Катлийн Драймън
Целувката на пирата (20)

Деветнадесета глава

Към полунощ Катлин и екипажът й се отправиха към „Окото на Кат“ с двете малки лодки. Кръчмата на Сами Бейтс се оказа центърът на събитията на острова и към края на вечерта очите на Катлин се затваряха, докато тя придържаше Джошуа в малката лодка.

— Тя ми харесва, Кат.

Сънливият глас на брат й прекъсна мислите й, докато малките лодки се приближаваха към големия кораб.

— Кой ти харесва, Джошуа?

— Червенокосата жена-пират.

— Така може — отговори Катлин, когато тези, които бяха най-близо до въжената стълба, започнаха да се изкачват на кораба.

— Изглежда ми много мила. С тази златна монета, която ми даде, си купих ново джобно ножче. Сигурен съм, че тя може да направи всичко.

— Няма да съм изненадана, Джошуа — отвърна Катлин в момента, когато той започна да се изкачва по стълбата.

Болката в задната част на главата на Катлин се усили и докато разтриваше с пръсти веждите си, за да я облекчи, тя си каза, че е пила прекалено много. Соня беше настояла да й купи още няколко халби бира и след като научи, че другата жена е дошла на острова с надеждата да се срещне с Гарик Стийли, Катлин успокои биещото си сърце, като се потопи в удоволствието на гнева си. Жената пират с огненочервени къдрици, която брат й намери за прекрасна, беше само още едно от завоеванията на Гарик Стийли.

Като последва Джошуа по стълбата, изкачвайки се леко като пъргав моряк, Катлин не се задържа дълго на палубата, а се отправи направо към каютата си. Останала сама, тя свали черните ботуши и оръжията си. Обикаляйки каютата на бос крак, тя застана пред гардероба, където беше костюмът, който щеше да облече за утрешния карнавал. След малко излезе на балкончето, което гледаше към морето. За секунда зелените й очи обиколиха озареното от луната море и се възхитиха на далечните силуети на корабите. Накрая погледът й се премести върху острова и когато по тялото й премина тръпка на смело очакване, мислите я отведоха при Гарик Стийли.

Няколко пъти тази вечер тя си каза, че трябва да намери някакво извинение пред екипажа и да напусне Гранд Тер. Тя трябваше да избяга, без да поглежда назад, предупреди я един вътрешен глас. Спомни си невероятното удоволствие, което беше изпитала в ръцете на екстравагантния морски капитан и издаде лек стон, изпълнен с копнеж. В същото време ръцете й се протегнаха и сграбчиха парапета, сякаш за да намери опора.

Мъжът на мечтите й, не този, за когото трябваше да се омъжи, ще бъде на острова утре вечер! И въпреки че Катлин знаеше, че причината той да дойде беше друга жена, тя не можеше да се пребори с възбудата, която преминаваше през тялото й.

Защо да напуска острова, запита тя вътрешния си глас. Никой не знаеше, че Кат и Катлин Ашфорд са едно и също лице. С нейния костюм никой нямаше да я познае, а с доминото, което щеше да покрива лицето й, дори Гарик Стийли нямаше да знае коя е тя. Тя ще може да наблюдава, докато той съблазнява и прелъстява друга жена и тогава, когато той се върне при нея още веднъж, както в онази нощ в „Корал Роуз“, тя ще има с какво да се въоръжи — спомена за червенокосата жена-пират, наречена Соня, прилепнала до гърдите му!

Малка усмивка — смесица от възбуда и гняв — се появи на устните й. Тя щеше да изхвърли от мислите си лъжливия капер веднъж завинаги. Като се убеди, че той не е нищо повече от жалък женкар, за какъвто винаги го е смятала, тя ще може да забрави нощите на гореща страст, прекарани в прегръдките му. Тя ще може да се освободи от тези спомени веднъж завинаги и няма да бъде измъчвана повече от морския капитан със сребристосини очи.

 

 

Като напусна каютата си, където прекара два часа, приготвяйки се за карнавала, в момента, в който стъпи с червените си обувки на палубата, Катлин беше посрещната от викове и подсвирквания.

— Боже, сестричке, изглеждаш чудесно.

