Метаданни
Данни
- Серия
- Пътят на слепите птици (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesta slepých ptáků, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Борис Терзиев, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- gogo_mir (2013)
Издание:
Лудвик Соучек. Пътят на слепите птици
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №89
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Бойко Вътов
Преведе от чешки: Борис Терзиев
Консултант: Стефан Лефтеров
Редактор: Мариана Лозкова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродиев, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Чешка, I издание. Дадена за набор на 28.IV.1987 г.
Подписана за печат на 4.VIII.1987 г. Излязла от печат месец август 1987 г.
Формат 70×100/32 Изд. №2079 Цена 2 лв. Печ. коли 17 Изд. коли 11,01 УИК 12,10
Страници: 282. ЕКП 95364155315627–84–87
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
885–31
© Иван Павлов, предговор, 1987
© Борис Терзиев, преводач, 1987
© Богдан Мавродиев и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
Ludvík Souček, 1964
Cesta slepých ptáků
История
- — Добавяне
30
Писмото на доктор Белке до доктор Каменик
Скъпи Ийри,
Възможно ли е поне малко да не тъгуваш за Исландия? При нас е пролет, истинска, неподправена, исландска пролет. Въздухът е свеж, тревата е зелена като смарагд и гъста като на най-доброто игрище за голф, зимата е прогонена напълно. Морето е синьо като — е, както може да бъде синьо морето. Не тъгуваш ли?
Добре ме познаваш. Дори насън не би ми хрумнало да те питам, ако нямах възможност да те поканя. А аз имам. Каня те за сътрудник в Световния институт по космически контакти — тъкмо започваме да го изграждаме — познай къде? Разбира се, точно в кратера, в подножието на Снайфелс. Летището за вертолети вече е готово, въжената линия от Стапи до Скартарис — също. Първите стени вече се издигат. Обсерватория, биологическа лаборатория, кабинети по кибернетика, психология и всичко останало. Точно сега на северния връх поставят огромен бетонен куп, част от основата на гигантския радиотелескоп, който ще бъде по-голям от досегашния първенец в Джордъл-Банк край Манчестър.
Зная всичко това съвсем сигурно — вчера отидох да видя моята лаборатория. Засега из нея свободно духат ветровете, даже няма и стени, а само ъглови колони и скеле от стоманени тръби, но това наистина е моята лаборатория за изучаване психологията на „извънземните“. Странна професия е астропсихологията, нали? Но не съвсем. Откритията в Снайфелс ни дадоха прекрасни възможности за всякакви изследвания. Сега в тях са се заровили цели групи от биолози, химици, астрономи и атомни физици. Съвсем единодушно бе изразено желание за системно проучване на психологията на космическите посетители. В края на краищата материали има много. Образите от екраните, тяхното редуване и устройството им, показването на техните постъпки и защитните им реакции, кадрите със сраженията и работата, изобразяването на действителността върху рисунките със споменатия бял метал и така нататък — накратко, това е работа за години, може би и за десетилетия. Освен това програмата на моя отдел — ако мога така гордо да го нарека още отсега — е значително по-широка. Искаме с всички сътрудници заедно още един път основно да проучим старите приказки и легенди, да проверим и да сравним разказите на очевидците за летящите чинии, да потърсим в приказките и народните легенди, да се опитаме да открием други нишки в разказите на евенките за Тунгуския метеорит — да продължавам ли още да те изкушавам?
Тук се организира съвсем ново отделение по експериментална астробиология. Също новост. Досега астробиологията, повече или по-малко, беше зависима от резултатите на астрономическите наблюдения и от сравненията със земните категории. Днес вратите пред нас се отвориха още по-широко. Цял куп предположения трябва да бъдат проверени експериментално, първите изводи и предположения на биолозите очакват най-строгата си критика… Е, можеш да си представиш и сам! Упълномощен съм да ти предложа място точно в това отделение, където ще се срещнеш с приятели от няколко националности, но при едно-единствено условие — да се изясни всичко, което днес изглежда неразрешимо. Да изчезнат тайните, като се разгадаят.
А ти винаги си искал точно това, нали, Ийри?
В случай че приемеш моето предложение, което същевременно е и мое желание, и молба, можеш да долетиш след два месеца заедно с останалите чехословашки учени, които ще работят в нашия институт. Вярвам, че поне една година ще работим заедно — та нали зад твоята сериозна физиономия на хирург се крият биолог, ентомолог, любител на тайните и приключенията. Ще дойдеш ли?
10.V.1963 г.
Хабнафьордюр
P.S.
Ако случайно познаваш някой фотограф (може да бъде и жена), доведи го със себе си. Тук сме осигурили място за него и работа колкото щеш.