Метаданни
Данни
- Серия
- Звезден риск (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Star Risk, Ltd., 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Крис Бънч. „Звезден риск“ ООД
Американска, първо издание
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Мария Василева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, 2010 г.
ИК „Бард“ ООД, 2010 г.
ISBN: 978–954–655–110–8
История
- — Добавяне
4
— Какво ще кажеш за това? — попита Фридрих фон Балдур, загледан в екрана на архаичния компютър, който бе домъкнал неизвестно откъде. До него имаше два стари стола и малка масичка. Срещу неголяма сума бяха инсталирали и телевизор в кабинета-спалня на Балдур.
„Търсят се ТАЙНИ СЪВЕТНИЦИ. Растяща и перспективна организация среща проблеми с вътрешни и външни смутители и спешно се нуждае от помощник, който да организира и изпълнява собствени специални операции. «Лихай» е…“
— Остави — прекъсна го Мшел Рис. — „Лихай“ търси такива съветници от години. Всъщност се опитват да си създадат свой собствен екзекуторски отряд.
— Защо пък не, стига да не се налага да стрелям по вдовици и сирачета — подметна Балдур. — Нямам проблеми със съня.
— Аз имам — призна Рис. — Но не само в това е въпросът. На времето се обръщаха и към морската пехота, искаха съветници и помощ и обещаваха да ни подкрепят финансово веднага щом се стабилизират. Пратихме специална група да се запознае с положението и в нея беше една моя приятелка. Когато се върна, ни разказа, че в организацията имало шест фракции, които непрестанно воювали помежду си, и никой не знаел със сигурност кой на коя страна е. Първо се опитват да те примамят, но ако не се получи, рискуваш да се озовеш в техния списък с жертви.
— И ме съветваш да се откажа? За Бога, та те предлагат солиден аванс, а аз имам поне две разширени вени на крака, които трябва час по-скоро да бъдат оперирани.
— Продължавай да търсиш — настоя Рис. — Все някой се нуждае от честни хора срещу главорезите.
Вратата се отвори и в офиса влезе жена. Балдур и Рис се ококориха в нея.
Още от съвсем млада възраст Мшел Рис знаеше, че е доста хубава.
Но влязлата беше истинска красавица.
Беше с няколко сантиметра по-ниска от Рис, с къдрави черни коси, позлатени по края, изумително лице, сини очи и перфектна фигура.
Рис беше готова да я намрази.
— Добре дошли в „Звезден риск“ — надигна се Балдур. — Простете оскъдната мебелировка, но все още се пренасяме…
— Аз съм Джасмин Кинг — представи се жената и Рис осъзна, че гласът й също е безупречен. — Освен това съм добре запозната с финансовите ви затруднения.
— Така ли? — повдигна вежди Балдур.
— Идвам тук, за да постъпя при вас на работа — добави Кинг.
— Ах, простете намесата ми — обади се Мшел, — но щом знаете, че сме почти разорени, сигурно си давате сметка, че не можете да разчитате на заплата? А предполагам, че очаквате високо възнаграждение.
— Така е — потвърди Кинг. — Но имам основателни причини да работя с вас.
— И като каква по-точно, ако мога да запитам? — намеси се Балдур.
— Като мениджър и специалист по анализи — отвърна Кинг.
— Все още не сме стигнали до етап, в който да се нуждаем от подобен човек — заяви Рис. — Макар че се надявам и това да стане някога. А какви са тези основателни причини, за които споменахте?
— До вчера аз ръководех изследователския отдел на организация „Цербер“.
Рис и Балдур реагираха по един и същи начин — с изненада и нарастваща подозрителност.
— Простете, ако ви прозвучи малко скептично — рече Балдур, — но доколкото ми е известно „Цербер“ имат твърда политика по отношение на служителите си и правят всичко възможно не само да ги задържат, но и да им навредят, в случай че решат да работят за конкуренцията.
— Това е вярно — кимна Кинг. — Готови са да стигнат до съдебно дирене, залагане на бомби и отвличане.
— Мисля, че Фреди искаше да каже нещо друго — намеси се Рис. — Как да сме сигурни, че не сте шпионин… или вредител?