Зелените очи на Джошуа се разшириха, когато видяха сестра му да стои пред него в огненочервения си костюм с пластове черна дантела, които се подаваха под фустата й и с черна дантелена шапчица върху главата й.

Катлин беше открила облеклото за фламенко в трюмовете на испанския кораб, който „Окото на Кат“ превзе преди един месец. Тя не беше сигурна за какво го взема, но сега, изправена пред възхитените погледи на екипажа си, беше доволна, че го е направила. Червените ръкави се спускаха до лактите й, корсажът беше стегнат и изрязан. Черният корсаж и фустата стояха като сатен върху кожата й. Стискайки в ръка червеното си домино, тя се усмихна нежно на брат си, който, както и останалите от екипажа, беше облечен като пират.

— Ти ще ги побъркаш, капитане. Аз и няколко от момчетата от екипажа ще те наглеждаме, не се притеснявай — каза Дърк, изумен от красотата на Катлин в този испански костюм.

— Това няма да е необходимо, Дърк. Аз нося камата си.

Тя постави ръката си върху дръжката на оръжието си, което така се сливаше с костюма й, че в първия момент оставаше незабелязано.

— Ние дойдохме тук да се забавляваме и не искам никой от вас да се тревожи за моята сигурност. Аз ще се оправя.

Колкото по-малко хора имаше около нея, толкова по-малка беше вероятността Гарик Стийли да я познае, каза си тя.

По изражението на лицето й мъжете разбраха, че не могат да спорят с нея. Тад и Слейд насаме по-късно си казаха, че независимо от инструкциите й, ще я наблюдават.

— А по кое време се прибра на „Окото на Кат“ тази сутрин?

Катлин промени темата на разговора, като погледна към Тад.

— Не беше отдавна, сестричке. Видях го да го докарват с малка лодка от „Рисът“ — отговори Джошуа, преди Тад да може да каже нещо.

Смях последва думите на момчето и Тад усети, че се изчервява.

— Момичето искаше да ми покаже кораба, а и имаше няколко интересни неща в каютата й.

— Как изглежда „Рисът“? — Джошуа прие думите му сериозно. — Екипиран ли е като „Окото на Кат“? Капитанът има ли оръжия в каютата си? Направихте ли бой със саби?

— Е, момче, може да се каже, че аз и капитанът на „Рисът“ направихме няколко двубоя със саби.

Той намигна на другите мъже и издърпа Джошуа настрани, където някои от екипажа вече се спускаха към чакащите ги лодки.

— Предполагам, че си прекарал отлично.

— Така е, момче, така е — Тад се усмихна широко и подаде ръка на Джошуа по въжената стълба.

— Трябва да внимаваш какво говориш пред него, Тад — Катлин още веднъж си спомни колко лесно се впечатляваше брат й.

— Не се притеснявай за момчето. Единственото, което той вижда, е, че капитанът на „Рисът“ е по-смел и по-силен от повечето мъже.

— Значи добре прекара със Соня?

Катлин беше някак изненадана, че Тад е в добро настроение. Тя не можеше да си представи, че такава нагла и безсрамна жена може да представлява някакъв интерес за мъж като Тад.

— Както казах на момчето, прекарах отлично. Момичето е дама по сърце.

Катлин имаше съмнения дали капитанът на „Рисът“ е дама, но запази мислите си за себе си.

— Ще бъде ли Соня на острова тази вечер?

Наближаваше вечерта, мракът се спускаше над океана и Катлин се питаше кога ще види другата жена, а може би и Гарик Стийли.

— Тя смята да се срещне с някакъв капитан, но ако има начин, и аз също ще отида на „Рисът“ тази вечер.

Тад се усмихна в очакване на това, което можеше да му донесе вечерта.

По-голямата част от населението на Гранд Тер вече празнуваше, когато Катлин и екипажът й пристигнаха на острова. Врявата по улиците беше оглушаваща за Катлин — около нея се чуваха само силни викове и гърлен смях.

За известно време групата на Катлин остана заедно, докато обикаляха улиците и се присъединяваха ту към една, ту към друга група търсачи на забавления. Във всяка къща или сграда бяха обслужвани с бира или вино, и много храна.

Не след дълго обаче екипажът на „Окото на Кат“ започна да се разпръсва, като всеки търсеше свое собствено забавление. Джошуа, заобиколен от Пит и Саймън напусна Катлин, когато Тад и Слейд я помъкнаха към кръчмата на Сами Бейтс.

