Катлийн Драймън
Целувката на пирата (21)

Двадесета глава

В отговор на нейната пробуждаща се податливост Гарик я притисна по-силно към гърдите си.

— Ела с мен на „Морската фея“ и ми позволи да те любя така, както заслужаваш, мила госпожице.

Дрезгавият му шепот предизвика странно чувство на неудържима страст и Гарик усети как тя трепери в прегръдката му.

Дъждът спря също така бързо, както започна.

Притискайки я в ръцете си, Гарик прошепна:

— Кажи, че ще дойдеш с мен, кажи, че усещаш същото, каквото и аз, и няма да предизвикваш мига, като ми кажеш „не“.

Как можеше да му откаже? Тя се чувстваше сякаш е обгърната от топла мъгла от нежност, докато гледаше пламенните му сребристи очи. В мислите си тя си представяше, че Гарик ще съблазни Соня, но той насочваше вниманието си към нея. Дълбоко в себе си тя се запита: „Какво значение има, че това съм аз, а не Соня?“. Той все още не знаеше коя беше тя — вярваше, че е само една жена в червено! При тази мисъл уви ръцете си около врата му, след което устните му се устремиха към нейните.

Гарик получи отговора си. Жената в прегръдките му беше съгласна. Без да среща никаква съпротива, той сложи ръката си под коленете й и я вдигна на ръце. Целувайки я по брадичката и по нежния врат, само след секунди те се оказаха на плажа и скоро двама души от екипажа ги откараха на „Морската фея“.

По-късно Катлин не можа да си спомни малката лодка, която ги отведе на кораба, нито кога Гарик я занесе в каютата си. Единственото, което усещаше, беше силата му и удоволствието, което й доставяха чувствените му устни.

Зашеметена, тя поклати тъмнокосата си глава. Предположи, че е пила прекалено много, но дивото биене на сърцето й показа, че не е опиянена само от виното, а и от горещата страст, която се разгоря между тях.

— Тогава може би ще пожелаеш да се разположиш по-удобно. Трябва да се освободим от мокрите си дрехи.

Самият въздух беше изпълнен със страст, когато той с бавни като на пантера стъпки се приближи до нея. Като се протегна, той я придърпа към себе си и с леко движение я обърна. Започна да разкопчава дългата редица от стъклени копчета по продължение на гърба й.

Катлин усети да я побиват тръпки по цялото тяло, докато силните му ръце разтриваха задната част на врата й, а пръстите му разкопчаваха копчетата и милваха нежната кожа на гърба. Тя за малко не се разтопи.

Катлин беше замаяна и вече никой не можеше да я отскубне от това състояние, нито пък тя желаеше това. Беше прекарала толкова безсънни нощи, мечтаейки за момента, когато отново ще бъде в прегръдките му. Тя затвори зелените си очи, когато той плъзна роклята по раменете й и я остави да падне в краката й. Последваха я елечето и ризата й и докато стоеше пред него само с червените си обувки на висок ток и доминото, покриващо горната част на лицето й, тя го чу да поема дълбоко въздух.

— Съвършенство — произнесе той гласно, а очите му оглеждаха всеки сантиметър от прекрасното й тяло. — Не мога да намеря думи, които да отдадат заслуженото на невероятното ти тяло.

Той усети изгарящата сила на страстта да преминава бурно през слабините му и пулсиращата плът на неговата мъжественост да се издува до причиняващи болка размери.

Силните му, загорели ръце нежно я обърнаха към него и сякаш укротявайки див мустанг, затършуваха нежно по тялото на Катлин. Той издаде лек стон от натрупаната страст. Копринената коса се спускаше по раменете му, устните и езикът му следваха пътя на ръцете. Горещият му език шареше по набъбналите зърна на гърдите й и Катлин беше принудена да го сграбчи за раменете, за да се задържи права.

В следващия момент силните и опитни ръце на Гарик я повдигнаха към гърдите му и я понесоха към леглото в преградената с перде ниша. Устата му жадно вкусваше от нежната сладост на нейната.

