Андреа Кейн
Изпитания (31)

Глава 30

Вторник, 27 февруари

19:15

„Уестън и съдружници, адвокати“

Мърморенето се носеше иззад затворените врати в новата юридическа библиотека на фирмата и стигаше чак до приемната, където Рийд крачеше неспокойно.

Думите не се разбираха. Но тонът бе ясен.

Това бе напрегнат, емоционален сеанс. Но и темата беше напрегната и емоционална. Няколко пъти през последните минути Рийд мислеше да наруши обещанието си пред Тейлър и да нахълта вътре. Но трябваше да уважава нейната професионална етика точно така, както тя уважаваше неговата. Неприкосновеността на общуването с клиента не биваше да се нарушава. Освен това тя изложи правилата си напълно ясно и безкомпромисно.

— Насаме — отсече категорично тя. — Казах, че ще разговарям с Джонатан и ще го направя. Но трябва да бъде насаме.

И на Рийд не му оставаше голям избор.

Той беше отчаян. Постоянно стигаше до задънени улици. Не можа да открие никой, склонен да си отмъщава на семейство Бъркли, лично или професионално. Никакви техни познати с история на насилие. И никой, освен Джонатан, който да се облагодетелства от тяхното завещание. Той бе единственият им жив роднина, освен племенницата на Дъглас, която не се беше виждала със семейството от детинство и поради това нямаше представа, че е последната в линията на наследниците.

Нещата изглеждаха доста мрачни за Джонатан.

Нямаха време.

Заподозрени почти нямаше.

Пол се завъртя пред стълбите и погледна към Рийд през затворената врата.

— Те седят там повече от час — отбеляза той.

— Час и шест минути. Знам. Не съм свършил работа за една пара откак започна сеансът.

Напрегната усмивка.

— Какъв изход очакваш?

— Истината? — Рийд погледна Пол в очите. — Мисля, че Тейлър ще се съгласи с нас. Мисля, че стратегията за пледиране за намалени умствени способности или за временна лудост са нещо много далечно. Мисля, че Джонатан е невинен.

— Да. — Пол седна на най-долното стъпало. — Предполагах, че мислиш така. — Уморена въздишка. — И, както и двамата знаем, това ще затрудни много работата ни.

— Кажи ми нещо, което не знам. — Рийд направи пауза, после поклати глава. — Затрудненията не пасват тук. Джонатан е умен. Той никога не би оставил спермата си на местопрестъплението, а после да сътрудничи напълно с властите и да им даде проба за ДНК тест. И със сигурност знае, че никога няма да наследи състоянието на Дъглас, ако бъде признат за виновен в убийствата.

— После идва детекторът. Дори Уилард, помощник окръжният прокурор, бе притеснен от резултатите. Беше притеснен и когато очевидният му капан не доведе до нищо. Той не се спря пред нищо, за да разгласи подробностите от убийствата и нарочно описа белезите от ухапване на Адриен, посочвайки, че са били върху дясната й гръд. А те бяха върху лявата.

— Очевидно Джонатан не е поел стръвта — изясни Пол.

— Да поеме стръвта? Дори окото му не мигна. Не беше уклончив; нямаше си никаква представа за това. Реагира единствено когато Уилард описа удушаването. И тогава му се повдигна като си спомни колко червено било лицето на Адриен, когато той идентифицирал тялото. Това в никакъв случай не беше реакция на убиец. Според мен тук има твърде много нелогични неща без никакво обяснение.

Рийд се намръщи.

— Уилард е твърд, но честен. Той вижда същите несъответствия, които виждаме и ние. И те го дразнят.

В този момент вратата на библиотеката се отвори и Тейлър излезе.

— Приключихме.

Главата на Рийд подскочи нагоре и той огледа внимателно лицето на Тейлър, опитвайки се да прочете мислите й. Тя изглеждаше замислена и много сериозна. Но това беше всичко.

Пол улесни нещата.

— Искам да говоря с Джонатан за утрешното заседание — обяви той, стана и тръгна към библиотеката. — След малко се връщам при вас.

Тейлър погледна след него и се усмихна иронично, когато вратата се затвори.

— Ето това беше изтънчено.

— Ние няма да търсим изтънчеността. Ще търсим отговори. — Рийд повдигна брадичката й. — Първо, добре ли си? Без неблагоприятни емоции?

— Не. Добре съм. Виж, клиентът ти е съвсем различна история. — Тейлър посочи към стаята за кафе, която Рийд бе приготвил в другия край на коридора. — Хайде да поговорим.

Наляха си две чаши кафе и се отпуснаха в столовете.