— Ела, момиче. Да видим дали Соня е в кръчмата. Момичето може да иска да се присъедини към нашата веселба.

— Ти върви, Тад, и ти също Слейд. Аз ще дойда в кръчмата след малко. Но не забравяйте, че моята самоличност трябва да остане тайна.

Катлин нагласи доминото си, като провери още веднъж дали е сигурно, преди да отиде с приятелите си в кръчмата.

Понесени от жаждата за забавления нито Тад, нито Слейд имаха нещо против да запазят в тайна самоличността на Катлин. Като я оставиха за малко пред кръчмата, те влязоха вътре и веднага бяха посрещнати от редовните клиенти на Сами Бейтс.

Катлин не се задържа дълго отпред, тъй като няколко шумни мъже, облечени като пирати се отправиха към вратата, оглеждайки я и подсвирквайки гласно. Тя се обърна и се забърза към кръчмата.

Мъжете и жените, намиращи се вътре, оставиха заниманията си, когато жената, облечена в огненочервено облекло на танцьорка на фламенко се появи сред тях. Високите й червени токчета потрепваха върху простиращата се от вратата до бара дървена част от пода. Черните й като абанос къдрици, които свободно се спускаха по гърба й, и червеното домино, което скриваше лицето й, предизвикаха шушукане и предположение за самоличността й.

Няколко мъже станаха от масите си, където пиеха с приятели, с намерението да я заговорят. Заваляха поръчки за пиене в нейна посока и когато един мъж протегна ръка към нея, а друг го избута и сам се пресегна, за да я пипне, стана сбиване.

С високо вдигната глава и изправена брадичка Катлин огледа салона. Тя едва долавяше шума около себе си и не забеляза суматохата, която предизвика в кръчмата на Сами Бейтс. Той е тук, повтаряше си тя наум. Гарик Стийли беше в другия край на кръчмата и седеше на една маса с Тад и Слейд. Соня се беше отпуснала в скута му.

Никой друг не може да изглежда толкова хубав. Зелените й очи се заковаха привлечени от чернокосия султан със сребристосини очи. Костюмът му, включително тюрбанът и доминото, бяха от бял сатен. Чертите му бяха тъмни, силно загорели и го правеха още по-хубав, отколкото тя го помнеше.

Гарик Стийли влезе в кръчмата минути преди Тад и Слейд. В момента, в който седна на масата, Соня се хвърли в скута му и залепи влажна целувка върху устните му. Гарик се опитваше да контролира жизнерадостната Соня, когато двамата мъже се приближиха до масата. След като научи, че са приятели на Соня, той бързо ги покани да се присъединят към тях с надеждата, че те бързо ще отвлекат вниманието й. Тялото му замря, когато той, както и всички останали в кръчмата, се обърна да види великолепната жена, която влезе в бара. Ръцете му престанаха да се опитват да отместят Соня от скута му, светлият му поглед не можеше да се откъсне от създанието, което се беше отправило право към тяхната маса.

— Какво ти става, Гарик? — попита Соня, като усети, че мъжът под нея стана по-мирен.

Тя се обърна по посока на това, което той гледаше, и бързо видя причината той да изпадне в транс.

— Коя, по дяволите, е тя, та да предизвиква такива безредици? — внезапна искра на ревност пролича в тона и поведението на червенокосата.

— Карнавал е, момиче. Затова са костюмите. Не сме длъжни да знаем всеки кой е.

Тад бързо се опита да успокои Соня:

— Трябва да знаеш, момиче, че ти си най-хубавата жена на целия остров.

Соня изглеждаше успокоена от думите му, но в следващия момент, когато Тад помаха на очарователната жена в червено и я насочи към тяхната маса, тя беше готова да удуши със собствените си ръце сладкодумния ирландец.

Дори и без поканата на Тад, Катлин скоро щеше да се окаже на тяхната маса. Тя беше привлечена от погледа на султана.

