Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (40)

40

— Нямаш представа какво може да направи този крайцер, нали? — попита Балдур.

— Ни най-малка — отвърна Гуднайт. — Освен че Маргатройд очевидно разполага с втора база.

— Каква е преценката ти за досегашните събития? — намеси се Кинг.

— Базата в джунглата — поде разказа си Гуднайт — е била използвана като скривалище на крайцера и тренировъчен лагер за новобранците, където да ги облекат, обучат и да проверят колко струват. Предполагам, че там са провеждали и отсяване… с хипноза, серум на истината или кой знае. Не приложиха нищо подобно върху мен само защото ме смятаха за ценна придобивка, след като взривих онази кантора на Съюза. — Той се засмя. — Не че някое от тези средства би ми подействало.

— Обучили са те да превъзмогваш подобни средства? — полюбопитства Грок.

— Разбира се.

— Отвлякохме се — припомни им Рис. — Не ни обясни защо според теб базата в джунглата не е единствена.

— Първо, защото никой не тръгна оттам на рейд, а и шефът, с когото се срещнах, намекна, че имат друга база, по-близо до пояса.

— Има логика в думите ти. Глейс не е най-цивилизованото място във вселената, но рано или късно все някой щеше да види тези кораби да се издигат в небето и да се спускат обратно, за да изчезнат в джунглата. А сега, да се върнем на онази жена… тази, с която се срещна и за която си решил, че е от началниците. Някакви идеи коя може да е тя?

— Никакви — призна Гуднайт. — Но очевидно притежаваше власт.

— Би ли могъл да я разпознаеш? — попита Грок.

— Разбира се — повдигна рамене Гуднайт.

— Тогава ще потърся някоя програма от типа „фоторобот“ — промърмори извънземният.

— Ако ти е нужно още нещо от нас, само ни кажи — рече му Балдур.

— Може би трябваше да те оставим при тях — подхвърли Рис.

— Може би — съгласи се Гуднайт. — Но ако се бях качил на онзи крайцер и бях включил моя предавател, нищо чудно да го бяха засекли и други освен вас. И тогава край с Гуднайт, любимеца на цивилизацията и на жените, невероятния красавец и суперпират. Надхитрен и заловен от злия Маргатройд.

— С други думи — заключи Рис, — единственото, което спечелихме от тази операция, е разбиването на базата. И никаква информация. Маргатройд отново успя да ни се изплъзне. Все още не знаем кои са истинските ни противници, нито какви са крайните им цели. Сивите се справиха отлично, проблемът е, че не ни оставиха никого, от когото да изтръгнем нужната ни информация.

— Наистина жалко — подхвърли Кинг с леден глас.

— Между другото — обърна се Гуднайт към Рис. — Какво стана с твоите тролове?

— Седемнайсет убити и доста ранени — отвърна Рис. — Предложих, на езика на знаците, да им пратим наши лекари, но едва не ме намушкаха за това. Вярват повече на своята медицина, каквато и да е тя.

— Щеше да е далеч по-добре за тях, ако можехме да ги оставим да си живеят както преди — отсъди Кинг. — Непокварени и нецивилизовани.

— Ако бях богата — заяви Рис, — щях да купя цялата тази долина и да им я подаря. Но тя и бездруго е толкова затънтена, че едва ли скоро някой ще предяви претенции към нея. Междувременно се свързах с един от тукашните доставчици на оръжия. Намери ми голямо количество барут, музеен експонат в наши времена, надявам се това да им помогне да продължат да си живеят в неведение, далече от цивилизацията.

— Всичко това, предполагам, на разноски на „Транскутенай“? — попита Кинг.

— Разбира се — засмя се Мшел. — Толкова честна ли ти изглеждам?