Андреа Кейн
Изпитания (7)

Глава 6

14 януари

10:30

Академията Делинджър

Източна осемдесет и пета улица,

Ню Йорк

Тейлър затвори вратата на офиса и седна зад бюрото си. Усети пристъпа на напрежение, нетърпение и яд, който се излъчваше от безупречно облечената, изискана и богата двойка, седнала срещу нея.

Родителите на Крис Йанг. Доктор Едуард Йанг и доктор Оливия Йанг. Едуард беше национално признат уролог. Оливия беше неврохирург в Маунт Синай.

Естествено, Оливия Йанг извади пейджъра си и многозначително го постави на бюрото на Тейлър.

— Имам пациент в реанимация — обяви тя, поглеждайки хладно към Тейлър. — Времето ми е ограничено.

— Както и моето — допълни съпругът й с властен глас, от който сигурно медицинският му персонал потреперваше. — Така че за какво става дума?

— Крис. — Тейлър скръсти ръце пред себе си. — Много е сериозно, иначе не бих ви отделила от пациентите ви.

— През миналия срок оценките му бяха отлични — тросна се Едуард. — Освен по английски, където получи четворка. Добре. Всички знаем, че английският не е силният предмет на Крис. Всичките му формуляри за колежа са подадени, а между средния му успех и широкия диапазон от спортове…

— Това няма нищо общо с оценките на Крис, нито с това какви са шансовете му за колежа — прекъсна го Тейлър. — Става дума за поведението му. — В подобна ситуация директният подход е най-добрият. Дори да предизвика фойерверки.

Тя се наведе напред, без да премигва или да отклонява поглед.

— Нарочно избрах този час за срещата ни, защото цялото училище е на събрание, а аз се опитвам да причиня най-малко неудобства на Крис.

— Неудобства? За какво?

— Заради факта, че той ми прави неприлични предложения.

Оливия Йанг се опули.

— Моля?

— Този проблем не се появи изневиделица — продължи Тейлър. — Да бъда откровена, Крис си падаше по мен още когато беше в осми клас. Но тогава това не ме притесняваше. Той откриваше себе си. Не е необичайно за момче, което открива своята сексуалност, да си пада по някоя учителка или по училищна съветничка. Флиртовете му бяха безобидни — много смях с неговите приятели, когато минаваха покрай мен в коридора и по някой случаен поглед или усмивка. Когато погледите и усмивките излязоха от контрол, аз извиках Крис в офиса си и двамата си поговорихме. Обсъдихме уважението и приличното срещу неприличното поведение. Аз му изложих ясно аргументите си. И накрая той изглежда осъзна всичко това. Плюс всичко останало Крис се разсейва от един нормален, но изключително активен социален живот. Популярността му наистина нарасна много откак стана капитан на отбора по хокей. Момичетата започнаха да се навъртат около него като мухи.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че през този срок нещата тръгнаха стремително надолу.

— Процесът за влизане в колеж е стресиращ, мис Холстед — напомни й Едуард с леден глас. — Сигурен съм, че разбирате това.

— Да. И поради това съм отпуснала Крис повече отколкото трябва. Но той доста се отклони от правия път. Миналия месец започна да ми прави неприлични предложения. Ако желаете подробности, с удоволствие ще ви ги разкажа.

— Не си правете труда. — Оливия вдигна ръка. — Схващаме картината.

— И аз си мислех, че ще разберете всичко. Както и да е, точно преди зимната ваканция казах на Крис, че ако поведението му не се промени веднага, ще ви извикам на разговор. Това очевидно не го разубеди. След като се върнахме от ваканцията, положението се влоши. Той се появява в офиса ми винаги когато има възможност и ме кани да излезем. Миналата седмица се намъкна тук след часовете, постави ръка върху раменете ми и предложи ние — цитирам сина ви — „довечера да направим заварката на една среща, от която и двамата ще имаме полза“. После започна да обяснява подробно каква ще е тази полза и колко опитен бил той. Сигурна съм, че отново не е нужно да ви описвам всички подробности. — Челюстта на Тейлър се отпусна. — Синът ви вече не е недодялан юноша. Той е много самонадеян младеж и е почти на осемнайсет години. Получи достатъчно предупреждения да промени поведението си, но не направи нищо. И вече навлиза в територия, която може да се определи като тормоз. Това ми подсказва, че се нуждае от специализирана помощ. Ето защо ви се обадих. Вие сте неговите родители. Трябва да се намесите, преди да е станало прекалено късно.