— Няма как — призна Кинг. — Но защо не проверите досието ми при тях? Без да разкривате, че работите в същия бранш. Ето копие от него, което откраднах преди да напусна — тя разтвори чантата си и извади отвътре един диск. — А след това можете да се свържете с филиала на „Цербер“ тук, на Трималхио, и да се поинтересувате за мнението на шефа на отдел „Кадри“…
— Ще го направя — обеща Балдур.
— Чудесно — отвърна Кинг. — Защото, нали разбирате колко е лесно, ако всичко е организирано предварително, аз да ви дам фалшив номер, а отсреща да ви чака някой с готови отговори.
Балдур я огледа внимателно.
— Вие наистина сте работили за „Цербер“.
Кинг си позволи една лека усмивка. Заинтригуван, Балдур се насочи към своя кабинет, където беше мониторът.
— Почакай — спря го Мшел. — Има един въпрос, на който тя не отговори. Каза, че работи за най-доброто заплащане, тогава какво очаква от нас?
— Мога да потърпя, докато нещата тук се променят — поясни Кинг. — Разполагам с достатъчно спестявания, за да издържа една-две години. — Тя се усмихна с крайчеца на устните си. — Но не мислете, че съм алтруист. Когато дойде времето, ще ви се стори, че банковите ви сметки са били пометени от торнадо.
Мшел се захили.
— Добре, иди да я провериш. Сега вече и на мен ми стана интересно.
Балдур влезе в кабинета си и затвори вратата.
Мшел и Джасмин се спогледаха. По някаква причина Рис не намери настъпилото мълчание за конфузно.
— Изследовател значи? И в каква насока?
— Всичко, което може да е от интерес за моя работодател.
— Смяташ ли се за експерт по нещо?
— О, би могло и така да се каже, Рис, Мшел.
И тя се зае да описва накратко кариерата на Рис.
— Мили Боже — възкликна Мшел. — Не знаех, че на друг, освен на мен, са известни и половината от тези неща. Смаяна съм и че си се сдобила с подобна информация. А си мислех, че военните архиви са забранени за обществен достъп. Или „Цербер“ играят в един отбор със Съюза?
— Ни най-малко — възрази Кинг. — Добрах се до всичко това сама, когато реших да работя за вас.
— Наистина ли си толкова добра?
— Дори още повече — подчерта Кинг и това не приличаше на самохвалство. — А също и бърза. Разполагам с много интересни приятели на различни, също интересни места, които не биха имали нищо против да отговарят на въпросите ми.
На Рис й трябваше почти минута, за да се възстанови напълно от изненадата.
— Съществуват и други фирми в охранителния бизнес… компании, предлагащи опитни наемници. Защо избра нас?
Кинг се засмя.
— Защото исках да съм тук от началото. Винаги е по-вълнуващо, когато видиш как започва една история, отколкото да се озовеш в нея някъде по средата.
— Така е — кимна Рис. — А какво знаеш за моя партньор?
— Балдур, или Фридрих фон Балдур. Истинско име — Митал Рафенджър. Представя се за петдесетгодишен, но в действителност е на шейсет и две. Роден…
— Пропусни тази част и дай направо военното досие — прекъсна я Рис, като едва сдържаше смеха си. Митал Рафенджър, какъв майтап!
— Твърди, че е пенсиониран полковник от Съюзническия флот, с двайсет и шест години служба. В действителност е достигнал само до чин подофицер четвърти клас след четиринайсет години служба. Пенсиониран с обяснението, цитирам: „в полза на службата“. Според непотвърдени данни Балдур е напуснал военните малко преди да бъде изправен пред трибунал по обвинение в кражба и контрабанда на държавна собственост, фалшифициране на официални документи и подкуп на висшестоящи служители.
— Виж, това обяснява някои неща — кимна Рис. — А какво ще кажеш за неговите способности?
— Твърди, че е добре запознат с управлението на повечето съюзнически и стандартни космически кораби. Това е вярно. Твърди, че притежава добри бойни умения. Това е…
— Също вярно — прекъсна я Рис. Беше изиграла няколко спаринга с Балдур и въпреки напредналата му възраст той успя да я победи в два от трите случая.
— Не се е женил, няма деца, нито постоянен адрес. Искаш ли още информация? — попита Кинг.
— Мисля, че засега и това ми стига.