— Добре, давай — подкани я Рийд.

— Първо, разбирам защо искаше този сеанс, заради мен и заради Джонатан. Удивителна е разликата, след като си изясниш цялата картина. Виждам също, че ти е било лесно да убедиш Джонатан да говори с мен.

— Не беше нужно никакво убеждаване. Той подскочи от радост за тази възможност.

— Той искаше да ми се довери. Преценил е, че ако знам всичко, което той е преживял, това ще предизвика състраданието ми. Надяваше се от тези чувства да пламне близост помежду ни и по-късно аз да го обикна.

— Знам.

— Стана. Не това с близостта, но разбирането и състраданието. Сега имам ясна представа за това какво движи Джонатан и какво го мотивира — лично и професионално. — Тейлър отпи от кафето си. — Притиснати сме от времето. Така че нека да минем към преценката ми. За начало, нито за минута не мога да повярвам, че Джонатан е толкова параноичен, та да е извършил ужасните престъпления, в които е обвинен, и да ги е блокирал в съзнанието си. Според мен той не само не е насилник, той скърби и е в шок — много нормални реакции. О, натоварен е с много голямо бреме, благодарение на това, че не е бил признат официално от баща си, на чувството си за малоценност и, преди всичко, на хищната си мащеха. Адриен Бъркли определено е прецакала отношенията му с жените.

— Дума да няма — промърмори Рийд.

— Да, но резултатът е, че той е станал несигурен, не безчувствен. Вярно, мразел е Адриен и в червата. И с право, мен ако питаш. Тя е използвала баща му и брат му, заплашвала е майка му и му е плюла в лицето при всяка удобна възможност. Но Джонатан не е настроен да отмъщава. Той иска да се докаже. Това се отнася и до отношенията му с жените, което обяснява двата инцидента в колежа и в университета. — Пауза. — И това, че е обсебен от мен. Последното, с което иска да се пребори, е още едно отхвърляне.

— Да. — Рийд изглеждаше мрачен. — Съжалявам, че не можах да ти кажа за онези инциденти с тормоз, но се радвам, че той го е направил. Мисля, че той те възприема като някакъв спасител.

— Точно така. — Тейлър въздъхна. — Онова, което той наистина желае най-силно, е нормалност, истинска и стабилна връзка, жена, която го обича точно толкова колкото и той я обича. Поведението му малко е преминало границите. Но, при тези обстоятелства, това е разбираемо. Ето това е моята преценка. И ако искаш да се явя пред съда като твой експертен свидетел, ще го направя.

Рийд стисна ръката й.

— Благодаря.

— Наистина го съжалявам — изказа мислите си на глас Тейлър. — Но ако искаш да знаеш истината — бог да ми помага, не съм си и помисляла, че ще кажа това — човекът, когото наистина съжалявам, е Гордън. Той е преживял травмата да бъде изнудван и вкаран в леглото на мащехата си. Кой знае какво мощно въздействие му е оказала. Той вече е бил готов за това. Студен. Егоцентричен. Зараждащ се манипулатор. Адриен просто е решила нещата окончателно. Не е чудно, че се е превърнал в такова безсърдечно, непочтено копеле.

Тейлър се втренчи тъжно в чашата си.

— Иронията е в това, че ако някой е имал самообладанието и мотива да извърши това, в което обвиняват Джонатан, това може да е само Гордън. Ако беше жив, щях да заложа голяма сума за вината му. Той вероятно е много доволен от всичко това — дори ако е в ада.

Ето отново. Проблесна му същата идея. Само че този път Рийд видя идеята до края. Нещо невъзможно. Дали беше така?

— Разкажи ми за типа личност на Гордън — излая Рийд като старшина на учение.

Грубият му тон свари Тейлър неподготвена, както и самата команда.

— Нямам нищо ново за казване — отговори тя. — Гордън беше арогантен манипулатор, жесток и перверзен тип.

— Но той беше пресметлив, самовлюбен, пълен с мании за величие и напълно лишен от съвест и угризения. Психолозите, които съм чувал да свидетелстват в съда, цитират подобни черти, когато описват някой мегаломан и психопат.

Студени тръпки побиха Тейлър.

— Рийд, защо правиш това? — успя да го попита тя и блъсна кафето си настрани. — Не искам да обсъждам…

— Знам — прекъсна я Рийд с малко по-нежен тон. — И не искам да ти се налага да го обсъждаш. Но Джонатан мисли, че са го натопили за убийство. Мич мисли, че Джонатан е бил натопен като твой преследвач. Може би са го натопили и за двете неща. А аз мога да се сетя само за един човек, който е имал и средствата, и мотива да го направи.