Той я положи върху чаршафите от сатен, като разпръсна черните й копринени къдрици по възглавниците, преди да стане и да позволи на погледа си свободно да претърсва всяка нейна извивка. Той се протегна нежно и свали червените й обувки, и още веднъж се опита да свали доминото й, но ръката й го хвана за китката и го спря.

— Намали светлината и ще сваля маската си.

Лека усмивка се появи на устните му.

— Вероятно тази тайнственост придава определен чар на съблазънта тази вечер — промърмори той, сякаш говореше на себе си.

Когато той започна да съблича собствения си костюм, сетивата на Катлин бяха напълно будни за всяко негово движение и облегната на лакътя си, тя наблюдаваше със замъглен и мечтаещ поглед как той сваля дрехите си една по една.

Първо развърза тюрбана си и го пусна на земята. После посегна към ризата си — тя вече беше разкопчана до кръста, но когато той я свали, Кат си пое дълбоко въздух, като видя окосмените гърди, бронзовия гръб и мускулестите му ръце. Когато свали белите си панталони и ги пусна на пода при другите дрехи, Катлин усети, че сърцето й спира. Погледът й се изпълни с пулсиращото великолепие на набъбналата му мъжественост. Цялото му присъствие беше на суров, силен мъж! И като си представи тялото му, притиснато до нейното, Катлин напълно забрави за какво е на „Морската фея“ и в неговата каюта. Всичките мисли за търсене на доказателства, които да го заклеймят като женкар, бяха забравени. Всичко, което имаше значение, беше болезнената страст, горяща в нейната женственост. Тя го желаеше повече, отколкото някога бе желала нещо в живота си.

Гарик изглежда разбра нуждата й и като постоя пред нея още няколко секунди, той се обърна и смело закрачи към бюрото си, протегна ръка и изгаси фенера.

Докато погледът й шареше по мускулестия му гръб, стегнатия задник и съразмерните му крака, желанието й за него нарасна. Измина цяла вечност, преди той отново да легне до нея и тя да почувства тежестта на тялото му.

Слаба лунна светлина проникваше през прозореца на каютата, но нишата с леглото беше потънала в тъмнина от завесите, които я заобикаляха. По-рано вечерта, Гарик беше прошепнал в ухото на Катлин, че тази нощ навън има пиратска луна.

Това беше светло пълнолуние, което позволяваше на пиратите да плават, без да се страхуват, че могат да се разбият. Нервно, Катлин се протегна и освободи иглите, които държаха маската й на място. Екзотичните й зелени очи го потърсиха в малкото пространство на леглото и устата й моментално беше покрита от натиска на неговата.

— Имаш вкус на медена амброзия, кожата ти е като най-фин сатен.

Ръцете му галеха лицето й, устните му я целуваха по бузите, клепачите и челото.

Катлин беше погълната от неговия възбуждащ вкус, от докосването на ръцете му по тялото й, от топлината на едрото му тяло, притиснато до нейното. Може би това беше причината да стане пират, дори причината да дойде на Гранд Тер. Дълбоко в мислите си тя може би беше търсила този мъж, желаейки да се отдаде отново на това невероятно чувство, което не беше откривала никъде другаде, освен в прегръдките на Гарик Стийли. Онази нощ в градината на „Корал Роуз“, когато тя му призна, че ще се омъжи за друг и той я беше оставил, дълбоко в себе си тя се страхуваше, че никога няма да го види отново. Но сега, когато беше в прегръдките му, това вече нямаше значение.

Силни, търсещи и пулсиращи пръсти шареха по тялото на Катлин, а устните му прокарваха пътека от устните към гърдите й. Той отдаваше нужното на двата хълма бледа плът, като засмукваше едно след друго розовите им пъпки.

Катлин не можеше да се насити на вкуса на тялото му, докато ръцете й се протягаха и милваха всяка част от него, която можеха да достигнат, а тялото й се извиваше под яростните атаки на неговата страст. Когато той се наведе и зарови глава в гърдите й, устата й се срещна с мускулестото му рамо и устните й направиха смела пътека от нежни целувки до горната част на гърдите му. В същото време ръцете й се плъзгаха по снажната повърхност на стройното му тяло, до тесните му хълбоци и стегнатия задник. Той пое дълбоко въздух и го задържа цяла вечност, когато една ръка се спусна към пулсиращата му мъжественост.

