Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (2)

2

Две седмици по-късно Мшел Рис седеше в едно кафене на брега на канала и оглеждаше кроасана и билковия чай, сервирани на масичката пред нея. Оскъдна храна, която трябваше да изпълни ролята едновременно на закуска и на обяд.

Опитваше се да не бъде прекалено песимистична, но явно мъжът, който й бе предложил така ентусиазирано по видеофона да я наеме, в края на краищата нямаше да се появи.

Толкова по въпроса за онази стара реклама „Иди навсякъде и опитай всичко“.

Какво следва сега?

Тъй като нямаше почти никакви идеи за обозримото бъдеще, тя се замисли за миналото си.

Без никакво съмнение щеше да е абсолютна тъпотия, ако беше останала в морската пехота и бе приела следващото назначение само защото отказа предложението на онзи нискочел полковник да го придружи на „инспекционна“ обиколка на една планета, прехранваща се единствено и само от хазарт.

Да смени една затънтена провинция с друга. Да командва малоброен гарнизон на тясна космическа станция, озарявана от лъчите на изстиващи слънца. Но от друга страна, полковникът не беше чак толкова неприятен. Щеше да го изтърпи няколко нощи в леглото.

Стомахът й се сви при тази мисъл. Никога не бе спала с мъж, ако не бе го пожелала, и не смяташе да променя възгледите си по този въпрос.

Не и когато става въпрос за обикновен човешки глад, напомни й стомахът. Ти си голямо и здраво момиче и имаш голям, здрав апетит. Нима смяташ да караш на чай и бисквити?

По-добре да не мисли за последните няколко кредита, скрити в портмонето на дъното на чантата й. Или да се чуди какво ще има за вечеря в столовата за бедни на ъгъла, където сервираха само на онези нещастници, които показваха някакъв валиден документ за самоличност.

Не че някой се интересуваше от нея.

По-добре да не мисли също и за миниатюрната стая в жалкия коптор, именуващ се хотел, в която се промъкваше само когато управителят бе отишъл някъде по работа. И какво ще стане, ако до няколко дена не намери достатъчно пари, за да заплати престоя си.

Мшел разроши кестенявата си коса. Хайде, мозъче. Досега още не си ме предавало.

Но и досега не си била толкова гладна.

На съседната маса имаше малък монитор и тя си помисли, че няма да е зле да надзърне в рекламния сектор и да провери дали на Трималхио търсят жени в други отрасли освен развлекателния и технологичния.

В дни на недоимък дори професията на сервитьорка й се струваше примамлива, стига някой да се съгласи да наеме жена, която няма никакъв опит в бранша, а може само да разпределя армейски хранителни порциони.

В този момент на вратата на кафенето застана мъж, когото тя позна, но се надяваше, че той няма да се сети коя е.

Беше телохранителят на Фалат, същият, когото бе повалила и упоила с газ само преди две седмици в спалнята на Дебра.

Мъжът я видя, усмихна се лъчезарно и тръгна към нея.

Ръката на Рис се плъзна към десния ботуш и миг по-късно тя измъкна миниатюрния пистолет, но го задържа под масата.

Мъжът не пропусна да забележи движението й. Той разпери ръце, за да покаже че не носи оръжие, и спря на няколко крачки.

Мшел пресметна, че засега владее положението, и му кимна.

Мъжът доближи масата, държейки ръцете си така, че да може да ги вижда. Той се поклони.

— Аз съм Фридрих фон Балдур — представи се. — На вашите услуги, госпожице?…

Рис му съобщи името си.

— Ще позволите ли да ви правя компания?

— Защо не?

Балдур седна.

— Много по-приятна среща, отколкото онази вечер, не мислите ли?

Рис го надари с усмивка и в този миг се появи келнерката с препълнен поднос. Тя видя Балдур и постави подноса пред него.

Мшел се помъчи да не разглежда съдържанието му, докато Балдур се разплащаше. Имаше кана с кафе, препечен хляб, масло, омлет, наденички и сирене.

Балдур видя изражението й, но го разтълкува погрешно.

— Зная — кимна той. — Но аз робувам на стомаха си. Поне не съм от тези, които напълняват лесно. Наистина трябва да се науча да се храня като вас.

Мшел се опита да запази невинно изражение.

Балдур обаче забеляза, че трепна.