Едуард Йанг присви очи.

— Тормоз — повтори той. — Да не би да ме заплашвате със съдебен иск?

Отговорът беше толкова типичен и толкова влудяващ, че Тейлър с мъка си наложи да не повиши тон.

— Не, доктор Йанг, нямам интерес да ви съдя. Интересът ми е насочен към това да помогна на сина ви. За да го направя обаче се нуждая от вашето съдействие. Той ще живее у вас още малко. След това ще бъде в колежа, сам. Трябва да бъде подготвен за това. Точно сега е тръгнал по много пагубен път.

— Пагубен път? — Сега, когато страхът от съдебен иск беше елиминиран, Едуард изглеждаше по-скоро весел, отколкото разстроен. — Това не е ли малко мелодраматично, мис Холстед? Крис може би се нуждае от няколко урока по самоконтрол и от напомняне за кодекса на вашата училищна етика — убеден съм, че той получава и двете — но едва ли бих описал флиртовете му с вас като пагубни. Вие сте млада. Привлекателна сте. Вие сте един завършен професионалист. Накратко, вие сте отличен пример за него. Бих казал, че синът ми ви издига в култ.

— Не, доктор Йанг. Синът ви не ме издига в култ. Той ме сваля. Той има психологически проблеми, върху които трябва да се поработи — и с тях трябва да се занимая не само аз, а и вие двамата заедно с някой терапевт, който би могъл да му предложи частни консултации. Отново настоявам да се намесите в този проблем — сега — преди да е тръгнал за колежа.

Едуард отвори уста да каже бог знае какво, но жена му го стисна здраво за ръката и го накара да замълчи.

— Оценяваме загрижеността ви, мис Холстед. — Гласът й би могъл да превърне водата в лед. — От тук нататък поемаме ние.

Сигурна съм, че ще го направите, помисли си иронично Тейлър, когато, няколко минути по-късно, те излязоха и затвориха вратата. Точно в този момент вие сте на път към директора, за да подадете оплакване срещу мен. Вместо да погледнете вътре в себе си, вие решавате проблема като прехвърляте отговорността върху мен. Не е чудно, че Крис, както много от учениците в Делинджър, не може да се контролира.

Тейлър въздъхна, отпусна се в стола си и започна да масажира слепоочията си.

Нямаше още единадесет часа, а тя бе като пребита.

От зори не беше подгъвала крак. В девет изтича да подпише договор за наем за един апартамент, който бе капарирала, благодарение на един от учителите в нейното училище, приятел на напускащия квартирант. Жилището беше точно такова каквото търсеше Тейлър. Беше близо до сегашния й апартамент — само на две преки на Западна Седемдесет и четвърта улица — и в страхотно състояние. Беше подобен и като разположение — модерна кухня, дневна на долното ниво и баня с бледоморави мраморни плочки — но беше с една спалня, с по-малка квадратура и без ужасни спомени. Наемът започваше да тече чак през март, което даваше на Тейлър много време да си събере багажа, да намери наемател за сегашния си апартамент и да загърби този епизод от живота си.

И като стана дума за приключване… Тейлър погледна бързо към часовника си, забелязвайки, че минава единадесет часа. Беше време да се погрижи за следващия си приоритет — да се обади на Джоузеф.

Тя вдигна телефона и набра номера.

Той вдигна веднага.

— Тейлър. Съжалявам за вчера. Не възнамерявах да ти отнемам толкова много време.

— Стават такива неща. Не е нужно да се извиняваш. — Тя извади своето копие от договора и го прегледа докато говореше. — Освен това, то е за добро. Аз исках да си поговоря с теб насаме и трябваше първо да си организирам мислите. — Тя остави документа на масата. — Истината е, че не договорът ме притеснява. А каква е мотивацията за него.

— Какво имаш предвид?

— Гордън е мъртъв. Дъглас Бъркли контролира авоарите му. Ако компанията на Гордън беше печеливша, както той успя да убеди Стеф, защо мистър Бъркли ще разтрогва съвместното дружество? Защо да не се включи като изпълнителен мениджър в компанията на Гордън и не продължи да управлява както компанията, така и съвместното дружество?