И изведнъж тя осъзна всичко. Сякаш нещо я удари по главата.

— Гордън? — прошепна Тейлър.

— Ти самата каза, че той има психологическата характеристика за това.

— Само че е мъртъв.

— Да, нали? — Съзнанието на Рийд препускаше лудо. — Но нека да се престорим, само за момент, че е жив. Не би ли му се сторило нещо като божествена справедливост да изнасили и да убие Адриен и това да му се размине? — Това възбуди изблик на проникновение и Рийд скочи на крака. — Иисусе Христе! — Той изскочи от стаята, препусна по стълбите и се насочи към офиса си. Стигна до бюрото си и се разрови в папките и книжата. Ето. Грабна купчината с материали за ДНК, които беше разпечатал, и започна да прелиства страниците докато намери онова, което търсеше.

Тъкмо се беше концентрирал върху онова, което му трябваше, когато Тейлър влезе.

— Рийд, какво има? Какво става?

Той й подаде страницата, сочейки към конкретната секция.

— Прочети това.

Тейлър го послуша, огледа абзаца и го прочете на глас.

— Еднояйчните близнаци се раждат от една оплодена яйцеклетка, която се разделя на две. Това разделяне може да стане до дванадесетия ден от зачеването, по времето, когато яйцеклетката се имплантира в матката. Оплодената яйцеклетка и единственият й набор от ДНК се разделят, за да оформят ембрионите близнаци, всеки със свой набор от ДНК, който е идентичен с другия. В резултат от това еднояйчните близнаци са от един пол и тяхната ДНК е сто процента идентична. — Тейлър остави страницата с резервирано изражение. — Накъде отиваш с това?

— Към присъда невинен.

— О, боже! — Ръцете на Тейлър се разтрепериха, когато тя осъзна думите на Рийд. — Еднояйчните близнаци имат идентични ДНК. — Тя пусна страницата върху бюрото на Рийд. — Ако онова, което ми внушаваш, е вярно, значи Гордън Малъри е жив.

Рийд изглеждаше не по-малко потресен от Тейлър.

— Разбирам колко налудничаво звучи това. Но със сигурност би могло да обясни много неща. Съвпадението на ДНК. Фактът, че един изнасилвач и убиец — едновременно опитен и педантичен — е бил толкова невнимателен и е оставил спермата. Бруталният начин, по който е била изнасилена Адриен.

— И начинът, по който е била убита — допълни Тейлър.

— Тя е била удушена, Рийд. Аз също — от Гордън. Той знаеше точно кога да спре, за да остана жива. — Тейлър се задъха. — Джонатан спомена, че си бил притеснен от предразположението му към червенокоси жени, че това можело да се свърже с мен. Погледни Гордън. Стеф беше червенокоса. Аз съм червенокоса. И Адриен очевидно е била червенокоса. Две от трите са мъртви. Мен ме преследват.

— Добре, добре. — Опитът на Рийд го държеше нащрек.

— Хайде да не форсираме нещата. Трябва да обърнем много факти. Първо, за да може това подозрение да се превърне във факт, Гордън трябва да е планирал всичко предварително, започвайки с инсценирането на собствената си фалшива смърт. Как е успял да го направи? Яхтата му избухна. Това го знаем със сигурност. Как е избягал той? Къде е отишъл? Трябва да разбера това възможно най-скоро.

— Знаел е, че ще се върне. — Съзнанието на Тейлър вземаше паникьосан обрат. — Рийд, това обяснява защо каза, че ще ме наблюдава. — Тя прокара разтрепераните си ръце през косата си, спомняйки си за срещата, която положи толкова усилия да забрави. — Обеща ми да довърши онова, което започна през онази вечер.

— Това си пасва с играта му от тогава. Изпраща ти електронни картички. Обажда ти се. Тормози те. Заплашва те.

— Приближава се до мен — допълни тихо Тейлър.

Устните на Рийд се стегнаха сърдито.

— Ако Гордън те преследва, ние сме по петите му. Знаем какво иска. И то няма да стане.

— Но къде е той? Докато не успеем да докажем, че Гордън е жив, ще тъпчем на едно място. Как да го направим?

— Първо, трябва да ми изясниш някои сиви зони. Психологически зони. Искам да имам ясна картина, преди да се впусна в борбата.

— Добре. Питай.

— Защо Гордън би убил Дъглас? Защо не само Адриен? Или съм сбъркал адреса? Дали не е нещо елементарно — Дъглас е хванал Гордън да напада Адриен и се е опитал да я защити, принуждавайки Гордън да убие и него?

