Едгар Уолъс
Летящата бригада (3)

III

Марк затвори вратата и пипнешком запали лампата. Огледа внимателно наоколо, изтича до масата, провери дали няма следи от мастило по нея и след това посочи към вратата.

— Слез долу и ги пусни да влязат — каза той.

Отдолу пак се чуха удари, по-тежки, по-настойчиви.

— Чакай!

Тайзър спря на прага. Марк нави килима, отвори капака към стълбата и насочи лъча от фенерчето си надолу. Нищо не се виждаше, освен черна вода. Тогава той си спомни за револвера. Извади и го хвърли във водата, затвори капака и постави отново килима отгоре.

— Доведи ги — каза Мак Джил сухо.

Брадлей пръв влезе в стаята. Единият от четиримата детективи, които го следваха, имаше автоматичен пистолет в ръката си.

— Претърсете ги! — заповяда Брадлей.

Марк вдигна ръце.

— Къде е револверът ти? — попита детективът, чиито бързи ръце опипваха джобовете му.

— Ако в мен търсите револвер — каза Мак Джил хладно, — то само си губите времето. Мога ли да попитам какво означава цялата тази драматична сцена? — Той питаше Брадлей.

— Къде е Ли Жозеф?

Марк сви рамене.

— Точно това бих желал да зная и аз. Разговарях с него съвсем спокойно, когато той ми обясни, че трябва да се срещне с някакъв свой приятел и излезе, като обеща да се върне след десет минути.

Устните на детектива се свиха.

— Да се срещне с някакъв приятел? По дяволите! — Странна миризма усещам тук, прилича много на барут. Упражнявали сте се в стрелба, а, Тайзър?

Лицето на Тайзър беше бледо, зъбите му тракаха. Но Брадлей го беше виждал в такова състояние и по-рано. Той беше такъв отявлен подлец, че сегашната му възбуда не означаваше нищо повече от това, че се бе уплашил от присъствието на полицаите.

Брадлей отиде до малката стаичка и вдигна цигулката и лъка, като ги оглеждаше внимателно.

— Не си е взел инструмента — каза той и като прекара леко лъка по струните, изсвири къса мелодия. — Не знаехте, че съм музикален, нали? — попита той.

— Знам само, че театралничите. Предполагам, че артистичният ви темперамент трябва да намери някакъв отдушник — отговори Марк.

Очите на Брадлей го фиксираха.

— По-добре спрете да мислите, че се изказвате на публично събрание и ми разяснете къде мога да намеря Ли Жозеф?

Лицето на едрия човек се обля с червенина. В очите му се четеше едва скривана омраза.

— Искате да знаете защо дойдох тук? Ще ви кажа. Тайзър и аз се мъчим да правим малко добро на хората, които вие сте онеправдали, Брадлей…

Брадлей отново се усмихна.

— Знам — „Домът за почивка“, ако това е заведението, което е предмет на лекцията ви — каза сухо той. — Твърде удобно място за среща на мошеници. Велика идея. Казват, че вие сте управителят, Тайзър.

Тайзър се усмихна зловещо, но му липсваше възможност да отговори.

— Не вярвам да се опитате да ме убедите, че сте дошли тук да увещавате Ли Жозеф да участва в реформацията на криминалните класи? Защото, ако се опитате…

Един полицай го извика настоятелно от прага. Той отиде, поговори нещо тихо и Марк Джил видя учудването по лицето му.

— Добре, кажи на мис Перимен да се качи.

Ан Перимен влезе бавно в стаята, като оглеждаше всички.

— Къде е Ли Жозеф?

— Точно това питам и аз — обади се Брадлей весело.

Тя не му обърна внимание и повтори въпроса си.

— Не знам — каза Марк. — Беше тук преди няколко минути, но по някаква причина излезе — оттогава не се е връщал.

Една ръка се допря до рамото й и я обърна. Тя се намери лице срещу лице с инспектора, като трепереше от гняв за обидата.

— А сега, мис Перимен, бихте ли ми казали защо дойдохте в „Леди Стерс“? Не ви питам като приятел, а като полицай.

Изразът на лицето й би отблъснал твърде много мъже — но Брадлей не се объркваше лесно.

— Дойдох, защото той ме повика с писмо — каза тя задъхано.

— Мога ли да видя бележката?