Джоузеф изпъшка.

— И на мен ми хрумна тази мисъл. Мога да предположа, че това е или поради някакви лични причини, или че Дъглас Бъркли е направил някои прогнози и е решил, че точно това съвместно дружество не е толкова печелившо, колкото се е очаквало.

— Дори да е така, защо мистър Рандолф бърза толкова? И защо му беше нужен криминален адвокат, който да контролира срещата ни?

Продължителното мълчание от другата страна на линията подсказа на Тейлър, че Джоузеф е изненадан.

— Тейлър — обади се най-накрая той. — Не знам накъде биеш. Но мога да ти кажа, че „Хартър, Рандолф и Колинс“ са фирма с добра репутация. Репутацията на Дъглас Бъркли също е безупречна. Сигурен съм, че тук няма нищо неетично. Колкото до Рийд Уестън, признавам, че бях изненадан да го видя на срещата. Но той обясни намесата си. Вярно, че той е предимно защитник по наказателни дела, но действа и в други области на правото. Ясно е, че тези други области включват юридическите дела на Дъглас Бъркли. Така че не откривам нищо нередно в присъствието му там заедно с Хорас.

В казаното от Джоузеф имаше логика. Но това не я успокои. Юридическата фирма, занимаваща се с наследството на Гордън, може би беше безупречна. Но Гордън не беше.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита тя. — Би ли се обадил на мистър Рандолф, за да изясниш някои подробности — защо мистър Бъркли е решил да прекрати съвместното дружество и защо се нуждае от отговора ми толкова бързо? Ако проведете разговора като адвокат с адвокат, той ще е по-склонен да бъде откровен.

— Откровен за какво? — попита Джоузеф. — Какво се надяваш да откриеш?

Тейлър издиша шумно.

— Не знам.

Още една пауза, през която Тейлър си представи как Джоузеф клати глава от яд. Той си мислеше, че тя пресилва нещата. И може би наистина беше така.

— Добре, Тейлър — обади се най-накрая той. — Ще се обадя на Хорас. После ще звънна и на теб.

 

 

15 януари

13:35

Ийст Хемптън,

Лонг Айлънд

Джонатан пое чашата от Дъглас и се отпусна в шезлонга. Зад стените от матово стъкло дебел пласт сняг покриваше двайсет и петакровото имение, но вътре в сводестата стая, в която имаше затоплен закрит басейн, въздухът беше топъл, плътен и влажен. Джонатан разхлаби вратовръзката си и реши да се погрижи за уискито си.

— Ще се изпотиш ужасно — отбеляза Дъглас, разбърквайки мартинито си. — Защо не си обуеш бански?

— Днес не искам. Нямам време. Трябва да се върна в града. — Джонатан се загледа в басейна, където Адриен правеше скокове, укрепвайки и без това сексапилното си тяло, което сякаш бе на двайсет и пет годишна, а не на петдесет и пет. Тялото й беше нейният олтар. Тя му угаждаше и го усъвършенстваше откак Джонатан я помнеше.

Дъглас го изучаваше напрегнато. Той седна на съседния шезлонг с кърпа, наметната върху мокрите му рамене. Беше изискан мъж към седемдесетте, висок и в добра физическа форма, със стоманено сиви очи и гъста посребрена коса. Умът му режеше като бръснач. И той беше убеден, че онова, което Джонатан бе дошъл да обсъди тук, не беше за добро.

— Добре. Трябва да се върнеш. Кажи ми тогава какво си си наумил. За бизнес ли става дума? Отново ли отхвърляш офертата ми?

Джонатан поклати силно глава.

— Това няма нищо общо с Бъркли и компания. Честно, не ми остана време да си поема дъх, камо ли да обмисля офертата ти. В работата е пълна лудост, а проблемите, които ние с теб се опитваме да разрешим, не се оправят толкова гладко, както се надявахме.

Дъглас се обърна с лице към Джонатан и с гръб към жена си, която излизаше от басейна, за да се подсуши.

— Гордън? — попита той, въпреки че вече знаеше отговора.

Кимване.

— Сега пък какво?

— Тейлър Холстед. Тя отново влезе в играта. — Джонатан въздъхна. — Единствено тя не подписа договора. И отгоре на всичко Хорас ми се обади снощи, за да ме уведоми, че нейният адвокат се е свързал с него. Клиентката му задава въпроси.

