Метаданни
Данни
- Серия
- Пътят на слепите птици (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesta slepých ptáků, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Борис Терзиев, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- gogo_mir (2013)
Издание:
Лудвик Соучек. Пътят на слепите птици
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №89
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Бойко Вътов
Преведе от чешки: Борис Терзиев
Консултант: Стефан Лефтеров
Редактор: Мариана Лозкова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродиев, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Чешка, I издание. Дадена за набор на 28.IV.1987 г.
Подписана за печат на 4.VIII.1987 г. Излязла от печат месец август 1987 г.
Формат 70×100/32 Изд. №2079 Цена 2 лв. Печ. коли 17 Изд. коли 11,01 УИК 12,10
Страници: 282. ЕКП 95364155315627–84–87
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
885–31
© Иван Павлов, предговор, 1987
© Борис Терзиев, преводач, 1987
© Богдан Мавродиев и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
Ludvík Souček, 1964
Cesta slepých ptáků
История
- — Добавяне
11
Лейф Торгюн е пределно кратък
Мълчаливият Лейф съвсем не бе оратор и всеки негов разказ бе винаги резултат на съвместна работа. Затова и думите му не са предадени като гладък разказ, а така както в действителност звучаха — по-скоро интервю, осъществено с любезната помощ на доктор Белке в ролята на преводач.
— Господин Торгюн, бъдете така любезен да опишете на нашите читатели Дупката на свети Патрик. Мисля, че вие сте най-компетентен по въпроса. Нали сте я посещавали няколко пъти?
— Да, шест или седем пъти.
— Не оставя ли тя някакво особено потискащо чувство?
— Не, както във всяка друга пещера… Макар че…
— Доизкажете се, моля ви, господин Торгюн!
— Макар че може би… Знаете ли, редакторе, не съм суеверен, но Дупката на свети Патрик, в задната част на входната пещера, въздействува малко ужасяващо. Това е комин, който се спуска отвесно в дълбочината и наподобява морска раковина. Той ечи, кънти. Тихо, с особен звук — как да ви го опиша най-добре — да, като цигулка, но монотонно, сякаш свири само на една струна. Човек дълго не го осъзнава, но след миг вече разтърсва глава, запушва с пръсти ушите си, за да заглуши този звук, и не може да се отърве от него. Ще не ще, слуша песента от пропастта.
— Това звучи доста мрачно. Какво въздействие оказа Дупката на свети Патрик на вашите спътници доктор Каменик, доктор Белке и госпожица Алена?
— На всекиго различно. Доктор Каменик е опитен пещерняк, спелеолог и макар че за първи път през живота си бе попаднал в гранитна пещера, намираща се в кратера на изгаснал вулкан, се чувствуваше като у дома си. Доктор Белке беше неспокоен, постоянно ни събираше накуп и очакваше да се случи нещо. Госпожица Алена непрекъснато тичаше по всички ъгълчета и снимаше, докато димът на магнезиевите факли не стана толкова гъст, че ни принуди да се навеждаме почти до земята, за да можем въобще да се видим.
— Колко време стояхте в пещерата, господин Торгюн?
— Около пет часа. Доктор Каменик събра няколко бръмбара, катереше се за тях по стените и камъните, прескачаше пукнатините. Доктор Белке непрестанно му викаше да се върне, а госпожица Алена го молеше да внимава. И точно тогава доктор Каменик откри първия птичи образ. Беше нависоко, до самия таван на пещерата, почти изтрит от влагата. Но моля ви, редакторе, по-добре попитайте доктор Белке, аз не обърнах голямо внимание на птицата — търсех бръмбари за доктор Каменик и гледах някой да не се приближи прекалено близко до Дупката на свети Патрик.
— Един последен въпрос, господин Торгюн: Хрумна ли ви, че между намерения птичи образ и мрачното предсказание на старицата от хижата под Снайфелс може да има някаква връзка?
— Не, за това се досети едва доктор Белке.
Този разговор се водеше в малко кафене на морския бряг, с изглед към залива, където през 874 г. норвежецът Инголф Арнарсон със своите викинги стоварил първите греди за строеж на селище в новата си родина. Лейф тъкмо се подготвяше за нова експедиция с група глациолози, изследователи на ледовете и заледяванията, към ледника Ватна. Имаше малко време и много работа. Той често и незабележимо подръпваше ръкава на червено-синьо-зеления си пуловер и поглеждаше стрелките на часовника си. Не можехме да го задържаме повече и след като записахме този кратък разговор, се разделихме. Оттогава не съм виждал Лейф Торгюн. Често си мисля къде ли е сега, по кой ли ледник се катери и къде ли под подкованите му обувки пукат гранитните и базалтови отломъци от скалите край леденостудените фиорди. Или пък на кой ли тренировъчен алпинистки терен е — едва неотдавна Исландия беше открита от алпинистите като истинско съкровище на неизкачвани досега стени, комини и скали, или пък спускайки въжето, осигурява безопасността на богат чужденец. Когато си представям днешна, а впрочем и утрешна Исландия — малката република на малкия остров, — винаги виждам Лейф. Може би защото от разказите на участниците в експедицията го опознах така добре.