Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (34)

34

— Сядайте, Атертън — покани го жената, без да се представя, и Гуднайт осъзна какво е имал предвид Наваро, когато каза, че лесно ще разпознаят „истинските“ началници.

Жената бе облечена със скъп цивилен костюм, вероятно ушит по поръчка, русата й коса се спускаше на игриви къдрици. Гуднайт прецени, че е към петдесетгодишна.

От нея се излъчваше сдържаност и властност.

Той се зачуди какво ли търси тук — с тази осанка и маниери можеше спокойно да е висш чиновник на някой свят на Съюза. Интересна мисъл, дали пък и сега не работеше за Съюза? Гуднайт знаеше от опит, че тази федерация на различните светове нерядко се намесва и в сенчестия бизнес. По своята строга организация и дисциплина сегашната операция напомняше начина, по който обичаха да действат военните.

— Вие сте подобреният — рече жената.

— Така е.

— Не сме виждали много като вас — призна тя. — Съюзът не обича да губи хора, в които е влагал много средства и усилия.

Гуднайт сви рамене.

— В моя случай те нямаха право на мнение. Нещата се объркаха и вината за това бе изцяло тяхна. Не обичам, когато животът ми се излага на риск заради глупостта на други.

— Добре развито чувство на лоялност.

— По-скоро на самосъхранение — поправи я Гуднайт.

Жената си позволи една хладна усмивка и погледна към скрития екран.

— Когато ви забелязахме за първи път на Пукерт, решихме, че все още работите за Съюза. Но вие ни доказахте, че грешим. Преднамерено?

— Съвсем преднамерено — потвърди Гуднайт.

— Излиза, че вие, подобрените, сте нещо повече от модифицирани мускули — заговори жената. — Много добре. Ще ви призная, че имаме планове за вас, които ще влязат в сила веднага щом като се уверим, че не сте двоен агент. След съвсем кратък изпитателен срок възнамеряваме да ви възложим командването на една от щурмовите ни групи в астероидния пояс. Проблемът е, че междувременно ситуацията на Глейс се промени. Докато транспортният кораб, с който пристигнахте, наближаваше базата, той е бил засечен по някакъв начин от патрулните кораби на една частна организация, която работи за неприятеля. Унищожихме кораба, но изглежда, че има поне неколцина оцелели.

Гуднайт вдигна ръка.

— Малко съм объркан. Каква е тази частна организация? В охранителния бизнес ли е? И как нашият кораб не е бил засечен от военните части на Глейс… на системата Фолей?

— „Транскутенай майнинг“ нае малка независима компания, вероятно с цел да спести средства, но това се оказа в наша полза. Вече знаем… няма да ви разкривам откъде и как, но е съвсем сигурно… че корабът, който ви е проследил, не е от космическия флот на Фолей.

Гуднайт остави този въпрос за по-нататъшно проучване.

— Чудесно — промърмори той. — Продължавайте.

— Оцелелите от катастрофата — един или двама, все още не знаем — са се скрили в джунглата, където са се свързали с местните туземци, известни като Сивите. Изгубихме четирима души, пратени да патрулират в района само ден след като свалихме кораба, и още шестима от нашите бяха убити близо до тази база. Убити и разсъблечени. Сивите винаги са били наши врагове… врагове на хората… те нападат патрулите и наблюдателните постове и грабят каквото им падне. Но досега са действали малко хаотично: убиват, крадат и бягат, използват съвсем примитивни оръжия. Последните десет жертви обаче са били проследени, издебнати и застреляни със съвременни оръжия, взети от мъртвите. Изглежда, че на това са ги научили оцелелите от катастрофата. Недопустимо е в тила ни да действа опасен противник тъкмо когато се готвим за финалния удар срещу „Транскутенай“ и изпълнението на крайната ни цел.

Гуднайт едва се сдържа да не попита „Каква е тя?“, но се спря. Постара се да си придаде заинтересуван вид.

— Около нас има не повече от десетина селища на Сиви. Не сме сигурни, защото по някакъв начин тези диваци успяват да се скрият от детекторите ни. Ето защо решихме да сформираме изтребителен отряд, воден от вас и един боец с опит в джунглата. Дванадесет души, ветерани от многобройни сражения. Задачата ви е да откриете оцелелите… предполагаме, че са трима или четирима… и да ги елиминирате.

— А какво да правим със Сивите?

— Очевидно всеки, който ви се изпречи на пътя, трябва да бъде унищожен. Не бива да си губите времето с пленници. След като се разправите с корабокрушенците, Сивите ще се върнат към предишното си изостанало съществуване. Това е всичко. Наваро ще ви осигури нужното снаряжение, карти и прочее.