— Какви въпроси?

— Защо разваляш смесеното дружество. Защо бързаме толкова да финализираме този договор. — Гримаса. — Това само по себе си няма да е проблем. Хорас беше уклончив. Каза, че нямал право да разкрива основанията на клиентите си. Но има и още нещо. Сблъсках се с Тейлър Холстед след срещата й. Тя се ошашави като ме видя. Викна ми да се отстраня от нея, хукна из приемната като подгонен звяр. Наложи се Рийд да я заведе в офиса си и да я успокои. И повярвай ми, Тейлър Холстед изобщо не прилича на истеричка.

Ругаейки тихо под носа си, Дъглас гаврътна питието си.

— Проклетият Гордън — промърмори той. — Дори и мъртъв, пак е като трън в задника. Какво е направил на тази жена?

— Не знам. Но Рийд е прав. Тук не става дума само за това, че тя свързва Гордън със смъртта на братовчедката си. И фактът, че е толкова подозрителна — не знам какво да си мисля.

— Трябва да разберем. — Дъглас започна да масажира слепоочията си. — Трябва да прекратим това инвеститорско дружество преди някой да разбере, че е пълна измама.

— Каква измама? — попита Адриен, изстисквайки гъстата си кестенява грива. Тя наметна халат върху облеченото си само с бикини тяло и приближи да си налее едно мартини.

— Няма за какво да се тревожиш, скъпа — увери я Дъглас. — Просто един бизнес проблем, който Джонатан се опитва да уреди.

Адриен изгледа съпруга си над ръба на чашата.

— Джонатан е консултант по международна търговия — напомни му тя. — Той не работи за теб, поне не още, което означава, че този проблем засяга Гордън.

Дъглас въздъхна.

— Както казах, няма за какво да се тревожиш. Ние с Джонатан ще се справим.

Бледозелените й очи блеснаха с раздразнение.

— Направете го, моля. Междувременно аз ще престана да давам всякакви обяди — делови и лични — докато вие се погрижите за проблема. Иначе скандалът ще ни изяде живи.

Джонатан не се намеси в разговора, отдавайки пълното си внимание на уискито. Той с години криеше презрението си към Адриен. Беше станал професионалист в това. А сега нещата се промениха. Вече не даваше пет пари за думите й. Имаше си собствени планове.

— Излизам да взема съобщението си — обяви Адриен и остави празната си чаша. Наведе се и целуна леко съпруга си по устата. — Ще говорим по-късно. — Хвърли бегъл поглед на Джонатан докато се обръщаше. — Довиждане, Джонатан. Приятно пътуване до града.

Той кимна с внимателно контролирано безизразно лице докато я наблюдаваше как излиза от стаята. После се обърна към Дъглас.

— Ясно е, че ти не можеш да се свържеш с Тейлър Холстед.

— Вярно. Засега. — Той направи пауза, замислен за миг върху собствените си думи. После продължи: — Разбирам, че ти все още искаш да не се месиш директно в това?

— Така е най-добре. Ако се намеся, ще изглежда по-зле отколкото е сега.

— Съгласен съм. Мислех да помоля Рийд да се справи с това. Той е достатъчно отдалечен от Гордън, за да представлява някаква заплаха.

— Вярно. — Дъглас кимна замислено. — Да не споменаваме, че той е адски чаровен и е много добър в спечелването на упорити хора. — Насмешлив поглед. — Ние все още не знаем какво е разбрала Тейлър Холстед. Тя се рови в този проблем още от инцидента.

— А ако знае за истинската връзка между теб, Гордън и мен?

Дъглас вдигна рамене.

— Съмнително е. Ако приемеш офертата ми, целият свят ще разбере.

— Да, а Адриен ще побеснее. Това не се е променило. След цели трийсет и пет години.

— Ти ме остави да се оправя с Адриен. Отбий се при Рийд. Помоли го да говори с Тейлър Холстед и да се опита да изглади нещата. Трябва да оправим кашите на Гордън и да погребем миналото.

Да погребем миналото. Интересен избор на думите, помисли си Джонатан, гаврътвайки скоча си.

Някои неща не можеха да бъдат погребани. От друга страна, някои можеха.