Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (13)

13

Външният люк се разтвори като диафрагма, разкривайки за момент причудливите цветове на N-пространството, след това цветовете изчезнаха, заменени от твърдия блясък на звездите и чернотата на нормалния космос, докато космическият лайнер снижаваше тягата на междузвездния двигател.

Грок и Кинг бяха сред малцината пасажери в централната зала на лайнера, старомодно облицована с дърво и червен плюш.

Останалите пътници стояха по каютите, събираха багажа и се приготвяха за митническата проверка, а някои кръстосваха нетърпеливо по коридорите близо до шлюзовете.

Лайнерът беше луксозен и огромен, но самият факт, че се отбиваше в затънтена система като Фолей, говореше, че не е сред най-представителните кораби на своята компания.

Към тях се приближи стюард с табла и поднесе на Джасмин син, пенлив ликьор в чаша с форма на лале, а Грок получи сладкиш с крем и вода.

— За твое здраве — рече Кинг и вдигна чаша.

— Не зная как се вдига наздравица със сладкиш — отвърна Грок.

— Ти си чуждоземец. Можеш да правиш каквото ти скимне.

Грок изсумтя и нагласи едрото си тяло върху възглавниците на дивана, на който почти се беше излегнал.

— Не е съвсем така — възрази той. — Когато прислужницата влезе, за да ми оправи стаята, ме изгледа доста странно.

— Защото мисли, че спим заедно — обясни Кинг.

— Защо ни е да правим нещо такова? — зачуди се Грок. — Леглата в този хотел са толкова тесни. Добре, че настоя да наемем апартамент, представям си какво е в стаите.

— Нямах предвид точно да спим заедно, когато казвах, че спим заедно — подхвърли сухо Кинг.

— О, искаш да кажеш… каква странна мисъл. Съмнявам се, че репродуктивните ни органи ще си паснат.

— Вероятно не — захили се тя.

— Има един малък проблем, който още не съм решил — продължи да разсъждава на глас Грок, след като налапа лакомо сладкиша и се зае да облизва крема от пръстите си. — Не разбирам защо искаше да дойда с вас. Нямам никакъв опит в наемането на пилоти, особено пък такива, които разбират от сражения с кораби.

— Гледай на това като на възможност да научиш някои неща. Всъщност и аз нямам голям опит в подобно начинание. Но ми казаха името на един човек, който би могъл да ни помогне — заяви Джасмин. — Ти си тук, за да ми попречиш да прахосам твърде много пари за излишен лукс. Всъщност, най-важната причина е да ме пазиш.

— От какво?

— От пилотите, как от какво.

— Сега вече съвсем се обърках — оплака се Грок. — Защо трябва да те пазя от хората, на които предлагаш добре платена работа?

— Защото не познаваш пилотите — рече Кинг. — Ще ти дам малко храна за размисъл.

— Храна за размисъл? Какъв интересен израз.

— Как можеш да попречиш на един пилот да се разприказва? — попита Джасмин.

— Това ли е храната за размисъл?

— Не. Ето ти отговора. Като му вържеш ръцете.

Грок сбърчи озадачено рунтавите си вежди и се загледа през панорамния прозорец към планетата, която доближаваха след скока.

— Не разбирам.

Преди Джасмин да успее да отговори, той посочи с ръка.

Към лайнера се носеше клиновидна формация от малки бойни кораби, които очевидно се готвеха за атака. Грок беше шокиран.

— Нали Съюзът не е във война с никого…

— До всички пътници — прокънтя глас от говорителите. — Приближаваме Бойнгтон, пригответе се за спускане на повърхността. Не се плашете от кръжащите наоколо кораби — те само използват лайнера за своите военни маневри. Повтарям отново, няма причини за тревога. Не сме заплашени. — След това съобщение говорителят изглежда трябваше да изключи микрофона, но беше забравил, или по-скоро се забави достатъчно, че да се чуят думите му:

— … освен ако някой от тези безумни копелдаци не се засили към нас и ни таранира…

Едва сега говорителите замлъкнаха.

