Метаданни
Данни
- Серия
- Пътят на слепите птици (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesta slepých ptáků, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Борис Терзиев, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- gogo_mir (2013)
Издание:
Лудвик Соучек. Пътят на слепите птици
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №89
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Бойко Вътов
Преведе от чешки: Борис Терзиев
Консултант: Стефан Лефтеров
Редактор: Мариана Лозкова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродиев, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Чешка, I издание. Дадена за набор на 28.IV.1987 г.
Подписана за печат на 4.VIII.1987 г. Излязла от печат месец август 1987 г.
Формат 70×100/32 Изд. №2079 Цена 2 лв. Печ. коли 17 Изд. коли 11,01 УИК 12,10
Страници: 282. ЕКП 95364155315627–84–87
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
885–31
© Иван Павлов, предговор, 1987
© Борис Терзиев, преводач, 1987
© Богдан Мавродиев и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
Ludvík Souček, 1964
Cesta slepých ptáků
История
- — Добавяне
8
Другарят Волейник, портиер на Академията, има честта да завърши първата част
Дали познавам другарката Кралова? Що за въпрос — как мога да не я познавам, нашата Алена? А дали си спомням, когато заминаваше ли? На онова нейно славно пътуване?
То се знае! Да съм я видял да заминава, не съм, но същия ден, в който тя научи за това, дойде този нейният… Докторът. Не го знам как се казва, но все забравяше да си разпише пропуска и трябваше да изкачва обратно четири етажа. Жал ми беше за него, но редът си е ред, нали така?
Тогава докторът дойде да й каже. Веднага след обяда тя излетя навън, страшно развълнувана, очите й светеха като звезди.
— Къде, Алено, къде? — попитах аз.
— Познайте, чичо! — засмя се тя.
— До сладкарницата или пък на среща.
— Глупости! Представете си, чичо, заминавам за Исландия!
— Сериозно ли, Алено? Отивайте! Само че там няма ли да ви бъде, такова, студено?
— Не се страхувайте. Ще се стопля! — викна ми тя през рамо и изскочи навън. Лудетина!
Та това като че ли е всичко, редакторе, което зная за пътуването на нашата Алена до Исландия. Достатъчно ли е? Още по-добре!