С лекото докосване на ръката й, размерите му започнаха да се уголемяват, достигайки могъщи пропорции, докато кръвта връхлиташе към слабините му. Дълбок стон се зароди в гърдите му и изригна.

Усещайки женската сила, която притежаваше в този момент, Катлин уви тънките си пръсти около набъбналия член и леко ги прокара по цялата му дължина, докато стигна до сърцевидната глава, после бавно и възбуждащо тя мина по същия път, по плътната му и пулсираща мъжественост.

— О, моя красавице… — Гарик се протегна и хвана ръката й. — Ако продължиш с това, актът ще свърши, преди дори да е започнал.

Той прошепна тези думи в ухото й и оттам влажният му език се спусна към нежните очертания на лицето й, по тънката шия, през пълнотата на набъбналите й гърди, плъзна се по ребрата й, изгаряйки закръглените й хълбоци. В същото време ръката му смело докосна женското й съкровище, предизвиквайки спазми по цялото й тяло. Неговото докосване беше толкова горещо, че Катлин трябваше да стисне здраво зъби, за да не извика гласно в тъмната стая.

Но при горещия допир на устните му тя не можа да се сдържи и след вика, който се отрони от устните й, тя се надигна и хвана тъмната коса на Гарик. Беше обхваната от изгарящ огън, който се превръщаше в невероятна възбуда. Мислите й бяха изпълнени само с бушуващите вълни на горещата страст, която изпълваше тялото й и изригваше в изгарящо удоволствие. Потръпване след потръпване, задоволството дойде… и виковете на Катлин се превърнаха в пъшкащо мъркане от удоволствие.

Зелените очи на Катлин бяха изпълнени със страст, когато той се изправи над нея, разтвори нежно бедрата й и набраздената му с вени туптяща мъжественост се допря до входа на влажната й женственост. Пулсиращата кадифена топлина го придръпваше напред в тясната падина на нейната женственост. Гарик изпъшка, когато заслепяващото удоволствие изпълни цялото му същество.

Той беше експлозив, готов да бъде взривен и тя, със сатенената си кожа и нежните си извивки, беше единствената искра, която можеше да го възпламени. Когато тялото на Гарик намери чувствен и съблазнителен ритъм, Катлин уви тънките си ръце около врата му. Нежните й розови устни се разтвориха, когато леки тръпки на сладък екстаз накараха цялото й тяло да се тресе в ръцете му. Тялото й се движеше срещу неговото с подкупваща грациозност, превръщайки съвместния им край в завихрен, яростен прилив, докато всеки от тях се стремеше да достигне удовлетворението си.

Някъде на палубата на „Морската фея“ моряк пееше любовна песен на кадифеното, изпълнено със звезди небе. Думите имаха нежна, приспивателна сила, която следваше тропическия островен вятър и достигаше до любовниците върху капитанското легло, които удължаваха страстта си и я разпалваха отново и отново.

Гарик уви сатенените крака на Катлин около кръста си, прониквайки по-дълбоко и по-дълбоко в недрата й, превръщайки тялото й в непреодолима сила, стремяща се към удоволствието, което беше толкова близо.

И когато моментът дойде, Катлин потъна в чувството на екстаз, горящо по цялото й тяло, обгръщащо сетивата й с истинско пулсиращо удоволствие.

Дори и да не познаваше жените, Гарик щеше да разбере кога е достигнала върха, към който той се стремеше да я докара, и в момента, когато устните му намериха нейните, цялото му същество се изпълни с необяснима гордост. Неговото собствено тяло още известно време отпиваше от нейното, преди и той да усети чувството на истинско удоволствие да изригва в силната, връхлитаща буря на екстаза.

Тялото му постепенно замря, дъхът му беше накъсан, но устните му бродеха по лицето и врата на Катлин, сякаш не можеха да се наситят на изпълненото й със страст тяло.

— Ти ме възпламеняваш извън всякакви граници, скъпа. Бих искал да останеш в прегръдките ми завинаги.