— Не мисля така. — Оценъчните способности на Тейлър се включиха в играта. — Гордън е много умен. Няма начин да е влязъл в къщата, без да знае кой точно е вътре.

— Значи въпросът ми си остава. Защо и Дъглас?

— Моето предположение? Тъй като Гордън е бил сбъркан тийнейджър и още по-сбъркан възрастен, умът му е работил сбъркано. Сигурно е хвърлял цялата вина върху Дъглас. Може би си е мислел, че Дъглас е знаел какво става, но е решил да жертва Гордън, за да защити жена си. Или може би си е мислел, че Дъглас е отричал всичко в съзнанието си — че не е знаел просто защото не е искал да знае. Тук съществуват много възможности и всички могат да накарат Гордън да мрази баща си достатъчно, за да го убие.

— Добре. Приемам това. А сега — за натопяването на Джонатан? Той е брат на Гордън. Не са били близки, но не са били и врагове. Няма оправдание за толкова силна омраза, която да провокира подобна жестокост.

— Не е нужно. Било е изгодно. Помниш ли какво каза? Психопатите нямат съвест и угризения. Това е вярно. Така че ако Гордън стои зад всичко това, единствената му цел с отмъщението. Джонатан е пешка, която той може да си позволи да изгуби.

Рийд извърна глава, а един мускул на челюстта му потрепваше жестоко.

— Не съм сигурен от кое ми се гади повече — дали ако открием, че сме прави, или че грешим. Но нека да кажем, че цялата тази пресилена теория е вярна. Основният въпрос е къде е сега Гордън. Къде се крие? — Подигравателен смях. — Майтапя ли се? Не е нужно да се крие. Той е мъртъв. Или поне всички си мислят, че е.

— Ако той е моят преследвач, знаем, че е в Манхатън.

— Страхотно. Като стотици хиляди други хора. Той може да идва тук всяка вечер, да те наглежда, а после да заминава за някъде. — Това стегна още повече чертите на Рийд. — Тази теория ще затвори още една вратичка — фактът, че не е имало взлом в къщата на Бъркли. Гордън е влязъл със собствения си ключ или е почукал и се е престорил на Джонатан. Докато Дъглас и Адриен осъзнаят истината — и се възстановят от шока — вероятно е било твърде късно.

Тейлър облиза устните си.

— Какво ще правим сега?

Рийд я огледа мрачно.

— Няма да обсъждаме това с никого. Дори с Джонатан. За момента това си е чиста спекулация. Трябва да открием нещо, на което да стъпим, преди да запалим този фитил и да го гледаме как ще експлодира.

— Какво например?

— Рано сутринта ще се обадя на Хедман и ще видя дали ще се съгласи да се свърже с полицията в Съфок Каунти и да ги убеди да ми дадат копие от документите и полицейския доклад за експлозията на яхтата през септември. Делото е закрито и се съмнявам, че ще им пука. Ако ми направят спънки, ще изискам проклетите документи по съдебен път. Искам да преровя материала дума по дума. Може би, след като вече знаем това — или поне го подозираме — те ще ни подскажат нещо.

— Моето оплакване за нападението също е закрито дело и се намира тук в Манхатън, в Дванадесето управление — напомни му Тейлър. — Изискай и него. Разказах на полицията за опита за изнасилване от страна на Гордън, включително и онова, което той каза, дума по дума. Може би в техния доклад ще има нещо, което да те просветли.

— Ще го направя. — Рийд се втренчи в нея, а мислите му определено се обърнаха към опасността, в която тя се намираше, ако Гордън направляваше всичко това. — Коригирам думите си, че няма да казваме на никого. Ще кажем на един човек. На Мич. Искам той да бъде нащрек, в случай че Гордън стане прекалено самоуверен и реши да се покаже. Може и да го направи, предполагайки, че всички ще го сметнат за Джонатан. А аз предполагам, че той вече е отчаян, да не казвам побеснял. Не забравяй, че не може да се добере до теб повече от седмица. Това може да го подтикне да рискува.

— Страхотно. — Тейлър жадуваше за малко лекомислие, но вместо това почувства страх и напрежение. — Може би трябва да назнача Мич на постоянна работа при себе си. С това темпо той ще работи за мен завинаги.

— Не, няма — отговори енергично Рийд. — Ще решим всичко това. Нуждаем се от отговори. При това веднага. Но ти обещавам. Ако Гордън Малъри е жив, ще му се прииска да е мъртъв.