Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (45)

45

Лимузината прелетя над грижливо напояваните овощни дръвчета и продължи над поле с някаква местна житна култура, над поляни с трева, която наподобяваше земната, над безгрижно пасящи стада от животни, по-едри от крави, с масивни бутове, стърчащи напред рога и космати гърбове.

— Целомъдрието естествено притежава своите предимства — заяви Джасмин Кинг, загледана в пейзажа под тях.

Преградата между тях и пилота беше вдигната, но никой от двамата не хранеше илюзията, че не ги подслушват.

— Очевидно двамата с теб сме избрали погрешната професия — отвърна Балдур. — Може би някой ден прокламираната от теб добродетелност наистина ще бъде призната и приета по целия свят… Чакай, струва ми се, че виждам целта на нашия кратък полет.

Лимузината се спусна към нещо като лагер, заобиколен с висока дървена ограда, която се виеше в неравна линия по хълма. Балдур посочи автоматизираните стражеви кули, но не каза нищо.

Централната постройка също беше необичайна, окопана толкова надълбоко, че покривът й бе само на няколко метра от земята.

— Приятно местенце, при това изглежда добре защитено от въздушно нападение. Което е недвусмислен признак за чисто подсъзнание — заключи Кинг, докато лимузината се приземяваше.

Четирима мъже излязоха да ги посрещнат.

Балдур се измъкна от лимузината и се подпря неуверено на бастуна, сякаш не се доверяваше особено на единия си крак. Той огледа мъжете. Истински професионалисти, без капка съмнение. Особено след като не се виждаше никакво оръжие.

А и за какво им е, след като от стрелковата кула сигурно покриваха целия район.

— Господин Клингър, добре дошли в дома на Мар Трак — рече единият от мъжете. Той огледа Кинг, реши, че не е нищо повече от наета компаньонка, и я игнорира.

— Благодаря — любезно наклони глава Балдур. — Това е моята асистентка и съветничка Холи Уелс. — Постара се да акцентира върху думата „съветничка“ и в резултат мъжете изведнъж станаха по-дружелюбни към Кинг.

— Моля, заповядайте вътре — покани ги мъжът. — Горещо е, сигурен съм, че ще поискате да се освежите с едно питие.

— Съвършено сте прав — кимна Балдур и последва четиримата. Двама от тях тръгнаха напред, други двама изостанаха зад Балдур и Кинг.

Минаха през голяма, резбована врата и доближиха метална рамка. Мъжът посочи на Балдур да пристъпи през рамката, която несъмнено бе детектор за оръжие.

Балдур подпря бастуна си на рамката, разпери ръце и прекоси металния праг. Чу се изщракване.

Кинг последва примера му и също получи металическо одобрение.

Балдур си взе бастуна, отбеляза мислено една черна точка на четиримата, задето не бяха забелязали, че бастунът не мина през детектора, и ги последва в просторната всекидневна.

Имаше нещо подчертано мъжествено в обзавеждането на къщата, вероятно заради тъмното дърво и кожата.

Кинг се зачуди дали Трак не е търсела ефекта преднамерено, с цел да покаже на гостите кой командва тук.

Мъжът, който не се представи, предложи на двамата от „Звезден риск“ алкохол, но получи отказ. Той се усмихна едва забележимо и им наля по чаша портокалов сок.

Двамата отпиха мълчаливо. Охраната не направи опит да подхване разговор и Балдур го отбеляза като още един пропуск.

Бяха към средата на напитките, когато по широката, извита стълба величествено се спусна Мар Трак.

— Господин Клингър, госпожице Уелс, аз съм Мар Трак — представи се тя. Беше облечена със скъп, строг костюм и тъмни обувки. Косата й бе къса, стилно подрязана. Единствените бижута бяха чифт малки обеци и изненадващо голям старомоден часовник на дясната ръка.

— Приятно ми е да се запозная с вас — поклони се леко Балдур.

— Вашата асистентка спомена, че имате интересна информация за мен.

