вечерята ще бъде сервирана скоро, Кат. Влез и се настани удобно.

Капитан Стийли никак не изглеждаше изненадан от появяването й на вратата му. Всъщност, докато светлите му очи я измериха от глава до пети, лицето му придоби самодоволно изражение, което не изчезна през цялата вечер.

Разколебана, Катлин бавно влезе в каютата на капитана, предразположена от топлотата, с която произнасяше името й. Тя повдигна брадичка, след като разпери полата си по креслото.

Гарик безмълвно наблюдаваше всяко нейно движение от мястото, на което бе застанал до вратата. Наситеното ухание на парфюма й изпълни каютата и се смеси с тропическия бриз, който нахлуваше през отворения прозорец. На него му стигаше само да стои и да наблюдава красотата й отдалече, но като се раздвижи с усилие, отиде до бюрото и си наля чаша бренди. Като отпи от силното питие, сините му очи се срещнаха с нейните.

— Желаете ли едно питие?

Всяка вечер, преди да се оттегли, Елизабет Уесли изпиваше по чаша затоплено бренди. Твърдеше, че главозамайващото питие е като лекарство и се кълнеше, че този ритуал бе причината за тонуса на следващия ден.

— Едно бренди, моля — отвърна Катлин.

Ако питието помагаше на леля й, със сигурност и на нея щеше да й даде сили, за да се справи с положението тази вечер!

Като напълни другата чаша на бюрото си, Гарик се приближи към нея и Катлин забеляза мощните, подобни на стъпки на пантера крачки, които го пренесоха през каютата. Погледът й неволно се спря на плътно прилепващите му панталони, които открояваха всеки мускул от релефните му бедра.

Сядайки на стола срещу нея, Гарик й предложи брендито без коментар — достатъчно му бе, че можеше просто да я гледа.

Когато й подаваше чашата, Катлин се втренчи в дългите, загорели от слънцето пръсти, преди да протегне ръка, за да я поеме. „Какво става с мен?“, запита се тя, после си наложи да вдигне ръката си и да вземе чашата. Случайният допир до пръстите му предизвика тръпка дълбоко в гърдите й.

— Защо не ми кажеш нещо за себе си, Кат? — предложи Гарик и се отпусна назад в креслото. Изглеждаше много доброжелателно настроен, докато протягаше дългите си крака напред и топло се усмихваше. Тя бе отказала да говори за себе си предната вечер, но той се надяваше, че ще я накара да размисли.

Катлин щеше отново да го упрекне затова, че упорито използваше малкото й име, но знаеше, че ще бъде безполезно. Този мъж изглежда съзнателно я измъчваше! Чувствайки топлината на одобрителния му поглед, тя сведе глава към чашата си и отпи една здрава глътка. Горещата вълна, с която я заля питието, за миг изненада сетивата й. Огънят на брендито я накара да се задъха и зелените й очи се разшириха. Първоначалната изненада бавно премина, когато течността се стече по гърлото й и тя почувства топлината в стомаха си. Отпи още една глътка, този път по-бавно. Най-накрая се сети за домакина си и като погледна към него, каза:

— Нямам много за разправяне, капитан Стийли.

Тя отново повдигна чашата към устните си, надявайки се, че питието ще свърши работата възможно най-бързо.

Лека подкупваща усмивка се бе изписала по пълните, чувствени устни на Гарик, докато той наблюдаваше как отпива първата глътка. Не му убягна разширяването на очите й и задъхването. Очевидно бе, че не е свикнала на силни питиета и той се възхити на духа й. Все още се чудеше за причината за нейната враждебност към него. Чувстваше, че тъкмо той я караше да отпива така бързо. В момента обаче не искаше да разваля магията, като я предупреди да внимава с глътките.

— Зная, че можете да споделите с мен поне една малка част от живота си — усмихна се той с надеждата, че ще я предразположи.

Усмивката беше обезоръжаваща, но вместо отговор, Катлин погледна към празната си чаша и след като леко се зачерви, му я подаде.

— Ако нямате нищо против, капитан Стийли?

Още една чаша бренди и щеше да се справи с всякаква ситуация, помисли си Катлин, докато топлината се разливаше по крайниците й.

Гарик не можеше да спори с една дама. Стана, донесе бутилката до креслото си и напълни двете чаши отново.

— Трябва да те предупредя, Кат. Това питие понякога може да бъде много коварно.

Той отстъпи от първоначалното си намерение да не споменава нищо по този въпрос.

Пренебрегвайки предупреждението, Катлин бързо изпи втората чаша и след като се почувства напълно отпусната, се съжали над домакина си. Той изглеждаше толкова красив, както седеше срещу нея. В този момент умът й не успяваше да проумее причините, поради които му бе толкова ядосана.

— Отивам в Сейнт Китс при баща си Ричард Ашфорд.

А, най-сетне пробив в стената, която тя бе издигнала около себе си. Гарик се усмихна на себе си с ясното съзнание, че това се дължеше най-вече на ефекта от брендито. Но тъй като бе човек, който не пропускаше да се възползва от положението, той мислено приготви въпросите, които щеше да й зададе. Искаше да научи всяка подробност от миналото й. Защо отиваше при баща си? С кого живееше в Лондон? По каква причина се бе появила в заведението на Роуз Бишоп? Искаше да знае какво обича и какво не обича тя, тайните й желания и главно — плановете й за бъдещето. Имаше ли мъж в живота й сега или дали е имало, докато е била в Лондон? От първия миг, в който бе спрял погледа си върху й, някаква енергия неизменно го привличаше към нея. Но преди да започне да й задава въпроси, на вратата се почука и каютният прислужник влезе с подноса с вечерята им.