Балдур се върна при тях.
— Е, нещата започнаха да се изясняват. Бяхте права, госпожице Кинг. Управителят на отдел „Кадри“ в „Цербер“ заяви, че сте работили при тях само две години, въпреки че в досието ви пише осем, че никога не сте надскачали ранга на дребен чиновник и че са ви уволнили, защото сте мързелива и неспособна да се справяте с работата си. Направо се чудя, като си помисля за всички тези ласкави препоръчителни писма в досието ви.
— Просто се опитват да ми попречат да си намеря работа — обясни със спокоен глас Джасмин. — Искат да се върна при тях и да ги моля на колене.
— Не мога да разбера защо си решила да ги напуснеш точно сега? — попита Мшел. — Коя беше причината за тази внезапно пламнала ненавист?
— Съвсем просто е. Един ден ми съобщиха, че не смятат повече да ми плащат, тъй като съм собственост на „Цербер“.
— Собственост! — повтори учудено Рис. — Да не са и робовладелци, освен всичко друго?
— Не — отвърна Кинг. — Те твърдят, че съм робот.
Рис едва не подскочи.
— Не знаех, че сме се усъвършенствали до такава степен, та да произвеждаме неотличими от човека роботи.
— Точно това им заявих и аз — изтъкна Кинг. — Но те отказаха да ми повярват. Един от вицепрезидентите им настоява, че съм чуждоземен модел, създаден да проникне сред хората. Още малко и щях да се разплача от яд. Трябваше да го наругая или да го ударя с нещо.
Тя премигна няколко пъти, извърна се към прозореца и задиша учестено. Но скоро се овладя.
— Добре де, нямаш ли медицинско досие? — попита Рис. — Защо не проверят там?
— Защото това са неща, които пазя за себе си — обясни Кинг. — Смятам ги за твърде лични и предпочитам да не попадат в ръцете на моите работодатели. Твърдо вярвам, че всеки трябва да държи на своята неприкосновеност.
— След всичко, което чух за „Цербер“ — промърмори замислено Рис, — не разбирам защо не са ти устроили преглед с някой скрит рентгенов апарат, или нещо от тоя род.
— Не зная защо, но по някаква необяснима причина рентгеновите лъчи не ме ловят. Вероятно е заради странния свят, от който произхождам, кой може да каже?
— Толкова по въпроса за нашия план за здравно осигуряване — поклати глава Мшел. — Ако изобщо някога имаме такъв.
— Цялата тази история ми се струва абсурдна — отбеляза Балдур. — Не искам да бъда груб, но… ти робот ли си?
Кинг го погледна и смръщи вежди.
— Ако съм и вече съм излъгала за това „Цербер“, не смятате ли, че ще излъжа и вас?
— Съгласен — кимна Балдур. — Мшел, ще дойдеш ли за малко в кабинета ми?
Рис го последва.
— Е?
— Не давам пукната пара дали тя е робот от планетата Октопод с миниатомна бомба в чантичката си и зли намерения — заяви Рис. — Защото със сигурност си разбира от работата.
— А ние имаме нужда точно от такъв… човек, надявам се.
— Имаме. Така че да не караме нещастната женица да чака — рече Рис и се върна обратно в приемната. — Добре дошла в „Звезден риск“ ООД — заяви тя.
Джасмин Кинг се усмихна, а после изведнъж придоби изражение сякаш ей сега ще се разплаче.
Това реши нещата поне за Рис.
Роботите не плачат.
А може би греши?
Рис тъкмо съставяше списък от бивши колеги от пехотата с намерение да им прати кратки писма, в които да попита дали ще препоръчат някого, или те самите ще постъпят на работа в компанията, когато двете крила на външната врата се разтвориха и в помещението влезе някакво същество.
Трябваха му и двете крила, защото беше доста едро.
Мшел прецени, че е високо към два метра и половина, широко около метър и тежи поне сто и четирийсет килограма. Тялото му бе покрито с дълга лъскава козина, имаше издължени тънки пръсти, по шест на всяка ръка, плюс палеца. Приличаше по-скоро на човек, отколкото на маймуна, и разполагаше със съответния набор от ръце и крака.
Лицето му наподобяваше замислен земен лемур, но в пропорции, съответстващи на размерите му.