Когато сърцето на Катлин се поуспокои и мислите й започнаха да се връщат, тя си спомни, че го смяташе за най-долен мерзавец.

— Винаги ли казвате това на жените, сър.

— Сър? Мислех, че след това, което току-що преживяхме, можем поне да се обръщаме един към друг на малки имена.

Леко трепване се долови в дрезгавия му глас и докато устните му нежно целуваха бузите й и ръката му правеше кръгчета по врата й, той държеше голямото си тяло около нея, като че ли не искаше да я пусне да си отиде.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че те намирам неотразима и че сърцето ми е напълно пленено.

Катлин усети тръпки по тялото си, но по някаква причина думите му само я натъжиха. Като знаеше, че той казва това на всяка жена, която познаваше само от няколко часа, недоверието й към него нарасна. Тялото й се вдърви в ръцете му. Ти откри всичко, което искаше да узнаеш, каза вътрешният й глас. Сега трябва да се облечеш и да напуснеш този кораб, и ако някога пътищата ви пак се пресекат, ще си въоръжена със знанието, че за него всички жени са еднакви. Ти или жена, която носи домино, или някоя от многото жени — това няма никакво значение за такъв развратник! Сладките му думи бяха произнесени само за да плени женското сърце, но не бяха изпълнени с истинското им значение, каза си тя и се опита да се отскубне от ръцете му.

— Но ти не ми отговори на въпроса.

Ръцете на Гарик я прегърнаха по-силно.

— Какво, ако вместо отговор ти кажа, че те обичам, Кат?

Катлин се вцепени. Правилно ли го беше чула? Той я беше нарекъл по име? Тя се опита да го погледне в лицето, но не забеляза искриците в светлия му поглед.

— Бъркате ме с някоя друга — тя говореше тихо. — Една жена сигурно звучи и се усеща като всичките ви други завоевания, затова, ако ме пуснете, ще се върна на острова.

Сърцето силно биеше в гърдите й. Дрезгав мъжки смях се разнесе в нишата и изпълни цялата каюта.

— Нима един мъж не си спомня аромата на жената, която изпълва всичките му мисли? Нима нейните форми, гладката й като сатен кожа могат да го излъжат и да я сбърка с друга? Походката й, положението на главата й, дори съвършените форми на ръцете й, докато държи чаша с вино и я поднася към съблазнителните си устни — всички тези неща един мъж ги разпознава, дори ако не знае, че жената с доминото е неговата любима.

— От началото си знаел, че това съм аз? — сърцето на Катлин спря, когато тя се осмели да му повярва.

— От момента, в който стъпи в кръчмата на Сами Бейтс, Кат, аз знаех, че ти си в червения костюм. Длъжен съм да призная, че трябваше да положа големи усилия да не изтичам към теб в този момент, страхувайки се, че всеки мъж в заведението ще се опита да претендира за теб. Този костюм беше много разобличаваш, Кат — той се наведе с усмивка към нея и я целуна страстно по устните.

Някаква вътрешна тръпка накара сърцето й да подскочи от радост.

— Ами Соня?

Радостта започна отново да изчезва при мисълта за червенокосата жена-пират и неприличната жажда за живот, която тя не се опитваше да скрие от никого.

— Какво Соня? — попита отнесено Гарик, докато ръцете му се разхождаха по врата й и усещането за нейната копринена плът още веднъж върна мъжествеността му към живот.

Като го изненада, Катлин се изправи в леглото.

— Знаеш какво имам предвид, Гарик Стийли. Тази нахална жена каза, че е на острова, за да се срещне с теб.

Усещането за горещия му език и силните ръце около тялото й не можеха лесно да откажат Катлин. Тя трябваше да знае дали го е преценила погрешно, или само е имал късмет да открие самоличността й.

Гарик въздъхна тежко и като събра многото възглавници зад гърба си, също се изправи, но не проговори, докато не я придърпа обратно в прегръдките си.

— Срещнах Соня преди няколко месеца и не, ние никога не сме били любовници. Въпреки че тя даде да се разбере, че няма нищо против моето внимание, но опасявам се, че сърцето ми вече беше заето и знаех, че няма заместител на зеленооката, чернокоса лисана, която винаги беше в мислите ми.