Джасмин се разсмя.

— Въпреки че съм доста едър — рече Грок, — от тези кораби не мога да те опазя.

— Не съм го и очаквала.

— Тогава?… — гласът на Грок затихна.

— Не се безпокой. Ще разбереш всичко, като слезем на планетата.

— Идвала ли си друг път тук?

— Никога — отвърна Джасмин. — Но предполагам, че всички пилоти са еднакви.

 

 

Бойнгтон можеше да е място, създадено тъкмо за пилоти на космически кораби. А може би не. Млада планета, с почти плосък централен континент, умерени температури и сезони без големи вариации. Разхвърляни безредно селища с огромни пространства, подходящи за кацане, полигони и прочее.

И което бе най-важното за гражданите на Бойнгтон — те знаеха за кого работят.

Въпреки това в градовете не се забелязваха признаци за планирано строителство — улиците бяха широки, но къщите от едната страна приличаха на бордеи, а от другата — на машинни цехове.

Кинг и Грок си събраха багажа, преминаха през небрежната митническа проверка и ваеха такси.

Беше доста шумно. На половин миля от тях няколко десетки щурмови кораба се упражняваха в пикиращи атаки на близкия полигон.

— Намери ни някой добър хотел — нареди Кинг на шофьора. — А след като се настаним, искам да ни откараш до къщата на архиепископа.

— Добре, госпожо.

— Тих хотел — обади се Грок.

Шофьорът повдигна вежди.

— Господине, ако наистина държите на това, най-добре да се върнете на лайнера.

Грок изсумтя недоволно и се пъхна в колата. Машината се разтресе леко, сетне започна да се издига.

— Какво пък — въздъхна примирено Грок. — Напред към лудницата!

 

 

— Дяволите ме взели! — възкликна Грок. — Виждам, че не си се шегувала.

Кинг кимна, заобиколи внимателно един поклащащ се пияница и влезе във фоайето на хотела. Грок я следваше по петите. Беше си сложил колан с кобур и няколко паласки за гранати. Кинг не беше въоръжена, поне на пръв поглед.

— Не зная дали не допуснахме грешка — рече тя, опитвайки се да надвие глъчката на гъмжащата от пияни посетители зала и двата оркестъра, които се надсвирваха. — Днес е денят за изплащане на пенсии по болест и възраст, та както виждаш, всички празнуват. Поне съм сигурна, че ще можем да открием тук нашия човек.

— Всеки път ли, когато получат чек, празнуват така? — попита Грок, загледан в полуголата руса жена и напълно голия мъж, преследвани от група мъже и жени в парцаливи пилотски комбинезони.

В залата имаше поне десетина нехуманоидни пилоти, явно дошли тук да се забавляват с човешките оргии.

— Всеки земен месец — поясни Кинг. — Доколкото знам.

— Интересно как издържат на това черните им дробове и тъпанчетата?

Едър мъж се изправи пред Кинг и изрева:

— Красавице, смятай, че си намерила своята мечтана половинка. — Ръката му се стрелна надолу към ципа.

Кинг отстъпи встрани и кимна на Грок. Извънземният сграбчи пияния мъж за яката, завъртя го два пъти над главата си и го пусна. Натрапникът и разпраният комбинезон се разделиха във въздуха и всеки пое по собствена траектория. Нещастникът изчезна с крясъци в групичка налагащи се пилоти.

— Ето и отговора на твоя въпрос — извика Кинг, — тия типове не мислят за бъдещето си. Когато набират желаещи за пилотското училище, съюзническите наборни комисии гледат кандидатите да не са с особено развито въображение. Ако си представяш как се блъскаш в бетонна стена или ти свършва горивото на хиляда метра над земята… не ставаш.

— Да вървим. Все някой в този бар ще познава твоя човек.