Носеше сандали, колан с торбичка и което бе най-странното, черно-бяла вълнена барета.
Тя премигна и успя да произнесе едно:
— Добро утро, господине.
— Добро утро — отвърна създанието с приятен басов глас без акцент. — Аз съм Аманандрала Грокономонслф. Търся Джасмин Кинг.
— Ще видя дали е тук — каза Рис, която нямаше никаква представа с каква цел може да е дошъл странният гост.
В този момент Джасмин влезе в помещението, извика: „Грок!“ и се хвърли в обятията му.
— Все така хубава и неостаряваща — заяви със сериозно изражение съществото.
— А ти все така любезен — засмя се Джасмин, след като се освободи от прегръдката му. — Мшел, това е Грок. Не е необходимо да използваш цялото му име, при каквито и да било обстоятелства.
— Особено след като точната версия на името ми няма нищо общо с това, което чухте — добави чудовището.
— Приятно ми е да се запознаем — протегна ръка Мшел, благодарна, че службата в морската пехота я бе пращала на места, където бе срещала достатъчно нехуманоиди, за да се чувства спокойно в компанията им.
— Получих съобщението ти — обърна се Грок към Джасмин — и искрено се радвам, че мога да ти бъда полезен.
— Значи вие не сте клиент — изохка Мшел.
— Долавям разочарование — подсмихна се Грок. — Не. По-скоро бивш ваш колега, който си търси източници за забавление.
— Грок е служил в Съюзническата армия около осем години — обясни Джасмин. — Той е специалист по комуникации, прехващане на сигнали и други неща в същата насока. Напусна службата защото… ти й кажи.
— Защото от време на време ми избива чивията и обичам да се поскарам с някого — изръмжа Грок.
— Добре казано, но аз бих го нарекла нещо като склонност към мастурбация без завършващия елемент.
— Какво пък, звучи ми напълно естествено — захили се Мшел.
— Запознах се с Грок, когато го наеха на работа в „Цербер“ — продължи Джасмин. — Не мисля, че там му се понрави.
— Твърде умерено изказване. „Цербер“ не само забавя плащанията на своите служители, но и ако положението се запече, както стана в моя случай, готови са да се отрекат от теб. Вероятно на тяхно място и аз щях да постъпя така. Но не бих лъгал своите агенти, нито бих ги убеждавал, че заставам при всякакви обстоятелства зад тях.
— „Цербер“ винаги е зад своите агенти — поясни Джасмин. — Въпросът е, че обикновено са далече назад и готови да ги тласнат в пропастта.
— Послушай ме, Джасмин — вдигна ръка Грок. — Постарай се да забравиш по-скоро обидата. Отмъщението е ядене, което най-добре е да се поднася студено.
— Извинявай.
— Въпросът е в това, че за момента — намеси се Рис — не разполагаме с вакантни длъжности.
— Известно ми е. Но Джасмин ми спомена, че сте готови да приемате инвестиции.
— Така ли? — попита учудено Мшел, привикнала да се отнася пестеливо към собствените си средства. — Директорът на нашата компания, господин Балдур, отсъства по работа, а вероятно ще искате да обсъдите този въпрос с него. Всъщност, тъй като съм негов равностоен партньор, мога ли да се поинтересувам за размера на сумата, която сте готов да инвестирате?
— Да речем… половин милион кредита.
За втори път днес Мшел съжали, че не умее да контролира добре изражението си.
— Това е доста голяма сума — подхвърли малко смутено тя.
— Известно ми е — рече Грок. — И вероятно очаквате от мен някакво обяснение. В добавка към другите си умения се смятам за доста добър в това, което вие хората наричате хазартни игри. Наистина много добър — повтори той замислено.
— Половин милион — произнесе Рис, все още замаяна.
— Точно така — кимна Грок.
— Мисля, че господин Балдур ще бъде силно заинтригуван от предложението ви.
Грок издаде някакъв звук, който Рис взе за одобрение или радост. А може би смес от двете чувства.
— И така, може ли да се каже, че сме се справили с текущите финансови затруднения? — попита усмихнато Джасмин.
— Мисля, че да.
— В такъв случай — рече Кинг — остава да си намерим някаква работа.