— Наистина ли?

Най-накрая Катлин се отпусна върху широките му гърди. Тя искаше да му вярва. Беше уморена от недоверието, което изпитваше към него и всички мъже.

— Тогава защо ще се срещате тук за карнавала?

— Тя познава един мъж, когото търся.

Соня беше казала на Гарик преди известно време, че познава Бристъл Джак и че ще му организира среща с престъпния пират. Това беше причината Гарик да дойде на Гранд Тер и сега, когато държеше жената на сърцето си в прегръдките си, той благодари на добрата съдба, която се грижеше за него, затова че беше в кръчмата на Сами Бейтс, когато тя влезе през главната врата.

— Какъв мъж?

— Никой, за когото трябва да се притесняваш.

Гарик още веднъж се наведе към нея и притисна устните си до нейните. Катлин се почувства обвита от топлата привлекателност на извоюваното щастие, когато той отмести устните си.

— Наистина ли мислеше това, което каза по-рано? — попита тя нежно, докато ръцете й лежаха върху тъмните къдрави косми на гърдите му.

— Какво беше то, скъпа?

Ръцете на Гарик се заровиха в косите й, докато той ликуваше от усещането за нейното плътно прилепнало към неговото собствено, тяло.

— Дали наистина съм го мислил, когато казах, че ме възпламеняваш извън всякакви граници? Или че искам да останеш в прегръдките ми завинаги?

Катлин не му отговори. Тя призна, че тези думи са я уцелили право в сърцето, но не за тях го питаше тя.

— Или дали съм го мислил, когато казах, че красотата ти е съвършена, или че тънката ти усмивка кара сърцето ми да подскача, че нежният ти аромат ме възпламенява, или че те обичам с всяка клетка от тялото си?

Устните му покриха нейните и целувката, която споделиха, беше нежно съединяване на душите им.

— Да… — това беше всичко, което Катлин можеше да изрече на един дъх, след като устните й бяха освободени.

Гарик се усмихна, изпълнен с благоговение.

— От първия момент, когато те видях да стоиш на стъпалото на къщата на Роуз Бишоп, аз те обичам, Кат. От онази нощ нататък ти изпълваше сънищата ми с тези пленителни зелени очи и с прекрасните си, дълги като на фея къдрици. Щях да произнеса тези думи по-рано, но всеки път, когато сме заедно, характерите ни се сблъскват и това, което се получава, невинаги е приятно. Изглежда телата ни могат да кажат нещата, които усещаме, много по-добре, отколкото устните ни.

Катлин беше сигурна, че той е прав, и също така знаеше, че голяма част от сблъсъците им в миналото се дължаха на нейното чувство за несигурност, идващо от детството й и от това, че беше оставена в ръцете на леля си. Беше трудно за вярване дори в този момент, когато лежеше в прегръдките на Гарик, че той я обича така всеотдайно и че желае да я задържи завинаги. Твърдата черупка, която си беше изградила още като дете, за да се предпази и никога повече да не бъде наранявана така, както я беше наранил баща й, не можеше лесно да бъде разрушена. И въпреки че копнееше да забрави всичко лошо, което се беше случило между тях в миналото, и да приеме любовта и утехата, които той й предлагаше, тя все още го считаше за нахален и й беше трудно да приеме мисълта, че през цялото време е бъркала по отношение на него.

Гарик по някакъв начин схвана мислите й и следващите му думи й разрешиха да забрави миналото и да започне наново връзката, която се беше родила тази нощ.

— Нека забравим миналото, скъпа. Нека мислим за бъдещето. Бъдеще за нас двамата заедно.

Той помилва ръцете й, изпитвайки удоволствие от думите, които току-що бе казал. Бъдеще с жената до него — това беше всичко, което искаше от живота.

— Може ли да бъде толкова лесно? — прошепна Катлин и за пръв път тази вечер си спомни за Алекс Блакторн, за брат й и за задълженията й към хората от „Корал Роуз“. Дори „Окото на Кат“ не беше нещо, което лесно можеше да пренебрегне. Трябваше да се убеди, че екипажът й може да се справи без нея, ако тя реши да се отдаде на бъдещето с този мъж, който я възпламеняваше.

