Лудвик Соучек
Пътят на слепите птици (7)

7
И отново доктор Каменик, който в началото се колебае

Е най-после се случи.

В първия момент си помислих, че Лейф Торгюн отново изпраща някакви бръмбари, но този път опаковката беше много луксозна, „официална“, с множество марки за доктор Ружек и печат на гърба. Почти се боях да я отворя. Накрая все пак не издържах и… седнах от изненада.

Редакторе, представете си — чак в Исландия познаваха моите статии, те им харесваха и като връх на всичко — канеха ме в Исландия за проучване на местните видове пещерни насекоми „на место“! И не само това, можех да взема със себе си и фотограф по свой избор.

Чак свят ми се зави. За по-сигурно прочетох писмото още веднъж — дали наистина е за мен и дали съм го разбрал правилно… Ей богу, нямаше никаква грешка!

То се знае, веднага телефонирах на Белке — беше в „Хирана“, при своята машина. Как го изненадах — боже мой, неговият стар приятел Ийри е известен по света! Но трябва да ви кажа, че след като се съвзе от изненадата, която не ми се стори много голяма, той ужасно се зарадва, честити ми, а когато се прибра у дома, носеше бутилка вино в ръце, а в джобовете си — по една кутия замразено филе — каза, че всичко това е поздрав от родината му и че ще си го изпържим сами. „Поздравът от родината“ малко му бе намокрил шлифера, но това не можеше да ни развали настроението.

Изведнъж нещо ме стисна за гърлото: ами болницата? Ами главният лекар? Та аз просто НЕ МОГА да замина, макар че много ми се иска! Кой ще дежури в събота и въобще… Исландия, така близка преди миг, изведнъж се отдалечи отново там, където винаги си е била — някъде посред морето, на края на света, откъдето винаги, според новините, започва да се разваля времето у нас. Впрочем Министерството на здравеопазването добре ще се подреди, ако всичките му доктори тръгнат по света да събират бръмбари.

Белке ме изслуша, кимайки с глава, и ми посочи допълнителната клауза в писмото, която бях пропуснал във вълнението си: исландското Министерство на науката и образованието заедно с настоящата покана моли правителството на Чехословашката социалистическа република въз основа на договора, сключен между ЧССР и Република Исландия на дата и т.н., и т.н… Моите уважения — казах си, — за това знае дори правителството! Ако сега научи и главният лекар, ще стане една… не, не, просто няма начин.

Белке само клатеше глава — каза, че съжалява. За Исландия и за тези нови видове бръмбари, пък кой знае какво се е случило с Торгюн. Съобщили са му, че е в болница заради някаква странна болест и с една дума, дълго време няма да има бръмбари. И че най-лошото е, гдето не можем заедно да видим какво собствено е търсел в Снайфелс старецът Верн…

Сякаш гръм ме удари! Вече почти два месеца не мисля и не приказвам за нищо друго, освен за „ВИИ“, а сега напълно го забравих. Разбира се, тайната трябва да се разгадае на самото място…

И постепенно всичко започна да ми изглежда розово. За два месеца може би няма да бъде чак толкова трудно! Единият така или иначе ще бъде от отпуската ми, да вървят по дяволите тази година пещерите в Южна Франция и техните бръмбари. Втория месец все някак ще го преживеят и без мен. Ще обещая на Ружек цял чувал с исландски марки, за да вземе две дежурства, сигурно и Кулих би могъл да помогне, а на главния все някак ще обясня. Най-после след дванадесет години работа имам известно право… Кажете сам, редакторе, не е ли така?

Реших, че ще замина. Оставаше само един проблем — кого да взема със себе си като фотограф. Естествено, Белке не можеше да ме посъветва и само сви рамене. Изведнъж ми хрумна чудесна идея:

— Белке, а защо да не замине Алена?

Отговори ми, че не знае дали госпожица Кралова ще се справи с работата, че е нужен наистина първокласен специалист, за да не съжалявам накрая. И дали тя няма да бъде възпрепятствувана и т.н., и т.н.

Това вече ме вбеси. Първокласен специалист! Не ще и дума — Алена е нашият най-добър специалист. Нали така казва и самият професор Обенбергер, а той винаги има особени изисквания за илюстрациите на своите книги и статии. Само че — хрумна ми — дали ще я освободят от Академията. Това не е проста работа! Достатъчно е само да си спомнят за някоя сбирка от пеперуди и — сбогом, Исландия! Трябва — реших аз. Когато се отнася за самия мен, не мога да се боря, но когато става въпрос за другиго — тогава само гледайте какво правя! Другарката Кралова просто ще замине за Исландия, и то на всяка цена — нека Белке разбере как я е подценявал. Каквото и да се случи!

Баста!