— Ах — въздъхна той. — Дочух, че бившата госпожа Фалат не е изпълнила обещанията си. Съчувствам ви. В интерес на истината аз също се лиших от работата си, но поне ми платиха известна сума. Доста солидна, имайки предвид нивото на представянето ми — добави той със сериозно изражение и махна на друга келнерка. — Ще ни донесете ли менюто? Моята приятелка е гладна.

— Не — възрази Мшел. — Не бих искала да…

Но устата й вече се пълнеше със слюнка.

— О, да — прекъсна я решително Балдур. — Мисля, че ще ви дойде добре. Правя го като войник, който помага на свой колега в труден момент.

Мшел знаеше, че трябва да откаже, но не намираше сили. В края на краищата поръча пържени яйца, сок, препечена филия пълнозърнест хляб, но без масло и плодове.

— Чудесно — одобри избора й Балдур. — Ужасно е да гладуваш.

— Как разбрахте, че съм бивш войник?

— Скъпа моя госпожице Рис, малко са хората, които се занимават с такъв тип работа, без да са преминали преди това солидно военно обучение. И нито един аматьор не би се решил да проникне в онази стая през покрива.

— Благодаря.

— Ако нямате нищо против — рече Балдур, — ще започна, защото филията ми изстива.

Тя кимна и той се съсредоточи върху закуската. Малко след това пристигна и нейната поръчка и светът за малко изчезна, докато тя задоволяваше вълчия си глад и същевременно се стараеше да се храни достатъчно възпитано. Въпреки това чинията й се оказа празна само след няколко минути.

— Мога ли да попитам за настоящата ви работа? — обърна се към нея Балдур, когато на свой ред приключи със закуската малко по-късно. Докато я гледаше, на лицето му отново затрептя лека усмивка.

Рис кимна и си помисли, че няма никакъв смисъл да го лъже.

— След като онази кучка не се появи с парите за спасяването на малкото дяволче, положението ми се влоши. Днес трябваше да се срещна с един копелдак, който щеше да ме наеме за куриерска поръчка, но той така и не дойде.

— Толкова по-добре — отбеляза Балдур. — Повечето от тези частни куриерски пратки са всъщност пренасяне на крадени вещи.

— Не че имам нещо против, но не бих искала да ме спипат с нещо, което не ми принадлежи, и да ме тикнат в затвора.

— Да, трябва да призная, че професията ни не е от най-привлекателните.

— Може би — съгласи се Рис. — Но има и по-лоши.

— Вярно. Вярно. Винаги има по-лошо. Мога ли да се поинтересувам за професионалната ви кариера?

Мшел описа накратко с какво се е занимавала в армията.

— Много впечатляващо — рече Балдур. — Особено ми хареса, че сте работили в разузнаването и сте участвали в трите десанта на Експедиционния корпус.

— Защото отсявате само хубавата част. Но след като ще си разказваме биографиите… — подкани го тя.

— Е, моята е по-скромна — призна Балдур. — Аз съм полковник в оставка от Съюзническия флот, напуснах преди пет години, след двайсет и пет години вярна служба, когато си дадох сметка, че кариерата ми не се развива така, както бих желал. Имам опит с различни по размер космически кораби, изкарал съм всички необходими курсове на подготовка. Ще си позволя да отбележа и че притежавам известна подготовка по бойни изкуства, въпреки онова, което се случи при кратката ни предишна среща.

— Какво пък… — рече Мшел и понечи да стане. — След като си побъбрихме, мога само да ви благодаря за почерпката. — Тя му отправи суха усмивка. — Време е да си вървя. Трябва да потърся някаква работа, за да си платя спането.

— Всъщност тъкмо това бе причината, поради която ви се натрапих — спря я Балдур. — Нека добавя, че аз съм от хората, които нерядко решават на момента. Какво ще кажете, ако ви предложа работа?

— Каква, по-точно?

— Като мой партньор… на изпитателен срок, разбира се… в моята фирма. Компания „Звезден риск“. Реших, че се нуждая от опитен помощник.

Рис се ококори, седна на стола, изведнъж осъзна, че е зяпнала от почуда, и се помъчи да се съвземе.

— Може би ще е по-добре да се прехвърлим в моя офис, за да ви запозная накратко с положението.