— Двамата с теб можем да се справим с всеки проблем, Кат — бързо я увери Гарик, усещайки, че тя скрива нещо от него, когато мислеше за ежедневния си живот. — Защо не започнем с това: как се озова на Гранд Тер за карнавала? С кого дойде на острова?

Той очакваше най-лошото, всъщност очакваше, че тя е дошла на острова с Алекс Блакторн и по някакъв начин се е освободила от компанията му.

Катлин не беше сигурна как да започне. Как, за Бога, щеше да каже на този мъж, че е дошла на острова на борда на пиратски кораб, и още по-шокиращото от това твърдение, че тя е капитан на този кораб?

При нейното колебание Гарик я прегърна още по-силно, опитвайки се безмълвно да й предложи опората си, като й даде да разбере, че може да му каже всичко. Дори ако му кажеше, че е дошла на острова с Алекс Блакторн, той нямаше да я упрекне. Как можеше, като я обичаше толкова много!

Поемайки дълбоко въздух, Катлин съзнаваше, че ако връзката им има някакво бъдеще, тя трябва да му каже истината, трябва да му каже всичко!

— Дойдох на Гранд Тер на борда на един кораб, наречен „Окото на Кат“, Гарик.

Ръцете на Гарик, които я обгръщаха, се вцепениха.

— „Окото на Кат“?

През последните месеци той, както и всички останали в района на Карибите, беше чул за покрития с лоша слава пиратски кораб „Окото на Кат“.

— Какво, за Бога, ще правиш на борда на такъв кораб?

Дали беше дошла с Алекс Блакторн на борда на пиратски кораб? Той беше доста объркан в момента и се надигна върху възглавниците, за да може да вижда лицето й по-добре.

— Нека ти разкажа, Гарик, преди да кажеш каквото и да било — помоли го тя, защото й беше трудно да продължи, след като беше прекъсната от изненаданите му въпроси. — Не можех да ти го кажа по-рано, но плантацията на баща ми, „Корал Роуз“, беше в бедствено положение, още когато дойдох в Сейнт Китс. Брат ми щеше да изгуби наследството си.

— Какво общо има това с „Окото на Кат“?

— Моля те, Гарик, ще ти кажа всичко.

Той разбра, че е бил нетърпелив и не желаейки тя да го напусне, бързо я целуна по устните.

— Съжалявам, скъпа, няма повече да правя така.

Катлин не можа да сдържи усмивката, която се появи на устните й.

— Както казах, „Корал Роуз“ беше в състояние на финансова разруха. Баща ми не беше оставил никакви пари, а хората от плантацията не се грижеха за реколтата, всъщност правеха каквото си искат, преди да дойда.

Тук тя пое дълбоко въздух.

— Трябваше да направя нещо, за да спася брат си да не стане бедняк. Затова първоначално се съгласих да се омъжа за Алекс Блакторн.

Усети, че Гарик искаше да каже нещо и бързо сложи пръста си върху устните му.

— Не след дълго Джошуа ме заведе в един таен залив, където се криеше един контрабандистки кораб, за който научихме, че аз и брат ми сме му собственици. Контрабандистите, с които е работил баща ми, също живееха там.

Сега тя се разтревожи, че той ще си помисли лошо не само за нея, но и за цялото й семейство. Да имаш баща контрабандист не говореше за семейството по добър начин. Но нямаше спасение, помисли си Катлин. Беше започнала разказа си и Гарик щеше да го чуе. Като свърши, той можеше да прецени за себе си, че тя и семейството й са с прекалено лоша репутация, за да се свързва с тях.

— Понеже аз и Джошуа притежаваме кораба сега, когато баща ми не е вече жив, екипажът реши да смени заниманието си от контрабанда на пиратство. След като го ремонтираха, смениха името му на „Окото на Кат“.

След кратка пауза тя продължи:

— Аз съм капитана на „Окото на Кат“, Гарик. Кръстиха кораба на мен. Аз съм Кат, за която всички говорят.