Гарик почти изпусна Соня на пода в стремежа си да се изправи пред това видение на красотата. Доминото покриваше горната част от лицето й, но устните й бяха предизвикателно розови, облакът черна коса се спускаше по нежните й гладки рамене, червеното от костюма й ярко контрастираше с черния цвят на елечето и парчето черно, което едва покриваше върховете на гърдите й. В този момент погледът му се плъзна по скъсената рокля, повдигната отпред и разкриваща богатството на фустата й по дългите крака, обвити в черни копринени чорапи. Накрая той успя да си поеме дъх и погледът му се върна отново на зелените очи, които имаха формата на бадем, зад червеното домино.

— Ти си зяпнал, Гарик — измърмори Соня, когато се успокои и седна на стола до Гарик и Тад. — Все едно никога не си виждал жена — изруга тя и се протегна към халбата си с бира.

Сините й очи блестяха от ярост, докато гледаше стоящата до масата им жена. Имаше нещо познато в нея, помисли си Соня, след като я оглежда в продължение на няколко секунди. Когато погледът й премина по облеклото, тя забеляза скъпоценната кама на хълбока й и на устните й се появи усмивка. Като махна пяната с опакото на ръката си, Соня първа заговори другата жена:

— Разполагай се. Ще поръчам на Сами чаша бира.

— Виното е за предпочитане, ако нямате нищо против.

Гласът на Катлин беше предизвикателно тайнствен като котешко мъркане и тя се надяваше, че прикрива истинския си глас.

— Бирата на Сами не ти ли понася? — засмя се Соня, като си спомни предната вечер и голямото количество бира, което изпиха с Катлин.

Катлин също си спомняше и малка гримаса се появи на устните й, когато се сети за главоболието, с което се прибра на „Окото на Кат“. Пренебрегвайки забележката на другата жена, Катлин се огледа, като задържа погледа си повече от необходимото върху султана.

— Вижте, тъй като сме на карнавал и не е задължително да разкриваме истинските си имена, можете да ме наричате… — тя се замисли за подходящо за случая име.

— Тайнствената дама в червено — предложи Гарик и звукът на дрезгавия му, мъжествен глас премина като електричество по гърба й.

— Точно — прошепна тя, защото в този момент не беше способна да говори, докато светлият му поглед беше върху нея.

Тя благодари на Бога, че носеше домино, което прикриваше червенината, която несъмнено се беше появила на бузите й.

— Аз ще те наричам Червената — засмя се Соня, която изглежда изпитваше удоволствие от играта на криеница. — Наричай ме Соня, този мъжага тук е Тад, а до него е Слейд — Соня с разочарование научи снощи, че старият й приятел Слейд беше щастливо женен. — А това е капитанът на „Морската фея“.

Тя намигна на Катлин, сякаш за да й каже, че изобщо не е преувеличила това, което каза за морския капитан предната вечер.

— Казва се Гарик Стийли.

— Удоволствие е за мен, джентълмени, и ти също, Соня.

Катлин се опитваше да говори тихо с надеждата, шумът в кръчмата ще заглуши гласа й.

— Защо не приключим с това тук — предложи Гарик. — В края на краищата, дошли сме на Гранд Тер на карнавал. Трябва да видим какво предлага острова.

Той вдигна чашата си, но дори когато я обърна и я изпразни, погледът му беше насочен към жената в червено.

Всички на масата изгаряха от желание да напуснат шумната кръчма и Катлин, придържайки се към плана си да наблюдава как Гарик Стийли флиртува и прелъстява другата жена, не искаше да остане по-назад.

Когато групата се приближаваше към вратата, трима мъже влязоха в кръчмата. Най-високият и най-хубавият от тях веднага закова тъмния си поглед върху Катлин. С претенциозен поклон той попречи на групата да напусне заведението на Сами Бейтс. Тънките му устни се опънаха в нещо като усмивка и той промърмори:

— Госпожице, направо ми спирате дъха. Вие сте най-красивата жена, която някога е стъпвала на скромния ни остров.

Катлин с удоволствие се усмихна на комплимента.

— Но, сър, вие със сигурност не можете да видите това от закритото ми лице.

— А, мога — мъжът се усмихна още по-широко, убеден, че гласът й съдържа целия женски чар. — Защо не оставите тази група и не се присъедините към мен и придружителите ми?

Стоящата до нея Соня прошепна:

— Не ти ли казах, Кат? Това е Джийн Лафит. Знаех си, че ще си падне по тебе, ако има възможност да те види.