 

 

Сградата беше ултрамодерна, в популярния стил „Свободна форма без основи“. Лъщящи стоманени носещи греди, щръкнали под невероятни ъгли, които изглеждаха твърде крехки за разхвърляните между тях олекотени надстройки. Рис бе чела веднъж статия за този стил и знаеше, че в действителност тежестта на петдесететажната сграда се носи от антигравитационни генератори.

Асансьорите представляваха открити платформи, които сякаш висяха на тънки като паяжина кабели. И тук за останалото се грижеха умело скрити антиграви.

Балдур отведе Рис на четирийсет и третия етаж.

Точно срещу асансьора имаше двойна врата от червеникаво дърво с малък дискретен надпис: „Звезден риск“ ООД.

— Навярно знаете, че вече няма такова нещо като „дружество с ограничена отговорност“ — обясни той. — За щастие на Трималхио никой не се интересува как се нарича фирмата ви, стига да си плащате данъците навреме. Макар че винаги съм намирал израза „ограничена“ за доста елегантен.

— Един въпрос — вметна Мшел. — Какво означава „Звезден риск“? Вярно е, че звучи доста примамливо и прочее, но има ли някакъв скрит смисъл?

— Както казахте, името е звучно.

Той докосна с пръст ключалката и вратата се отвори.

— Всъщност това не е дърво, а огнеупорна метална каса — обясни той. — С гаранция да издържи на няколко директни бластерни попадения.

Той влезе и се закашля извинително.

Мшел го последва, огледа се и изведнъж се разсмя.

— Сега вече разбирам защо ми предложихте да ви стана сътрудник — едва успя да обясни веселото си настроение тя.

Офисът бе застлан със скъп килим и оборудван с още по-скъпи вертикални щори.

Но нищо повече. Нямаше компютри, видеомонитори, нито бюра и служители.

— Нима профукахте всички пари, спечелени от щедрия господин Фал, за да купите само това?

— Всъщност не — отвърна Балдур. — Архитектът, който е и съпритежател на тази сграда, ми дължи голяма услуга. Пък и с външния си вид сградата по-скоро отблъсква перспективните наематели, отколкото да ги привлича. Уговорихме се да уредим нашия малък дълг срещу едногодишния наем на това помещение. Сега обаче дойде време да накарам компанията да заработи.

— Хм, ще мога ли да попитам с какво възнамерява да се занимава „Звезден риск“?

— Разбира се. Има времена, както казват някои, които подлагат банковите сметки на хората на огромни изпитания. Съюзът едва ли може да се определи като силно управление и съществуват много, наистина много субекти, уверени, че правдата може да се налага с оръжие в ръка. Или с помощта на някоя могъща адвокатска кантора. В краен случай да се осигури от някой корумпиран законодател.

— Не бих казала, че съм изненадана от подобен възглед за света.

— Та във времена, когато беззаконието е по-силно от реда, хората са готови да изковат свои закони.

— В компания „Звезден риск“? — попита Мшел.

— Да — потвърди Балдур. — Ние сме тук, за да им помогнем, когато се нуждаят от нас. Стига, разбира се — побърза да добави той, — да могат да заплатят за услугите ни. При това достатъчно щедро.

— Не зная дали би ми се понравила идеята да работя за лошите.

— Тъкмо затова възнамерявам да приложа плаваща тарифа, която расте съобразно нивото на скрупулите на изпълнителя, свързани с всеки конкретен случай.

— Пари срещу морал? — вдигна вежди Рис.

— Е, не бих се изразил толкова грубо — отвърна Балдур. — Но солидната банкова сметка винаги помага да се усмихваме по-лесно, когато се погледнем сутрин в огледалото.

— И какво следва? Не виждам пред вратата да се вие опашка от клиенти — нито с бели, нито с черни шапки.

— Може да съм подценил някои неща — призна Балдур. — Чували ли сте за организация „Цербер“?

— Не — поклати глава Рис. — Всъщност, чакайте. Преди няколко месеца видях някаква реклама. Това е частна охранителна фирма, нали?

— Между много други занимания — потвърди тъжно Балдур. — Занимават се с всичко, от шпионаж до контрашпионаж, опазване и крадене на важни документи, прекратяване на стачки, разузнавателна работа по поръчка на военни институции, сриване на икономики, разпалване на бунтове… и, последното са само непотвърдени слухове, пряко насилие отвъд границите на закона.

