Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (35)

35

Ел Си Доу се появи откъм входния люк на „Бууп-бууп-адууп“ със смръщено лице и кутия в едната ръка.

Корабът бе кацнал на един от големите космодруми на Глейс, имаше и три патрулни кораба до него.

Джасмин Кинг седеше с мрачно изражение пред компютъра и натискаше сензорите.

— Заплатите ли разпределяш? — подсмихна се Доу.

Кинг, която тъкмо проверяваше с помощта на една програма най-вероятното местонахождение на Мшел Рис и Динсмор, се усмихна пресилено.

— Позна — отвърна. — Какво те води на Глейс?

— Ти знаеш — подхвърли Доу. — Ярки светлини, големи градове и минималната възможност да измъкна малко средства за моите миньори от тези заекващи идиоти, които наричат себе си правителство. Всъщност търся Мшел. Тя тук ли е?

— Не е на Глейс — осведоми я Кинг. — Има важна работа. Мога ли да направя нещо за теб?

Доу огледа кораба сякаш очакваше от тавана да стърчи голямо розово ухо.

— Имам една идея.

— Тогава сядай, сипи си нещо и я сподели с мен — покани я Кинг и отиде отзад да донесе две чаши.

Доу се настани, постави внимателно кутията до себе си и си наля половин чаша. Имаше учуден вид, когато отпи.

— Проклета да съм, ако това не е чиста проба веганско бренди!

— Пием само най-добрите напитки.

— Харесва ми подобно отношение.

Доу извади от кутията разпечатка и няколко образци от минерали.

— Това са документите за концесията на покойния Димитри Херндон — обясни тя. — Отпреди вашето време.

Кинг се намръщи, сетне лицето й просветна.

— Миньорът, когото убиха… шестият или седмият поред… почти със сигурност от нашите нападатели.

— По дяволите! — изруга Доу. — Ти май знаеш всичко, а? — и побутна един от образците. — Това е късче диамант от същата находка. Херндон е открил четири жили, доколкото може да се вярва на дневника му, и е вярвал, че наблизо има цяла диамантена шахта. А това е…

— Естествено формирал се в природата диамант — прекъсна я Кинг. — Обикновено се намират на големи дълбочини. Но когато става дума за избухнала планета, може да се открият практически навсякъде.

— Фукаш ли се, или какво? — озъби се Доу.

Кинг се ухили.

— Малко.

— Обзалагам се, че направо побъркваш ухажорите си — изръмжа Доу. — Както и да е, поразрових се, за да проверя какво може да търсят пиратите. Да предположим, че Херндон и някои негови приятелчета са се натъкнали на диаманти. И пиратите са научили за това. Няма ли едно подобно откритие да стане подтик за по-нататъшните им действия?

Кинг помисли малко и поклати тъжно глава.

— Хубав опит, Ел Си, но не мисля. Нали си даваш сметка, че тези хора издържат стотина, може би дори двеста души. Това е твърде голям залък, дори ако откриеш находище колкото на „Кимбърли Мемъри“, най-голямата мина за диаманти на Дитрих VII. Пък и цените на диамантите са като тези на златото. Хората, които търгуват с тях, ги поддържат високи, като не пускат на пазара запасите си, и така количеството им не намалява. Не виждам защо бандити от такъв калибър биха си губили времето с подобно нещо.

— По дяволите! — изруга Ел Си. — Вече се надявах на едно простичко, лесно обяснение.

— Това не важи ли за всички ни? — попита Кинг. — Ако питаш мен, на онези типове им трябва цялото находище в астероидния пояс, за да натрупат свястна печалба. Ако имаше и друга компания, освен „Транскутенай“, бих се обзаложила, че работят за нея… Може и да е така, само че аз не я виждам.

— Какво пък, ще взема да зарежа тази работа — реши Ел Си. — Щом не ме бива за детектив, ще ида да се позабавлявам в големия град. Смятам да се натряскам. Искаш ли да дойдеш с мен?

Кинг погледна към часовника на стената.

— Защо не? Почакай ме десетина минути и ще събудя Грок за вахтата.