Лудвик Соучек
Пътят на слепите птици (25)

25
Писмо до Лудвик Соучек

SAS — Scandinavian Airlines System — Stockholm

Telegraph: SASSTO

До редактора д-р Лудвик Соучек

Прага — Чехословакия

The 10 Febr. 1963

Уважаеми господин редакторе,

Вярвам, че няма да ме сметнете за невъзпитан, ако още в самото начало на писмото си заявя, че вие сте рядко изключение. След срещата с летящата чиния над Исландия аз всъщност не живея. Журналистите, кинооператорите и телевизионните репортери ме атакуват по всички възможни и невъзможни пътища. И най-забутаният хотел не може да ме скрие от тях, дори домът ми в Копенхаген, който досега бях считал за истински спасителен оазис, не може да ми предложи нито час спокойствие. По принцип отказвам всякакви интервюта, но на вас реших да отговоря. Вашата молба вдъхва доверие като молба от човек, чиито съотечественици взеха значително участие във всички събития около Дупката на свети Патрик, човек, който има право да удовлетвори своето любопитство.

И така: излетях точно по разписание като командир на самолета „Конвеър“ — 2 BS от Копенхаген по редовната линия Копенхаген — Рейкявик — Северен полюс — Токио. Както почти винаги самолетът беше пълен и до съдбоносната среща над Исландия не се случи нищо особено, освен че вторият навигатор се оплакваше от своята годеница в Копенхаген, а готвачката мис Лаксдейл прегори няколко бифтека. В 13,30 ч. прелитахме точно над кратера Снайфелс, който е важна оптична навигационна точка по трасето над Исландия, а самолетът беше управляван от моя колега, втория пилот Ейнарсон. В района на американската база в Кефлавик не поверяваме управлението на автопилота — излитащите от базата реактивни изтребители твърде често не спазват предписаната им зона и височина на полета и не са изключени нежелани срещи, които биха могли да завършат с катастрофа, ако не пилотира човек.

Тъкмо пиех кафе в задната част на пилотската кабина, когато дочух вика на навигатора, седящ пред пилотските кресла, и същевременно почувствувах по промяната на тежестта на чашката в ръката ми, че самолетът се отклонява от курса във вертикална и хоризонтална посока. Тъй като летяхме на височина 3 000 метра, такова отклонение от трасето бе просто недопустимо, дори неочаквано, и не е чудно, че веднага оставих чашката с кафето и заех мястото си на първи пилот. В този миг летящата чиния се приближи на около 500 метра. Изглеждаше като да пресича нашия път и без странично отклонение от наша страна ударът би бил неизбежен. Вторият пилот веднага ми прехвърли управлението. Довърших острия завой надясно. Подсъзнателно чух трясъка на стъкло и порцелан зад вратата, отделяща пилотската кабина от първа класа — няколко минути преди това стюардесата сервираше обяда…

Господин редакторе, не зная дали ще разберете душевното ми състояние. Може би досега не сте се интересували от проблемите, свързани с летящите чинии. Може би тук-там във вестниците сте прочели някакви съобщения, но у нас и в западните държави, особено преди няколко години, НЛО заемаха цели страници в пресата. Естествено, че не вземах на сериозно теориите за летящите чинии над войските на Кромуел, нито пък разказите на различни луди или по-скоро мошеници, описващи подробно срещите си с благородни същества, слезли от разни междузвездни транспортни средства от вида на летящите чинии, но ние, летците, би трябвало повече да се замислим над случая с капитан Мантел. Може и да ви е известен, но ще ви го разкажа с няколко думи: На 7.I.1948 г. от американското летище във Форт Кнокс били забелязани три летящи чинии. Командирът на летището, полковник Хикс, заповядал да бъдат преследвани. Три най-модерни изтребителя Ф-51 излетели под командуването на капитан Мантел. Неговото първо съобщение, което той изпратил с развълнуван глас на диспечера на летището, гласяло: „Приближавам се към предмета. Той е точно над мен. Скоростта му е почти два пъти по-малка от моята. Предметът, изглежда, е направен от метал и е ужасно голям.“ Двете други летящи чинии изчезнали в облаците пред преследващите ги изтребители. Единствено капитан Мантел продължил с преследването и в 15,30 ч. съобщил: „Предметът се издига нагоре, увеличава скоростта и лети с 600 км/ч. Ще се издигна до 7000 метра и ако не го достигна, ще се откажа от преследването.“

Това са последните думи, които светът чул от капитан Мантел. Полковник Хикс, командирът на летището, изпратил веднага цяла ескадрила в помощ на излетялата тройка. Двата първи изтребителя се завърнали на летището, а самолетът на капитан Мантел бил намерен на парчета, разпръснати на площ от няколко десетки квадратни километра. Той бил витлов, а не реактивен изтребител. Причините за аварията, най-вероятно експлозия във въздуха, са съвсем непонятни…

Сигурно ми вярвате, че всички тези мисли преминаха през главата ми, когато виждах как гладкото и сребристо блестящо тяло, приличащо на чиния с диаметър от около 100 метра, се приближава към моя „Конвеър“, препълнен с пътници. Страничната маневра ме отдалечи на около 300 метра от края на предмета. Той приличаше на диск и всички видяхме, че имаше няколко илюминатора, които сякаш просветваха със зелени отблясъци. Неговият начин на летене беше особен. Никакви витла, турбини или реактивни двигатели. Струваше ми се, че чудноватият самолет пада към космоса. Бях обзет от ловна страст или ако искате — от пилотско честолюбие. Въпреки всички разписания, предписания и изисквания за безопасност насочих самолета към летящата чиния. Няколко секунди се издигахме успоредно с еднаква скорост. След което, макар че и четирите турбини на самолета се въртяха на максимални обороти, дискът без всякакво усилие започна да се отдалечава и след няколко мига изчезна в небосвода като мъничка сребриста точка. Предполагам, че много от пътниците дори не са го видели. Те бяха прекалено заети да мърморят за разлетите по панталоните и роклите им кафета и супи. Ако пожелаете, на ваше разположение са потвърдените под клетва свидетелства на втория пилот, навигатора и радиста. В мига, в който се отказах да преследвам странния предмет, навигаторът съобщи за приближаването на патрул от два американски турбореактивни изтребителя „Старфайер“ от базата в Кефлавик. Може би те са имали повече щастие, не зная.

Описах ви правдиво всичко, което мога с чиста съвест да потвърдя както аз, така и моите колеги.