— Колко отвъд границите на закона са готови да стигнат?

— Единственото ограничение е равнището на заплащане. В речника им убийството е само „крайно решение“. Аз самият естествено съм против подобни методи. Освен че могат да те разкрият, винаги съществува опасността да пострада човекът, когото си пратил, вместо негодника от другата страна. За „Цербер“ е известно, че действат безкомпромисно, когато трябва да се справят с някой конкурент. Разпространяват фалшиви слухове, пращат свои хора да пречат на конкурентни фирми или да ги изпреварят на финалната права, дори те самите да нямат интерес към конкретния случай. Но „Цербер“ е само единият от проблемите. Другият е, че аз не съм единственият, решил да се препитава като наемник. Изглежда, че всеки бияч с малко повече мозък в главата и разрешително за носене на оръжие е готов да стане специалист по извънредни ситуации.

Мшел сведе очи към пода.

— Съжалявам, скъпа — продължи Балдур. — Нямах предвид теб.

— О, зная — отвърна тя. — Не е необходимо да се извинявате. Всъщност, наясно съм, че уменията и способностите ми са достатъчни, за да не си издраскам маникюра на паважа.

— Имам един въпрос. Когато бях в пехотата, изкарах курс по целеви анализ…

— Едно нещо ме интересува по отношение на „Цербер“ — продължи Рис, без да обръща внимание на думите му. — И то не е колко са безскрупулни. Въпросът е дали са наистина добри?

— Добри са — потвърди неохотно Балдур. — Това е голяма организация, която може да си позволи да праща агенти на различни места, да закупува нужното оборудване и да се издържа. Те плащат добре и непрестанно наемат нови хора. Честно казано, изненадан съм, че не са се опитвали да те вземат на работа. Действията им се основават на принципа, че всеки човек може да бъде подкупен по един или друг начин и че това зависи единствено от размера на подкупа. Което, в нашата работа, не е далече от истината.

— Това добре — кимна Рис. — А как стои въпросът със слабите им места?

Балдур се замисли.

— Както всеки колос, и те се задействат малко бавно. Веднъж поемат ли в една посока, трудно я променят. Освен това, когато вземат решение за определено действие, си затварят очите пред информация, която би посочила, че решението им е погрешно. Организацията им е доста бюрократична. Колкото по-дълго работиш за тях, толкова по-добра е репутацията ти и по-малка възможността да те изгонят, ако започнеш да допускаш грешки. Имат управителен съвет, в който цари нагласата, че щом бизнесът върви добре, няма нищо лошо да се действа както миналия месец или предишната година. Те са готови да приложат една и съща тактика спрямо Ситуация Б, след като е била успешна при Ситуация А. Това е накратко положението. Готова ли си да постъпиш при мен на работа?

— Не зная — поколеба се Мшел. — Впрочем, едва ли ще стане по-лошо, отколкото е сега.

— Добре. Какво говоря, направо отлично. Чувствах се доста самотен, докато всеки ден си блъсках главата над въпроса какво да правя. Сега поне ще сме двама. — Балдур се приближи към една от вратите и я отвори. — Одеве спомена, че имаш проблеми с настаняването. Това ще е твоят кабинет. — В стаята имаше сгъваемо легло, гардероб, хладилник и малка печка.

— А това е моят — посочи той съседната врата. — Сега вече виждаш защо проявих такова разбиране към положението ти.

Рис се поколеба.

— Вратата се заключва — побърза да вметне Балдур. — Освен това ще разполагаш със собствена баня. На съседната улица има магазин, откъдето можеш да си купиш завивки и всичко друго, което ти е необходимо. Не се тревожи — допълни той. — Никога не спя с партньорите си. Поне не в конкретния смисъл на тази дума.

Мшел продължаваше да обмисля предложението му. Поне засега не бе готова да му се довери изцяло.

Но ако откаже, очакваше я мухлясалата стаичка в хотела, играта на криеница с управителя и неразрешеният проблем с прехраната.

— След като и без това няма какво да губя — рече тя, — мисля, че ще се споразумеем.

— За шест месеца — поясни Балдур.

— За шест месеца — повтори Рис и двамата си стиснаха ръцете.