Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (22)

22

Чес Гуднайт слезе от стълбичката на лайнера на главния терминал в Пукерт точно когато избухна бомбата.

За щастие инцидентът стана през един квартал и само разлюля околностите.

Гуднайт се надигна от мястото, където бе залегнал, изтупа прахта от безупречния си скъп костюм и погледна какво правят другите пътници.

Неколцина от тях имаха рефлекси като неговите и също се надигаха, усмихвайки се глуповато и избягвайки погледите на останалите. Да бе, помисли си той. Тук всички сме честни бизнесмени и нищо повече.

Той взе от земята лъскавия си куфар и като си подсвиркваше небрежно, влезе в терминала под воя на сирените и писъците на изплашените пътници.

Насочи се към спирката на автобуса, но спря.

Бомба при пристигане, помисли си той. Хубаво предзнаменование, няма що. Чес, стари приятелю, дали не е време да преосмислиш плановете си?

Той се върна в терминала, подмина сградата, от която бе излязъл, и се насочи към офисите на друга компания.

Усмихна се широко на красивата млада жена зад щанда.

— С какво мога да ви бъда полезна, господине?

— Има с какво — увери я Гуднайт. — Работата ми тук приключи ден по-рано, а полетът ми е едва след три дни. Компанията, с която летя, заяви, че не мога да го сменя с по-ранен, и затова реших да се обърна към вас.

— С радост ще ви помогнем, господине — обеща жената. — Накъде искате да летите?

При влизането си Гуднайт бе погледнал към таблото с надпис „Отпътуващи“.

— Има един полет за Денеб XII след три часа — отвърна той. — Оттам ще взема друг за вкъщи.

Жената натисна няколко копчета.

— Все още разполагаме с няколко свободни места за този полет. Ще ми дадете ли някакъв документ за самоличност, ако обичате?

— Разбира се — Гуднайт бръкна във вътрешния си джоб, извади личната карта от третия комплект, който бе поискал, и я подаде.

Усмихнатата жена отново заигра с пръсти по клавиатурата. Гуднайт се прозя, отегчен бизнесмен, който не иска друго, освен едно питие, почивка и да се махне по-скоро от този свят.

За един кратък миг усмивката изчезна от лицето на служителката и тя погледна крадешком към Гуднайт.

— Ах… само за момент, господин… ъъ… Хатауей. Имам проблеми с компютъра. Ще ви поръчам билет от централния пулт. След минутка се връщам.

Чес Гуднайт й отправи любезна усмивка и жената изчезна през задната врата.

В същия миг Гуднайт също се раздвижи — той закрачи, ускорявайки ход, към вратата, за да напусне сградата, преди да се е появила полицията.

„Значи тези копелдаци от «Звезден риск» ми нямат никакво доверие — мислеше си той ядосано. — Собствените ми хора са ми устроили капан, в случай че ми хрумне да напусна тази помийна яма, само защото не искам да ме вдигнат във въздуха по погрешка. Или да ме намушка някой конкурент, сметнал, че му навлизам в територията. За какъв ме мислят тези от «Звезден риск»?“

Той изведнъж се захили, после избухна в смях.

Толкова по въпроса за мечтаната нова кариера като крадец на бижута.

Поне засега.

Май ще е най-добре да остане на работа в „Звезден риск“.

Вече не беше толкова ядосан. Когато си само брънка от верига в някоя тайна организация, казват ти толкова, колкото трябва да знаеш. Така процедираха в Съюзническата армия, нищо чудно, че Рис действаше по същия начин.

Не му остава друго, освен да се придържа към нейния план.

Няма проблем. Гуднайт може да се справи с това.

Той махна на едно такси и се шмугна в купето тъкмо когато на стоянката се приземи мощна кола и отвътре излязоха двама мъже с еднакви костюми, вероятно полицаи, които се отправиха забързано към терминала.

Интересно кога Рис бе успяла да устрои всичко това? Вероятно след като той бе разговарял с фалшификатора на документи.

Проклета хитруша.

От нея щеше да излезе отличен подобрен, ако не й пречеше проклетият морал.

— Накъде, друже? — подкани го шофьорът.

— Към най-луксозния хотел в околностите — отвърна Гуднайт. — Човек в моето положение заслужава най-доброто.