Балдур погледна многозначително четиримата пазачи и Трак им кимна да излязат.

Балдур се отпусна небрежно в едно от кожените кресла.

— Наистина имам информация, която може да ви се стори интересна. Но ще започна с дребната подробност, че моята асистентка ви е излъгала. Името ми всъщност е Фридрих фон Балдур и аз съм шеф на една фирма за охрана, известна като „Звезден риск“. Може би сте чували за нас?

Трак едва забележимо трепна.

— Боя се, че не съм.

Тя премести лявата си ръка към часовника.

— Моля ви, не викайте телохранителите — каза Балдур. — Уверявам ви, нямаме лоши намерения. Във всеки случай не за момента.

— Добре, давам ви една минута. След това ще бъдете изведени…

— Преди да започна, нека ви предупредя, че разкрих намеренията си да ви посетя пред един доста известен журналист, така че няма да е от полза да прилагате сила.

— Господине, аз съм политик — натърти Трак. — Не съм някакъв гангстер.

— Но освен това сте и един от конспираторите, отговорни за набезите в астероидния пояс.

— Това е лъжа!

— Не, не е — заяви твърдо Балдур. — Но да се върнем на въпроса. Тук съм по две причини. Първо, да ви предупредя, че вече ви дишам във вратовете — на вас и вашите сподвижници. И второ, надявах се да разбера какво всъщност целите да постигнете. Нима се опитвате да дискредитирате едно правителство, с което нямате нищо общо?

— Вие очевидно не ме чухте — просъска Трак. — Нямам никаква представа за какво говорите и ще ви помоля незабавно да напуснете дома ми.

Балдур се надигна.

— Благодаря за времето, което ни отделихте.

— Съветвам ви — продължи Трак — да не повтаряте клеветите си другаде, инак ще бъдете преследвани с цялата строгост на закона.

— Благодаря за съвета — кимна Балдур. — В замяна на това аз също ще ви предложа нещо. Не бива да забравяте, че в системата Фолей престъпления като конспирация, заговор и убийство се преследват и наказват строго. Да не говорим за държавна измяна. Може би ще е добре да се подготвите, в случай че ви разкрием.

— А вие, господин Белер — Трак очевидно нарочно сбърка името му, — внимавайте какво говорите и… вършите.

Балдур кимна. Двамата с Кинг се надигнаха, излязоха навън и се качиха на лимузината.

— Доста бързо приключихте — отбеляза шофьорът.

— Така и предполагах — подхвърли нехайно Балдур. — По обратния път ще ви помоля да летите ниско и с максимална скорост.

— Разбира се — отвърна шофьорът. — Защо?

— Не бих искал да обсъждам с вас въпроси, които могат да ви обезпокоят.

— Не е необходимо. Брат ми е служил в армията, по-точно в противовъздушната отбрана. На Глейс няма много хора, които да разполагат със собствени противовъздушни средства, като оръдия и прехващачи. Нещо против, ако направя няколко резки маневри?

Лимузината вече беше във въздуха.

— Ни най-малко — рече Балдур. Той се обърна усмихнато към Кинг. — Какво ще кажеш за нашата кратка среща?

— Не съм сигурна, че постигнахме нещо, освен че ядосахме Трак.

— Това ни стига за начало — въздъхна Балдур. — Гневът ограничава интелектуалните възможности. А и някои насекоми започват да се държат неразумно, когато ги изложиш на пряка светлина.

— Питам се как ще реагират на постъпката ти „Транскутенай“ и Рег Гуднайт? — промърмори Кинг.

— Да, реакцията им със сигурност ще бъде доста интересна. — Балдур се облегна назад. — Но сега повече ме вълнува въпросът какво да вечеряме. Като гледам всички тези мирно пасящи стада, се сещам за един леко опечен бифтек.

— Аз пък си помислих, че ще я укориш за несръчната охрана, след като не провериха бастуна ти.

— Позволи ми само една кратка забележка. По-скоро съвет на виден земен престъпник: „Никога не давай храна за размисъл на маймуната“.