Тя си запробива път покрай тезгяха, зад който поне петнайсет октоподоидни бармани едва смогваха да раздават напитки с множеството си пипала.

Един мъж, когото бе изблъскала, се обърна, готов да я удари с юмрук. Когато я видя, очите му се изцъклиха сладострастно и той протегна ръце.

Кинг се шмугна под тях и доближи тезгяха. Един от барманите се приближи към нея и тя го попита нещо, което Грок не можа да чуе. Барманът се почеса по брадичката, сетне посочи с ръка.

Кинг кимна, бутна му един кредит и се върна обратно при Грок.

— Той е в Тихия бар — рече. — Ей там. От другата страна на бандата идиоти.

„Бандата идиоти“ беше разхайтена сбирщина пилоти от различни полове, запречила пътя. Тези, които не принадлежаха към тяхната гилдия, бяха подлагани на унижения, дърпани, разпитвани, блъскани. На някои от жертвите изглежда им харесваше.

— Ще трябва да ги помолиш да бъдат по-мили с нас — посъветва придружителя си Кинг.

Грок кимна, нададе ниско ръмжене, което бързо набираше сила, разпери ръце и се засили към групата. Гледката беше доста страшна дори за хора със здрави нерви. Някои от пилотите се разбягаха, други останаха, за да бъдат пометени и съборени, дори стъпкани. Нещастните цивилни използваха този момент, за да си спасят кожите.

Кинг прекоси тържествено образувалия се коридор и влезе в Тихия бар, следвана от Грок.

— Забеляза ли — изръмжа той, — че дори не се наложи да вадя оръжие?

— Колко миролюбиво от твоя страна.

В Тихия бар поне нямаше музика. Но и тук разговорите се водеха на висок тон:

— … се спуснах като лайно на бухал от трийсетина километра, докато те все още се качваха на проклетите си прехващачи, пуснах едновременно две ракети, издигнах се нагоре и…

— … дочух със сигурност, че новият МкГ-разрушител ще бъде избран от Съюзническия флот за стандартен лек боен кораб веднага щом открият какво причинява избухването на двигателите…

— … хубав договор, ако обичаш кроткия живот. Казват, че из онези хълмове нямало нищо друго, освен бандити…

— … та първото, което трябва да сториш, ако се натъкнеш на онези чудовища, е да провериш дали катапултът е настроен за човешко тяло. В противен случай може да те изстреля настрани през тесния отвор и нищо да не остане от теб…

— … сигурна работа, приятелю. Още никой не е чул за това, така че ние с теб…

Грок забеляза, както вече му бе обърнала внимание Джасмин, че всички непрестанно мърдат с ръце, сякаш имитират полет на кораби.

Кинг се доближи до бара и най-близкият барман завъртя една от главите си към нея.

— Търся Редон Спада.

— Ей там — махна с един израстък барманът.

Грок се озърна в тълпата, заинтригуван що за чудо е този толкова прочут пилот.

Очакваше да е едър мъж с руса коса, квадратна челюст и комбинезон, покрит с гербове на различни бойни съединения и ордени от безумни, самоубийствени мисии. Щеше да се налива по определено героичен начин, поглъщайки чутовни количества истинска земна бира и редувайки ги с истински земни змиорки, сурови, поднесени със сух лед.

Но човекът, когото им бяха посочили, бе строен, тъмнокос мъж със старомодни черни очила. Носеше тъмносин комбинезон без кръпки, ордени и медали и посръбваше нещо, което по-скоро приличаше на чай, докато прелистваше някакви документи.

— Аа… господин Спада? — попита Кинг.

Мъжът се надигна любезно.

— Аз съм — каза той. — Ще бъдете ли така добра да ми направите компания?

Джасмин кимна, представи Грок и седна. Грок избра един по-солиден стол, вдигна го над главите на околните, тръшна го до масата и се отпусна върху него. Дори седнал, той стърчеше над околните.