Жената се изправи.

Гуднайт остана седнал.

— Има ли някакъв проблем, Атертън?

— Ами… — проточи Гуднайт, сякаш обмисляше какво точно да каже, — дойдох тук без ясна представа с какво точно ще се занимавам. Това назначение ми изглежда не само интересно, но и опасно. Дали не трябва да обсъдим наново условията на моя договор?

Жената смръщи ядосано вежди, после изведнъж се засмя.

— Това може да се уреди. Ще ви призная, че дори да имах някакви съмнения относно това накъде клони лоялността ви, те вече изчезнаха.

Боецът с опит във водене на военни действия в джунглата се казваше Зигфрид. Гуднайт не разбра дали това е малкото му име или фамилията. Но съдейки по приказките му, наистина си разбираше от работата.

Останалите десет души бяха от по-малък калибър. Несъмнено имаха опит, но по-скоро в преследване на дисиденти и кратки патрулни обиколки.

— Какво очакваше? — попита го Зигфрид. — В тези тежки времена, когато из галактиката се шири мир. Трябва ни една хубава, мащабна война и ще се намерят доста повече хора за наемане.

— Да де, ама и конкуренцията ще е по-голяма — изтъкна Гуднайт.

— Така е — съгласи се Зигфрид. — Може би си е по-добре така, както е сега.

Колкото до екипировката, нямаше кой знае какво за сухоземни операции, тъй като акцентът при снабдяването очевидно е бил поставен върху операции в космоса.

Гуднайт лично подбра снаряжението на хората си, след което дойде време за тренировка в реални условия.

Той прегледа картата, избра един район недалеч от базата, който се смяташе за неприятелски, но без да е твърде опасен — не искаше да има жертви още при първата експедиция.

Непрестанно се питаше как да постъпи, когато се стигне до развръзката. Не би искал да убие оцелелите, които и да бяха те. Но може би щеше да се наложи, за да си запази легендата.

Дали не би трябвало да включи предавателя и да поиска помощ от „Звезден риск“, ако положението стане напечено? Реши засега да не го прави, тъй като вероятно в базата имаше достатъчно мощни прибори, с които да го засекат. А и не му се искаше компанията да прати тук хора, без да знаят какво ги очаква. Засега ще трябва да изчака.

Междувременно двамата със Зигфрид се заеха да учат останалите от групата как да се прокрадват из джунглата, да откриват естествени места за засада, сами да разполагат засади и всичко останало, което със сигурност щеше да им изхвърчи от умовете при първото по-сериозно сражение, но може би щеше да се върне отново, след като нивото на адреналина поспадне.

Напуснаха базата с уверенията на Наваро, че ще ги наблюдават и ще им се притекат на помощ, в случай че нещо се обърка. Което още веднъж подсказа на Гуднайт, че ги следят постоянно и ще е най-добре да не включва своя предавател.

Оказа се, че групата няма кой знае какъв опит за действие в джунглата. Войниците се блъскаха един в друг, оплакваха се на висок глас, когато се спъваха, твърде често искаха почивка, и то все на открити, идеални за отстрелване от засада места.

Освен това се придвижваха прекалено бързо, въпреки че Зигфрид и Гуднайт непрестанно настояваха да са предпазливи.

В началото на втория ден поеха по билото на един хълм, откъдето Гуднайт се надяваше да открие местоположението на Сивите с помощта на подслушващи устройства. Водеше ги жената, която, изглежда, бе най-опитна сред войниците. Изведнъж тя замръзна и даде знак с обърната надолу длан. На останалите им трябваха няколко секунди, докато се ориентират какво им казва, след което се подчиниха и залегнаха.

Тя докосна рамото си и посочи напред. Искаше офицер при себе си.

Гуднайт реши той да поеме инициативата и се прокрадна безшумно.

Жената му посочи нещо с изцъклен поглед.

Гуднайт извади бинокъл от калъфа, включи го и сканира джунглата в указаната посока.

Видя ги почти веднага, скупчени около една издатина: бяха петима, не, шестима, ниски, тъмнокожи нехуманоиди. Без съмнение същества от Каменната ера, ако се изключеха доста модерните бластери, които трима от тях носеха през рамо.

А в средата — висок човек с парцалив комбинезон.

Човекът имаше къса руса коса. Той се обърна и стана тя.

Гуднайт натисна копчето за максимално увеличение и „тя“ се превърна в Мшел Рис. Гуднайт едва сдържа едно възбудено: „За Бога! Значи сте си играли с мен през цялото време?“