— Дамата е с нас — Гарик направи крачка напред и като хвана Катлин за ръката, я издърпа към себе си.

— А, галантният капитан Стийли.

Джийн Лафит беше срещал капитана на „Морската фея“ преди и беше чувал за буйния му нрав и изключителната му сила.

— Не можеш да виниш един джентълмен, че е пробвал, когато става дума за такава красива дама, нали?

Гарик поклати глава, принуден да признае, че не може да вини никого за желанието му да бъде в компанията на жената в червено.

— Аз не те виня, Джийн. Ако бях на твое място, също щях да опитам.

— И, капитане, ако бях на твое място тази вечер, щях да се считам за един много щастлив човек.

Соня пристъпи и хвана свободната ръка на Гарик, като още веднъж изпита искрици ревност.

— Наистина, щастлив човек.

Джийн Лафит се усмихна на движението на Соня, преди да напусне групата и да се присъедини към неговата.

Тад и Слейд въздъхнаха с облекчение, когато чернокосият мъж се отдалечи. Те не знаеха какво щеше да се случи между капитана със сребристите очи и мъжа, който се казваше Джийн Лафит — те знаеха само, че щяха да рискуват живота си за Катлин, ако се наложеше.

Напуснаха кръчмата и последваха капитан Стийли, който още държеше за ръката капитана им. След минути двамата заобиколиха Соня и дадоха най-доброто от себе си да забавляват жената пират.

Компанията отново беше погълната от тълпата островни гуляйджии. Беше късно и леещите се вино и бира предизвикаха няколко сбивания на улиците. Групата се спря да наблюдава борбата между две жени и един едър мъж. Те видяха един мъж в черно наметало, който ги разтърва и загърна по-младата жена с наметалото си. Той се смееше гръмогласно, когато я понесе на ръце по тъмната улица, на фона на закачливите й възражения.

В следващата къща на Катлин предложиха чаша вино. Тя се чувстваше леко замаяна и щеше да откаже, но другите приеха и усещайки върху себе си погледа на Гарик Стийли, тя набързо изпи силната напитка.

Когато групата се отправи към поредната къща, Катлин беше блъсната от един пиян пират и тя падна върху широките гърди на Гарик Стийли.

— О, съжалявам — промърмори тя и се опита да се отскубне от силните му ръце.

— Аз не.

Гърленият му глас запълни всяка частица от нея, а топлината на пръстите му върху ръцете й проникна в плътта й и изпепели душата й.

— Елате тук, вие двамата — извика Соня през рамото си, докато Тад и Слейд я съпровождаха през тълпата търсачи на забавления.

Скоро двамата се смееха и викаха с веселяците около тях, като пиеха още вино и вкусваха от разнообразната храна, която им предлагаха да опитат.

С помощта на алкохола Катлин почти забрави причината, поради която беше тук до Гарик Стийли. За известно време тя си позволи да изпита удоволствие от веселбата около нея.

Докато султанът и жената в червено следваха по улиците Соня и придружителите й, Катлин не забеляза силната ръка, която обгърна кръста й под предлог да не бъде отнесена от друга група хора, нито забеляза кога Соня и членовете на екипажа й изчезнаха от погледа й.

По това време, без да има предварителни признаци, по улиците премина силен порив на вятър, последван от пороен дъжд.

Улиците бързо се опразниха, всички побягнаха към най-близките подслони. Катлин, която се смееше заедно с другите, беше издърпана от своя султан в най-близкия свободен вход на една от къщите.

Смехът й замря в гърлото, когато усети горещите стоманеносиви очи на Гарик да гледат тялото й през прогизналите дрехи.

Силните му, дълги и добре поддържани пръсти се протегнаха и махнаха фибите, които придържаха дантелената шапчица на главата й. Той я остави да падне на земята, след което бялото му копринено домино я последва. Протегна се да свали маската на Катлин, но тя хвана ръцете му във въздуха.

— Нека нещо остане тайна — прошепна тя.

Той леко кимна с тъмнокосата си глава, след което наклони главата й назад. За момент времето сякаш спря. Разумът изчезна, когато устните му се спуснаха към нейните — горещи, сладки устни, изпълнени с обещание за нежност, помисли си тя, като напълно разтвори устата си за този мъж на мечтите й.