— Едва ли сте тук заради неустоимия ми мъжки чар — поде разговора Спада.

Кинг се усмихна и му подаде визитката си.

Той я погледна и кимна замислено.

— Знаете ли, преди три месеца бях толкова закъсал, та вече си мислех да направя нещо, граничещо със самоубийство, като да се запиша отново в армията или да се хвана на работа в пилотската школа. А ето че сега имам предложение от някаква полицейска организация да поема командването на тяхна програма за наблюдение от небето, друго — от група отчаяни бунтовници, а сега и вие. Мога ли да попитам за подробностите?

— Имаме осемнайсет патрулни кораба от клас „Пир“ — обясни Кинг. — Необходими са ни пилоти за тях.

— Патрулни кораби, значи? Едва ли това би бил първият ми избор, когато очаквам да попадна в неприятна ситуация. Но съм летял и на по-лоши. На много по-лоши. Защо не ми кажете за какво става въпрос?

Кинг кимна и му описа накратко ситуацията в системата Фолей.

— Интересно — бе коментарът на Спада. — Много интересно. Какво ще бъде заплащането?

— Пет хиляди на земен месец. В брой и без данъци. Шестмесечен минимум. Бонус, когато се справим успешно. Пълна застраховка, включително премия за близките в случай на смърт.

— Когато се справим. Не ако се справим. Харесва ми отношението ви. Така, сега за тези предполагаеми бандити. Нямате никаква представа какво искат, така ли? Освен ако не са най-обикновени изнудвачи.

— Не знаем нищичко за тях. Грок, с когото ви запознах, е нашият инженер по подслушване. Той ще разположи свои монитори. От вас се иска да се стараете да опазите миньорите и „Транскутенай“ доколкото ви е по силите и да се опитате да откриете базата на нападателите. Веднага щом узнаем местонахождението им, ще ги нападнем с цялата си налична сила.

— Хареса ми това „доколкото ви е по силите“ — засмя се Спада. — Все пак си давате сметка колко е трудно да патрулираш в цял астероиден пояс само с осемнайсет кораба. Тъй като не знаете нищо за нападателите, не трябва ли да предположим, че приличат на всички останали в системата Фолей?

— Те са хора — потвърди Кинг. — Поне за това имаме сведения.

— Което означава — продължи да разсъждава на глас Спада, — че трябва да бъдем нащрек за шпиони, саботьори, двойни агенти и прочее.

— Така стигаме до втория въпрос — поде отново Кинг. — Освен пилотите ще ни трябва и екипаж за тези кораби. Плюс хора за наземна поддръжка — ремонт, доставка, обслужване, охрана и прочее. Ние не разполагаме с възможностите на военните. Бюджетът ви е ограничен до седемстотин и петдесет хиляди кредита дневно.

Спада кимна.

— Не е кой знае какво в наши дни. Но пак е по-добре, отколкото да се храниш с плъхове. Знаете ли, госпожице Кинг, звучите ми като врял и кипял човек. Предполагам, че няма смисъл да се пазаря с вас.

— Можете да опитате — засмя се тя. — Макар че най-вероятно ще си изгубите времето. Пък и не сте единственият в Бойнгтон, който е награждаван с Галактически кръст.

— Има и други — отвърна с усмивка Спада. — Но не са така хубави като мен.

Готвеше се да каже още нещо, но в този момент към масата се приближи един пиян пилот, спъна се и полетя към тях.

Грок не видя кога Спада се раздвижи. Но за частица от секундата пияният бе уловен, изтикан назад и хвърлен на пода.

— Ненавиждам полицаите — обясни Спада, сякаш нищо не се бе случило. — А бунтовниците са известни с това, че не винаги си плащат сметките навреме. Все пак, дайте ми един ден да помисля. Аз ще се свържа с вас. Видях, че сте написали номера на стаята на визитната си картичка. Беше ми приятно да си побъбрим.