Андреа Кейн
Изпитания (1)

Благодарности

Всеки роман, който пиша, ме изправя през нови предизвикателства и аз се стремя да предам всеки нюанс и детайл възможно най-автентично.

Благодаря на всички, които ми помогнаха, за значимия им принос. Както винаги всяко отклонение от реалността е по моя вина — литературен похват, от който се възползвам само когато това е абсолютно необходимо.

Детектив Майк Оливър, който ми описа живо нюйоркското полицейско управление; който, спокойно и без да пропусне нищичко, приемаше телефонните ми обаждания. Майк, ти ми спаси живота.

На WOR 710 АМ, едно удивително и всеотдайно радио семейство, искам да изкажа специални благодарности:

Елоиз Мароуни — оперативен директор, която отвори грациозно вратата и света на радиото за мен, отговори на порой от въпроси и ме насочи във всички правилни посоки.

Том Р. Рей III — корпоративен технически директор, който дешифрира сложния свят на радио инженерството, така че дори един лаик да може да го разбере.

Морис Тюийк — вицепрезидент по програмирането, който ми показа един ден от живота на програмния мениджър и ме изпълни с благоговейно уважение към талантливите хора в този бизнес.

Боби Оршо, технически инженер — ветеран, който ми показа аудио контролното табло от птичи поглед и който ми демонстрира всичките си ежедневни отговорности, от най-значимите до рутинните.

Скот Лейкфийлд, изпълнителен продуцент, самият той едно чудо, който притежава вещината, зрелостта и способността да изпълнява много задачи на човек два пъти по-възрастен от него и с два пъти повече опит.

И самата д-р Джой, която бе толкова мила, че ме допусна в своето светилище — да присъствам на радио шоуто й, да наблюдавам действията й и да слушам, докато тя се справяше професионално с огромна сфера от психологически проблеми и кризи.

Също така искам да благодаря:

На Робърт Декоф, който щедро сподели с мен познанията си за Хемптънс, обяснявайки ми всичко от местата до пристанищата.

Бил и Майкъл Сток, които ми проведоха един бърз курс по яхтите, двигателите, трюмните помпи и зодиаците, а освен това ме научиха ни навигация из водите около Източния Лонг Айлънд.

На доктор Хилел Бен-Ашер, чиито познания в медицинската сфера се оказаха безценни в пресъздаването на ужасяващо реалистичните събития.

На Андреа Чирило за непоколебимата й подкрепа, за приноса й и за способността и да ме свърже с подходящите хора в подходящото време.

И най-голямата ми благодарност: към моето уникално семейство — Брад, Уенди, мама и татко — които, от началото до края, постоянно ме даряваха със съзидателен принос, ентусиазирана подкрепа и основания да вярвам…