Тайзър я гледаше с отворени уста. По лицето на Марк Мак Джил личеше, че той е много заинтригуван.

Ан Перимен се поколеба, после с бързо движение на ръката отвори чантата си и извади парче лист. Брадлей прочете двата ръкописни реда:

„Трябва да ви видя в десет часа. Необходимо е.“

— Къде е пликът?

— Хвърлих го. — Тя дишаше бързо, гласът й трепереше и Брадлей знаеше, че това не е от страх.

— Получили сте го на ръка, разбира се. Той е имал намерение да го прати по пощата. Искал е да каже за утре вечер — аз също трябваше да се видя с него утре вечер.

Погледът на Брадлей се спря върху Мак Джил, но последният не трепна.

— Бихте ли ми казали какво е значението на всичко това? — попита тя.

Тя бе върнала самообладанието си с усилие.

— Какво е значението на кое? — Това е „Летящата бригада“. Аз съм инспектор Брадлей. Дойдох да взема Ли Жозеф, преди да му се е случило нещо. Той имаше намерение да ми праща писмо тази нощ. Предполагах, че ще го получа по същия пратеник, който е донесъл и вашето писмо. Не издавам секретите на полицията, като ви казвам, че се страхувам за Ли Жозеф и исках да го пратя там, където би бил в безопасност, преди да го е сполетяла участта на брат ви.

Устните на Ан Перимен затрепериха, но тя отново потисна вълнението си.

— Преди да умре от ръцете на полицията ли? — каза тя едва чуто. — Това беше участта на моя брат. И този ли старец искахте да го сполети същото? Когато преди малко ме обърнахте към себе си така, както правите със затворниците, твърде добре разбрах какъв сте грубиян.

— Кой ви каза, че аз съм убил брат ви? — попита той спокойно, но не беше приготвен за отговора.

— Ли Жозеф — каза тя.

Той замълча за момент.

— Мисля, че това е най-невероятната история, която някога съм чувал — беше единствената му забележка.

— Може би ще искам пак да ви видя тази нощ, Мак Джил. Също и теб, Тайзър. Впрочем засега може да си отидете в къщи. Колкото до вас, млада леди, аз сам ще ви придружа. Също така бих желал да поговоря с вас утре сутринта.

— Не се нуждая от вашата компания. Смятам да се прибера с мистър Мак Джил.

— Вие ще дойдете с мен — каза той сухо. — Бих искал да имам успокоението, че поне една вечер съм ви държал далеч от лоша компания.

— Какво искаш да кажеш, Брадлей? — Мак Джил почти викаше. — В какво ме обвиняваш? Бих желал да сложим край на всички глупави забележки и мистериозни намеци! Да сме наясно!

Брадлей кимна на един от своите хора.

— Заведи мис Перимен до моята кола.

За момент като че ли тя се възпротиви, но след това, без да каже дума, се обърна и последва детектива надолу по стълбите. Едва тогава Брадлей отговори на въпроса.

— Ще ти кажа какво имам против теб, Мак Джил. Навсякъде из страната се увеличиха престъпленията с убийства. За пръв път в нашата практика се появяват в Лондон гангстери, за които убийството е нищо. Миналата седмица в Окслей род беше убит един полицай. Когато бандата влязла в бижутерийния магазин на Ислингтън, е била изненадана там от полиция. Бандитите са си пробили път с куршуми и са успели да избягат. Ти добре знаеш, че английският престъпник от този род не носи револвер. Само по един начин си обяснявам това — в нашата страна се е появила нов тип престъпност.

— Да не би да предполагате, че притежавам стрелбище? — се озъби другият и Брадлей бавно кимна.

— Това е, което предполагам, най-лошия вид стрелбище, каквото само дяволът може да измисли! Всеки, който знае историята на американските гангстери, може да ти каже какво се случва сега в Англия. Ти си намерил някакъв нов начин за доставяне на наркотици. И когато те пипна, ще те пипна добре! Ще изминат най-малко двадесет години от момента, в който ще напуснеш подсъдимата скамейка, до този, когато ще напуснеш Дортмурския затвор.

Той се приближи няколко крачки до пребледнелия Марк.

— И ще ти каже още нещо. Не знам какво мислиш да правиш с мис Перимен, но запомни добре, че ще те наблюдавам като котка и ако видя нещо, което да не в ред, ще намеря начин да те хвана — без доказателства.